№ 64
гр. гр. Р., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20211730.228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № . от 28.07.2021 г., издадено от н-к РУ Р. при ОД МВР-П.,
упълномощен със заповед № ./09.02.2016 г. на Директор ОДМВР- П., на жалбоподателя М.
АЛ. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“С. ., е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.2,
вр. с чл..1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на .0 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в
жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговият процесуален представител- адв. Б. от
АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Началник РУ към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован, не е изпратил
представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че
жалбата следва да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде
потвърдено.
Районна прокуратура- Р., редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно
заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18
НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 282363/16.07.2021 г.
на П. Т. Б., на длъжност „командир отделение“, при ОДМВР П., РУ- Р.. Според
констатациите в същия, на 16.07.2021 г. в 06:30 часа в гр. Р., на ул. „Р. Д.“, като водач на
Лек автомобил „М. С . ЦДИ“, с per. № РК.ВС с посока на движение към с. Прибой,
управлявал лек автомобил „М. С . ЦДИ“, с per. № РК.ВС собственост на фирма „М. 2012"
1
ЕООД, Булстат . /водачът М. АЛ. Г. е собственик и законен представител на фирмата/.
Водачът, Г. не е изпълнил задължението да сключи валиден договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилиста.“
В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителят П.Б. и свидетелят по
акта- Д.М.. Според първия свидетел, който работи като старши полицай в първо РУ –П.,
който към датата на съставяне на акта е бил Командир на отделение към РУ-Р., на
въпросната дата бил спрян автомобил, който след справка в таблета излязло, че нямал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съответно бил съставен акт на водача. От
справката било видно, че автомобилът бил собственост на фирма и бил съставен акт.
Свидетелят по акта Д.М., който работи като „старши полицай“ в РУ- Р., си спомня, че били
на ул.“Р. Д.“ на отклонението за кв.В. на гр.Р.. Лицето било спряно за проверка и на таблета
излязло, че автомобила нямал „Гражданска отговорност“. Свидетелят не си спомнял
собственика, но автомобилът бил на фирма.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без
възражения от последния.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган- Началник РУ- Р. към ОДМВР- П.,
издал обжалваното наказателно постановление № . от 28.07.2021 г., с което на
жалбоподателя М. АЛ. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. С. ., е наложено наказание
по чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл..1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на .0 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление,
съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административнонаказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или
наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са издадени в
установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
2
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.638, ал.1, т.2, вр с чл..1, т.1 от КЗ.
Действително в наказателното постановление е отбелязано, съгласно разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, че законната разпоредба, която е била нарушени виновно, е тази по чл.483
от КЗ. Съгласно същата, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Самата
административнонаказателна разпоредба, относно неизпълнението на този текст, се съдържа
в чл.638, ал.1, т.2 КЗ и гласи: „На лице по чл.483, ал. 1, т. 2 което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага: имуществена санкция от .0 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.“
Видно е от наказателното постановление е, че в същото в абсолютно противоречие със
закона е определена като основание за налагане на административно наказание на
физическото лице М. АЛ. Г. нормата, отнасяща си до санкциониране на юридически лица,
като макар да е посочено по вид наказанието глоба, то размерът на същата е напълно
несъответен на предвидените размери на глобите при санкциониране на физическо лице.
Налице е абсолютно недопустимо смесване на разпоредбите на КЗ, което създава
противоречие и неяснота, засягащи пряко правото на адекватна защита на жалбоподателя.
Също така действително се установява, че в настоящия случай
административнонаказващият орган неправилно е наложил на нарушителя - юридическо
лице, глоба вместо предвидената в закона за този субект имуществена санкция. Съгласно
чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, видът и размерът на наказанието са задължително съдържание на
всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както
с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените
законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл.13
от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно
предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат
само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието,
извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само
физически лица. Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се
3
предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл.83, ал.1, като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини. Глобата –
като вид санкция, може да бъде наложена само на физически, но не и на юридически лица.
Налагането на санкцията глоба на юридически лица в случая е недопустимо, тъй като
въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и на кого е
наложена санкцията. Неправилното посочване на вида на санкцията за извършено
административно нарушение не може да бъде поправено в процеса на съдебното обжалване
на порочното наказателно постановление, доколкото за въззивната съдебна инстанция не
съществува правомощието да измени санкционния акт по отношение на това обстоятелство.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от 28.07.2021 г., издадено от н-к РУ Р. при ОД
МВР-П., упълномощен със заповед № ./09.02.2016 г. на Директор ОДМВР- П., с което на
жалбоподателя М. АЛ. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“С. ., е наложено наказание
по чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл..1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на .0 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- П. на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
4