МОТИВИ към НЧХД №822/2011 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на А.К.К.
срещу подсъдимия А.А.Г. с
обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвиняват в
това, че на 17.10.2011 г. в гр.П. е нанесъл лека телесна повреда на А.К.К. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От частния тъжител А.К.К. срещу подсъдимия А.А.Г. е предявен граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 8 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
увреждането – 17.04.2011 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и А.К.К. е
конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимият А.Г. не се признава
за виновен по предявеното му обвинение. Не дава обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 17.04.2011 г. около
01,00 часа тъжителят А.К., отишъл заедно с приятелите си – свидетелите К.Г., С.Я.
и Г.П. в дискотека „В.“ в гр.П.. Застанали в близост до бара, а тъжителят
опитвайки се да си намери място влязъл в конфликт със седналите там други
посетители, между които и свидетеля Д.Д.. Виждайки спора свидетелят Н.В., който
работел като барман същата вечер повикал подсъдимия А.Г., който бил един от
охранителите в заведението. Подсъдимият Г. се приближил до тъжителя, представил
се и попитал какъв е проблема. Тъжителят, който бил употребил алкохол ядосан
блъснал с ръце подсъдимия. Тогава подсъдимият Г. дръпнал тъжителя и му нанесъл
удар с юмрук в лявата част на главата, до ухото. След това го хванал за ръцете
и тръгнал да го извежда от заведението. Към подсъдимия се присъединил и друг
служител на охраната – свидетелят В.Р., който хванал тъжителя за колана отзад и
също го повел на вън. Докато го водели към изхода на заведението подсъдимият му
нанесъл още няколко удара в областта на бъбреците. След като го извели от
залата, в преддверието охранителите му нанесли побой, като подсъдимият Г. му
нанесъл множество удари с ръце и крака по главата и горната част на
тялото.
В
последствие тъжителят К. отишъл на преглед в МБАЛ АД гр.П.. На 18.10.2011 г.
бил освидетелстван и му било му издадено медицинско удостоверение, представено
по делото. Видно от същото на тъжителя били причинени хематом в слепоочната
област на главата и лявата тилна област, кръвонасядания на горната и долната
устна, лявата ушна мида, двете мишници и дясното бедро, по гърдите и гърба в
ляво. В резултата на нанесените му телесни увреждания
на К., било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите К. Г., С.Я., Г.П., Н.В., Д.Д.,
Д. Б., В.Р., А.И. – И., М.К., П.Б., В.Т., И.Я., А.Т., М.П., проведените очни
ставки между свидетелите С.Я. и Н.В., между свидетелите Д.Д. и Н.В., между
свидетелите Г.П. и Д.Д., както и писмените доказателства приети по
делото.
Относно главния факт за начина,
мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското
удостоверение са причинени на тъжителя А.К. от подсъдимия А.Г., фактическите
обстоятелства описани в тъжбата се установяват от показанията свидетелите К. Г.,
С.Я., Г.П. и медицинското удостоверение.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са ясни, последователни и категорични
и пресъздават непосредствените възприятия на свидетелите станали очевидци на
инцидента. Показанията им съдържат сведения и относно основни факти от предмета
на доказване и отговарят на фактическите обстоятелства описани в тъжбата и
медицинското удостоверение.
Свидетелят
Я. присъствал, от началото до края на събитията в заведението и преддверието,
дава убедителни показания за начина на протичане на инцидента от отвеждането на
тъжителя от залата и нанасянето от подсъдимия на удари с юмруци в главата на
тъжителя до ритането и ударите нанесени отново от подсъдимия в тялото и главата
на тъжителя в преддверието.
При
преценката за достоверността на показанията на свидетеля съдът прецени тяхната незаинтересованост,
убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата
по протичане на инцидента.
Същият
дава показания, че при намесата за защита на тъжителя бил спрян и също ударен
от служител на охраната. В резултат на ударите, тъжителят имал кръв по устата. През
следващите дни имал болки в ребрата и синини по ухото, устата, носа и ребрата.
Показанията
на свидетеля Я. за нанесените удари на тъжителя от подсъдимия при извеждането
му се потвърждават от показанията на свидетелите Георгиева и Пешев.
Показанията
си свидетелите Я. и Пешев поддържат непроменени при проведените очни ставки със
свидетелите Д. В. и се подкрепят в определена степен от показанията на
свидетелите Б., К., Я. и А.Т..
Свидетелите
Б. и К., независимо един от друг, дават идентични показания, че пристигнали на
мястото на инцидента, в качеството на полицейски служители. Тъжителят им разказал, че бил бит от охраната
на заведението, като според показанията на свидетеля Б. споменал името на
нападателя, като „С. Д.“. Свидетелите си спомнят за налични видими следи от
насилие върху тъжителя – кръв по лицето, но го насочили към съдебна медицина за
освидетелстване.
За
упражнено насилие от страна на охранителите тъжителят и свидетелят Я. разказали
и на свидетелите Я. и А.Т., отзовали се първи на мястото по сигнал на дежурния
полицай за инцидент в дискотеката.
Свидетелите
Я. и Т. са категорични, че не са видели тъжителят да има наранявания.
Но
съдът счита, че това се държи индивидуалните особености за възприятие и интерпретация
на фактите, пречупени през обстановката и изминалото време от инцидента, както
и краткия период от време изминал от получаване на нараняванията до момента, в
който свидетелите са видели тъжителя.
Мястото,
вида и начина на причиняване на нараняванията на тъжителя от подсъдимия се установяват
от представеното медицинското удостоверение и показанията на свидетеля М.П..
При
освидетелстването от съдебен медик на 18.04.2011 г. е издадено медицинско
удостоверение, с което е констатирано, че на тъжителя са причинени следните
увреждания: хематом в слепоочната област на главата и лявата тилна област,
кръвонасядания на горната и долната устна, лявата ушна мида, двете мишници и
дясното бедро, по гърдите и гърба в ляво.
В показанията
си свидетелят П., консултирал тъжителя като дежурен хирург същата вечер, сочи,
че К. не е имал видими белези. Но имал наранявания и подкожни хематоми и
зачервявания в областта на главата и гърба и затова му била направена
рентгенография на главата и гръдния кош. Имал кръвонасядания на горната устна.
В
противоположна на обвинението насока са показанията на свидетелите Н.В., Д.Д., В.
Р. Д. Б..
Показанията
на свидетеля Р. и Б. съдът не кредитира, тъй като свидетелите, като колеги на
подсъдимия са предубедени за изхода на делото. Освен това свидетелят Банчев не
бил свидетел на случващото се, тъй като изпълнявал задълженията си по охрана на
реда в заведението в друга част на същото, което е било пълно с хора.
Показанията
на свидетелите В. и Д. са неубедителни, тъй като при този начин на развитие на
събитията и тяхното местоположение – единият като барман, а другият седящ на
бара, като се вземе предвид, че основните наранявания са причинени извън залата
на дискотеката, същите не са могли да възприемат ясно и пълно действията на
подсъдимия.
Следва да се отбележи, че
за извода, че подсъдимият е извършил деянието допринася и поведението на същия
в началото на инцидента, което говори за значително афектираното му състояние и
намерение за саморазправа. Същият е бил провокиран от арогантното и агресивно
поведение на тъжителя, който дори го е блъснал.
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимият А.А.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.130, ал.1 от НК, като на 17.10.2011 г. в гр.П. е нанесъл лека телесна
повреда на А.К.К. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват
увреждане на анатомичната цялост на
тъканите, довело са до леки изменения на физиологичните функции, извън болката
и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
А.Г. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително висока, като
се има предвид длъжността на подсъдимия на охранител, свързана основно с
опазване на реда в заведението.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи вината
обстоятелства негативните характеристични данни и отрицателно въздействие,
както върху физическото, така и върху психическото състояние, което е оказало
извършеното върху пострадалия.
Разпоредбата на чл.130,
ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият А.Г. е неосъждан. Не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с
висока степен на обществена опасност.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията
за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Г. от наказателна отговорност
и налагане на същата на административно наказание глоба.
Във връзка с
изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с
чл.78а, ал.1 от НК с освободи А.А.Г.
от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му наложи
административно наказание ГЛОБА в размер
на 2 000 лева, платима в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид и
семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия и отегчаващите вината
обстоятелства.
Предявения граждански иск против подсъдимия,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на
гражданския ищец от са пряка и непосредствена последица от престъплението на
подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца. При
съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че същия следва да бъде
уважен до размер на 1 500 лева, като до предявения размер от 8
000 лева, следва да се отхвърли.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към
момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички
обстоятелства и доказателства, най-вече показанията на свидетелите Я. и П.,
очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от 1
500 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки
и страдания.
Затова съдът осъди
подсъдимия А.А.Г. да заплати на А.К.К. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.04.2011
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за
разликата от 1 500 лева до 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 17.04.2011 г. до окончателното изплащане.
Във връзка с направеното
искане, подсъдимият А.Г. бе осъден да заплати на А.К. направените по делото
разноски в размер на 343 лева.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Г. бе осъден да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 60 лева, платими в полза на
държавата по сметка на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: