ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.
Димитър Хаджикоцев 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.
С., подадена против разпореждане, инкорпорирано в заповед
№7434/24.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 9188/2022г. по описа на РС Пловдив,
ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист за разликата над 1884.07 лв. до 2110.15 лв. главница, за
450.51 лв. възнаградителна лихва и за обезщетение за забава в размер на
526.60 лв. върху просрочена главница и за разноските над уважения размер до
претендирания.
Разпореждането се обжалва единствено в частта, касаеща
възнаградителната лихва и обезщетение за забава.
Жалбоподателят счита разпореждането в атакуваната част за
неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени като такова в частта за
изцяло отхвърлените договорна лихва и обезщетение за забава, като се
постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за сумата от 402.24 лв. договорна лихва за периода 15.01.2021 г. –
15.05.2022 г. и сумата от 137.16 лв. обезщетение за забава за периода от
15.11.2021 г. до 07.06.2022 г. Сочи, че кредитополучателят изрично е
декларирал избора на посочената услуга, но не е бил длъжен. Излагат се
съображения във връзка с договора за кредит.
В съответствие с разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от
1
жалбата не е връчен на насрещната страна.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от
ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Районният съд, за да отхвърли частично заявлението, се
аргументира, че в претендираната главница, наред с реално усвоената от
длъжника сума, са включени разходи за застраховки и разходи за
предоставени от кредитора услуги, определени като такса за оценка на риска,
уговорена в размер на общо 310.82 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на
възстановяване от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Прието е, че тази уговорка е в противоречие с
разпоредбата на член 10а, алинея 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може
да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска
представляват разходи, свързани с усвояване на кредит. Задължение на
кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в
чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен
финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на
длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Именно
кредитодателя, въз основа на оценката, взима информирано решение за
кредитиране на длъжника и на основание на платежоспособността му към
момента на постигане на съгласие между страните. Въз основа на това от
състава на районния съд е прието, че е налице обоснована вероятност това
искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля
забраната на член 10а, алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца /доставчика и потребителя.
Относно възнаградителната лихва е прието, че не може да бъде
присъдена, защото е начислена и се претендира върху пълния размер на
главницата, като наред с усвоената сума и застрахователната премия, включва
и таксата за оценка на риска, която се явява недължима от длъжника съгласно
изложените съображения. Възнаградителната лихва е дължима върху
останалата част от главницата, но размера и е определяем и не се
удостоверява в извлечението от счетоводните книги.
Относно обезщетението за забава - с уточняваща молба
кредиторът е заявил нов размер на обезщетението за забава, изчислено върху
главницата при прилагане на лихвен процент от 10%. Общата стойност на
2
вземането според данните в представената таблица възлиза на 136.80 лв. и не
съответства на претендираното в заявлението и извлечението от счетоводните
книги от 526.60 лв. Наред със законната лихва е приложена и клаузата на член
9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва от 28.49%
съгласно член 9.4. Сумата се претендира като обезщетение за забава и по този
начин е описана в извлечението от счетоводните книги. Клауза, позволяваща
начисляване на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна
на основание член 143 алинея 2. ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано високо
обезщетение. Прието е, че е налице обоснована вероятност това искане да се
основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член
33 алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Законната лихва също не може да бъде присъдена, защото не се
удостоверява от представеното извлечение.
Относно разноските - искането за разноски за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 50 лева до 150 лв. е неоснователно
независимо от изхода по самото заявление. За да достигне до този извод,
съдът се е позовал на разпоредбата на член 78 алинея 8 от ГПК.
Доводите се споделят от настоящия състав.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да
издаде заповед за изпълнение, след като извърши преценка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно
обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение.
Разпореждането в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на главница, не е предмет на въззивно обжалване.
Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняваща молба по делото заявителят е посочил, че е начислил лихвен
процент от 10% за срока на забавата – в размер на законната лихва, като
общия размер е 136.80 лв. Тази сума се различава от посочената в
извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението, а и от
претендираната пред въззивната инстанция.
Налице е и противоречие на посочената договорна клауза с
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Правилото на закона е императивно и цели да
предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора
от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, по-
високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази
насока правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на
3
обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която
се претендира вземането - съгласно чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо, след
като е налице обоснована вероятност за претендиране на вземането за
обезщетение за забава въз основа на неравноправна клауза, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било
отхвърлено.
Относно възнаградителната лихва – не отговаря на
доказателствата по делото твърдението в частната жалба, че с уточняваща
молба е указано какво се включва и на какво основание е претендирания
размер на същата. Такава информация уточняващата молба не съдържа.
Посочва се в частната жалба извършена корекция на възнаградителната лихва
с еднократната такса за оценка на риска, но отново няма представени
доказателства – извлечение от счетоводни документи, а е налице само
твърдение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а
обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед оставяне на жалбата без уважение не следва да се
присъждат разноски, а и липсва такова искане.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№7434/24.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 9188/2022г. по описа на РС Пловдив,
ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк"
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист за сумата от 402.24 лв. договорна лихва за периода
15.01.2021 г. – 15.05.2022 г. и сумата от 137.16 лв. обезщетение за забава за
периода от 15.11.2021 г. до 07.06.2022 г.
В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4