№ 95
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХI, за проверка на определение
по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
С определение от 06.12.2022 г. на СГС/СпНС закрит/, постановено по
нохд №52/2017г. по описа на същия съд, е оставено без уважение
предложение на СП-закрита, за привеждане в изпълнение на наказание по
внохд №12/2015г. на ОС Враца по отношение на осъдения М. Ц. Ч. в размер
на 10 месеца лишаване от свобода.
Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СГП с
твърдения, че е неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е изтекла погасителна давност по чл.82, ал.1, т.4
от НК за изпълнение на наложеното наказание по внохд №12/2015г. на ОС
Враца. Според протеста, след влизане в сила на наказанието по нохд
№185/2014г. на РС Бяла Слатина на 03.07.2015г. за деяние, извършено на
29.03.2014г., което е в размер на 10 месеца лишаване от свобода, отложено на
основание чл.69, ал.1 от НК за изпитателен срок от 2 години, Ч. е осъждан и
по нохд №52/2017г. на СпНС за деяние, извършено на 02.02.2016г. Присъдата
1
е влязла в законна сила на 11.07.2022г., а престъплението по същото дело е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Според прокурора,
не е изтекла давност за изпълнение на наказанието по нохд №185/2014г. на РС
Бяла Слатина, тъй като към датата на постановяване на последващата присъда
то не е било приведено в изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2 от
НК, давността за изпълнение започва да тече по отношение на наказанието,
чието изпълнение е било отложено, от влизане в сила на присъдата, с която се
привежда в изпълнение наложеното наказание или от влизане в сила на
определението по чл.68 от НК. По тези съображения се иска отмяна на
протестираното определение като неправилно и незаконосъобразно, като на
основание чл.69, ал.2 от НК се приведе в изпълнение изцяло отложеното
наказание по нохд №185/2014г. на РС Бяла Слатина в размер на 10 месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим, което да се търпи
отделно от наказанието по нохд №52/2017г. на СпНС.
Пред въззивната инстанция протестът се поддържа от представителя
на САП по изложените в него съображения.
Упълномощеният защитник на осъденото лице Ч., адв. Н., оспорва
протеста и излага съображения, че е изтекла давност за изпълнение на
наказанието предвид срока по чл.82 от НК. Освен това поддържа, че съдът не
е длъжен във всеки един случай да привежда в изпълнение наказанието,
наложено по отношение на деец, извършил деянието като непълнолетен. По
отношение на Ч. са събрани характеристични данни, включително и от
администрацията на Затвора в гр.Враца, констатирани са положителни
промени в поведението му, дадена му е възможност да работи, самото
наказание, което изтърпява, намалено от ВКС, е достатъчно по размер, за да
изпълни целите на закона, затова не е налице необходимост от привеждане в
изпълнение на наложеното от РС Бяла Слатина наказание. Непосредствено
преди задържането за изтърпяване на наказание осъденият е работил и е
полагал грижи за малолетно дете, затова се иска да се остави без уважение
протеста.
Осъденият поддържа становището на защитата си и моли да не се
привежда в изпълнение присъдата.
След анализ на съображенията в протеста, мотивите на съда да
постанови проверяваното определение и доказателствата по делото,
2
настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и
от легитимирано за това лице, а по същество е основателен, по следните
съображения:
От фактическа страна по делото е установено, че М. Ц. Ч. е осъждан по
нохд №308/2014г. на РС Бяла Слатина, за престъпление по чл.339, ал.5 от НК,
извършено на 12/13.04.2014г., за което с влязла в законна сила на 12.11.2014г.
присъда е освободен от наказателна отговорност и на осн. чл.61, ал.1, т.3 от
НК делото е изпратено на МКБППНП за налагане на възпитателна мярка. По
нохд №185/2014г., за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 пр.1 във вр. с чл.129,
ал.2, пр.3 от НК, извършено на 29.03.2014г., с влязла законна сила на
03.07.2015г. присъда, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
10 /десет/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.69, ал.1 от
НК за срок от 2/две/ години. По нохд №52/2017г. на СпНС, с влязла в
законна сила на 11.07.2022г. присъда, на Ч. е наложено едно общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години, при първоначален общ
режим за изтърпяване. В съвкупността са включени следните престъпления –
по чл.213а, ал.2 от НК, извършено на 02.02.2016г., за което е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, по чл.213а, ал.1 от
НК за престъпление, извършено през месец март 2015г., е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, по чл.129, ал.2 от
НК за престъпление, извършено на30/31.01.2015г., е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, за престъпление по чл.142,
ал.3 от НК, извършено през месец януари 2015г., е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, за престъпление по чл.144,
ал.3 от НК, извършено през месец декември 2015г., е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. Първоинстанционният съд
е приел, че част от деянията са извършени от Ч. в изпитателния срок на
коментираното осъждане, поради което са налице предпоставките по чл.68,
ал.1 от НК. Отчетено е поведението на осъдения в затвора – че е назначен на
работа и че е участвал в групова програма за специализация. Същевременно е
прието, че погасителната давност по отношение на наказанието по нохд
№185/2014г. е пет години, затова същата е изтекла на 03.07.2020г. тако
започнала да теме от 03.07.2015г., до тогава не са предприети действия за
привеждане в изпълнение на наказанието, които да я прекъснат, затова е
приложима хипотезата на чл.82, ал.1, т.4 от НК във вр. с чл.82, ал.2 от НК.
3
Затова не са обсъждани по същество основанията по чл.68 и чл.69 от НК.
При така изложените фактически констатации, въззивната инстанция
намира, че са налични материалноправните предпоставки на чл. 69, ал.2 от
НК, за привеждане в изпълнение на наложеното по нохд №185/2014г. на
осъдения М. Ч. наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, тъй като
не е изтекла погасителната давност за изпълнение на това наказание. В случая
от данните по делото безспорно се установява, че в двегодишния изпитателен
срок, за който е било отложено наказанието, са извършени част от
престъпленията по, санкционирани по нохд №52/2017г. на СпНС – по
чл.213а, ал.2, по чл.144, ал.3 от НК, а престъпленията по чл.213а, ал.1 от НК,
по чл.129, ал.2 от НК и по чл.142, ал.3 от НК са извършени преди влизане на
присъдата по нохд №185/2014г. в законна сила. При това положение би било
възможно формиране на две нови групи измежду наказанията по тези две
дела, но само в случай, че този вариант е по-благоприятен за дееца. В казуса
обаче това не е така, тъй като биха се получили две групи с наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от по 5/пет/ и 3/три/години, които съденият
следва да търпи поотделно. Предвид това обстоятелство, макар разпоредбите
на чл.23-25 от НК да се прилагат с предимство, следва да се разгледа
въпросът с приложението на чл.69, ал.2 от НК. Налице са
материалноправните предпоставки за привеждане в изпълнение на
отложеното наказание, тъй като давността по чл.82, ал.2 от НК за това
започва да тече от влизане в сила на присъдата или определението, с което се
активира разпоредбата на чл.68 /69/ от НК, но такова определение не е
постановявано. Съгласно еднопосочната съдебна практика /Р
№195/23.04.2013г. по н.д. 608/2013г., Р№574/28.12.2011г. по н.д.
№1868/2011г., Р№289/08.06.2011г. по н.д. 1564/2011г., всички на ВКС/ по
този въпрос, позоваване на института на давността и то на абсолютната, а не
относителната, както е посочено в мотивите на проверяваното определение, в
съответствие с нормата на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НК, би било
възможно, ако след осъждането по нохд №185/2014г. Ч. не е бил осъждан по
начин, че да се налага прилагане на разпоредбата на чл. 69, ал.2 от НК по
предишни осъждания, което не е така, видно от справката за съдимост.
Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 НК, давността за изпълнение на
наказанието по отношение на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
отложено съгласно чл. 66 НК, започва да тече от влизане в сила на
4
съответните присъда или определение, с които се активира разпоредбата на
чл. 68 НК. В тази връзка следва да се направи преглед на отделните
осъждания и предишни кумулации, след който се налага извод, че ново
групиране е допустимо, но не би било законосъобразно, тъй като съчетанието
на наказанията би било по-неблагоприятно, а с присъдата по нохд
№52/2017г. е следвало да се обсъди приложението на нормата на чл. 69, ал.2
от НК по отношение на наказанието десет месеца лишаване от свобода по
нохд №185/2014г. След като това не е сторено с присъдата, процесуално
допустимо е да се извърши по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Няма как да
се споделят изводите на решаващия съд, че поради изтекла давност присъдата
не може да бъде приведено в изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.82, ал.2
от НК. Дори да се приеме, че давността /значима е абсолютната такава/, за
изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в сила на присъдата по
нохд №52/2017г., тя не може да е изтекла, тъй като присъдата е влязла в
законна сила 03.07.2022г. Изложените съображения в мотивите са напълно
некореспондиращи със съдържанието на чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК, тъй като
началният момент на срока на давността за изпълнение на наказанието /т. нар.
"изпълнителска давност"/, определен в посочената норма, започва да тече от
момента когато наложеното наказание е изпълнимо - по силата на ефективно
налагащата го присъда /чл. 82, ал. 2, пр. 1 от НК/ или впоследствие при
условията на чл. 68 от НК, когато с друг акт /присъда или определение/ е
постановено отложеното наказание да се изтърпи - чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК.
Това означава, че когато с осъдителната присъда се налага ефективно
наказание, срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й
в сила, а когато наказанието е било отложено по силата на чл. 66 от НК и с
последващ съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът
на давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг
съдебен акт. Тоест, последният е актът, който придава изпълнимост на
наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния
момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на
присъдата, с която е определено условното наказание. Като е приел
противното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при
позоваването на изтекла давност, за да се остави без уважение предложението
на прокурора.
По отношение на преценката дали да активира изцяло или отчасти
5
наказанието по нохд №185/2014г., тъй като са налице законоустановените
предпоставки за това – до изтичане на определения изпитателен срок Ч. е
извършил други умишлени престъпления, за които след този срок му е било
наложено наказание лишаване от свобода, настоящият състав съобрази
обществената опасност на деянието и дееца, както и целите на наказанието.
Наложително е наказанието да бъде приведено в изпълнение изцяло, а не
отчасти, с оглед високата степен на обществена опасност на престъплението,
за което е било наложено – по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК,
както и високата степен на обществена опасност на дееца с оглед
извършените след влизане на присъдата в сила престъпления – по чл.213а,
ал.1 и ал.2 от НК, по чл.144, ал.3 от НК, по чл.144, ал.3 от НК и по чл.142,
ал.3 от НК, техния брой – извършени са общо пет отделни деяния, независимо
че за всички е определено едно наказание, тежестта им с оглед предвидените
наказания, а също и тежестта на индивидуализираните за тях наказания и
определеното едно общо такова. Характеристичните данни, семейното
положение и трудовата ангажираност по време на изтърпяване на наказанието
не могат да се противопоставят на посочените по-горе обстоятелства, които
са от значение при преценката на приложението на чл.69, ал.2 от НК, а по-
скоро биха имали значение в последващо производство за условно
предсрочно освобождаване. Целите на наказанието и основно
превъзпитаването на дееца към законосъобразно поведение, не биха могли да
се постигнат с освобождаване от изтърпяване на наказанието или с
частичното му изтърпяване предвид поредицата извършените разнородни
престъпления против личността – телесни повреди, закана, изнудване и
отвличане.
По отношение на режима на изтърпяване настоящият състав приема, че
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС че следва да се определи първоначален
общ режим. Действително осъденият изтърпява ефективно наказание
лишаване от свобода по нохд №52/2017г. при първоначален общ режим, но с
настоящия акт се активира първо осъждане на лишаване от свобода и няма
предпоставки за определяне на по-тежък режим.
Налице е съответен протест на прокурора, който позволява влошаване
на положението на осъдения, така че проверяваното определение подлежи на
отмяна в посочения смисъл.
6
Предвид гореизложеното, изцяло неоснователни се явяват доводите на
упълномощения защитник на осъденото лице относно наличието на изтекла
погасителна давност за изпълнение на наказанието, както и липсват
основателни причини за освобождаване на осъдения от изтърпяване на
наказанието или за частичното му активиране по съображенията, изложени
по-горе.
Водим от гореизложеното и доказателствата по делото, САС в
настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.12.2022 г. на СГС/СпНС закрит/,
постановено по нохд №52/2017г. по описа на същия съд и вместо него
постановява:
ПРИВЕЖДА в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 10/десет/ месеца, наложено на М. Ц. Ч. по нохд №185/2014г. по описа
на РС Бяла Слатина, като определя първоначален общ режим на
изтърпяването му.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7