Решение по дело №3041/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262351
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20211100503041
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова частно гражданско дело № 3041 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 287929/05.03.2021 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ Л.М.от 10.02.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв., както и сумата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 77.87 лв. В частната жалба се сочи, че възражението е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемани действия по водене на изпълнителното дело. Длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение. Възнаграждението е несъответно на правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско възнаграждение до 200.00 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Възражение по жалбата е депозирано от „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез адв. С., в който се твърди адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за образуване на изпълнително дело и последващ избор на изпълнително действие.

ЧСИ Л.М.излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението от 280.00 лева е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а длъжникът не е платил дълга си и е дал повод за образуване на изпълнителното дело срещу него. Поддържа, че по изпълнителното дело са начислени обикновените такси за съдебно изпълнение, които са в абсолютна стойност по ТТР към ЗЧСИ и не могат да бъдат намалявани. Цитира практика на ВКС.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20217850400029 по описа на ЧСИ Л.М.с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 93/21.01.2021 г. на взискател „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез адв. М.Л.за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2020 г., издаден по гр. дело № 509/2020 г. по описа на СРС,  162 състав, за сумата от 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Взискателят се легитимира с договор за цесия от 18.05.2020 г., с което Н.И.И.цедира вземането в полза на „Г.С.Ч.“ ЕООД, като за цесията длъжникът се твърди да е уведомен с писмо на 21.05.2020 г.

С молбата е поискано налагането на запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Приложено е споразумение за адвокатско възнаграждение от 21.01.2021 г. за сумата от 280.00 лв. – за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

С молба вх. № 150/22.01.2021 г. е оттеглен избрания изпълнителен способ и е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 26.01.2021 г., като на 01.02.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. На 10.02.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото възражение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв. Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело. В поредни дни в срока за доброволно изпълнение взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, избирайки способ, чиято ефективност може да бъде поставена под въпрос и впоследствие, без да изчака резултат от направения избор, е поискал замяната му. Поредицата действия не съответства на правилото за добросъвестност – чл. 3 ГПК и в този смисъл частната жалба е основателна за сумата до 200.00 лв.

За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство формално е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от редовността на молбата. Обстоятелството, че взискателят е посочил изпълнителни способи, от които още на следващия ден се е отказал, с писмена молба, обосновава извод, че взискателят, съответно неговият процесуален представител, не е подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на изпълнителни действия по делото (като е без значение за спора дали последното се дължи на пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението. Такса за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не следва да се възлага за сметка на длъжника, тъй като страните по делото не спорят, че още в срока за доброволно изпълнение сумата е събрана от длъжника. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство.

На свой ред т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители постановява като дължими разноски при вземане от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;. Сумата се изчислява върху вземането, индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при общо дължима сума от 360.00 лв. дължимата такса е в размер на 10 + 26.00 лв. без ДДС.

Относно разноските по производството

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на  настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

 

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б, длъжник по изпълнително дело № 20217850400029 по описа на ЧСИ Л.М.с район на действие СРС Постановление от 10.02.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20217850400029 по описа на ЧСИ Л.М.сумата в размер на 200.00 лева - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело и такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 43.20 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.” ЕАД, за присъждане на разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.