Решение по дело №590/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20237140700590
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

614/16.10.2023г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                          Председател: Соня Камарашка

                                                                                            Членове: Бисерка Бойчева

                                                                                                            Мария Ницова

 

при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 590 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №244 от 15.06.2023 г. постановено по АНД № 20231320200269 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 2-28-ДТ от 29.03.2022год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца /РИОСВ – Враца/, с което на Т*** А*** Т*** в качеството му на кмет на Община Х*** е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000.00лева /три хиляди/, за нарушение по чл.151, ал.2, т.6 във вр. чл.19, ал.3, т.15 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/. В жалбата си развива доводи за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, като липсва посочено изпълнително деяние. Твърди се, че кмета е предприел всичко което му позволява ЗУО и ЗМСМА за да попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, като за целта е монтирал видеонаблюдение и е поставил указателни табели Сочи се липса на оценка на дадените показания на доведената свидетелка Ц*** и на подадените възражения, поради което липсват по същество мотиви на въззивното решение. Твърди се, че и към датата на издаване на АУАН и НП са извършени всички действия по предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци, поради което не е налице бездействие от страна на административно наказаното лице, а оттук и неизпълнение на неговите задължения. В съставения констативен протокол №28-ДТ от 16.02.2022г. в т.2 е дадено и предписание да се предприемат мерки и действия за почистване на замърсените терени находящи се в местността „Лъката“ и за недопускане на повторното замърсяване е определен срок за изпълнение, който не е изтекъл към датата на издаване на АУАН. Излагат се доводи за недостатъчна ясното на описаното нарушение, в това число и какви действия следва да се предприемат. Моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.

Касационният жалбоподател Т*** А*** Т*** в качеството му на кмет на Община Х*** чрез процесуалния си представител адвокат И.С. от САК, редовно призован, не се явява.

Ответника по касационната жалба Директора на РИОСВ – Враца, в писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата, като моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С Определение №54 от 31.05.2022г. по КЧД №374/2022г. по описа на ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК въззивното производство образувано по жалба на административно наказаното лице е изпратено за разглеждане от Районен съд Видин.

С Определение № 8657/19.09.2023 г. по адм. дело № 8911/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, касационното производство е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 32 от 20.02.2023 г. по КАНД № 243/2022 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 309 от 31.10.2022 г. по АНД № 546/2022 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231320200269 на Районен съд – Видин насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание след надлежно конституиране на страните по делото.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Видин е приел от фактическа страна, че на 14.02.2022 г. в РИОСВ – Враца постъпил сигнал от Министерство на околната среда и водите с вх. № С – 11/14.02.2022 г. относно наличието на нерегламентирано сметище в местност "Лъката", намиращо се между р. Огоста и с. Х*** . Във връзка със същия била извършена проверка на място на 16.02.2022 г. от експерти на РИОСВ – Враца в присъствието на представител на Общинската администрация. При извършена проверка в местност "Лъката", намиращо се между р. Огоста и с. Х*** е било констатирано наличието на нерегламентирано депонирани значителни количества смесени битови отпадъци, състоящи се предимно от торов отпад, строителни отпадъци от разрушени стари сгради, растителни отпадъци, земни маси от изкопни работи и др. Констатирано било, че има изградени депа, които се били затревили по естествен начин. Установено било още, че в някои участъци има тлеене на отпадъци и твърди фракции торов отпад, поради и което било причинено и леко задимяване. Чрез GPS координати на замърсените терени се установило, че местността попада в границите на екологична мрежа "Натура" 2000. За извършените на място констатации бил съставен констативен протокол № 28 - ДТ от 16.02.2022г., който бил подписан от всички присъстващи на проверката. Въз основа на проверката и горните констатации бил съставен АУАН № 2- 28 – ДТ/28.02.2022 г., в който актосъставителят приел, че касатора в качеството му на кмет е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО за това, че не е предприел мерки за предотвратяване образуването на незаконни сметища на територията на общината. Въз основана посочения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО глоба в минимален размер на 3000 лв. за нарушението.

В хода на съдебното следствие от събраните писмени и гласни доказателства въззивния съд е установил, че касатора е извършил установеното с АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 2-28-ДТ от 29.03.2022год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца, нарушение на разпоредбата на основание чл.151, ал.2, т.6 във вр. чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО

Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед наведените доводи в жалбата. Тъй като от правна страна обосновано и в съответствие със събраните доказателства – писмени и гласни такива, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6 във вр. чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, както от обективна, така и от субективна страна.

Фактическите обстоятелства свързани с извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели, чийто показания анализирани по отделно и в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение. Дори в показанията на разпитаната св. С*** Ц*** се сочи, че „…въпросното място е старо не регламентирано сметище на общината…., правени за често проверки и са давани предписания, но хората отново започват да хвърлят, има видеонаблюдение….но не на цялото сметище…“.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от административно-наказаното лице, което има качеството на кмет на Община Х*** , тоест попада в кръга на лицата по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. От показанията на актосъставителя се установява по безспорен и категоричен начин, че на сочения терен в Община Х*** има незаконни сметища и е налице непредприемане на необходимите мерки за предотвратяване на неговото образуване, каквото изпълнително деяние е посочено, както в АУАН, така и в НП, в противовес с твърденията в касационната жалба.

Конкретното нарушение се изразява в това, че наказаният субект, в качеството му на кмет на Община Х*** , не е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, което изисква от него в длъжностното му качество да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, както и да организира почистването им. Доказателство за неизпълнение на това задължение се съдържа в цитирания в АУАН констативен протокол № 28-ДТ/16.02.2022 г. на РИОСВ - Враца, в който е отразена констатацията на двама старши експерти в РИОСВ Враца, които са извършили проверка на територията на Община Х*** по повод подаден сигнал и са констатирали описаните в наказателното постановление находища на строителни и битови отпадъци и други, находящи се в местност „Лъката“, землище с.Х*** . Тези установявания в комбинация с липсата на доказателства за положени усилия – физически и интелектуални за предотвратяване на констатираните резултати, сочат именно на допуснато от страна на кмета противоправно бездействие. Кметът на Община Х*** не е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, която разпоредба му възлага задължение да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, като законосъобразно по отношение на установеното нарушение му е наложено административно наказание на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО в минимален размер.

Настоящият съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административно-наказателното производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление, съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

С оглед наведените в касационната жалба доводи, в случая не се касае до неизпълнение на дадено предписание, като административно наказателното производство се счита образувано със съставянето на АУАН по отношение на който са били депозирани и възражения от страна на касатора, които след като са приети за неоснователни от страна на АНО е издадено и оспореното НП.

Настоящата касационна инстанция намира, че съставът на РС – Видин е изпълнил задължението си да прояви процесуална активност, да събере и да обсъди всички относими към правния спор доказателства, въз основа на което да формира правните си изводи. Обжалваното решение не е лишено от мотиви, описана е фактическата обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съставомерността на извършеното административно нарушение и формата му на вина. С издаденото наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното длъжностно лице, като правилно е определен и размера на наложената глоба – съгласно определения в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУО на минимума.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по ЗУО.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №244 от 15.06.2023 г. постановено по АНД № 20231320200269 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 2-28-ДТ от 29.03.2022год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца /РИОСВ – Враца/, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Т*** А*** Т*** в качеството му на кмет на Община Х*** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: