№ 35226
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110113582 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. Д. срещу „С.К.“ ООД.
Предявен е и насрещен иск от „С.К.“ ООД срещу Е. Д. Д..
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът Е. Д. Д. е предявила установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1,
ев. пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, по чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. с чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ответникът по главните искове „С.К.“ ООД е предявил кумулативно съединени насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г. с
ответника за сумата от 1000 лв., като се е задължила да върне сумата от 1201,26 лв., при ГПР
49,65 %, ГЛП 40,05 %, на 21 двуседмични погасителни вноски. Твърди, че в чл. 11, ал. 1 от
договора страните уговорили заплащането на неустойка в размер на 1108,74 лв., разсрочена
на вноски, поради неизпълнение на задължението на ищцата да предостави обезпечение по
договора за кредит. Според последната, клаузата на чл. 11, ал. 1 е нищожна поради
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради нарушение на добрите нрави
и е неравноправна клауза. Счита, че е налице нееквивалентност на престациите, освен това
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като неустойката е в размер
почти равен на този на отпуснатия кредит. Твърди, че е нарушен принципът на
добросъвестността и справедливостта. С посочената неустойка се цели присъждане на
допълнително възнаграждение за неизпълнение на акцесорно задължение, с което се
заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит да е
индивидуално уговорена. Според ищцата процесната сума за неустойка следва да бъде
включена в годишния процент на разходите, като при невключването й се заобикаля
забраната ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
1
задължения в левове и във валута, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на
изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата,
съдържаща се в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1108,74 лв. при непредоставяне на
обезпечение, на заявените основания. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба. Ответникът не оспорва
сключването на договора за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, с падеж на
16.11.2023 г. Твърди, че е предоставил на ищцата главницата по кредита – 1000 лв., но от
последната не са постъпвали последващи плащания. Счита, че ищцата е в забава по вноски
№ 1 – 6 с настъпил падеж, като считано от 09.02.2023 г. за „С.К.“ ООД е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е сторено с получаване на препис от
насрещната исковата молба от страна на Е. Д. – за вноските с ненастъпил падеж № 7 – 21. С
оглед изложеното моли за осъждане на Е. Д. Д. да заплати на дружеството както следва:
сумата от 91,19 лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода
09.02.2023 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова
молба до окончателното плащане; сумата от 147,97 лв., представляваща непогасен остатък
от главницата по падежиралите вноски за периода 09.02.2023 г. - 20.04.2023 г.; сумата от
852,03 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски от №
7 до № 21, обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Прави искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по поставени задачи.
В срок е постъпил отговор на насрещните искове от Е. Д. Д., с който същите се оспорват
като неоснователни. Ответникът по насрещните искове счита, че процесният договор за
кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Счита, че
възнаградителната лихва е уговорена в нарушение на добрите нрави и нищожността на тази
клауза обуславя нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на насрещните искове.
При уважаването им прави възражение за прихващане с погасените от нея суми за лихва и
неустойка по отношение на дължимата главница по договора за кредит. Претендира
разноски.
Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на „С.К.“ ООД да представи справка за
извършени плащания за главница, лихва, неустойки по процесния договор.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т.
19 ЗЗП, вр. с чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът Е. Д. Д. следва да докаже, че
между страните е сключен договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че
договорът съдържа оспорената от ищеца клауза, както и че същата е нищожна на заявените
в исковата молба основания - че чрез нея се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19
2
ЗПК, евентуално, че оспорената клауза накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с оспорените клаузи.
По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на договор за кредит
със соченото съдържание, реалното предаване на сумата за главница по кредита на
кредитополучателя съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и
настъпването на изискуемостта на вземането – в случая на твърдяната предсрочна
изискуемост (че длъжникът е изпаднал в забава в плащането на повече от две вноски и
кредиторът е довел до знанието на длъжника факта, че счита кредита за предсрочно
изискуем). По отношение на претендираната възнаградителна лихва ищецът по насрещния
иск следва да докаже наличието на валидно сключена клауза за възнаградителна лихва,
както и настъпването на предпоставките за нейната дължимост и размера й. При доказване
на тези обстоятелства ответникът по насрещните искове следва да установи погасяването на
дълга.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за
потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
Съдът ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за
потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г., по силата на който Е. Д. Д. е получила от
„С.К.“ ООД сумата от 1000 лв. – главница, че кредитополучателят се е задължил да върне
сумата от общо 1201,26 лв., при ГПР 49,65 %, ГЛП 40,05 %, на 21 двуседмични погасителни
вноски, с падеж на последната вноска на 16.11.2023 г., че в договора за кредит е уговорена
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1108,74 лв. – чл. 11, ал. 1 от
договора.
По доказателствата:
Ищцата и ответница по насрещните искове е представила допустими и относими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Ответникът и ищец по насрещните искове е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което искане следва да бъде уважено.
Искането на ищцата и ответница по насрещните искове по чл. 190 ГПК следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.11.2023 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане предявените от „С.К.“
ООД срещу Е. Д. Д. насрещни искове.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице
по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в насрещната искова молба, като
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., вносим от „С.К.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., която да се уведоми за възложената експертиза и да се
призове за съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК „С.К.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи по делото справка за извършени плащания за
главница, лихва и неустойки по процесния Договор за потребителски кредит №
802707/26.01.2023 г., сключен с Е. Д. Д., като УКАЗВА на „С.К.“ ООД, че непредставянето
на исканата справка ще бъде преценено от съда по реда на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на „С.К.“ ООД – и
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5