Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане ЗСП/.

Образувано е по жалба от В. Х. Т. от [населено място] чрез пълномощника адвокат Е. У. против Заповед № ЗСП/Д-СТ/19724 от 04.01.2024г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [област], с която й е отказано получаване на еднократна помощ за инцидентни нужди, възникнали от пожар в жилищната сграда, в която тя притежава самостоятелен обект. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта противоречи на чл. 1, ал. 3 ЗСП и че в нея липсват релеванти мотиви защо не е отпусната еднократна помощ след като са представени доказателства за стойността на ремонта на покрива на сградата. Жалбоподателката поддържа и в съдебно заседание чрез пълномощника си, че нейното искане не касае самостоятелния й обект, а разходите за ремонта на покривната конструкция. С оглед на това счита, че при постановяване на отказа административният орган не е отчел мащаба на възникналото събитие с инцидентен и непредвидим характер, нито в тази връзка е извършил комплексна оценка на потребностите и възможностите на засегнатите от пожара 24 семейства. По изложените в жалбата съображения е направено искане до съда да отмени оспорената заповед и да постанови да бъде отпусната еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП на жалбоподателката в максималния трикратен размер на линията на бедност за страната за 2023г в общ размер на 1512 лв. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката за осъществена безплатна правна защита по чл.38, , ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/по административен и по съдебен ред в размер на 400лв за всяко.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Социално подпомагане” [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Терзиева, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспореният административен акт е постановен при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Поддържа, че правото на социално подпомагане чрез социални помощи, уредено в ЗСП и ППЗСП, е лично и строго индивидуално и не служи за уреждане на отношения, възникнали при стопанисването и управлението на собствеността. За конкретния случай намира за приложим Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. По съображения за използван индивидуален подход от социалните работници при осъществяване на проучването и на проверката по заявлението на жалбоподателката се поддържа, че за необходимия ремонт на жилището си тя разполага със средства. Намира ремонта и изграждането на покривната конструкция за попадащ извън предметния обхват на ЗСП. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Административното производство е инициирано от жалбоподателката В. Т. със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ 19724/14.12.2023 г, подадено до Директора на дирекция “Социално подпомагане” [населено място], за отпускане на еднократна помощ за „подпомагане на възстановяване на покрив на изгорял жилищен блок“.

На 15.12.2023г е извършена социална анкета, въз основа на която е изготвен социален доклад по заявлението. От него се установява, че жалбоподателката Терзиева има доходи от трудова дейност и пенсии. Жилището в [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.8 е нейна единствена собственост. Вследствие на възникнал пожар на 25.11.2023г е изгоряла по-голямата част от покривната конструкция на жилищната сграда, в която тя живее, както и тавански помещения. От гасенето на пожара в нейния апартамент пораженията са влага по стените на две от стаите. Жилището е застраховано. След пожара временно се преместила да живее при една от дъщерите си в [населено място].

По заявлението е издадена Заповед № СЗП-Д-СТ/19724/04.01.2024 година на Директора на дирекция “Социално подпомагане” [населено място], с която на основание чл.12, ал.2, т.1 от Закона за социално подпомагане, във връзка с чл. 16, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ на Терзиева е отказано да получи еднократна помощ по чл. 16 за инцидентни нужди с мотиви, че доходите на лицето/семейството позволяват покриване на инцидентно възникналата нужда със собствени средства. Заповедта е връчена на 12.01.2024г и е оспорена по административен ред на 18.01.2024г. Към жалбата са приложени Заповед № 10-00-2361/ 27.11.2023г на Кмета на Община [област] за обявяване на бедствено положение в жилищна сграда с адрес [населено място], [улица]за срок от седем дни, ценово предложение от 01.12.2023 г и офертна количествено-стойностна сметка за СМР относно авариен ремонт на покрив на сградата, намираща се в [населено място], [улица].

С Решение № 24-РЗ06-0007/25.01.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ [област] жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изложени са мотиви, че жалбоподателката е на 75 години, пенсионерка с лична пенсия в размер на 1521.35лв, работи като счетоводител и за м ноември 2023г е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1514лв. В решението е описано също, че живее сама в апартамента в жилищната сграда, в която на 27.11.2023г е възникнал пожар. За установените поражения в жилището е преценена необходимост от козметичен ремонт, за който жалбоподателката и дъщерите й имат финансова възможност. Посочено е, че жилището има застраховка, но няма данни за деклариране и получаване на еднократна помощ от Община [област].

По делото са приети като доказателства освен приложените към административната преписка Ценово предложение от 01.12.2023 г.; Офертна количествено-стойностна сметка за СМР, Удостоверение изх. № 742300-1112/28.11.2023 г. на РС „ПБЗП“ [област]; Удостоверение изх. № 262/08.12.2023 г. от ДКЦ „Ритъм“ ООД [населено място], също така Оферта № 1/14.01.2024 г. на „Бигла“ ЕООД,количествено-стойностна сметка за обект: нов покрив на кооперация [улица], [област]; Експертно становище на комисия от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Регионална колегия [област].

При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

Заповед № СЗП-Д-СТ/19724/04.01.2024 на Директора на дирекция “Социално подпомагане” [населено място], жалбата по административен ред срещу което е отхвърлена с Решение № 24-РЗ06-0007/25.01.2024 г на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [област], като краен резултат е законосъобразно административно волеизявление.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган – Директор на дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимия минимум мотиви, от които се установяват фактическите /достатъчно доходи на жалбоподателката и семейството й/ и правни /чл.12, ал.2, т.1 от ЗСП/ основания за издаването й. Действително, нито в социалния доклад, нито в заповедта, нито в решението на Директора на РДСП е обсъден мотивът за исканата социална помощ – ремонт на изцяло компрометирания покрив на сградата, в която се намира жилището на жалбоподателката. Обсъдени са само нанесените вреди в апартамента. Това нарушение обаче се преценява от съда като неналагащо отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне по съображения за процесуална икономия предвид крайния правен извод, че жалбоподателката няма право на исканата социална помощ с предназначение за ремонт на покрив. В тази връзка не е необходимо да се коментират оплакванията в жалбата за по-неблагоприятно третиране на Терзиева на основата на имуществено състояние с оглед наличието на застраховка на жилището й в сравнение със собствениците на незастраховани апартаменти.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно. Редът за отпускане на такава помощ е регламентиран в чл.13 от ЗСП и чл.26-28 от ППЗСП и в случая е спазен – извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад преди постановяване на оспорената заповед. Индивидуалният подход при начина на предоставяне на социалното подпомагане означава да се коментират събраните при социалната анкета данни във връзка с предпоставките за исканото подпомагане според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. В конкретния случай това означава преценка дали е възникнала инцидентно комунално-битова потребност за лице в затруднено социално и материално положение.

В оспорената заповед и потвърждаващото я решение на горестоящия орган отказът е мотивиран само с наличие на достатъчно собствени финансови средства. Едва в съдебно заседание се поддържа, че исканото подпомагане не попада в предметния обхват на ЗСП, т.е. социална помощ въобще не се дължи поради естеството на възникналата нужда. Ноторен факт е, че покривът е важна конструктивна част на всеки строеж и е от изключителна важност за целостта му. Оттам произтича връзката му с всички отделни обекти в сградата и тяхната функционалност като жилища. Изрично е посочено в препоръките на Експертното становище на комисията от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Регионална колегия [област], че предвид възникналата аварийна ситуация от пожара и невъзможността за обитаване на сградата в спешен порядък трябва да се пристъпи към изготвяне и изпълнение на проект за нова покривна конструкция. Не се спори, че щетите на покрива, нанесени от опожаряване, са възникнали инцидентно. Безспорно покривът е обща част в етажната собственост по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността. По делото се установява, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане, с оглед представените оферти, за ремонта му са необходими над 100 000лв. Съгласно чл. 41 от Закона за собствеността, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Следователно Терзиева в качеството на съсобственик е задължена да заплати съответната част от разходите за ремонт на покрива на сградата, в която притежава и обитава жилище. Трудната житейска ситуация безспорно е възникнала конкретно за нея, т.е. необходимостта от ремонт на общата част на сградата може да бъде определена като задоволяване на жизнено важна потребност от комунално-битов характер.

Същественото в чл. 16 от ППЗСП е дали лицето, което иска еднократна помощ, е изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, с която не би могло да се справи само. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В контекста на изложеното правилен е крайният извод на административния орган, че на жалбоподателката не следва да се отпусне търсената еднократна помощ. Видно от данните по делото, тя има високи доходи в сравнение с линията на бедност за 2023г от 504лв, която е един от критериите за отпускане на социална помощ, както и низходящи, от които може да потърси съдействие. По делото не се оспорват констатациите в социалния доклад, че дъщерите на жалбоподателката могат да й окажат финансова подкрепа. Следователно дори при отчитане на оферирания размер на разходите за ремонт на покрива, тя не може да бъде определена като лице в затруднено социално и/или материално положение, нито са изчерпани всички възможностите й за самоиздръжка и за издръжка по чл. 140 от Семейния кодекс. Само при установяване на противното би било оправдано отпускане на заявената еднократна социална помощ като израз на обществената солидарност в трудни житейски ситуации.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [област], съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП, е законосъобразен административен акт, тъй като заявителката не е доказала наличието на основания за подпомагане. Обсъжданата заповед съответства и на целта на закона - социалното подпомагане да бъде реализирано в полза на реално нуждаещи се хора, като при това се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани.

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане на възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата е неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, от АПК и чл.13, ал.7 от ЗСП, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. Х. Т. [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.9 против Заповед № ЗСП/Д-СТ/19724 от 04.01.2024г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [област].

Решението не подлежи на обжалване