№ 3537
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 4454/07.12.2021 г. по гр. д. № 47622/2021 г. по описа на
СРС, 25 състав е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от „М. АМС“ срещу „С.в.“ АД за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството сума от 1250
лева, представляваща част от общо начислената сума от 3976,22 лева за
главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и
пречистени отпадъчни води, начислена за периода от 20.04.2020 г. –
20.04.2021 г., фактурирана от „С.в.“ АД с фактура № **********/08.07.2021 г.
за имот на адрес гр. София, кв. „Дружба“ 1, ул. „****“ и ищецът е осъден да
заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 115521/23.12.2021
г. от „М. АМС“ ООД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Поддържа, че ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване наличието на правно основание за
претенцията си, т.е. облигационна връзка между страните. Неправилно съдът
приел, че е налице валидна облигационна връзка, както и че ищецът има
1
качеството потребител. Не била установена и индивидуализацията на имота,
за който се твърди, че е установено нерегламентирано ползване на ВиК
услуги в контролните листове, протокола, заявлението за сключване на
предварителния договор и издадената фактура. В представената фактура като
адрес бил посочен имот в гр. София, ж.к. Дружба 1, ул. „****“, който не
съответства на другите събрани по делото доказателства. Видно от Заявление
за сключване на договор ПЗ – 286/19 и Предварителен договор № 286/19
било, че дружеството е собственик на УПИ – II-1347, Дружба – разширение,
ул. „Обиколна“, район Искър. Не било обсъдено също така изричното
оспорване на облигационното правоотношение, поради което неправилен бил
изводът на съда, че не били оспорени и представените документи, тъй като
същите представлявали частни документи, изхождащи от страната в
производството. Поддържа, че общите условия на дружеството са
неприложими в конкретния случай, тъй като не е налице облигационно
правоотношение. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
„С.в.“ АД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 47622/2021 г. по описа на СРС, 25 състав е
образувано по искова молба, подадена от „М. АМС“ ООД против „С.в.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът
твърди, че при справка по партида на абонатен № ********** установил, че
ответникът претендира от него заплащане на суми за предоставени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 1, ул. „****“ с
договорна сметка ****, които фигурират по партидата му с аб. № **********.
Според служители на дружеството сумата била в размер на 3967,72 лева,
обективирана във фактура № **********/08.07.2021 г. за имот, находящ се в
гр. София, ул. „****“ с договорна сметка ****. Поддържа, че сумата е
начислена без правно основание. Посочва, че не е налице никаква връзка
2
между ищеца и имота, посочен във фактурата. Твърди, освен това, че имотът
не е водоснабден, както и че вземането е погасено по давност. Моли да бъде
признато за установено, че не дължи сумата от 1250 лева, представляваща
част от сумата от 3976,22 лева, начислена за периода от 20.04.2020 г. до
20.04.2021 г. и обективирано във Фактура № **********/08.07.2021 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 1, ул. **** с договорна сметка №
****. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „С.в.“ АД,
заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че за вземането за клиентски
№ ********** била създадена съдебна договорна сметка 20009242242, за
обща сума в размер на 3976,72 лева и била издадена процесната фактура.
Твърди, че на 20.04.2021 г. имотът бил посетен от служители на „С.в.“ АД и в
присъствието на служител на „М. АМС“ ООД, било установено, че бил
монтиран приходен водомер № 15875361, като УПИ се извършвали
строително монтажни работи и се захранвало с вода строителната площадка.
Твърди, че ищецът сключил предварителен договор № ПД-286/2019 г. и
Условия за присъединяване № МД – 232/2020 г. При извършеното посещение
била поставена пластмасова пломба на водомера. На 08.06.2021 г. било
направено ново посещение на имота, но достъп не бил осигурен. Била
уговорена среща с представител на дружеството, за което бил съставен
контролен лист. На уговорената среща не се явил представител на
дружеството. На основание чл. 50 от ОУ било съставен Протокол и било
дадено предписание за прекъсване на водоподаването, тъй като СВО било без
клиентски номер. Наложена била санкция за периода от 20.04.2020 г. до
31.12.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 20.04.2021 г. като била определена на база
пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
3
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника в размер на 3967,72 лева
не съществува.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от ищеца твърдения, ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните, в съдържанието на които е включено задължението да бъде
заплатена стойността на питейна вода, доставена до имот, собственост на
ищеца.
Страните не спорят, а и се установява, че на 09.04.2019 г. между „С.в.“
АД и „М. АМС“ ООД е сключен предварителен договор за присъединяване на
невдижими имоти и потребители на услугата към водоснабдителните и/или
канализационните системи № 286/2019 г., по силата на който са уредени
отношенията в процеса на съгласуване на инвестиционен проект в частта,
касаеща сградното водопроводно или канализационно отклонение за нов
обект в поземлен имот, който не е водоснабден, представляващ УПИ ІІ-1347,
кв. 5, местност Дружба – разширение, с адм.адрес ул. „Обиколна“, район
Искър, с идентификатор 68134.1500.2682. Уговорено е, че изпълнението на
този договор е предпоставка за сключване на окончателен договор за
присъединяване на недвижимия имот към водопроводните и канализационни
системи и за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора клиентът осъществява самостоятелно
проектирането, финансирането и изграждането на уличен водопровод и/или
уличен канал, като се присъединява чрез сградно водопроводно и сградно
канализационно отклонение в УПИ ІІ-1347, кв. 5, м. Дружба – разширение
съгласно изходни данни ТУ 4158/31.08.2018 г., указателно писмо на ДАГ на
СО № САГ 18 РД00-1114 (2) от 17.12.2018 г. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че
4
когато в определен етап от строителството е нецелесъобразно изграждането
на постоянно СВО или СКО или клиентът е получил изходни данни за
временно водоснабдянаене или отводняване на строителна площадка по
време на изпълнение на строителството се допуска да се изгради или
поддържа връзка по време на строителството, за което се подава писмено
заявление за деня и времето на осъществяване на връзката, като „С.в.“ АД
изпраща свои служители, които да присъстват при включването и пломбират
инсталирания водомер и съставят контролен лист и откриват партида на
клиента в срок от 5 работни дни. Страните са уговорили в чл. 6, ал. 7 от
договора, че при нарушаване на целостта на пломбата, физическо въздействие
върху измервателното устройство или при липсата на такова на сградно
отклонение, което се използва за водоснабдяване по време на строителството,
клиентът за плаща на дружеството количество вода, изчислени по
пропускателната способност на водопроводното отклонение при скорост на
водата 1 м/сек при 6 часа потребление в денонощието за периода на
предишен реален отчет, но не по –дълъг от 6 месеца.
Установява се от контролен лист № ЕВН 0015672/20.04.2021 г., че на
20.04.2021 г. служители на ответното дружество са посетили обект в кв.
Дружба 1, ул. „****“, УПИ II-1347, кв. 5 с титуляр „М. АМС“ ООД. При
проверката било установено в присъствието на представител на дружеството
м., че е монтиран водомер на съществуващо БВО за нуждите на
строителството (ПД 286). Поставена е пластмасова пломба.
На 08.06.2021 г. служител на „С.в.“ АД е удостоверил с Контролен лист
№ НПРД 017477/08.06.2021 г., че е уговорена среща с представител на „М.
АМС“ ООД.
На 22.06.2021 г. е съставен Протокол № КВН 0016976/2021 г., с който е
констатирано, че СВО е без клиентски номер и е указано да се прекъсне
трайно от уличен водопровод, като е определена стойността на сумите, които
следва да бъдат заплатени за нерегламентирано ползване на ВиК.
Спорът между страните е в това дали между тях е възникнало
правоотношение, в съдържанието на което да е възникнало задължение за
ответното дружество да предоставя услуги по водоснабдяване, както и дали
ищецът има качеството потребител на такива услуги.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
5
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че
водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2,
б. „а“ от Допълнителните разпоредби на на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение
на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото не е спорно между страните, че не е сключен окончателен
договор за присъединяване към водопроводната или канализационна мрежа.
Независимо от това, между страните е възникнало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което включено и правото на
дружеството – клиент да получава услуги, свързани с водоснабдяване на
строителна площадка, като условията за това са уговорени в сключения
предварителен договор. Следователно и доколкото предоставянето на тези
услуги е включено в приложното поле на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
съответно „М. АМС“ ООД има качеството на потребител по смисъла на § 1, т.
2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на закона. По отношение на него
намират приложение и публично известните общи условия за
присъединяване към водопроводната мрежа и по – специално разпоредбата на
чл. 50 от тях.
В този смисъл, неоснователен е доводът на въззивника, че между
страните не съществува облигационно правоотношение.
Неоснователен е и доводът, че имотът, за който е начислена исковата
6
сума не е собственост на ищеца. Това е така, доколкото и независимо, че има
разминаване в улицата – ул. „Обиколна“ или ул. „****“, то от приетите по
делото доказателства се установява, че се касае за един и същ имот,
собственост на ищеца, а именно УПИ ІІ-1347, кв. 5, местност Дружба –
разширение.
Предвид на изложеното, и с оглед на това, че правните и фактическите
изводи на въззивния и първоинстанционният съд съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4454/07.12.2021 г. по гр. д. №
47622/2021 г. по описа на СРС, 25 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7