Решение по дело №28/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.Л.Р. ***, съдебен адрес:***, офис 17, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0953-000863/06.12.2018 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП", като е отнето СУМПС № *********.

Твърди се от оспорващия, че към момента на издаване на заповедта е изтекъл срока по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН, което препятства изпълнението на наложените наказания, които са погасени по давност. Иска се отмяна на заповедта, като се претендират направените в производството разноски.

Ответникът началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена оспорената заповед. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Видин, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна: при извършена проверка от органите на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин било установено, че с влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички 39 контролни точки (КТ), като същият не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП и не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В резултат на установеното била издадена оспорената в настоящето производство заповед, в която са цитирани следните наказателни постановления: 1. № 37/17.01.2013 г., в сила от 13.05.2015 г., с което са отнети 5 КТ; 2. № 14-1786-000313/30.07.2014 г., в сила от 28.01.2015 г., с което са отнети 6 КТ; 3. № 15-0953-000647/22.06.2015 г., в сила от 17.03.2016 г., с което са отнети 6 КТ; 4. № 16-0953-000575/20.06.2016 г., в сила от 01.09.2016 г., с което се отнемат 17 КТ; 5. № 16-0953-001642/05.12.2016 г., в сила от 22.06.2018 г., с което са отнети 5 КТ. Всички описани в заповедта НП са приложени по делото, представена е и справка за наложените административни наказания на водача.

Видно от т.3 на заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е определил като компетентни да осъществяват контрол по ЗДвП областните дирекции на МВР. Директорът на ОДМВР-Видин е делегирал правомощия да прилага принудителни административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП на началник сектор Пътна полиция, с т.1.3 от заповед № 368з-125/27.01.2017 г.

Предмет на оспорване в настоящото производство е приложеното спрямо жалбоподателя разпореждане на полицейски орган за принудителна административна мярка, а именно "изземване на свидетелство за управление на водач на МПС", на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, и е отнето СУМПС № *********.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата е допустима. Видно от отразената дата на гърба на заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена лично от жалбоподателя на 31.12.2018 г. Жалбата е постъпила в сектор ПП на ОДМВР-Видин на 11.01.2019 г., като е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок за оспорване и от лице, което има правен интерес да направи това, поради което е процесуално допустима.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от надлежно оправомощен административен орган, видно от приложените по делото заповеди № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и № 368з-125/27.01.2017 г. на директор на ОДМВР-Видин.

Между страните не е спорно обстоятелството, че с цитираните в заповедта общо пет наказателни постановления са му отнети всички 39 контролни точки, не се спори и относно момента на влизането на постановленията в законна сила.

По делото е спорен въпросът по приложение на материалното право.

Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП не е приложима в конкретния казус, тъй като по отношение на първото от цитираните в заповедта наказателни постановления е изтекъл срока по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН, поради което е изтекла давността за изпълнение на наказанието "глоба". Съдът намира това твърдение за неоснователно.

Разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното постановление, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне на първоначалния размер на КТ на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат КТ.

Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред съда, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл.157 от ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Следва да се посочи, че в съдебното производство по обжалване на приложената ПАМ не може да бъде обсъждан въпросът за редовността на връчване на НП. Наличието на удостоверяване от административния орган, че съответните НП са влезли в сила на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН е обстоятелството, което обвързва съда и административния орган при налагане на ПАМ.

Неоснователно е твърдението на оспорващия относно това, че съгласно чл.158 от ЗДвП към момента на издаване на оспорената ПАМ от влизането в сила на НП № 37/17.01.2013 г. са изминали повече от 2 години и съответно към момента на издаване на заповедта същият е разполагал с 5 контролни точки. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и съответната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. (отм.), респ. Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. Следва да се има предвид и разпоредбата на §.4 от новата наредба, според която броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва. В конкретния случай оспорващият не държи сметка за разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която броят на КТ се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Последното НП, цитирано в процесната заповед, е с № 16-0953-001642/05.12.2016 г., влязло е в сила на 22.06.2018 г. и безспорно от този момент до издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не е изтекъл двугодишния срок по посочената правна норма, за да му бъдат възстановени служебно отнетите КТ.

Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки. Идеята на служебното възстановяване по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. В конкретния случай хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП е неприложима и поради обстоятелството, че изпълнението на процедурата по чл.158 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяването в съответния регистър, което не е доказано в хода на настоящето производство (чл.5 от Наредба № Iз -1959/27.12.2007 г. (отм.)). Освен това с отнемането на всички 39 контролни точки на водача се е достигнало автоматично до изгубване на правоспособността му, която не може да бъде възстановена автоматично, а по предвидения в Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. ред.

От приложените справки за водач и преписи на влезлите в сила НП, с които касаторът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е безспорно установено, че са му връчени и са влезнали в сила, е видно, че са му били отнети точно 39 контролни точки от общо притежаваните 39 такива. От отнемането на КТ с последното НП № 16-0953-001642/05.12.2016 г., в сила от 22.06.2018 г. до издаване на процесната заповед не е изтекъл срока по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП. При това положение съгласно правилото на чл.157, ал.4 от ЗДвП водачът е изгубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Ето защо компетентният орган е приложил законосъобразно предвидената в  чл.171, т.4 от ЗДвП принудителна мярка, поради което не са налице основания за нейната отмяна.

Предвид горното следва да се приеме, че издадената заповед е подробно мотивирана, издадена е от материално и териториално компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаването на процесуалните права на жалбоподателя. Жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Л.Р. ***, съдебен адрес:***, офис 17, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0953-000863/06.12.2018 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА И.Л.Р. ***, съдебен адрес:***, офис № 17 да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: