Присъда по дело №1459/2017 на Районен съд - Варна

М  О  Т  И  В  И

                    към присъда по НОХД № 1459 по описа за 2017год. на

                    Варненския районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.

           По отношение на подс.М.Г.С. от Варненска районна прокуратура са възведени обвинения: по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2017г. в с.Казашка река обл. Варна, в съучастие като съизвършител със С.Й.Р.,последния като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит да отнеме чужди движими вещи – сумата от 313.00лева и чифт златни обици  - 3.5гр. на стойност 210лева, всичко на стойност 523.00лева, от владението на Д.И.И., с  намерение противозаконно да ги  присвои, като употребил за това заплашване с нож и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини; и по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2017г. в с.Казашка река обл.Варна влязъл в чуждо жилище обитавано от Д.И.И., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от две въоръжени леца – М.Г.С. и С.Й.Р., последния като непълнолетен, на като разбирал свойството и значението на извършеното и като можел да ръководи постъпките си.

         В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу подс.С., като пледира за осъдителна присъда,  предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, за всяко от деянията, като същите бъдат с отложено изпълнение за срок от три години.

          В съдебно заседание  подсъдимият С. не се признава за виновен по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, категорично отрича да е участвал в извършване на грабеж и не е прониквал в дома на пострадалата свидетелка.  

         Защитника на подсъдимия пледира за оправдателна присъда предвид недоказаност на обвинението.

         В дадената последна дума на подсъдимият С. заявява, че не се признава за виновен.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка, описана и в обвинителния акт:

         Подсъдимия М.Г.С. и св. С.Й.Р.  живеели в с. Казашка река, обл. Варна, и се познавали от деца. Бащата на С. и майката на Р. живеели за кратки периоди от време на съпружески начала, поради което и двамата били в близки отношения помежду си.

Св. Р. бил непълнолетен, нямал навършени 18 години, и това обстоятелство било известно на С.. Двамата познавали св. Д.И.И. - 83-годишна, и знаели, че същата живее сама в къща в посоченото населено място. Св. Р. бил запознат и с разположението в дома на възрастната жена, тъй като й гостувал преди известно време.

На 09.01.17г. около 21,30ч. С. отишъл в дома на Р.. Започнали да си говорят, че нямат пари, и да се чудят откъде да си набавят такива. Тъй като и двамата не разполагали с финансови средства, решили да направят „удар" - да влязат в дома на св. И. и да й вземат с принуда парите от пенсията и златните бижута. Двамата знаели, че по това време на месеца възрастните хора в селото получават пенсиите си. За да не бъдат разпознати от И. и да не оставят следи, Р. предложил и С. се съгласил, да се маскират с шалове и ръкавици и други обувки. Р. обул тъмносини дънки и облякъл тъмносив анорак с качулка, а върху последния сложил тъмносиньо яке с качулка. Вързал на лицето си сив плетен шал с черни черти по такъв начин, че да се виждат само очите му. Покрил ръцете си със сиви плетени ръкавици с черни черти. Обул тъмносини боти 42-ри номер. Дал на С. червен плетен шал, с който да покрие лицето си, и тъмни ръкавици, както и негови /на Р./ маратонки „Адидас", които да обуе.

От дома си Р. взел домакински нож с дължина на острието около 15см., общо дълъг около 20-30см., с цел сплашване на възрастната жена, като това обстоятелство било известно на С..

На посочената дата св. И. трябвало да получи пенсията си в гр. Варна в размер на 310.00лв., но поради навалялия сняг, отложила пътуването до града и вземането на посочената парична сума. В дома си имала на разположение 3.00лв.

Минавало 22,00 ч. на 09.01.17 г., когато двамата извършители тръгнали към дома на св. И. ***. След минути се озовали пред къщата на пострадалата. След като прескочили ниската портална врата, влезли в двора. Последният бил разделен от мрежа на две части - в едната имало стопански постройки, а в другата се намирала обитаваната от св. И. къща. Двамата извършители прескочили невисоката мрежа и се озовали пред вратата на дома на възрастната жена. През вратата се влизало в обитаваната от И. стая. По това време жената лежала на леглото в посоченото помещение и се приготвяла за сън, при включено електрическо осветление.

С. и Р. опитали да отворят вратата, но същата била заключена. Тогава решили да спрат тока и св. Р. отвил три броя капачки за външни предпазители и два броя външни предпазители на електрическото табло, находящо се над вратата на посочената стая. Захвърлил ги на земята, до находящата се в близост чешма в двора. Въпреки така предприетите действия, осветлението в стаята не загаснало. Р. ударил с рамо вратата, същата се отворила и двамата извършители влезли в стаята. Р. угасил веднага включената електрическа крушка, след което двамата се насочили към леглото, където лежала св. И.. За да се ориентират в тъмното, С. осветявал със запалка с фенерче. Свидетелката се стреснала от неочакваната им поява, изправила се и седнала в леглото, като повтаряла да я оставят на мира и че е възрастна и бедна жена. Достигайки до нея, Р. извадил ножа, който взел от дома си, насочил го към лицето й и й наредил да им даде парите си и златните бижута. И. възразила, че няма какво да им даде. В дома си същата разполагала с парична сума в размер на 3 лв., както и със златни обеци около 3,5 гр., които били на ушите й, но от косата й двамата извършители не ги видели. Р. настоявал тя да им даде парите и златото си, като й казал, че е получила пенсия. След като И. обяснила, че не е ходила да си вземе пенсията, Р. казал на С. да провери около телевизора дали има скрити пари и златни бижута. С. отворил дървена кутия с надпис „Български воин", находяща се върху телевизора в стаята, но не открил вътре търсените вещи. Като преценили, че няма какво да вземат от възрастната жена, двамата си тръгнали. Преди това Р. изключил мобилния телефон на И., стоящ на масата в стаята. След като двамата си тръгнали, пострадалата се опитала да си включи телефона, за да потърси помощ, но не успяла. Тогава излязла от дома си и отишла в близко заведение, където казала на присъстващите, че двама непознати мъже са влезли в дома й и са искали да я оберат. За случилото се веднага била сигнализирана полицията и било образувано досъдебно производство по реда на чл.212 ал.2 НПК.

Междувременно двамата извършители отишли в дома на Р., където в печката хвърлили да изгорят ножа, червения шал, с който бил С., обувките на двамата и накъсания на парчета анорак на Р., всички вещи описани по-горе.

Разпитани в хода на досъдебното производство, двамата признали за стореното и съдействали изцяло за разкриване на обективната истина. Същите дали образци за сравнително изследване от ДНК, които били опаковани и съхранени в 6 бр. плика с тампони с ДНК.

Св. И. предала с протокол за доброволно предаване дървената кутия с надпис „Български воин", нейна собственост, в която обвиняемите търсили пари и златни накити. Майката на св. Р. - св. Й.Р.И., предала с протокол за доброволно предаване обгорения нож от дома й, с който била заплашена пострадалата, както и ръкавиците, шала и дънките на св. Р., които той носел по време на извършване на деянията. Подс. С. предал доброволно ръкавиците /дадени му от Р./ и собствените му дрехи, с които бил облечен при извършване на деянията - зимно шушляково яке, черно, с надпис „Adrexx", долнище на анцуг, черно на цвят, с надпис „Rdk", долнище на анцуг, сиво, с надпис „Green School". Св. Р. предал доброволно собственото си яке, с което бил облечен по посоченото време - зимно шушляково яке, тъмно синьо на цвят с кафяви ръкави с надпис"М1с1 Point", както и три броя капачки за външни предпазители и два броя външни предпазители. Последните били тези, които той самият бил отвил и захвърлил на земята в двора на св. И. и които впоследствие показал на полицейските служители при проведен следствен експеримент.

По делото била изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че св. С.Р. не страда от психично разстройство и зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Тъй като не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 09.01.2017г. св. Р. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние на свидетеля му позволява да дава достоверни показания по делото.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на златните обеци, около 3,5 гр., на св. И., възлиза на сума в размер на 210 лв. Общата стойност на вещите, които Р. и С. са се опитали да отнемат от И., възлиза на 523,00 лв., от които 310 лв. - размера на пенсията, която е следвало да получи, 3 лв. - сумата, която е имала в дома си, и стойността на златните обици на ушите й в размер на 210 лв.

Видно от свидетелствата за съдимост на Р. и С., двамата са неосъждани.

         От характеристичните им справки е установено, че С. живеел с баща си и брат си, родителите му били разведени. Учел в гр. Варна. Нямал криминалистически регистрации, нямало данни да поддържа връзки с лица от криминалния контингент.

Ненавършилият 18 годишна възраст към момента на деянията Р. живеел с майка си и още пет братя и сестри. Отраснал без баща, при занижен родителски контрол, сравнително добри хигиенно-битови условия. Ученик 8-ми клас в ОУ"Хр. Ботев" - с. Аврен, обл. Варна. Дружал със свои връстници, които не били известни на полицията. Р. се водел на отчет в ДПС от 2012г. до 2014г. по повод извършена кражба, без вземани възпитателни мерки по реда на ЗБППМН.

Наказателното производство по делото е било прекратено по отношение на св.Р. с постигане на споразумение за това в съдебната фаза, като същия се е признал за виновен изцяло по повдигнатите му обвинения.

         В с.з. бяха проведени разпити на сина на пострадалата свидетелка, на свидетели от селото, които са съдействали на пострадалата, както и на св.Р., който отново добросъвестно и чистосърдечно описа фактическата обстановка такава каквато е приета и описана от съда и прокуратурата, като дава подробни описания за вземането на решението за извършване на престъпленията, мотивите на двамата извършители за това, времето на вземането на решението и на неговото изпълнение, набавянето на дрехи и средства за да не бъдат разпознати, осигуряването на оръжието – кухненски нож и т.н.

          От показанията на св. Я. се установява, че същия е видял в на 9ти, 10ти или 11ти януари през нощта подс. С. пред дома на пострадалата свидетелка и провел кратък разговор с него след което си заминал по пътя. Тези показания съдът не кредитира като обективно и безпристрастно дадени, като намира, че същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Нито едно от доказателствата по делото не сочат данни, че двамата извършители на престъпленията са се разделяли и подс.С. не е участвал в изпълнителните деяния. Напротив, дори майката на св.Р. установява, че те двамата са излезли заедно от дома и. Всички свидетели – св. Л., св.Л., св.М. са научили от пострадалата, че двама души са проникнали в дома и, и са направили опит да я ограбят.   Св.Б. установява същите факти и обстоятелства, които е научила от хора в селото. Св. И. установява в показанията си, че знае от сина си, че той- св.Р. и подс. С.  са извършили престъпленията, за които са предадени на съд, като дори изяснява и какво е било отношението на Р. към постъпките му непосредствено след деянията. Пострадалата свидетелка Д.И. подробно описва кога, къде какво и се е случило и че именно две лица са влезли заедно в дома и, като описва и поведението на всеки един от тях през цялото време на престоя в дома и. Описва подробно действията които е извършил всеки от тях, като дава и описание на външния им вид, което съвпада изцяло с дрехите, които са били иззети/доброволно предадени/, и приобщени към делото.

         Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – направените самопризнания от св.Р., свидетелските показания на свидетелите описани по-горе, свидетелство за съдимост, СПЕ и др.

         От направените два следствени експеримента се установява, че и двамата извършители подробно са знаели къде са били изхвърлени капачките на бушоните и самите бушони на къщата на пострадалата. И двамата са показали мястото, от което съдът прави извода, че С. не говори истината в процеса и се опитва да си изгради оневиняваща го версия, която обаче е крайно несъстоятелна, нелогична и недоказана.

         Съдът не споделя становището на защитата на подс.С. за допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да нарушават правото на защита на подс.С.. В правомощията на прокурора и разследващия е да преценят в кой момент от разследването следва да повдигнат обвинение, на кого и за какво деяние. В конкретния случай съдът намира, че и без да се вземат предвид двата протокола за извършен следствен експеримент е безспорно и категорично доказано по несъмнен начин, че именно С. в съучастие с Р. са проникнали въоръжени с нож, през нощта в дома на св. Д.И. в с. Казашка река и са направили опит да извършат грабеж на парите и бижутата и, като са я заплашили с ножа.

         По делото е безспорно установено, че двамата извършители са взели предварително решение, кога, къде спрямо кого, какво престъпление ще извършат. Избрали са момента според времето, когато възрастните хора си получават пенсиите и са взели решение да извършат грабеж на баба Д.И., която са познавали и за която са знаели, че живее сама в къщата си в с.Казашка река. Единият от извършителите е ходил по-рано в дома и, като е бил запознат с обстановката и разположението на къщата и останалите сгради в двора. С цел да не бъдат разпознати от пострадалата двамата са решили да се маскират с дрехи, шапки, шалове и други обувки, като със същата цел са развили и изхвърлили бушоните и капачките за тях на къщата на пострадалата. Предвид вида на ел.инсталацията на къщата, стаята на пострадалата останала светла, като след натиск над вратата двамата влезли в дома на Д.И. и веднага изгасили лампата в стаята. След това, както е описано и по горе продължили с престъпните си действия по заплашване на пострадалата с ножа и претърсване на дома и за пари и злато.

         От изготвения фото албум при извършения оглед на местопрестъплението, съдът прави извод, че пострадалата живее изключително скромно в малко старо жилище, не добре обезопасено с изключително ненадеждни брава и входна врата. Същите с лекота е било възможно да се преодолеят от двамата извършители, по начина по който е сторено и описано това.

         След извършване на опита за грабеж св.Р. е изключил мобилния телефон на пострадалата свидетелка с цел безопасното и спокойно напускане на местопроизшествието.

         От всичко изложено по-горе съдът прави единствено възможния правен извод, че двамата извършители са с висока степен на обществена опасност, предварително са обмислили в детайли деянията си и като на филм са изпълнили замисленото, след което са се опитали и да заличат следите си с изхвърлянето на ножа в печката на дома на св.Р..

         Единствено факта, че свидетелката И. не е била получила месечната си пенсия и факта, че светлината е била изгасена и не са били видени обиците на свидетелката е предотвратило настъпването на целения от подс.С. и св.Р. престъпен резултат.           

         След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления както следва: по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2017г. в с.Казашка река обл. Варна, в съучастие като съизвършител със С.Й.Р.,последния като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит да отнеме чужди движими вещи – сумата от 313.00лева и чифт златни обици  - 3.5гр. на стойност 210лева, всичко на стойност 523.00лева, от владението на Д.И.И., с  намерение противозаконно да ги  присвои, като употребил за това заплашване с нож и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини; и по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2017г. в с.Казашка река обл.Варна влязъл в чуждо жилище обитавано от Д.И.И., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от две въоръжени леца – М.Г.С. и С.Й.Р., последния като непълнолетен, на като разбирал свойството и значението на извършеното и като можел да ръководи постъпките си.

          Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

         Изпълнителните деяния се изразяват в проникване в чуждо жилище и опит за отнемането на инкриминираните вещи, чрез използване на заплашване.

         Изпълнителните деяния са довършени - подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът счита, младежката възраст на подс.С. и липсата на предходна престъпна дейност.

         Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема липсата на критично отношение към извършеното и опита за отричане и оспорване на безспорно установени по делото факти и обстоятелства свързани с неговото участие в престъпленията.

         Причината за извършване на деянието са ниската правна култура  на подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.

         Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.198 ал.1 и чл.54 от НК. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание “Лишаване от свобода за срок от три години”. Съдът намира, че и без налагането на ефективно наказание е възможно да се въздейства на подс.С., особено като се има предвид, че същия е неосъждан.

         Съдът определи наказанието за деянието по чл.170ал.2 вр. Ал.1 от НК също при условията на чл.54 от НК, като наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Съдът намира, че и без налагането на ефективно наказание е възможно да се въздейства на подс.С., особено като се има предвид, че същия е неосъждан.

         Съдът отложи така наложените наказания като определи изпитателен срок от три години. Така наложените наказания са групирани на осн. чл.23 от НК, като му е наложено едно общо наказание в размера на по-тежкото. 

         По гореизложените съображения , съдът постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: