Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. Велико Търново, 16.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година,
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №542 по описа на Административния съд за 2022година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 95а от ДОПК.
Жалбоподателката М.С.Й. ***, чрез ***И.Д. от САК, е
обжалвала като незаконосъобразно решение №53-03-107618#11 от 11.05.2022 година за оттегляне на удостоверение А1
№220088339940 от 14.05.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП – София,
потвърдено по административен ред с решение №А-18/29.06.2022 година на
изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП – София.
Поддържа се, че решението е издадено от некомпетентен
орган, противоречи на съществени административно-производствени правила,
формално незаконосъобразно е и не съответства на материалния закон.
В представената по делото писмена защита от процесуалния
представител на жалбоподателката подробно се аргументират основанията за
незаконосъобразността на процесното пред съда решение за оттегляне на издадено
удостоверение. Подробно се описват обстоятелствата по издаването на
удостоверението /като се сочи, че всъщност то е издадено на 5.6.2018 година/,
проверките, които са извършвани на осигурителя при издаването на удостоверението
за приложимо законодателство и впоследствие и от органите на приходната
администрация и от други компетентни органи, като ГИТ, НОИ, и прочие, при които
нарушения на осигурителното законодателство не са констатирани. Подчертано е,
че първата фаза на т.н. помирителна процедура във връзка с искане на
белгийските власти за оттеглянето на удостоверението е приключила с
констатацията на органите по приходите за липса на условия за оттеглянето на
процесното, а и на други издадени по отношение на жалбоподателката и други
заети лица удостоверения за приложимо законодателство. Впрочем така или иначе
жалбоподателката не е била уведомена за провеждането на тази процедура. С оглед
несъгласието на белгийската страна с този извод и въз основа на доклад са започнати
отново процесуални действия, изразяващи се в проверка не на жалбоподателката, а
на осигурителя и. проверката завършва с протокол, в който се констатира липса
на нарушения. Въпреки това същият орган по приходите издава доклад до друг
орган по приходите, като въз основа на същите фактически констатации се правят
различни изводи. Дружеството – осигурител впрочем е ревизирано, като ревизията
е завършила с ревизионен акт № Р-2221122001343-091-001 от 8.11.2022 година,
като чрез него не се установяват задължения за осигурителни вноски, произтичащи
от констатирани нарушения на осигурителното законодателство. Предвид тези обстоятелства жалбоподателят
намира оспореното решение за формално незаконосъобразно, като немотивирано.
Извън това се поддържа, че решението противоречи на основни принципи,
прогласени от АПК и ДОПК, в него не са посочени правните основания за
издаването му. По отношение на нарушаването на административно –
производствените правила се сочи, че всъщност на нито един етап от
административното производство жалбоподателката не е била уведомявана за
началото и хода му. Самото решение не спазва изискването на чл.99 от АПК, като
оттеглянето на удостоверението е станало повече от три години след издаването
му. Нормата на чл.91а от ДОПК е приета през 2021 година и няма обратно
действие. Най – сетне, решението е в противоречие със смисъла на Регламент 883/2004,
като освен това противоречи и на Регламент №987/2009 и на Решение А1 от
12.06.2009 г. на Административната комисия. Жалбоподателката претендира разноски.
Ответникът по делото, главен инспектор по приходите при
ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител отрича основателността на
жалбата. В представената по делото писмена защита на процесуалния представител
на тази страна се поддържа, че решението за оттегляне е процесуално
законосъобразно, доколкото нормата на чл.91а от ДОПК е процесуална и се прилага
веднага, основанието за издаването на решението е именно и само според
разписаното в тази норма, няма изискване новите факти и обстоятелства да не са
били известни на органа по приходите към момента на издаването на
удостоверението, като е било достатъчно единствено да не са били по преписката.
Всъщност корекцията пост фактум при определяне на приложимо законодателство
произтича според ответника от нормите на чл76, параграфи 3 и 4 и ал.2, параграф
6 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Според ответникът не са изпълнени изискванията
на стълкновителната уредба на чл.12 от посочения Регламент към момента на
издаването на удостоверението, което е оттеглено, доколкото от анализираните
доказателства се установявало, че осигурителят не е реализирал никаква
съществена дейност на територията на България. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима, а по същество е и основателна.
Процесното решение има неблагоприятни за оспорваща
последици, обуславящ правния интерес от неговото обжалване, при което тя е
легитимирана за го оспори. Що се касае до спазването на преклузивния 14 дневен
срок, при липса на данни за датата на връчването на потвръждаващото решение №А-18/29.06.2022 година на изпълняващия
длъжността директор на ТД на НАП – София съдът приема, че срокът за обжалване
по чл.95а от ДОПК е спазен.
Решението е валиден административен акт, като е издадено
от оправомощен за това орган и в рамките на материалната и процесуалната му
компетентности. Неоснователно се поддържа с жалбата възражение за
некомпетентност на издателя на решението, като се изтъква, че в противоречие на
чл. 91а от ДОПК, Удостоверение А1 е издадено от Н.С.– инспектор по приходите
при ТД на НАП – София, а решението за отмяна – от Е.М.– инспектор по приходите
при ТД на НАП – София. Подобно възражение противоречи на основният принцип,
според който компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не от
идентичността на персоналитета на физическото лице, което я изпълнява.
В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК оттеглянето
да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение, е спазено, тъй
като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП – София,
какъвто е издал и Удостоверението А1.
От събраната и допълнена в хода съдебното дирене
преписка се установява следното:
Между
страните не е спорно, а и от приобщените към делото доказателства се
установява, че на 28.12.2015 г. М.С.Й. е ключила трудов договор с „Анто-Ан БГ“
ЕООД /понастоящем „ДС Мениджмънт груп“/ за длъжността социален асистент.
Основната дейност на работодателя към този момент е консултантски и
посреднически услуги за трудова дейност и социални дейности. Съгласно
Удостоверение № 1449-01/02/03 от 27.07.2015 г. на Агенцията за социално
подпомагане, дружеството има регистрация за предоставяне на социални услуги,
като освен това командирова свои служители в Кралство Белгия, за да работят
като социални асистенти.
По Искане №
53-03-1076 от 10.05.2018 година на осигурителя /работодателя/ и след проверка на приложените
документи, от главен инспектор по приходите при ТД
на НАП – София е издадено Удостоверение А1
№220088339940 от 5.06.2018 година /получено на ръка на 25.06.2018 година/ за
приложимото осигурително законодателство за заетото лице М.Й., за командироване
в Белгия за периода 01.05.2018 г. – 01.11.2018 година.
На
04.06.2020 г. в ЦУ на НАП е постъпило писмо от Национална служба за социално
осигуряване – Брюксел, за прилагане на чл. 76 от Регламент 883/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. и искане за оттегляне на
удостоверения А1 по отношение на 32-ма работници с работодател „Анто-Ан БГ“
ЕООД, сред които и жалбоподателката.
В писмото е
посочено наличието на белгийско съдебно /наказателно/ производство във връзка с
командироването от българското дружество на български служители при белгийски
възрастни хора. В хода на това производство били иззети компютри и електронни
данни от собственика на дружеството Антоанета Станева, която живее в Белгия,
били разпитани и служителите. Посочено е наличието на надвишаване на
максималния срок за командироване, заместването на командировани служители и
създаването от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без
реална икономическа стойност, с единствена цел създаване на форма на оборот на
хартия. С Писмо изх. № М-24-28-1220/ 09.07.2020 г. на ЦУ на НАП искането е
насочено към ТД на НАП – София, където е извършена проверка относно наличието
на основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо
законодателство. Резултатът от проверката е обективиран в Писмо изх. №
20-00-2842/ 29.07.2020 г. на ТД на НАП – София, в което след справка в
информационната система на НАП е направен извод за липсата на основание за
оттегляне на издадените удостоверения А1,
сред които и процесното, тъй като лицата са командировани в законоустановения
срок от максимум две години, не заместват други командировани и декларираният
оборот на територията на страната е формиран от продажби на стоки и услуги,
които са надлежно декларирани. Въз основа на така констатираните факти и
направени изводи с Писмо № М-24-28-1220#2/20 от 18.01.2021 г. на ЦУ на НАП,
е отговорено на искането на белгийския компетентен орган.
На
10.03.2021 г. белгийската компетентна институция е сезирала Министерството на
труда и социалната политика /МТСП/, с оспорване на определеното от НАП
приложимо законодателство за работниците на „Анто-Ан БГ“ ЕООД и е отправила
молба за стартиране на втори етап от процедурата по диалог, предвидена в
Решение № А1/12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност, като е изразено несъгласие със становището за
липса на основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо
законодателство. Отново са изложени доводи за наличие на издаване на фиктивни
фактури, единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на
Република България. В писмото са цитирани разменени имейли и съобщения между
собственичката на дружеството и трети лица. В тази връзка, е издадена Резолюция
№ П-22221121217887-0РП-001 от 17.12.2021 г. за възлагане на проверка за
установяване на факти и обстоятелства по отношение на „Анто-Ан БГ“ ЕООД. В хода
на проверката е проверено счетоводството на дружеството и са извършени проверки
на негови контрагенти и работници. За резултатите от проверката е съставен
Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 г., в който за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. са посочени всички наети по трудов договор лица,
цитирани са представените справки за оборота на дружеството в страната и в
рамките на Европейския съюз за различни периоди, посочени са извършените
насрещни проверки на няколко от дружествата, и представените от тях документи.
Въз основа на събраните доказателства приходният орган не е установил нарушения
на данъчното и/или осигурителното законодателство. От органа по приходите,
издал протокола за извършена проверка, е съставен и Доклад изх. № 10-24-10-7/
16.03.2022 г. до началника на Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – София. В доклада са посочени същите факти, които са установени и при
проверката, но са формирани различни изводи – за съмнения относно извършваните
на територията на страната доставки и необходимостта от провеждане на
ревизионно производство, в което да бъде определен правилният размер на
дължимите от дружеството данъци и приложимото осигурително законодателство.
Със ЗВР №
Р-22221122001343-020-001 от 18.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
София, на „ДС мениджмънт груп“ ЕООД е възложена ревизия за определяне на данъци
и ЗОВ за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2021 година. Производството е
приключило със съставянето на Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001 от
08.11.2022 г., с който не са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски.
На
11.05.2022 г. от орган по приходите в ТД на НАП – София на основание чл. 91а от ДОПК е издадено оспореното Решение за оттегляне изх. № 53-03-112616#4, в което
са посочени наличието на постъпило искане от белгийската компетентна институция
за оттегляне на Удостоверение А1, описаните от тази институция съмнения относно
формиране на оборот на територията на страната от работодателя посредством фактури за фиктивни сделки, извършването на
проверка, приключила с Доклад, в който също са изказани съмнения относно
реалността на сделките. Формиран е извод за липсата на категорично установяване
на съществена дейност на територията на страната от командироващото дружество и
съответно неизпълнение на изискването на чл. 12 /1/ от Регламент 883/
2004.
Както се отбеляза, същото /както и останалите идентични
решения за оттегляне/ е потвърдено по административен ред с решение №А-18/29.06.2022
година на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП – София..
В хода на настоящото производство по инициатива на
жалбоподателя се събраха и множество други доказателства, като писмени обяснения на контрагентите на
осигурителя на жалбоподателката, договори с тези контрагенти, фактури и
протоколи, доказателства за запитването до ИА ГДТ, – ревизионен акт,
доказателства за извършената проверка по разходите и констатациите по отношение
на осигурителя от страна на органите на НОИ, доказателства за кореспонденцията
между националните компетентни органи на НАП и белгийските компетентни органи.
Какви са изводите на съда?
Съдът намира за основателни възраженията на
жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за издаване на
оспорения административен акт. Констатираната по - горе обстановка се
установява от приложените от страните писмено доказателства, но тя не се описва
в решението за оттегляне. Посочено е постъпването на искане от белгийската
компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно приложимото
законодателство, но не е посочено предходното искане от същата институция, по
отношение на същите лица и същите удостоверения, извършената проверка и
даденото от органите по приходите заключение при провеждането на първия етап от
тази процедура. Премълчано е, че това искане е повторно, какви са новите данни
за повторното отправяне на искането, какви са изобщо установените от
белгийската администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за
достоверността на декларираните от работодателя данни. Общо е вписано
извършването на проверка от компетентната териториална дирекция и наличието на
доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на предоставените
услуги, предмет на разследване в Белгия. Този доклад също не е индивидуализиран
с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че е налице
препращане към друг документ, част от административната преписка, в който се
съдържат мотивите за издаването на административния акт.
Съдът намира, че не са спазени съществени
административно-производствени правила при издаването на решението за
оттегляне.
Процесуалната разпоредба на чл.91а, ал.1 от АПК урежда
само основанията за оттегляне, но не и процедурата и процесуалните правила по
издаването на акта за оттегляне. Тъй като посоченото производство се намира в
главата, касаеща административното обслужване, то приложими са разпоредбите,
уреждащи правата на страната в производството – чл.17 от ДОПК. В процесният
случай жалбоподателката не е уведомена изобщо за началото на производството, за
акта, въз основа на който са предприети процесуалните действия и са извършвани
проверките на контрагентите на осигурителя и, както и на самия осигурител, за
правата и задълженията си в това производство. На жалбоподателката не са
осигурени процесуалните права да се за познае и получи екземпляри от
представите от трети лица доказателства и документи, нито е осигурена
възможността да бъде информирана за последиците от акта, с който се финализира
производството – чл.17, ал.1 , т.5 и 6 от ДОПК.
Тези флагрантни нарушения са достатъчно основание за
отмяна на процесното решение, като за пълнота следва да се констатира и
противоречието му с материалния закон.
В описание на основанието за началото на производството
не е посочено защо се кредитира като достоверен доклада на белгийските власти,
въз основа на който е извършена проверка на дружеството-осигурител и не е
посочено категорично, че именно този доклад, обосновал искането на белгийските
власти, е фактическото обстоятелство, въз основа на което е издадено решението
за оттегляне. Въпреки това следва да се приеме, че става въпрос за наличието на
първата алтернативна хипотеза на чл.91а, ал.1 от ДОПК, според която Удостоверението
по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа по
приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна институция. Посоченият
извод се извлича от изложените в потвърдителното решение на директора на ТД на
НАП – София аргументи, доколкото се приема, че белгийската институция излагала
подробни аргументи за неприложимостта на законодателството на Р.България в
случая, като осен това е посочено, че
впоследствие била представена нова информация, придобита в рамките на
досъдебно производство, според която бил налице обоснован извод за фиктивни
документи /фактури/.
На първо място следва да се посочи, че единствено
наличието на искане от такава институция не е достатъчно, за да се оттегли вече
породило правните си последици удостоверение. Следва това искане да е
обосновано, като в него се аргументират и установят доказателства,
опровергаващи онези доказателства, въз основа на които българският компетентен
орган е издал съответното удостоверение за приложимо законодателство.
В случая е прието, че от документа /извадка от доклад/,
съдържащ се на листове 181-185 от делото/, представен от белгийската
компетентна институция се установявало издаването на фиктивни фактури, които не
установяват изискването за поне 25% оборот на територията на България.
Според разпоредбата на чл.5, параграф 2 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година за установяване процедурата
за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за
социална сигурност „При съмнение относно валидността на документ или точността
на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията
на държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата
институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този
документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на
документа и, при необходимост, го отнема.“.
В
конкретният случай в решението не е извършена преценка на представените преди
издаване на удостоверението за приложимо
законодателство писмени доказателства, не
е преценено кои конкретни факти са неточни или кои от представените документи
са невалидни и въз основа на кои доказателства това се установява и не е посочено защо това е основание за оттегляне
на удостоверението. Аналогичен анализ липсва и в Протокол
№ П – 22221121217887-073-001 / 09.03.2022г., доклад до Началник отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП София и в потвърждаващото Решение № А-18 / 29.06.2022г. на
Директора на ТД на НАП София.
Следва да се посочи за яснота на ответника, че терминът
„основание“ означава проявлението на конкретни факти и обстоятелства, които
първоначално са послужили за определен правен резултат – издаването на
съответното удостоверение за приложимо законодателство, като следва да се
посочи кои именно такива факти и обстоятелства не са били налице към този
момент. В процесният случай докладът и решението на горестоящия орган съдържат единствено
общи мотиви за наличие на фиктивни сделки, липса на
действителни доставки и невъзможност за извършване на доставки, но не са
индивидуализирани конкретните доставки, за които става
въпрос с номер и
дата на съответната фактура
или договор, страни и предмет на сделката и прочие.
При това е невъзможно и
в хода на настоящото производство да се определи кои от фактурите, формирали
оборот на територията на страната в
периода 01.07.2015г. /регистрация на търговското дружество/ до края на месец
ноември на 2018 година са възприети за
съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на основателността на
изводите на органите по приходите за неизпълнение на условията на чл.12 от
Регламент 883 / 2004г.
За пълнота
на изложението следва да бъде отбелязан и фактът, че представените от
белгийската компетентна институция доказателства относно разменена
кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел формиране на
оборот на територията на страната, в хода на
проверката, в доклада и в производство
по оттегляне на удостоверението не са взети предвид от органите по приходите.
Доказателствата
от белгийската компетентна институция не са приобщавани в хода на извършената
проверка и в хода на производството
по оттегляне на удостоверението, поради което и истинноста на тези данни не е
проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно производство.
По изложените съображения настоящият състав намира
оспорения акт постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски, съобразно представения списък с разноските и доказателства за
действителното им извършване.
Водим от горното, Великотърновският административен съд,
шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №53-03-107618#11 от 11.05.2022 година за оттегляне на удостоверение А1
№220088339940 от 14.05.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП – София,
потвърдено по административен ред с решение №А-18/29.06.2022 година на
изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на М.С.Й.
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 620 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: