№ 1673
гр. Варна, 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500499 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. П. К. чрез адвокат
Д. П. срещу решение № 4632 от 19.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 14674 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за установено на
основание член 124, алинея 1 от ГПК по отношение на К. П. К., че М. Д. М. и Т. Д. Б. са
собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
******* по КККР на град Варна, местност „Ракитника“ с площ от 592 кв.м, при граници и
съседи: ПИ с идентификатори: *******, *******, въз основа наследяване на общия им
наследодател Д. М. Д. и упражнено от него давностно владение в периода от 1980 г.
/предоставяне правото на ползване/ и от 2002 г. /влизане в сила на ПНИ на местност
„Ракитника“/ до 2020 г.; осъдена е въззивницата да заплати на М. Д. М. и Т. Д. Б. сторените
разноски по делото пред първата инстанция в общ размер на 2 823,66 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, както и за постанововяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че през периода 1980 г. – 01.03.1991 г. не е
текла придобивна давност, тъй като Д. М. Д. не е бил владелец на имота. Не е доказано по
делото кой имот точно е предоставен за ползване на Д. М. Д., респективно той не е
идентичен с процесния, което се установява от заключението на вещото лице. Липсват и
доказателства, че посоченото лице е упражнявало фактическа власт върху имота през
твърдяния период. Имотът е бил предмет на реституция, като процедурата за това не е
приключила и понастоящем и затова не е възможно имотът да бъде придобит по давност.
Също така се излага по повод влязлото в сила решение по гр.д.№ 18195/2021 г., че съдът не
може да зачете формираната сила на пресъдено нещо в настоящия процес поради липса на
субективен идентитет на страните по двете дела. Иска се да бъде отменено решението и да
се постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемите страни М. Д. М. и Т. Д. Б. чрез адвокат Т. П. в писмен отговор са
оспорили жалбата като неоснователна, като подробно са изложили аргументите си за
1
правилността и законосъобразността на обжалваното решение и искат неговото
потвърждаване. Акцентира се, че безспорно е доказано посредством събраните по делото
доказателства, че бащата на ищците - Д. М. Д. – е владял имота от 1980 г.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. не са направени
доказателствени искания. Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2