О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
и
с участието на прокурора:, като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА к.а.д. № 445 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава
тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ - чл.234, ал.1 от АПК .
Образувано е по касационна частна
жалба от В.М.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв. П.П. ***, против Определение № от 09.11.2020г., постановено по
АНД № 1874 по описа на Районен съд –
Русе за 2020 г., с което е прекратено
производството по делото, тъй като съдът
е приел, че въззивната жалба е подадена извън законовия срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е недопустима.
В касационната жалба се
навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Основният довод е, че съдът не е упражнил своите
правомощия, като не е събрал служебно
доказателства и не е изследвал въпроса за това по какви причини жалбоподателят
обжалва издаденото срещу него НП 2122 от 31.05.2006г. на Началника на Сектор Пътна
полиция при ОД МВР Русе след
четиринадесет години от издаване на
постановлението. Посочва се, че атакуваното НП не му е било връчено лично, че е
било връчено на бащата на касатора, с когото той тогава бил във влошени отношения.
Касационната инстанция, като
се съобрази с нормата на чл.
229, ал. 1 от АПК и обсъди наведените от касатора основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения 7-дневен срок по чл.
230 от АПК от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, с който се
прегражда по-нататъшното развитие на
производството, поради което е допустима.
Срещу жалбата в 3-дневния
срок по чл. 232 от АПК е изпратен до съда отговор от насрещната страна –
процесуалния представител на наказващия орган - Началника на Сектор Пътна
полиция при ОД МВР Русе. Считат жалбата
за неоснователна и молят да бъде потвърдено определението на РС Русе.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че
на 21.05.2006г. на В.М. *** е съставен АУАН по чл.133, ал.2 от ЗДвП. Актът е
връчен на нарушителя веднага, той го е подписал, като е отбелязал, че няма
възражения. Въз основана на съставения акт е издадено атакуваното НП № 2122 от
31.05.2006г. от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД МВР Русе. НП е връчено на бащата на
нарушителя – М.
В. В. на 12.12.2006г., на адреса, който е
посочен в АУАН и НП – гр.Русе, ул. „Йосиф Дайнелов“ №124. На 21.10.2020г. чрез своя пълномощник - адв. П.П.
*** В. подава жалба срещу посоченото горе НП, с молба към съда същото да бъде отменено, тъй като не е автор на описаното в НП нарушение. С определение
от 09.11.2020г., постановено по АНД № 1874
по описа на Районен съд – Русе за 2020 г. производството е прекратено
предвид изтеклия 7-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Определението на съда е
правилно и законосъобразно. В производството по ЗАНН за неуредените въпроси
чл.84 от ЗАНН препраща субсидиарно към разпоредбите на НПК. Изрично е посочено,
че това се отнася и по въпросите за връчване на призовки, като по отношение на
тях се прилагат разпоредбите на чл.180
от НПК. В чл.180, ал.2 от НПК е
посочено, че когато лицето отсъства връчването се извършва на пълнолетен член на семейството. В случая
връчването на издаденото НП е извършено
надлежно на бащата на нарушителя, за което той се е подписал. Връчването е
извършено на адреса, посочен от нарушителя в АУАН и НП - гр.Русе, ул. „Йосиф
Дайнелов“ №124, съобразно разпоредбата на чл.58, ал.1, вр. чл.180, ал.2 от НПК.
Предвид извършеното надлежно връчване на 12.12.2006г. на бащата на нарушителя, след
изтичане на 7дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН издаденото НП влязло в сила. Ирелевантни
са обстоятелствата, които жалбоподателят изтъква в жалбата, че към момента на
връчване на НП се е намирал на друг адрес. По силата на чл.43, ал.1 от ЗАНН нарушителят има задължение да
уведоми наказващия орган при промяна на адреса си. Това свое задължение В. не е
изпълнил, поради което не може да се позовава на подобни обстоятелства.
Изтичането на предвидения срок за обжалване
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и влизането в сила на НП по силата на чл. 64,
б.“б“ от ЗАНН са абсолютна процесуална пречка за обжалване на НП. В този смисъл
районният съд правилно е прекратил производството като недопустимо, поради
което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран така Административен съд – Русе
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение от 09.11.2020г.,
постановено по АНД № 1874 по описа на
Районен съд – Русе за 2020 г., с което е
прекратено производството по АНД
№ 1874 по описа на Районен съд – Русе за
2020Г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.