Решение по дело №1554/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1209
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20231000501554
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501554 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 24.03.2023г. по т.д. № 4419/2020г. на Софийски градски съд, 1-27
състав, са отхвърлени предявените от Б. Г. Б., С. В. И. и С. Г. М. против ЗАД „Алианц
България“АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на техния дядо С. М. Б. при пътно-транспортно произшествие на
13.12.2017г, както и акцесорните искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 7.11.2018г. като неоснователни.
Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба ищците чрез
пълномощници адвокати Й. и Д. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Твърди се, че съдът неоснователно приел въз основа на
събраните доказателства, че между ищците и загиналия няма изключителна връзка. Твърди
се, че в ТР №1/2016г на ОСНГТК на ВКС само примерно са изброени взаимоотношения
между родственици, в които случаи вредите подлежат на обезщетяване, като всеки казус
изисква индивидуална преценка, която не била сторена прецизно от съда. Изтъква се, че
свидетелските показания установяват, че загиналият е отгледал своите внуци, защото баща
им е бил в затвора, и че от възраст 7-8 годишни се е грижел за тях до 15-16 годишна възраст.
Съжителствали в близост до покойния си дядо и поддържали много близки отношения,
които надхвърлят обичайните между роднини в същата степен на родство. На следващо
място се поддържат доводи за процесуални нарушения, тъй като съдът необосновано
отказал да допусне изслушването на психологическа експертиза, както и в нарушение на
чл.235 ал.2 ГПК не изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните, нито
анализирал доказателствата, за да стане ясно защо се кредитират едни, а други – не. Поради
изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се уважат предявените искове.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „Алианц България“АД чрез
пълномощник адв. М., с който се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
1
Изтъква се, че в жалбата съвсем бланкетно се твърдят процесуални нарушения, без да се
конкретизира кои доказателства следва да бъдат взети предвид, и че по същество решението
е правилно, защото доказателствата по делото не подкрепят тезата на ищците за особено
близки взаимоотношения, надхвърлящи обичайните за тази степен на родство.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният състав приема решението за
валидно и допустимо.
Предявени са субективно съединени искове основание по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ищците са изтъкнали като правопораждащи факти настъпилото ПТП на
13.12.2017г., при което пострадал техния дядо С. Б. и в последствие починал. Твърди се, че
ПТП е настъпило по вина на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Изтъкват се обстоятелства за изключително близки отношения между ищците и
техният дядо, който се е грижел за тях в продължение на години, докато баща им бил в
затвора, и че загубата била преживяна много тежко. Претендира се обезщетение в размер на
сумата от 50 000лв за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 7.11.2018г.
Ответникът ЗАД „Алианц България“АД ЗД “Бул Инс“АД оспорва иска, като сочи,
че същият е недоказан, вкл. по отношение на естеството на връзката, която не се
характеризира с изключителност и особена близост. Възразява срещу вида на търпените
вреди и размера на обезщетението. Твърди наличие на съпричиняване от пострадалия, който
не съобразил разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 13.12.2019г. е настъпило
ПТП, в резултат на което починал С. М. Б., дядо на ищците на 82год. Във връзка с
произшествието виновният водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, бил осъден с вляла в сила присъда по НОХД № 5680/2018 г. на СГС, която е
задължителна за гражданския съд на осн.чл.300 ГПК.
По делото е приета КСМАТЕ по повод установяване механизма на
произшествието и поведението на пострадалия по повод възражението за съпричиняване.
Съдебните експерти в голяма степен на вероятност приемат, че при липсата на конкретни
данни за интензитета на мъглата и в каква степен е намалила видимостта, пострадалият
пешеходец, пресичащ от ляво на дясно спрямо посоката за движение, е имал възможност да
забележи светлината от фаровете и да възприеме приближаващия автомобил на около 100м,
съответно възможност да предотврати ПТП, като изчака преминаването му. В резултат на
пътното произшествие пострадалият е получил множество тежки травми, вследствие на
които са се развили патологични процеси, довели до дихателна и сърдечно–съдова
недостатъчност, станали непосредствена причина за смъртта.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства се изяснява,
че ищците и загиналият им дядо са били в близки отношения. Разпитаният по делото
свидетел Д.М. /съпруг на ищцата Ст.Г./ установява близките отношения между тях,
основани на взаимно уважение през годините. От съпругата си е наясно, че бащата на
ищците е влязъл в затвора, когато са били 7-8годишни, и че до 15-16годишната им възраст,
за тях се е грижел дядо им. Той бил уважаван човек, музикант, пример за семейството,
живеели в близост, деляли ги няколко къщи. Посочва тежкото емоционално състояние на
съпругата си, когато узнала за инцидента, изпаднала в шок, в продължение на месец до
смъртта му била неотлъчно до него. Починал пред очите на внуците си и това
изключително ги травмирало. Преживели тежко загубата му, особено много им липсвал на
празници, често заедно ходели на гробището. На въпросите на насрещната страна св.М. е
уточнил, че за съпругата му и нейните брат и сестра се е грижела тяхната майка, която през
деня била на работа и докато отсъствала, те били обгрижвани от баба си и дядо си С..
2
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи: Спорът пред въззивната инстанция с оглед оплакванията и възраженията на
страните се свежда до два спорни въпроса –имат ли право ищците да получат обезщетение
поради изключително близки взаимоотношения, превишаващи по интензитет травмиращите
изживявания по повод смърт на близък човек и при положителен отговор – налице ли е
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. В отговора на жалбата застрахователят
не е въвел оплакване против изводите на съда относно другите предпоставки по чл. 432 КЗ,
поради това и с оглед правилото по чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
оплаквания против правилността на първоинстанционното решение. За тези изводи, които
не са посочени в жалбата като порок на първоинстанционното решение, касаещ
правилността, ефектът на първоинстанционното решение се запазва и въззивният съд не
може да формира собствени изводи по съществото на спора.
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, представляващи изключение от общо приетите обичайно близки
отношения на родственици, когато травмиращите изживявания по повод смърт на близък
човек са в много силен интензитет, ще е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият
състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните
отношения между внуци и техния дядо. Доказателствата по делото не установяват
нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са
послужили за признаване право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и
дядовци, изпълняващи функции на родители, поради житейски обстоятелства – смърт на
родители или трайно отсъствие, така също братя и сестри, живеещи съвместно без
родители, близнаци и пр. В случая безспорно се установява, че между ищците и загиналия
са били установени обичайните близки отношения на привързаност и доверителна връзка
между лица в тази степен на родство, и че смъртта на С. Б. действително е причинила на
ищците морални болки и страдания. Но загубата на близък родственик е събитие, което
неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора и представлява трагедия,
която в една или друга степен винаги засяга всички членове на семейството. В се
установява, че ищците са били разстроени и травмирани от инцидента и емоционално са
преживели и продължават да страдат от загубата на близък човек. Всички тези
обстоятелства, обаче не обосновават изключителна по характер връзка между загиналия и
3
ищците, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и привързаност
между внуци и техните баба и дядо, особено когато последните са участвали в тяхното
отглеждане и възпитание. Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в случая ще е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект,
включително емоционален и духовен надхвърля обичайните приети отношения на близост,
топлина и уважение между лица в тази степен на родство. Не се установяват от фактическа
страна твърденията на ищците, че дядото е символизирал изцяло семейството в периода на
отсъствие на бащата, респ. че е изпълнявал изцяло родителските грижи. Безспорно е имал
много осезателно присъствие в живота на внуците си и е полагал грижи за тях, но в периода
на отсъствие на бащата, те са били отглеждани от майката /дъщеря на починалия С. Б./,
която е била подпомагана ежедневно от родителите си и в частност от загиналия. В
отношенията между толкова близък кръг роднини, обаче съпричастността, грижата и
подкрепата, са характерни, особено при неблагоприятно стекли се житейски обстоятелства.
Типичните /обичайни/ взаимоотношения не обосновават изградена изключително близка
емоционална и духовна връзка, която да се приравни на връзката, която имат родители с
деца, поради това се потвърждават изводите на първата инстанция, че ищците – внуци на
загиналия, не са активно материално легитимиран по иска.
Неоснователни са оплакванията на ищците за процесуално нарушение на съда, довело
до неизясняване на фактите по делото чрез отказа да допусне психологическа експертиза.
Правилна е преценката на първата инстанция, че събирането на допълнителни доказателства
не се явява необходимо за изясняване на делото, тъй като няма данни, а и твърдения ищците
да са ползвали специализирана психологическа помощ и не се налагат специални знания на
вещи лица.
В обобщение, не се обосновава извод, че съдържанието на установената по делото
връзка и тежестта на понесените вреди налагат изключение от ограничението на ППВС №
4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищците следва да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в хипотезата по ТР № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради съвпадането в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване. При този изход на спора няма основание да се ревизират
присъдените на страните разноски пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция
право на разноски ще има само въззиваемия –ответник, който е представил доказателства за
договорен и платен хонорар в размер на 12 780лв. Против размера на разноските
своевременно е депозирано възражение от представителя на ищците в писмена молба по
делото, което се явява неоснователно. Договореният и платен хонорар не превишава
предвидените минимални размери на адв. възнаграждения по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/2004г. с оглед на обжалваемия материален интерес – 50 000лв за всеки от ищците. При
този обжалваем интерес за всеки от ищците мин. възнаграждение за процесуално
представителство ще бъде по т.4 във вр. чл.2 т.5 – 2650лв + 8% за горницата над 25 000лв
или 4650лв за всеки, съответно общо 13 950лв, т.е. договореният хонорар се явява под
предвидения минимум.
С оглед на посоченото, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.03.2023г. по т.д. № 4419/2020г. на Софийски
градски съд, 1-27 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., С. В. И. и С. Г. М. да заплатят на ЗАД „Алианц България“АД
сумите от 4650лв- всеки от тях, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
4
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС на РБ считано от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.


Председател: Членове: 1. 2.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5