Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр. Велико Търново, 04.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 067/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 45/ 25.01.2023г., постановено по АНД № 1533/2022г., с което състав на Районен
съд Велико Търново е потвърдил Електронен фиш/ЕФ/ серия К №5871589, издаден от ОДМВР-
Велико Търново, с който на Д. З.Т. с ЕГН
********** *** за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано от
наказаното лице в законния срок с касационна жалба. Твърди се, че решението на
РС е неправилно поради произнасяне при непълен доказателствен материал и
непълно изяснена фактическа обстановка, както и след избирателно обсъждане на
възраженията срещу ЕФ. С подробно развити доводи касаторът поддържа неправилно
приложение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, в подкрепа на което се позовава на Решение
№99/13.03.2019 г. по АНД №173/2019 г. на ВТРС. Допълнително преповтаря и
възраженията, поддържани с жалбата пред въззивната инстанция. На първо място, за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число съставяне
на ЕФ вместо АУАН и НП с аргумент, че нарушението е заснето с мобилна, а не със
стационарна камера, и противоречие с ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. на
ВАС. Счита, че в ЕФ не е описано точно мястото на извършване на нарушението,
като освен това не е приложен и снимков материал. Позовава се на съдебна
практика на РС – Плевен от 2016 г. Сочи и пороци на ЕФ, обусловени от
редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По изложените мотиви касаторът моли АСВТ
да отмени решението на РС, както и самия ЕФ. Претендира разноски за две
инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Велико
Търново, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в
съдебно заседание. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Подчертава, че всички, изложени възражения, са били
направени и пред РС, който ги е обсъдил и в съответствие със събраните по
делото доказателства, правилно ги е приел за несъстоятелни. Счита, че
оспореното решение е постановено при вярно изяснена фактическа обстановка и при
правилно приложение на материалния закон. Предлага решението на РС да бъде оставено
в сила.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Процесният ЕФ Серия К №5871589 е издаден
срещу Д. З.Т. *** като законен представител на „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД –
собственик на МПС, за което е установено и заснето нарушение с автоматизирано техническо
средство №1062569А01080078. На 08.05.2022 г. в 06:54 ч. на ПП І-4 София – Варна,
км. 133+490, в посока Варна, с МПС – „Алфа Ромео” с рег. №*** е извършено
нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 60 км/ч, е установена
скорост на движение на посоченото МПС – 74 км/ч и превишение от 14 км/ч. след
приспаднат толеранс. Изготвен е снимков материал. След проверка на направените
записи от системата, е издаден процесният ЕФ, който е връчен лично на
управителя на дружеството Д. З.Т. срещу разписка на 09.11.2022 год. и е
обжалван в срок по реда на чл. 59 от ЗАНН. В производството по делото на
районния съд са приобщени документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, въз основа на които е установена горната
фактическа обстановка.
След анализ на доказателствената съвкупност РС е изложил
мотиви, че оспореният пред него ЕФ е формално, процесуално и материално
законосъобразен, а приложените писмени и ВДС подкрепят извършването на описаното
нарушение. Преценено е, че не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. Мотивирано са отхвърлени
заявените възражения, включително за липса на реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Посочено е, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и
е съставен по предвидения в закона образец. РС е приел, че в обжалвания пред
него ЕФ мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като е
посочена и посоката на движение на водача и наличните пътни знаци. Отхвърлено е
съображението, че на жалбоподателката не е бил връчен снимков материал, тъй
като тези доказателствени средства са част от преписката, по която тя е страна
и би могла да се запознае с тях. Установено е, че техническото средство е стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400”, която отговаря на нормативните изисквания.
Не са споделени доводите, че поради това, че техническото средство е тип
мобилна камера, нарушението следва да бъде установено с АУАН, а впоследствие – НП,
вместо ЕФ. Подчертавайки, че използваното средства е стационарен, а не мобилен,
тип и позовавайки се на измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 г., РС е
обосновал, че постановките на ТР№1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. по описа на
ВАС не намират приложение в случая. Направен е извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д. З.Т. за извършеното нарушение и наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и в размер, определен към предвидения в закона
точен размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С тези мотиви ВТРС е потвърдил ЕФ.
Настоящият касационен състав на АСВТ
намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице
релевираните касационни основания.
Поддържаното в касационната жалба
оплакване за необоснованост /произнасяне при непълен доказателствен материал и
без обсъждане на наведените възражения/ на обжалваното решение на РС е неоснователно.
Съгласно нормата на чл.220 от АПК, приложима по силата на чл. 63в от ЗАНН,
фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол.
От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по
смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените
такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в
настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания
респ.решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Касационната инстанция извършва проверка
на оспореното решение относно приложението на закона въз основа на фактическите
констатации, приети от районния съд при спазване на правилата за събиране,
проверка и оценка на доказателствата. Тези правила в случая са съобразени. Страните
не са имали доказателствени искания, които да не са удовлетворени. Районният
съд, като инстанция по същество, е събрал доказателства за изясняване на всички
факти и обстоятелства, относими към спора по делото, и ги е ценил всестранно,
пълно и обективно. Изложил е мотиви за законосъобразността на ЕФ и отделно е
обсъдил всички възражения на жалбоподателката – противно на посоченото в КЖ. Не
е нарушен принципът на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, който е свързан с принципа по чл. 14 от НПК за оценка на
доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Освен неоснователните доводи за
произнасяне на РС при непълен доказателствен материал и без обсъждане на
възраженията, пред настоящата инстанция е заявено като порок неправилното приложение
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Касационният състав не споделя тези доводи. РС е
направил извод, че при съставянето и издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на административнонаказателните процесуални правила, които
да налагат отмяна на същия. Проверката за процесуалната законосъобразност на ЕФ
включва и контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и този извод се
споделя в пълнота. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е
извършено на 08.05.2022 г., а на 13.05.2022 г. е изготвен преглед на фиш от
обработващия служител, т. е. електронният фиш е съставен в срока по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН. Неприемлив е подходът на касатора, който за дата на издаване приема
„не по-рано от 11.11.2022 г.“, което остава напълно необосновано, най-малко
предвид обстоятелството, че според разписката за връчване Д. Т. е получила
издадения вече ЕФ на 09.11.2022 г. Константна е практиката на АСВТ, че самото
заснемане на нарушението с АТСС има функцията на АУАН, а електронният фиш – на
НП /така напр. решенията по КНАХД №10306/2013 г., №10452/2014 г., №10097/2018
г. и други /. При това положение с оглед спецификата на производството, в
случай, че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят
данните за авторството на извършеното нарушение следва да се приеме, че срокът
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН започва да тече от получаването на декларацията,
когато е открит нарушителят /така и решение по КНАХД №10237/2020 г. на АСВТ/. В
случая е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като процесният ЕФ е издаден в
рамките на предвидения в закона 6-месечен срок и РС е приложил правилно закона.
Касационната жалба съдържа оплаквания,
вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички
тях е дал законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното
решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъде
преповтаряни. Те не бележат неправилно прилагане на закона.
Цитираната от касатора съдебна практика – приоритетно на Районен съд – Плевен, датираща от
преди седем години, няма задължителен характер и не обвързва настоящата
инстанция, доколкото не попада в обсега на решенията и постановленията по чл.
130 от Закона за съдебната власт. По тези съображение и доколкото се придържа
към възприетата от АСВТ практика, настоящата инстанция дори не дължи обсъждане
на изброените решения.
Като е постановил решение в този смисъл,
РС е приложил правилно закона. Поради това Решението следва да се остави в сила.
Разноски от ответника по касация в
настоящото производство не се претендират, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/ 25.01.2023г., постановено по АНД № 1533/2022г. по описа на
РС – Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: