№ 139
гр. Сливен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200439 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Т. Г. Х. с ЕГН ********** от с. С.,
общ. Сливен, против НП № 24-0804-009245 от 25.11.2024 год., издадено от Началник група в
ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което е наложено
административно „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за
нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год.
на МВР били отнети 12 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се представлява. Делото
се разглежда при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 06.11.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1365697 против жалбоподателя за
това, че на 06.11.2024 год. в 09,50 часа в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” управлява лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ***** като превозва детето Г.Д.Т. с тегло около 8 килограма
и ръст около 70 сантиметра без система за обезопасяване на деца. В акта било посочено, че е
нарушил разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя
на 06.11.2024 год. (л. 10 от делото).
1
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-009245 от 25.11.2024
год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за нарушение на чл. 137б, ал.
1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 12
контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 25.03.2025 год. (л. 8 – 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния
случай в обстоятелствената част на АУАН и в НП, като нарушение е описано, че
жалбоподателят превозва дете без система за обезопасяване на деца, което е квалифицирано
като нарушение на разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Изследвайки съдържанието на
посочената разпоредба съдът констатира, че в същата законодателят е класифицирал пет
групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени. Следователно разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП посочена като
нарушена от жалбоподателя в АУАН и в НП не вменява конкретно административноправно
задължение, неизпълнението на което да ангажира административнонаказателната му
отговорност (в този смисъл Решение № 108/11.09.2020 год. по КАНД № 88/2020 год. по
описа на Административен съд – Сливен). Описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН, защото той поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да
разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В
конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта,
които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би
могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство.
Освен това нито в акта, нито в НП е посочено конкретно коя от петте хипотези на чл. 137б,
2
ал. 1 от ЗДвП е нарушена. Ето защо съдът намира, че дадената квалификация на
нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото не е конкретизирано коя от предвидените в
чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП пет точки е нарушена от жалбоподателя, което води до неяснота
относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Непосочването на
конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на
издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за
наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5
и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-009245 от 25.11.2024 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с
което на Т. Г. Х. с ЕГН ********** от с. С., общ. Сливен, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за
нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год.
на МВР били отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3