Номер 258620.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503218 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.
248, ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. и по частна жалба с правно осн.
чл.248 ал.3 от ГПК, подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и състав, с което е уважена частично молбата на жалбоподателката П.
Й. Х. за изменение на съдебно решение № 4559 от 23.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в, в частта за разноските.
Жалбоподателката П. Х. твърди, че СГС неправилно е определи
размера на адвокатския хонорар, дължим като разноски на насрещната
страна, като неправилно е определил и размера на иска.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като размера на
дължимите на насрещната страна разноски,съставляващи адвокатски хонорар
да бъде намален до 600 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Оспорва жалбата.
Жалбоподателят „АЛ ПРЕДО“ ЕООД твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. дължимите от ответната
страна разноски са в размер на общо 5800 лв., от които 2600 лв. адвокатски
хонорар и 3200 лв. държавна такса, общо по двата предявени иска.
Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното
по първоинстанциононто дело решение в частта за разноските ида осъди П. Й.
1
Х. да му заплати разноски в общ размер от 5 800 лв.
Производството е образувано и по частна жалба, с правно осн. чл. 250
ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на
определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г.
по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество жалбите на П. Й. Х. са неоснователни, а жалбата на
„АЛ ПРЕДО“ ЕООД е частично основателна.
Видно е от първоинстанционното дело, че са предявени и разгледани
дава главни кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., сключен между страните по
делото и иск за реално предаване на вещта (процесното МПС) или за
заплащане на неговата парична равностойност. Решението е влязло в сила и
дадената със същото квалификация на предявените и разгледани искове е
стабилизирана.
Цената на първия иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т. 3 във вр.с т.2
от ГПК, т.е цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна
цена на автомобила- 40 000 лв.
Цената на втория иск се определя по реда на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, и
също е 40 000лв.
Съгл. така посочените цени на двата иска следва да се определи размера
на дължимата и съотв. заплатена държавна такса по делото, и размера на
разноските, дължими за заплатен адвокатски хонорар, като се съобрази и
направеното (своевременно) възражение за прекомерност.
2
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция
намира, че разноските, възложени в тежест на П. Й. Х. с
първоинстанционното решение са били правилно определени, съобразно
представените доказателства : 1600 лв. заплатена държавна такса от ищеца и
2600лв. адвокатски хонорар (намален предвид възражението за
прекомерност). Дължимата държавна такса от ищеца е била 3200 лв., но са
представени доказателства за внесени по сметка на СГС 1600лв. от ищеца.
При тези доказателства дължимите разноски от ответницата на ищеца
са правилно определени с решението и същото не е следвало да бъде
изменяно по реда на чл.248 от ГПК.
Доколкото ответникът „АЛ ПРЕДО“ЕООД не е поискал с нарочна
молба по чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, то
същият не може да иска присъждане на по-голяма сума от вече присъдената
му с решението. В тази й част жалбата на „АЛ ПРЕДО“ ЕООД е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното по-горе, недопустима е поради липса на правен
интерес жалбата на П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено
по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и с-в и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 17573 от 17.07.2019
г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав,
следва да бъде отменено, а молбата на П. Й. Х. по чл.248 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.
248, ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. и по частна жалба с правно осн.
чл.248 ал.3 от ГПК, подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и състав, с което е уважена частично молбата на жалбоподателката П.
3
Й. Х. за изменение на съдебно решение № 4559 от 23.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в, в частта за разноските.
Жалбоподателката П. Х. твърди, че СГС неправилно е определи
размера на адвокатския хонорар, дължим като разноски на насрещната
страна, като неправилно е определил и размера на иска.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като размера на
дължимите на насрещната страна разноски,съставляващи адвокатски хонорар
да бъде намален до 600 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Оспорва жалбата.
Жалбоподателят „АЛ ПРЕДО“ ЕООД твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. дължимите от ответната
страна разноски са в размер на общо 5800 лв., от които 2600 лв. адвокатски
хонорар и 3200 лв. държавна такса, общо по двата предявени иска.
Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното
по първоинстанциононто дело решение в частта за разноските ида осъди П. Й.
Х. да му заплати разноски в общ размер от 5 800 лв.
Производството е образувано и по частна жалба, с правно осн. чл. 250
ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на
определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г.
по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество жалбите на П. Й. Х. са неоснователни, а жалбата на
„АЛ ПРЕДО“ ЕООД е частично основателна.
4
Видно е от първоинстанционното дело, че са предявени и разгледани
дава главни кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., сключен между страните по
делото и иск за реално предаване на вещта (процесното МПС) или за
заплащане на неговата парична равностойност. Решението е влязло в сила и
дадената със същото квалификация на предявените и разгледани искове е
стабилизирана.
Цената на първия иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т. 3 във вр.с т.2
от ГПК, т.е цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна
цена на автомобила- 40 000 лв.
Цената на втория иск се определя по реда на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, и
също е 40 000лв.
Съгл. така посочените цени на двата иска следва да се определи размера
на дължимата и съотв. заплатена държавна такса по делото, и размера на
разноските, дължими за заплатен адвокатски хонорар, като се съобрази и
направеното (своевременно) възражение за прекомерност.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция
намира, че разноските, възложени в тежест на П. Й. Х. с
първоинстанционното решение са били правилно определени, съобразно
представените доказателства : 1600 лв. заплатена държавна такса от ищеца и
2600лв. адвокатски хонорар (намален предвид възражението за
прекомерност). Дължимата държавна такса от ищеца е била 3200 лв., но са
представени доказателства за внесени по сметка на СГС 1600лв. от ищеца.
При тези доказателства дължимите разноски от ответницата на ищеца
са правилно определени с решението и същото не е следвало да бъде
изменяно по реда на чл.248 от ГПК.
Доколкото ответникът „АЛ ПРЕДО“ЕООД не е поискал с нарочна
молба по чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, то
същият не може да иска присъждане на по-голяма сума от вече присъдената
му с решението. В тази й част жалбата на „АЛ ПРЕДО“ ЕООД е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
5
Предвид изложеното по-горе, недопустима е поради липса на правен
интерес жалбата на П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено
по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и с-в и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 17573 от 17.07.2019
г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав,
следва да бъде отменено, а молбата на П. Й. Х. по чл.248 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.
248, ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. и по частна жалба с правно осн.
чл.248 ал.3 от ГПК, подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и състав, с което е уважена частично молбата на жалбоподателката П.
Й. Х. за изменение на съдебно решение № 4559 от 23.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в, в частта за разноските.
Жалбоподателката П. Х. твърди, че СГС неправилно е определи
размера на адвокатския хонорар, дължим като разноски на насрещната
страна, като неправилно е определил и размера на иска.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като размера на
дължимите на насрещната страна разноски,съставляващи адвокатски хонорар
да бъде намален до 600 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Оспорва жалбата.
Жалбоподателят „АЛ ПРЕДО“ ЕООД твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. дължимите от ответната
страна разноски са в размер на общо 5800 лв., от които 2600 лв. адвокатски
хонорар и 3200 лв. държавна такса, общо по двата предявени иска.
6
Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното
по първоинстанциононто дело решение в частта за разноските ида осъди П. Й.
Х. да му заплати разноски в общ размер от 5 800 лв.
Производството е образувано и по частна жалба, с правно осн. чл. 250
ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на
определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г.
по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество жалбите на П. Й. Х. са неоснователни, а жалбата на
„АЛ ПРЕДО“ ЕООД е частично основателна.
Видно е от първоинстанционното дело, че са предявени и разгледани
дава главни кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., сключен между страните по
делото и иск за реално предаване на вещта (процесното МПС) или за
заплащане на неговата парична равностойност. Решението е влязло в сила и
дадената със същото квалификация на предявените и разгледани искове е
стабилизирана.
Цената на първия иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т. 3 във вр.с т.2
от ГПК, т.е цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна
цена на автомобила- 40 000 лв.
Цената на втория иск се определя по реда на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, и
също е 40 000лв.
Съгл. така посочените цени на двата иска следва да се определи размера
на дължимата и съотв. заплатена държавна такса по делото, и размера на
7
разноските, дължими за заплатен адвокатски хонорар, като се съобрази и
направеното (своевременно) възражение за прекомерност.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция
намира, че разноските, възложени в тежест на П. Й. Х. с
първоинстанционното решение са били правилно определени, съобразно
представените доказателства : 1600 лв. заплатена държавна такса от ищеца и
2600лв. адвокатски хонорар (намален предвид възражението за
прекомерност). Дължимата държавна такса от ищеца е била 3200 лв., но са
представени доказателства за внесени по сметка на СГС 1600лв. от ищеца.
При тези доказателства дължимите разноски от ответницата на ищеца
са правилно определени с решението и същото не е следвало да бъде
изменяно по реда на чл.248 от ГПК.
Доколкото ответникът „АЛ ПРЕДО“ЕООД не е поискал с нарочна
молба по чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, то
същият не може да иска присъждане на по-голяма сума от вече присъдената
му с решението. В тази й част жалбата на „АЛ ПРЕДО“ ЕООД е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното по-горе, недопустима е поради липса на правен
интерес жалбата на П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено
по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и с-в и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 17573 от 17.07.2019
г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав,
следва да бъде отменено, а молбата на П. Й. Х. по чл.248 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.
248, ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. и по частна жалба с правно осн.
8
чл.248 ал.3 от ГПК, подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и състав, с което е уважена частично молбата на жалбоподателката П.
Й. Х. за изменение на съдебно решение № 4559 от 23.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в, в частта за разноските.
Жалбоподателката П. Х. твърди, че СГС неправилно е определи
размера на адвокатския хонорар, дължим като разноски на насрещната
страна, като неправилно е определил и размера на иска.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като размера на
дължимите на насрещната страна разноски,съставляващи адвокатски хонорар
да бъде намален до 600 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Оспорва жалбата.
Жалбоподателят „АЛ ПРЕДО“ ЕООД твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. дължимите от ответната
страна разноски са в размер на общо 5800 лв., от които 2600 лв. адвокатски
хонорар и 3200 лв. държавна такса, общо по двата предявени иска.
Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното
по първоинстанциононто дело решение в частта за разноските ида осъди П. Й.
Х. да му заплати разноски в общ размер от 5 800 лв.
Производството е образувано и по частна жалба, с правно осн. чл. 250
ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на
определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г.
по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
9
Разгледани по същество жалбите на П. Й. Х. са неоснователни, а жалбата на
„АЛ ПРЕДО“ ЕООД е частично основателна.
Видно е от първоинстанционното дело, че са предявени и разгледани
дава главни кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., сключен между страните по
делото и иск за реално предаване на вещта (процесното МПС) или за
заплащане на неговата парична равностойност. Решението е влязло в сила и
дадената със същото квалификация на предявените и разгледани искове е
стабилизирана.
Цената на първия иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т. 3 във вр.с т.2
от ГПК, т.е цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна
цена на автомобила- 40 000 лв.
Цената на втория иск се определя по реда на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, и
също е 40 000лв.
Съгл. така посочените цени на двата иска следва да се определи размера
на дължимата и съотв. заплатена държавна такса по делото, и размера на
разноските, дължими за заплатен адвокатски хонорар, като се съобрази и
направеното (своевременно) възражение за прекомерност.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция
намира, че разноските, възложени в тежест на П. Й. Х. с
първоинстанционното решение са били правилно определени, съобразно
представените доказателства : 1600 лв. заплатена държавна такса от ищеца и
2600лв. адвокатски хонорар (намален предвид възражението за
прекомерност). Дължимата държавна такса от ищеца е била 3200 лв., но са
представени доказателства за внесени по сметка на СГС 1600лв. от ищеца.
При тези доказателства дължимите разноски от ответницата на ищеца
са правилно определени с решението и същото не е следвало да бъде
изменяно по реда на чл.248 от ГПК.
Доколкото ответникът „АЛ ПРЕДО“ЕООД не е поискал с нарочна
молба по чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, то
същият не може да иска присъждане на по-голяма сума от вече присъдената
10
му с решението. В тази й част жалбата на „АЛ ПРЕДО“ ЕООД е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното по-горе, недопустима е поради липса на правен
интерес жалбата на П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено
по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и с-в и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 17573 от 17.07.2019
г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав,
следва да бъде отменено, а молбата на П. Й. Х. по чл.248 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.
248, ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. и по частна жалба с правно осн.
чл.248 ал.3 от ГПК, подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и състав, с което е уважена частично молбата на жалбоподателката П.
Й. Х. за изменение на съдебно решение № 4559 от 23.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в, в частта за разноските.
Жалбоподателката П. Х. твърди, че СГС неправилно е определи
размера на адвокатския хонорар, дължим като разноски на насрещната
страна, като неправилно е определил и размера на иска.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като размера на
дължимите на насрещната страна разноски,съставляващи адвокатски хонорар
да бъде намален до 600 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна. Оспорва жалбата.
Жалбоподателят „АЛ ПРЕДО“ ЕООД твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. дължимите от ответната
11
страна разноски са в размер на общо 5800 лв., от които 2600 лв. адвокатски
хонорар и 3200 лв. държавна такса, общо по двата предявени иска.
Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното
по първоинстанциононто дело решение в частта за разноските ида осъди П. Й.
Х. да му заплати разноски в общ размер от 5 800 лв.
Производството е образувано и по частна жалба, с правно осн. чл. 250
ал.3 от ГПК, подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на
определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г.
по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество жалбите на П. Й. Х. са неоснователни, а жалбата на
„АЛ ПРЕДО“ ЕООД е частично основателна.
Видно е от първоинстанционното дело, че са предявени и разгледани
дава главни кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., сключен между страните по
делото и иск за реално предаване на вещта (процесното МПС) или за
заплащане на неговата парична равностойност. Решението е влязло в сила и
дадената със същото квалификация на предявените и разгледани искове е
стабилизирана.
Цената на първия иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т. 3 във вр.с т.2
от ГПК, т.е цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна
цена на автомобила- 40 000 лв.
Цената на втория иск се определя по реда на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, и
също е 40 000лв.
12
Съгл. така посочените цени на двата иска следва да се определи размера
на дължимата и съотв. заплатена държавна такса по делото, и размера на
разноските, дължими за заплатен адвокатски хонорар, като се съобрази и
направеното (своевременно) възражение за прекомерност.
Съобразявайки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция
намира, че разноските, възложени в тежест на П. Й. Х. с
първоинстанционното решение са били правилно определени, съобразно
представените доказателства : 1600 лв. заплатена държавна такса от ищеца и
2600лв. адвокатски хонорар (намален предвид възражението за
прекомерност). Дължимата държавна такса от ищеца е била 3200 лв., но са
представени доказателства за внесени по сметка на СГС 1600лв. от ищеца.
При тези доказателства дължимите разноски от ответницата на ищеца
са правилно определени с решението и същото не е следвало да бъде
изменяно по реда на чл.248 от ГПК.
Доколкото ответникът „АЛ ПРЕДО“ЕООД не е поискал с нарочна
молба по чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, то
същият не може да иска присъждане на по-голяма сума от вече присъдената
му с решението. В тази й част жалбата на „АЛ ПРЕДО“ ЕООД е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното по-горе, недопустима е поради липса на правен
интерес жалбата на П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено
по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение №
17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС,
ГО, 5-и с-в и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 17573 от 17.07.2019
г., постановено по гр. д. № 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав,
следва да бъде отменено, а молбата на П. Й. Х. по чл.248 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
13
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата, на П. Й. Х. , обективирана във въззивна жалба
вх.№ 102059/31.07.2017г., по чл.248 ал.1 от ГПК, за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна
и недоказана.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 99448/05.08.2019г.,
подадена от „АЛ ПРЕДО“ ЕООД срещу определение № 17573 от
17.07.2019г., постановено по гр.д.№14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-
в., в частта й над 4200 лв. като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 72281/20.07.2020г.,
подадена от П. Й. Х. срещу определение от 15.06.2020г., постановено по гр.д.
№14600/2014г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в., като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14