Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Ж. Н. и Д. Ж. Н., подадена чрез адв. П. Н. от АК – С., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет...., офис ..., против Заповед № РД 15-308 от 27.02.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на С. Ж. Н. - [ЕГН] и Д. Ж. Н. - [ЕГН] да премахнат незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, разположен в Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че: проверяващите служители неправилно са установили нарушения в разпоредбите на ЗУТ, които са инкорпорирани в обжалваната Заповед; по отношение на възраженията депозирани пред АО липсвало обсъждане, преценка и коментар - заповедта не е мотивирана; не е изследвано посочената „пристройка“ какви функции изпълнява; не е изследван въпроса обсъжданото помещение попада ли в изброените строежи под формата на „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Молят оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани не се явяват. Представляват се от упълномощен процесуален представител адв. П. Н. от АК – С., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ангажира доказателства. Моли да бъдат кредитирани свидетелските показания и експертизата на вещото лице. Въз основа на събраните по делото доказателства и доводите изложени в жалбата, моли да се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени сторените разноски по делото, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Д. Д. от АК - С., който оспорва жалбата като неоснователна и от юрисконсулт М. М., която счита оспорената заповед за законосъобразна. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

С. Ж. Н. и Д. Ж. Н. са собственици на дворно място в [населено място], образуващо парцел VI-290 кв.17 по плана на [населено място] с площ на парцела 1200 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ 25 кв.м., масивен гараж със застроена площ 25 кв.м., видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том IV, дело 1396/ 1999 г., акт № 140, том IХ, дело № 1995/99 по описа на Служба по вписванията – Сливен.

На 14.12.2023 г. е извършена проверка от служители на Община Сливен на строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, разположен в Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен. За извършената проверка е съставен Констативен акт № 6 от 14.12.2023 г. В акта са направени следните констатации: Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен е собственост на С. Ж. Н. и Д. Ж. Н., съгласно нотариален акт № 166, том IV, peг. № 7171, д. 1396/ 1999 г.; възложители на строежа : С. Ж. Н. и Д. Ж. Н.; строежът е изпълнен по стопански начин; представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, с размери в план 10,00 м /4,00 м и средна височина 2,50 м. Изпълнен с ивични основи и стоманобетонна конструкция, зидовете са от тухлена зидария с кухи керамични тухли. Изпълнена е едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди тип „Марсилски“. В акта е прието, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, „а“ и „г“ от ЗУТ и е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Прието е, че са нарушени чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Въз основа на съставения акт, е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. Към акта са приложени: окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимков материал.

Констативният акт е съобщен на оспорващите с писмо с изх.№9400-26662/15.12.2023 г. (л.35 по делото). Приложени са копия от 2 бр. известия за доставяне, които не са получени от адресатите, за което служител от община Сливен е съставил Констативен протокол №1/13.02.2024 г. и Констативен протокол №2 от 13.02.2024 г. Изготвено е съобщение №1/13.02.2024 г. (л.24 по делото) до оспорващите,

залепено на входната врата на процесния поземлен имот и на информационното табло на община Сливен.

В законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ в община Сливен е постъпило Възражение с вх.№9400-4369/22.02.2024 г. от оспорващите против издадения Констативен акт № 6 от 14.12.2023 г.

Въз основа на горепосочения констативен акт, на 27.02.2024 г. от Кмета на Община Сливен е издадена процесната Заповед № РД 15-308, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на С. Ж. Н. - [ЕГН] и Д. Ж. Н. - [ЕГН] да премахнат незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, разположен в Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от акта, счетено е подаденото възражение за неоснователно, тъй като не са представени необходимите строителни книжа и е прието, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.

Оспорената заповед е съобщена на оспорващите с писмо с изх. № 9400-4814/28.02.2024г. (л.17 по делото). Приложени са копия от 2 бр. известия за доставяне, които не са получени от адресатите, за което служител от община Сливен е съставил Констативен протокол №1/25.04.2024 г. и Констативен протокол № 3 от 25.04.2024 г. Изготвено е съобщение №2/25.04.2024 г. (л.10 по делото) до оспорващите, залепено на входната врата на процесния поземлен имот и на информационното табло на община Сливен, на основание § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 61, ал. 3 от АПК.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган до Административен съд - Сливен на 02.05.2024 г., с вх. № 9400-9855, по описа на Община Сливен.

По делото са разпитани като свидетели лицата М. Р. М. и К. И. Х.. От свидетелските показания на К. Х., се установява, че познава процесния имот от 1987 г. и към жилищната сграда от север е имало постройка-склад за зимнина и натурии, а покривът бил за ремонт. От свид. показания на свид. М. става ясно, че процесната пристройка е съществувала като навес за натурии с керемиден покрив. Към 1993 г., а може би и по-рано, поради необходимост от оформяне на вътрешен санитарен възел за живеещия в къщата възрастен човек е извършен ремонт и е оформен вход за пристройката от жилищната сграда.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М. З.. Вещото лице дава заключение, че: за [населено място] няма изработена кадастрална карта. Действащ е ПУП-застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед №РД-15-1918/19 декември 1988 г. Съгласно действащия план в УПИ VI-290 кв.17, собственост на оспорващите, има съществуваща жилищна сграда със сигнатура „пмж“ и площ от 63 кв.м. по графични данни. Северно и долепена до жилищната сграда в плана е отразена сграда със сигнатура „мж“ на един етаж, с площ по графични данни 40 кв.м. Тази сграда се намира на отстояние по графични данни от съществуваща ограда на отстояние от 1,80 м на изток до 3,70 м на запад. Съгласно изложеното вещото лице прави заключение, че сградата, означена в плана от 1988 г. със сигнатура „мж“ съвпада с процесната сграда „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ в поземлен имот №VI-290 кв.17 по плана на [населено място], община Сливен, т.е. фигурира като построена. Строежът представлява сграда на допълващото застрояване на един етаж, отразена на действащия към 1988 г. застроителен и регулационен план. В обемнопространствено отношение в сградата има обособен санитарен възел, коридор, складово помещение и кухненски бокс. Относно времевия период, в който първоначално е построена процесната пристройка, посочва, че са относими следните данни: Сградата е означена като съществуваща на плана от 1988 г. (извадка от плана-Приложение 1). Планът е одобрен със Заповед №РД-15-1918/19 декември 1988 г., но фактическото заснемане на терен е извършено поне доста по-рано, след което следва изчертаване на плана, процедиране по реда на ЗТСУ и чак тогава издаване на заповедта за одобряване. Съобразени са и показанията на свидетелите по делото.

Съдът възприема заключението на вещото лице, което намира за изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствена. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. При постановяване на своето решение съдът съобрази заключението на вещото лице, в чиято обективност и безпристрастност няма основания да се съмнява. При изграждане на своите изводи от фактическа страна, съдът съобрази само тези ангажирани от страните по делото писмени доказателства, които имат пряко отношение към установените от съда факти.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, а именно в 14-дневния срок след съобщаването на оспорения административен акт, от лица, които имат правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество оспорването се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Съдът извърши проверка на всички основания посочени в чл. 146 от АПК.

На първо място обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Заповед № РД 15-308/27.02.2024 г е издадена и подписана от кмета на община Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. С оглед тази разпоредба и предметното съдържание на обжалваната заповед, в която е описан като незаконен строеж, пета категория, находящ се на територията на община Сливен, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган да издава заповеди с такова съдържание.

На второ място спазена е установената от закона писмена форма, както и се съдържат необходимите реквизити. Заповедта е издадена въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването и действия. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с всичко гореизложено съдът намира, че процесната заповед е валиден административен акт.

При извършване на проверка относно спазването на приложимия материален закон обаче съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби относими в настоящия случай, което се явява отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК.

С процесната заповед административният орган е наредил да се премахне строеж представляващ : „Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, разположен в Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен, като е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, а именно строеж изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. За да стигне до този извод административният орган е приел за безспорно установени фактите и обстоятелствата залегнали в констативен акт № 6/14.12.2023 г., без да обсъди направените възражения на оспорващите, а именно : посочената „пристройка“ какви функции изпълнява; дали същата не е „търпим строеж“ и доколко е приложим чл. 147, ал.1, т. 1 от ЗУТ. В този смисъл е било подаденото срещу констативния акт възражение вх.№ 9400-4369/22.02.2024 г., като Кметът на Община Сливен не е извършил проверка и не е събрал други доказателства, а е издал процесната заповед.

Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал.1 от ЗУТ е задължение на административния орган. Същото задължение има и съдът в производството по оспорване на административния акт по чл. 225, ал.1 от ЗУТ, в което с допустими доказателства и доказателствени средства следва да установи дали процесният строеж е търпим или не и въз основа на тези установявания да прецени законосъобразността на заповедта разпореждаща премахването му.

За да са налице предпоставките на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и на даден обект да се придаде качеството "търпим строеж", следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 07.04.1987 г., за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. В настоящия случай съдът намира за безспорно доказано, че строежът е извършен преди или най-късно до 1987 г. В подкрепа на това твърдение са свидетелските показания на свидетелката Х., която под страх от наказателна отговорност заявява, че познава имота от 1987 г. и към жилищната сграда от север е съществувала постройка – склад за зимнина и натурии. Видно и от изготвената и приета без възражения експертиза, че за [населено място] няма изработена кадастрална карта. Действащ е ПУП-застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед №РД-15-1918/19 декември 1988 г. Съгласно действащия план в УПИ VI-290 кв.17, собственост на оспорващите, има съществуваща жилищна сграда със сигнатура „пмж“ и площ от 63 кв.м. по графични данни. Северно и долепена до жилищната сграда в плана е отразена сграда със сигнатура „мж“ на един етаж, с площ по графични данни 40 кв.м. Тази сграда се намира на отстояние по графични данни от съществуваща ограда на отстояние от 1,80 м на изток до 3,70 м на запад. Вещото лице заключава, че сградата, означена в плана от 1988 г. със сигнатура „мж“ съвпада с процесната сграда „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ в поземлен имот №VI-290 кв.17 по плана на [населено място], община Сливен, т.е. фигурира като построена. В съдебно заседание заявява, че ПУП-застроителен и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1988 г., но е изработен две години преди това, т.е. фактическото заснемане на обектите е извършено дори три години по-рано.

Съдът намира, че са налице и другите предпоставки квалифициращи даден обект като търпим строеж. Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. УПИ VI-290 кв.17 е отреден за жилищно строителство, а жилищната сграда на един етаж представлява сграда на основното застрояване. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда „Пристройка към съществуваща жилищна сграда" представлява сграда на допълващото застрояване, построена в режим на свързано застрояване със съществуваща жилищна сграда и по смисъла на чл.147 от ЗУТ и във връзка с чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ представлява строеж от шеста категория, противно на приетото от административния орган. Следователно строежът е допустим по чл. 42, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. В случая процесната сграда е построена свързано с основното застрояване.

Следователно е несъмнено, че понастоящем процесният строеж е допустим по действащия подробен устройствен план и са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ и като такъв същият не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че Заповед № РД 15-308 от 27.02.2024 г. на Кмета на Община Сливен е издадена в противоречие с материалния закон, което е отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК, поради което същата се явява неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на оспорващите за присъждане на направените по делото разноски за основателно, поради което следва да се осъди Община Сливен да заплати на оспорващите направените от тях разноски в общ размер на 420 лева представляващи 20 лева държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД 15-308 от 27.02.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на С. Ж. Н. - [ЕГН] и Д. Ж. Н. - [ЕГН] да премахнат незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, разположен в Поземлен имот № VI-290, кв. 17 по плана на [населено място], Община Сливен.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С. Ж. Н. - [ЕГН] и Д. Ж. Н. - [ЕГН], сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.