Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 13361 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3345/14.03.2019г. на П.Г.П. и Б.И.П.,
взискатели по изп.д. № 20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч.,
срещу постановление на ДСИ от 19.02.2019г., с което на основание чл. 433, ал. 1
т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено. Жалбоподателите поддържат,
че атакуваното постановление е незаконосъобразно. С молба вх. №
14136/11.12.2017г. посочили способ за принудително изпълнение и внесли
дължимите държавни такси на същата дата. Поради това не били налице основания
за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
тъй като не бил изтекъл срокът от две години съгласно същата разпоредба.
Длъжникът по изпълнението – „И.“ ЕООД, ЕИК *******, не е депозирал писмени възражения
по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ДСИ, с които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление
за прекратяване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да се
произнесе по основателността й.
Изпълнително дело № 20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч., е образувано по молба от 06.01.2015г. на П.Г.П. и Б.И.П.,
с която е поискано принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от
08.03.2006г., издаден по гр.д. № 517/2004г. на СГС, ГО, 7 състав срещу длъжника
„И.“ ЕООД. В молбата са посочени изпълнителни способи – налагане на запор по банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и налагане на възбрана върху описан в
молбата недвижим имот. С молба от 13.01.2015г. взискателите представили
доказателства, че посоченият недвижим имот е възбранен в тяхна полза по друго
изпълнително дело.
След връчване на покана за доброволно изпълнение на
длъжника на 24.04.2015г. и преразпределение на делото, ДСИ изискал справки от
НАП относно наличие на движимо и недвижимо имущество на длъжника.
С молба от 15.12.2016г. взискателите поискали налагане на
запор по банковите сметки на длъжника в „Ситибанк Европа – клон България“,
което искане е оставено от ДСИ без уважение /с разпореждане върху молбата/ и е
указано на взискателите да внесат държавни такси за цялостно проучване.
Указанията са изпълнени.
С молба от 19.12.2016г. взискателите посочили способ за
принудително изпълнение възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на
длъжника, както и запори по банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ и
„Инвестбанк“. След изпратени запорни съобщения са наложени запори по банкови
сметки на длъжника в „Сибанк“ ЕАД – на 29.12.2016г., и в „Инвестбанк“ АД – на
03.01.2017г., по които сметки има предходни наложени запори.
С молба от 06.01.2017г. взискателите представили на ДСИ
вносен документ за платени държавни такси за цялостно проучване на длъжника и
налагане на запор.
С молба от 11.12.2017г., във връзка със съобщение на ДСИ за
постъпила справка за длъжника, взискателите посочили способи за принудително
изпълнение възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти и запори по
вземания по банкови сметки – в банките, в които вече са били наложени запори,
както и в „Уникредит Булбанк“ АД, „ЦКБ“ АД и „ПИБ“ АД, където длъжникът няма
банкови сметки.
С атакуваното постановление от 19.02.2019г. ДСИ счел, че са налице законовите предпоставки и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратил изпълнителното производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.). Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
прекратяването настъпва по право.
Съгласно същото тълкувателно решение, в
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С оглед установеното по делото, в случая не са били
налице законовите предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното
производство не е било прекратено по силата на закона, поради което
незаконосъобразно с атакуваното постановление ДСИ е констатирал прекратяване на
делото. Няма период от време по изпълнителното дело, по-дълъг от две години, в
който взискателите да не са искали от ДСИ извършване на изпълнителни действия. Обстоятелството, че по наложените запори не са
постъпвали суми предвид наличието на предходни запори, не е основание за
прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Както беше
посочено, съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя
изпълнителен способ, а в случая това не е направено, въпреки многократните
искания за извършване на публична продан на недвижими имоти на длъжника,
каквито, съгласно извършената от ДСИ справка в НАП, длъжникът притежава.
Бездействието на съдебния изпълнител да приложи поискан от взискателя
изпълнителен способ не може да обуслови извод за наличие на хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По изложените съображения атакуваното постановление
следва да бъде отменено, а делото – върнато на ДСИ за продължаване на
изпълнителните действия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3345/14.03.2019г. на П.Г.П. и Б.И.П., взискатели по изп.д. №
20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч., постановление на ДСИ от
19.02.2019г. по същото дело, с което на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК
изпълнителното производство е прекратено.
ВРЪЩА делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.