Решение по дело №2043/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260169
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20204520202043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е      

град Р у с е, 22. 03. 2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 04.02.2021 год, в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,

                        разгледа докладваното от съдията АНД N2043

                        по описа за 2020год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.К.Н., ЕГН:**********,***, срещу наказателно постановление № 20-3393-000337/2020г. на ВПД началник РУ към ОДМВР РУСЕ,  Второ РУ, с което за нарушения на чл.137Е и чл.139 ал.1, т.1 от  ЗДП , на основание чл.183 ал.4, т.7 ЗДП и чл.179 ал.6,т.2 от ЗДвП са му наложени две административни наказания “глоба” в размер на 50лв. и 200лв. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на НП, поради наличието на процесуални нарушения.

            Наказващият орган поддържа наказателното постановление.

            РРП не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

            На 02.10.2020г. св.Н., полицейски инспектор при Второ РУ – Русе, съставил акт срещу жпод.Н., затова че 22.08.20 год. в гр.Мартен на ул.България, като водач лишен от СУМПС, управлявал МПС – мотоциклет Кавазаки като 1.не използвал защитна каска; 2. управлявал техническо неизправно МПС – на последното липсвал фар, задна стоп светлина и задна габаритна свтлина, с което не изпълнил задълженията си по чл.137Е и чл.139 ал.1, т.1 от  ЗДП. Актът бил подписан с възражения. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочените санкции.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При установяването и санкционирането на нарушенията съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила правещи наказателното постановление незаконосъобразно.

            Видно от текста на АУАН и НП актосъставителят и наказващият орган   са  посочили различни дати, на която били извършени нарушенията, в които е обвинен жпод.Н..

В акта за дата на нарушенията е посочена 22.08.20год., която се поддържа и от св.С. в дадените от него показания в съэдебно заседание. Наказващият орган обаче, санкционирал жпод.Н. за извършени нарушения на 28.08.20год.

Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на нарушението  и посочването й е  от особено съществено значение, тъй като само така съдът може да направи обоснован извод за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, приложимата законова норма и  относно компетентността на актосъставителя.

Доколкото изискването за датата на нарушението е въведено от законодателя като задължителен реквизит на АУАН и НП, то  недопустимо е същото да бъде извеждано  чрез тълкуване от  останалите описани в АУАН и НП признаци от състава на нарушението или от събраните по делото доказателства.

При така установеното съдът констатира, че НП се явява незаконосъобразно и в тази си част и подлежи на отмяна.   

Предвид отмяната на обжалваното НП и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 300 лв., платени в брой, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Русе /по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото и Второ РУ - гр.Русе не е самостоятелно юридическо лице. ОД на МВР гр. Русе не е страна по делото, но присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в съответствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. §. 1, т. 6 от ДР на АПК.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-3393-000337/2020г. на ВПД началник РУ към ОДМВР РУСЕ,  Второ РУ, с което за нарушения на чл.137Е и чл.139 ал.1, т.1 от  ЗДП , на основание чл.183 ал.4, т.7 ЗДП и чл.179 ал.6,т.2 от ЗДвП, на Г.К.Н., ЕГН:**********,***, са наложени две административни наказания “глоба” в размер на 50лв. и 200лв.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. РУСЕ да заплати на Г.К.Н., ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред АС - Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………