№ 4261
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100505426 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Т. Т. срещу Решение № 3076/24.02.2025 г.,
постановено по гр. дело № 52043/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 139 състав, с
което е издадена заповед за съдебна защита срещу В. Т. Т. и са наложени мерки за защита от
домашно насилие, като е задължен същият, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се
въздържа от актове на домашно насилие по отношение Г. М. В., предупреден е, че
неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при
нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на
300,00 лева; осъден е да заплати по сметка на СРС на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна
такса в размер на 25,00 лева, а на Г. М. В., на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата в размер
на 1000,00 лева, представляващи разноски по делото. Със същото решение е обявена за
загубила действие заповед за незабавна защита № 332/02.11.2023 г., издадена по гр. дело №
52043/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и е отменена, на
основание чл. 253 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, в частност
незаконосъобразно и издадено при неправилно приложение на материалния закон, като се
1
излагат съображения. Моли се да бъде отменено изцяло. Заявена е претенция за разноски.
Въззиваемата страна Г. М. В. в открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2025 г.
пред настоящата инстанция, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба и
моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 21.09.2023г. на Г. М. В.
срещу В. Т. Т. – за защита от домашно насилие, уточнена с молби от 04.10.2023 г. и от
17.10.2023 г., при твърдения, че: 1) на 11.08.2023 г. ответникът чрез приложението
"Телеграм" е изпратил на молителката следното съобщение: „Ще мина през теб... не можеш
да ме спреш... щом аз страдам, ще страда и някой друг. ..ти не можеш да живееш без мен. Да
беше помислила преди да говориш такива силни думи. Има си последствия. Бих убил за теб,
помниш ли? ...... ще го осакатя, обещавам ти............ Няма да те дам на друг... Все някога ще
излезеш...“ и на отговора на Г. „И кво като изляза“... следва „ти излез пък ще видим..“ ще
премахна първо другия....какво като всичко е свършило...хубаво, поне ще ме запомниш за
цял живот...Няма да ме забравиш никога..“; 2) 1) на 29.08.2023 г. около 21:30 часа пред вход
"А" на бл. 5, находящ се в гр. София, ж.к. "Сердика", ответникът се нахвърлил върху
молителката и Г.Д.Д.. Последните двама успели да влязат във входа на блока и да затворят
входната врата, при което ответникът започнал да блъска и рита входната врата с намерение
да я разбие; 3) на 11.09.2023 г. ответникът чрез приложението "Телеграм" изпратил на
молителката следното съобщение: „Знам само, че като му счупя краката ще се почуствувам
по[1]добре...Искам да седи далеч от теб ще жертвам всичко заради това............................ Ще
си получи заслуженото... Ще се погрижа за него обещавам..................................... Съжалявам
Г..Трябва да го направя...говорил съм вече. Знаеш ли за 200 хората какви неща
правят...“...Споко, и аз ще разпространя всичко за теб, и адреса ти, и телефона ти, и хубавите
ти снимки, да им се порадват малко хората ....Ако ме блокираш само ще влошиш нещата., ще
откача още повече...мога да стигна много по далеч... ще ти кача всички снимки в интернет.За
да не ме блокираш. За да не губя контакт с теб..", както и снимка с бухалка в ръка,
придружена с думите: „ харесва ли ти?...Купих си я вчера. Ще играя бейзбол..“.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 3076/24.02.2025 г., постановено по гр. дело № 52043/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, 139 състав, е издадена заповед за съдебна защита срещу В. Т. Т. и са
наложени мерки за защита от домашно насилие, като е задължен същият, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение Г. М. В.,
предупреден е, че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1
НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 4
2
ЗЗДН, глоба в размер на 300,00 лева; осъден е да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева, а на Г. М. В., на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН сумата в размер на 1000,00 лева, представляващи разноски по делото. Със същото
решение е обявена за загубила действие заповед за незабавна защита № 332/02.11.2023 г.,
издадена по гр. дело № 52043/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и е отменена, на основание чл. 253 ГПК.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои
– не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд
споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е основал решението си
на показанията на свидетелите В.З. и Г.Д., като от показанията на св. Д. е установено, че
молителката и ответникът са живеели заедно в нейното жилище. Свидетелят е разказал, че
през м. август 2023 г. ответникът се е намирал пред входа на блока, в който живее
молителката, и след като я е видял заедно с новия й интимен партньор /свидетеля Д./,
започнал да блъска по входната врата. Споделил е, че страните са поддържали контакт чрез
социалните мрежи и приложенията за ел. комуникация като „Вабър“, „Телеграм“ и
„Месинджър“. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от посоченото гласно
доказателствено средство се извлича конкретна информация за това, че молителката е
потърсила помощ за ответника, който се е натровил вследствие на прием на лекарства.
Свидетелят е разказал и за отправените от ответника закани за физическа разправа със
заплахи към молителката, че ще разпространи нейни „голи“ снимки/. Показанията на св. Д.
изцяло коресподират с показанията на св. З., от които също се установява, че ответникът е
заплашил молителката, че ще разпространи нейни „голи“ снимки, както и че ответникът и
молителката са живели заедно.
Доводите във въззивната жалба, че съдът е приложил няколко редакции на един и
същи закон по отношение на един и същи акт, като редува приложението на новоприетите
разпоредби с предходно действащите в ущърб на ответника, настоящият съд намира за
неоснователни. Действително част от разпоредбите на изменения ЗЗДН влизат в сила от
01.01.2024 г., но следва да се има предвид, че за други от разпоредбите, напр. чл. 10. ал. 1
(изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), изрично е посочено, че е в сила от
01.08.2023 г. В случая сезиращата съда молба е подадена на 21.09.2023 г., поради което
3
правилно първоинстанционният съд е съобразил посочената разпоредба, както и всички
останали разпоредби във връзка с приетите изменения в ЗЗДН. Неоснователни се явяват и
доводите във въззивната жалба, че изначално не се касае до актове на „домашно насилие",
доколкото за такива актове до изменението в сила от 01.01.2024 г. не се признават
извършените спрямо лицата в „интимна връзка", а само спрямо тези във „фактическо
съжителство", тъй като съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН ( за която разпоредба не е посочено в ЗЗДН,
че влиза в сила от 01.01.2024 г., за разлика например от измененията в чл. 5 ЗЗДН), в
редакцията след изм. и доп. ДВ бр. 69 от 11.08.2023 г., защита по реда на ЗЗДН може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира
или е било във фактическо съпружеско съжителство или интимна връзка.
Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че между страните
е съществувала такава връзка, те са имали интимни отношения, предпоставящи както
физическа, така и фактическа близост, което се установява от събраните гласни
доказателства. Поради това и обстоятелството дали лицата обитават или са обитавали заедно
и през цялото време едно и също жилище не е определящо за особено близките отношения
помежду им. Поради изложеното правилно СРС е приел, че молителката е лице, което по
силата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН може да търси защита от домашно насилие срещу ответника,
съответно и ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по подадената молба за
защита от домашно насилие.
Относно наложената глоба, същата е в размер (300 лв.), близък до минималния (200
лв.), като правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, доколкото
изменението на разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН (изм. и доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г)., е в
сила от 01.01.2024 г., а както се посочи по-горе, сезиращата съда молба е депозирана на
21.09.2023 г.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, са
неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния
съд доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът В. Т. Т. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото въззивникът В. Т. Т. няма право на разноски, но той се
осъжда да заплати на въззиваемата страна Г. М. В. сумата от 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, при съобразяване действителната правна и
фактическа сложност на делото, чл. 78, ал. 5 ГПК и направеното възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на въззивника, както и чл. 22 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14
4
от 2025 г.) .
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3076/24.02.2025 г., постановено по гр. дело №
-ти
52043/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. М. В., EГН **********, сумата
от 600 лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело № 5426/2025 г. по описа на Софийски градски
-ви
съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Т. Т., ЕГН **********, за присъждане на
разноски в производството по въззивно гражданско дело № 5426/2025 г. по описа на
-ви
Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5