РЕШЕНИЕ

 

Номер  260212                    13.10 Година  2022           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав

На единадесети октомври 2022 Година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар: Цветелина Бакалова

 

като разгледа докладваното от Съдията т. дело номер 949 по описа за  2019 година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.94 от Закона за енергетиката.

              Подадена е искова молба от „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265, представлявано от управителя Х. П., чрез адв. И.П.Д. ***. Твърди се, че ищецът експлоатира фотоволтаична PV централа с обща мощност от 2MWp, построена в ПИ 051054 - в землището на село Стоил войвода, Община Нова Загора, Област Сливен и в качеството си на производител на електрическа енергия e сключило с ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 520/21.06.2012 г. В договора било уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект, който се определял от продавача, чрез подаване до купувача на Декларация по образец - Приложение 2 и дължимата по предоставената фактура сума се дължала срок  от 7 работни дни от получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена ел.енергия. Скоро след сключването на договора между страните, с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това решение било отменено, но било прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., на основание § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), с което Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), установила нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Произвежданата от фотоволтаичната централа на ищцовото дружество ел.енергия се изкупувала на цена 485,60 лв./MWh без ДДС (електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW) и същата попадала в обхвата на т. 2.15 на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Твърди се, че на тази цена ответното дружество е изкупувало произведената енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh, а количеството произведена енергия над този размер се изкупувала на по- ниски цени, позовавайки се на посоченото решение на КЕВР. В ИМ се твърди, че размерът на разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото количество произведена електрическа енергия от централата била, както следва: за месец ноември 2016г. - 74 805,90 лв.; за месец декември 2016г. - 73 058,98 лв.; за месец септември 2017 г. - 89 845,03 лв.; за месец октомври 2017г. - 117 382.27 лв.; за месец ноември 2017г. - 42 645,41 лв.; за месец декември 2017г. - 51 333,37 лв.; за месец септември 2018 г. - 66 178,55 лв.; за месец октомври 2018г. - 100 957,85 лв.; за месец ноември 2018г. - 44 236,67 лв.; за месец декември 2018г. - 50 340,26 лв. и за месец септември 2019 г. - 100 661,81 лв. или в общ размер за периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019 г. 811 446,11 лв. Дължимата мораторна лихва върху забавеното плащане на главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните задължения възлизали на сумата от 125 366.91 лв., съобразно уточнението постъпило от ищеца в молба вх. № 8679/12.03.2020г. Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.15, с която било установено нетното специфично производство на електрическа енергия за посочения тип централи било обжалвано по съответния ред и отменено. Посочва се, че в практиката на ВКС се приемало, че отмяната на незаконосъобразно издаден от КЕВР индивидуален административен акт, извършена с влязлото в сила решение на ВАС, има обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР /сякаш такъв акт не бил приеман/. Това налагало цялото произведено количество електрическа енергия от съответните производители да бъде заплатена по преференциални цени, а не само до определен размер, както било при действието на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Молят съда да осъди ответника да им заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 811 446, 11 /осемстотин и единадесет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и единадесет ст./ лв, представляваща дължима цена на продадената и неплатена ел.енергия по горецитирания договор между страните за периода 01.11.2016 – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда до датата на плащането на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 137 100 лв, представляваща дължимата мораторна лихва  за периода от 01.12.2016г. до 08.11.2019 г. върху забавеното плащане на главниците, представляващи дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договора. Претендират направените в производството разноски.

              Ответникът изцяло оспорва искове на ищеца по подробни съображения изложени в отговорите на ИМ и ДИМ. По повод на своето становище ответникът е привлякъл на своя страна трето лице-помагач в лицето на „Национална електрическа компания“ ЕАД и е предявил против него обратен иск. С определение от 08.01.2020 г. е приет за съвместно разглеждане обратен иск от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД (ЕВН ЕС),  по чл. 219, ал. 3 от ГПК  против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, (НЕК) ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8, представлявано от И. Й.- изпълнителен директор – трето лице помагач на негова страна, за сумата от 180 654,40 лв. с ДДС, представляваща общ сбор от разликата в цената, по която ЕВН ЕС са продали на НЕК ЕАД закупените количества ел. енергия по реда на чл. 31, ал. 11 от ЗЕВИ и  преференциалната цена, по която според ищеца по първоначалния иск следва да бъдат изкупени всички, произведени и продадени от него, количества енергия. Претенциите на ЕВН ЕС срещу третото лице помагач обхващат времеви интервали от наименования от тях “първи период“. Твърдят, че според подписания между тях договор, в случай на забавено плащане, се дължи неустойка в размер на законната лихва върху главницата, или общо - 51 819,36 лв. с ДДС. Претенциите са предявени като евентуални, в зависимост от изхода на спора по първоначалния иск.

              Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 00649348, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. „Триадица“ № 8, изцяло оспорва предявения от ищеца „Крумово солар“ ЕООД иск, както и предявения от ответника против него обратен иск по подробни съображения съответно в отговора на исковата молба и в отговора на исковата молба по обратния иск.

              Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

              Между страните е безспорно, че между ищеца „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД и ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 520 от 21.06.2012 г. по повод, на който ищецът е продал на ответника електрическа енергия за процесния период. Не се спори, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа с обща мощност 2 мегаватчаса, построена в ПИ – 051054 в землището на с. Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен. Освен това и страните не са формирали спор по изложеното в исковата молба развитие на нормативната уредба във връзка с приети решения на КЕВР.

Не се спори и относно обстоятелството, че до размера на 1 188 киловатчаса ответникът е заплащал стойност на изкупуваната електрическа енергия в размер 485,60 лв. за мегаватчас. Между страните остава спорно заплащането на цената над тези количества. Безспорно между страните е, че ищецът е продал на ответника обективираната в процесните фактури електрическа енергия, като обем, за процесния период, като се спори относно цената за заплащане на тази стока.

              Във връзка с твърденията на ищеца и ответника очевидно е бил налице преюдициален спор относно валидността на решение № СП-3 /06.03.2019г., с което се определя нетно специфично производство за обекти за производство на ел. енергия, като този на ищеца и то е в същия размер, като това по отмененото първоначално решение от 2015г. Възникналият административно правен спор е завършил с отхвърляне на жалбите на производителите на ел. енергия от ФВЦ. В мотивите на постановените съдебни решения е посочено по този повод, че поради законодателни изменения се оказва, че независимо от датата на пораждане на действие на постановеното решение № СП-3 /06.03.2019г. на КЕВР същото има само констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които са били вече заложени в решение  № Ц- 18 от 26.06.2011г. С решението не се определят нови стойности на НСП към настоящия момент, а се установяват използваните през годините при определяне на цените на ел. енергия, стойности на производителността на съответна група централи и чистото количество за продажба на произведената от съответната група производители електрическа енергия от възобноваеми източници. Решението на КЕВР се постановява еднократно  и е валидно за целия период на действие на договорите. С акта се установяват факти и обстоятелства касаещи отношения възникнали преди датата на издаване на решението. Приема се, че решението има обратно действие, което произтича не от волята на Комисията, а от естеството на определеното, според закона съдържание на решение №СП-3/06.03.2019г., което е валиден административен акт. В първоинстанционния съдебния акт се приема и, че е постигната целта на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, а именно да бъде изкупувано чистото количество ел. енергия, без това за собствени нужди, като това чисто количество бива установявано от КЕВР, а не определяно по преценка на всеки един производител и енергийните дружества изкупуващи енергията.

              При така изложените мотиви следва да се приеме, че за процесния период по принцип ответникът е изкупувал произведените и подлежащи на изкупуване количества ел. енергия по релевантни цени. По делото е изслушана СТЕ, която съдът изцяло кредитира, установяваща, че произведената от ФВЦ на ищеца ел. енергия са заплащани изцяло в срок. Наред с това и експертизата е констатирала, че за голяма част от процесните периоди ел. енергията е продавана съответно купувана от други ЮЛ.

              Поради така изложените мотиви се налага извода за неоснователност на предявените искове. При този изход от спора не следва да се разглеждат предявените обратни искове, предявени евентуално, против третото лице помагач.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 с.

                                      Р  Е  Ш  И

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, по които се моли да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 811 446, 11 /осемстотин и единадесет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и единадесет ст./ лв, представляваща дължима цена на продадената и неплатена ел.енергия по горецитирания договор между страните за периода 01.11.2016 – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда до датата на плащането на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 137 100 лв, представляваща дължимата мораторна лихва  за периода от 01.12.2016г. до 08.11.2019 г. върху забавеното плащане на главниците, представляващи дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договора, като неоснователни.

ОСЪЖДА „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265 да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37сумата от 1250 лева представляващи извършени деловодни разноски по предявените и разгледани искове.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника НЕК ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Триадица“ № 8.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :