Р Е Ш Е Н И Е
№ 507/ 21.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхулев при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 439 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ВПД Началник на РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, срещу Решение №58/04.04.2022г., постановено по АНД №20215610200608/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Касационният жалбоподател счита решението на неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. Налице били извършени административни нарушения по ЗДвП, които били установени и доказани на обществено място. Същите били надлежно и правилно описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Моли се, в случай на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, същите да не бъдат над минималния нормативно установен размер.
Ответникът, Д.И.Д., се представлява от пълномощник, който в писмен отговор и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага подробности за здравословното състояние на Д. по време на нарушението, като твърди, че същото не е предполагало налагане на наказание, тъй като лицето страдало от Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, респ. не могло да разбира свойството и значението на извършеното. За правилен счита извода на РС за неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган, съответно за липсата на извършено нарушение в случая.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление №21-0254-000706 от 16.08.2021г. на Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ - Димитровград, с което за нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, пр. трето от ЗДвП, на Д.И.Д. *** е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да постанови решението си районният съд приел на първо място, че в случая не е налице нарушение на материалния закон от страна на наказаното лице. Не била посочена в НП друга цел за движение МПС по пътищата, освен тази по чл.104б, т.2 от ЗДвП. На следващо място, жалбоподателят не можел да носи отговорност за административни нарушения, защото било невъзможно да действа виновно. Към момента на деянието е липсвал медицинският критерий на вменяемостта, което било видно от съдебно-психиатричната експертиза.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно като краен резултат.
При касационната проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд относно факта, че към момента на деянието наказаното лице не разбирало свойството и значението на извършеното и не могло да ръководи постъпките си, тъй като е било в състояние на невменяемост. Последното съдът е установил посредством заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно същото, Д.И.Д. е страдал от психични заболявания преди и съответно към дата 18.07.2021г., като към тази дата е бил с тежка психоза, с диагноза Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство F 06.2. Поради това не могъл да възприема правилно фактите, свързани с действията му на 18.07.2021г., не е можел да дава достоверни обяснения за тях към момента на извършването им, не е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НК, когато се касае до вината, като субективен елемент, и вменяемостта. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост, а именно лице, което не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или не е могло да ръководи постъпките си.
В случая от доказателствата по делото е видно, че по време на извършване на деянието, за което е наказан, касационният ответник е бил със засегната психична дейност, като това засягане е такова, предпоставящо наличие юридическия критерий за определеното му като невменяем и по този начин се явява изключен от кръга на лицата, на които може да се търси административнонаказателна отговорност.
Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая, изследвайки субективната страна на извършеното, несъмнено се достига до извода, възприет от районния съд, а именно, че извършеното от наказаното лице деяние не представлява административно нарушение, тъй като не е осъществено виновно, съответно лицето е санкционирано незаконосъобразно с проценото наказателно постановление, поради което и същото правилно е било отменено.
Оббжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 500.00 лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.07.2022г. Адвокатското възнаграждение настоящият касационен състав не счита за прекомерно, с оглед спецификата на казуса и предвид това, че същото е в размер малко над минималния по чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба № от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58/04.04.2022г., постановено по АНД №20215610200608/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково за заплати на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, разноски за касационна инстанция в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.