Разпореждане по дело №3/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 65
Дата: 6 януари 2016 г.
Съдия: Стойка Янева - Мирчева
Дело: 20161200500003
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение

Номер

164

Година

7.5.2012 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

03.08

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Любен Хаджииванов

Секретар:

Величка Тодорова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Любен Хаджииванов

Гражданско I инстанция дело

номер

20115400100104

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.422, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на „. Д.Е.- С., Ч. юриск. В., в която се твърди, че ответникът Д. А. била кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 08.10.08г. за 30 000лв. Поради неизпълнение на задълженията й по договора, той бил обявен за предсрочно изискуем, съответно било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от сметка. Били издадени заповед за изпълнение №198/07.02. 2011г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.Г.дело № 118/2011г. на РС-Девин, за следните суми: 26 724.07лв. главница, 2438.21лв. просрочена лихва върху главницата за периода 03.11.2010г. - 04.02.2011г. в размер на 2 438.21лв., законна лихва върху главницата от 04.02.2011г. до окончателното им изплащане, и разноските в това производство от 583.25лв. държавна такса и 741.62лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока на чл.415, ал.1 ГПК, ответникът -длъжник подал възражение за недължимост на сумата, ищецът предявил посочения иск за установяване па това задължение. В с.з. Ч. юриск. В., поддържа иска, както е предявен.

Ответникът, Д. А., Ч. особения П. А. М., оспорва иска. Поддържа, че нямало доказателства сумата по кредита да е била усвоена от ответника.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 08.10.08г. за сумата от 30 000лв., при лихвен процент 8.45 %, или годишен процент на разходите от 9.16%. Безспорно кредитът е усвоен на 08.10.08г. и сумата по него била получена от ответника, видно от погасителния план на л.17-19 от ч.Г.дело №118/2011г. на РС-Девин, който е подписан и от двете страни.

Извлечението от сметка от 04.02.2011г., на л.6 от същото дело, за дължимите суми по кредита до момента на извлечението, не е оспорено от ответника. Според извлечението, платените до 03.11.2010г. погасителни вноски възлизали на 3 345.17лв., дължимата главница била 26 724.07лв., сумата на просорочените лихви от 03.11.2010г. до 04.02.2011г. е 2438.21лв., държавните такси, като съдебни разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение са 583.25лв. Дължимостта на тези суми и правилността на изчисляването им се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /л.43-44/, която също не е оспорена от ответника, и което съдът приема за правилно и обосновано.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е предявен от надлежна страна, кредитор по договора за кредит за текущо потребление, в срока по чл.422 ГПК, и като процесуално допустим следва да се приеме за разглеждане.

Разледан по същество, е основателен.

След изпадане на длъжника в забава поради неплащане, кредитът е станал предсрочно изискуем след 03.11.2010г. Затова освен неплатената главница от 26 724.07лв., се дължат и мораторните лихви от 2438.21лв., за периода 03.11.2010г. до 04.02.2011г., както и разноските в производството по издаване на заповед за изпълнение от 583.25лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 741.62лв., а така също и законната лихва върху главницата от 04.02.2011г. до окончателното им изплащане. Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице не е оспорено, предвид на него счетоводството на ответника е редовно водено, затова последният, на основание чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ, може да се позове на извлечението от сметка и счетоводните си записвания. Освен това, изчисленията на ответника относно мораторните лихви се потвърждават и от експертизата, затова искът е изцяло основателен и доказан.

Ответникът следва да заплати и разноските в производството по чл.422 ГПК от 1723.16лв., от които 528.25лв. държавна такса, 1044.91лв. - възнаграждение на О. П. и 150лв. за експертиза.

Водим от изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по иск на „. Д. Е.- С., Ч. Ю. Ц. В., съдебен адрес Г. С., бул ."****"№***, че по отношение на Д. Т. А., ЕГН *, Ч. О. П. А. Б. М. от АК-С., съществува вземане по заповед за изпълнение №198/07.02.2011г. и изпълнителен лист от 07.02.2011г. по ч.Г. дело №118/2011г. на РС-Девин, за сумата от 29 745.53лв., от които 26 724.07лв. главница, 2 438.21лв. просрочена лихва за периода 03.11.2010г. до 04.02.2011г., законната лихва върху главницата от 04.02.2011г. до окончателното им плащане, както и съдебни разноски от 583.25лв. държавна такса и 741.62лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Т. А. да заплати на „. Д.Е.-С., направените по делото разноски от 1723.16лв., от които 528.25лв. държавна такса, 1044.91лв. за О. П. и 150лв. за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: