Определение по дело №116/2015 на Районен съд - Велико Търново

            Мотиви към присъда по НОХД № 116 по описа за 2015 год. на ВТРС

 

            Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Т.К.Т. *** за това, че за времето от месец август 2013 год. до 18.02.2014 год. в гр. П. Тръмбеш при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г.П.Г. от гр. П. Тръмбеш, в качеството му на земеделски производител, обработващ земи в землищата на гр. П. Тръмбеш и с. Раданово, като се представила за лицето С.Б.А. ***, чиито земи Г. обработвал и заявила, че й трябват парични средства за лечението й, за пътуване до САЩ, за да прибере прахта на починалата си снаха, за повторно лечение, за пътуване от гр. Русе до с. Обединение и, че взетите на заем парични средства ще бъдат върнати – компенсирани с прехвърляне на три декара обработваема земя в полза на Г., и с това му причинила имотна вреда в размер на 2 500 лева, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай. Прокуратурата квалифицирала деянието като престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Велико Търново поддържа обвинението така, както е формулирано с обвинителния акт. Твърди, че същото се явява безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, като й наложи наказание над предвидения в закона минимален размер.

            Подсъдимата Т.Т. частично се признава за виновна. Моли за оправдателна присъда.

            Защитниците й адв. Г. и адв. Д. намират обвинението за недоказано и пледират за оправдателна присъда.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            С присъда по НОХД № 127/2008 год. на ВТРС, влязла в сила на 08.06.2011 год. Т.К.Т. е призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК  й и е наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода изтърпяването, на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

            Т.К. *** заедно със свидетеля Д.В.Й.. Свидетелят Й. притежава в съсобственост със свидетелката С.Б.А. и други лица земеделски земи в землището на гр. П. Тръмбеш, които се обработват от свидетеля Г.П.Г..

            През месец август 2013 год. подсъдимата Т. взела решение чрез измама да получи сумата от 1200 лева от свидетеля Г.П.Г.. Позвънила на Г. от телефонен номер 0884 918 282 /виж справка от "Мобилтел" ЕАД София стр. 49 до стр. 100 и справка за проведени разговори от стр.102 до стр. 103 от ДП/ и се представила за С.Б.А., като заявила „Аз съм С., стринката на Д.” и плачейки обяснила, че са и необходими средства за смяна на ставата, тъй като си счупила крака. Помолила за сумата от 1200 лева, като го помолила да ги предаде на жената на Д. (т.е. на нея), а тя щяла да ги донесе в гр. Русе /където живее свидетелката А./.

            Свидетелят Г. повярвал, че разговаря със свидетелката А. и че същата действително си е счупила крака, и се нуждае от операция, затова решил да й помогне. За целта отишъл на същия ден до клона на „Банка ДСК” в гр. П. Тръмбеш и изтеглил сумата от 1200 лева. По - късно получил позвъняване от самата подсъдима, но този път от телефонен номер 0886 125 502 /виж справка от "Мобилтел" ЕАД София стр. 49 до стр. 100 и справка за проведени разговори от стр.102 до стр. 103 от ДП/. Същата го уверила, че е разговаряла със св. С.А. по повод нуждата от операция на счупената става на крака й, и се уговорили да се срещнат в центъра на гр. П. Тръмбеш. Там свидетелят Г. й дал сумата от 1200 лева. Подсъдимата обещала да предаде парите на свидетелката А. и ги взела, но ги изхарчила за лични нужди.

            През месец септември 2013 год. подсъдимата Т. отново взела решение чрез измама да получи пари от свидетеля Г. и му позвънила от телефонен номер 0884 819 282, като се представила за свидетелката С.А.. Този път обяснила, че снаха й (съпругата на нейния син) е починала в САЩ и са необходими 1000 лева, за да пътува до там и да прибере праха й. Предложила в замяна на заетите суми след като се прибере в България, да му прехвърли собствеността на притежаваните от нея земи, обработвани от него. Помолила го да предаде парите отново на Д. (т.е. на нея), като му казала, че тя щяла да й ги донесе в гр. Русе.

            Свидетелят Г. повярвал на разказаното му по телефона, отишъл в клона на „Банка ДСК” в гр. П. Тръмбеш и изтеглил сумата от 1000 лева. Отново по-късно през този период получил обаждане от подсъдимата от телефонен номер 0886 125 502, която потвърдила, че е разговаряла със св. С.А. и че е наясно с обстоятелството, че същата трябва да пътува до САЩ, за да прибере прахта на починалата си снаха, за което се нуждаела от 1000 лева заем. Потвърдила също, че св. С.А. ще върне получения заем като му прехвърли собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи. Уговорката била пак да се срещнат в центъра на гр. П. Тръмбеш, където св. Г. предал на подсъдимата Т. сумата от 1000 лева. Подсъдимата обещала да предаде парите на свидетелката А. и ги взела, но отново ги изхарчила за лични нужди.

            През месец октомври 2013 год. подсъдимата отново решила по гореописаната схема чрез измама да получи пари от свидетеля Г.. За целта му позвънила от телефонен номер 0899 229 406 и се представила за свидетелката С.А.. Този път обяснила, че са й необходими парични средства за лечение на ставата, за която е дал пари преди, тъй като се била възпалила и трябвало да си прави нагревки. Поискала му 200 лева на заем и отново дала обещание, че ще погаси задълженията си, като му прехвърли собствеността на притежаваните от нея (от С.А.) земеделски земи – около три декара, които той обработвал. Помолила да предаде парите на Д., като му казала, че тя щяла да й ги донесе в гр. Русе.

            Свидетелят Г. повярвал отново, че е разговарял със С.А. и че същата действително се нуждае от 200 лева, за да направи нагревки на възпалената си след операцията става, както и че същата желае да му продаде притежаваните от нея земеделски земи вместо погасяване на общия заем и решил да й даде парите. През това време получил обаждане от подсъдимата Т. от телефонен номер 0886 125 502, която го уверила, че знае за възникналия проблем със ставата на С.А. и за неговото обещание да й даде 200 лева, като св. С.А. ще му се издължи за получените заеми чрез прехвърляне на собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи и се уговорила с него да се срещнат в центъра на гр. П. Тръмбеш, за да вземе парите. В същия ден двамата се срещнали на уговореното място и там свидетелят Г. дал на подсъдимата сумата от 200 лева, като тя обещала да я предаде на свидетелката С.А. ***. Взела парите и отново ги изхарчила за лични нужди.

            На 18.02.2014 год. подсъдимата Т.Т. убедена и уверена в механизма на действие на измамливите й действия, както й в това, че по този начин може да се сдобива със средства взела отново решение чрез същите измамливи действия да получи пари от свидетеля Г.. В изпълнение на взетото решение му се обадила от телефонен номер 0888 079 864 и отново се представила за св. С.А.. Обяснила, че е закъсала със здравето и се нуждае от 100 лева, за да може да плати пътя си и този на Д. (подсъдимата) от гр. Русе до с. Обединение, където смятала да отиде да живее. Поискала още 100 лева на заем и обещала, когато пристигне в с. Обединение, да погаси всичките си задължения, като му прехвърли собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи – около три декара, които той обработвал. Помолила да предаде парите на Д..

            И този път свидетелят Г. повярвал, че разговарял със св. С.А. и че тя действително се нуждае от 100 лева, за да финансира пътуването от гр. Русе до с. Обединение, както и че същата желае да му предаде притежаваните от нея земеделски земи и решил да й даде парите.

            На същия ден подсъдимата Т. позвънила на св. Г. от телефонен номер 0886 125 502, като вече се представила от свое име и потвърдила, че е разговаряла със св. С.А. по повод пътуването й от гр. Русе до с. Обединение и че се нуждае от 100 лева за тази цел. Потвърдила, че А. ще върне заемите като му прехвърли собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи. Подсъдимата Т. се уговорила с него да се срещнат в центъра на гр. П. Тръмбеш, за да вземе парите.

            Същият ден двамата се срещнали на уговореното място и там пострадалият Г. дал на подсъдимата сумата от 100 лева. Подсъдимата взела парите и ги изхарчила за лични нужди.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимата, с които частично признава вината си, доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, надлежно приобщени към делото по предвидения за това ред, както и показанията на свидетелите, дадени също в хода на съдебното следствие – свидетелите Г.Г., С.А. и И.И..

По отношение обясненията, дадени от подсъдимата Т., настоящият съдебен състав кредитира последните, с изключение на тези в частта им, в която твърди, че е извършила описаните деяния заедно с още две лица, на които посочва само личните имена – П. и М. и това, че П. е жена на брата на мъжа, с който подсъдимата живее на семейни начала (свидетелят Д.В.Й.), а мъжът на М. работи при свидетеля Г.Г.. За безспорното установяване на обективната истина по делото, в хода на съдебното следствие са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата М.В.К. и П.Г.Й..

Свидетелката К. посочва, че познава подсъдимата и описва подробно родствената връзка между мъжът, с който тя живее на семейни начала – С. Иванов Савов от с. Климентово и мъжът, с който подсъдимата Т. живее на семейни начала (свидетелят Й.), както и че познава Г.П.Г., тъй като мъжът й С. работи при него. Същата твърди, че не е била заедно с Т. на вземане на пари. Отрича да се е срещала с нея и свидетелката М. ***.

Св. Й. също свидетелства, че познава подсъдимата и че бившият й съпруг С. В.Й. е брат на мъжа, с който Т. живее (свидетелят Й.), както и че след развода си през 2012 год. не поддържа никакви контакти с подсъдимата Т.. Отрича да са се срещали по какъвто и да е повод с подсъдимата и свидетелката К. в гр. П. Тръмбеш, както и да е давала идея на подсъдимата как да изкарва пари. Не е делила пари с нея. Твърди, че не знае подсъдимата Т. да е имала проблеми с полицията. Показанията й се потвърждават и от отговорите на поставените въпроси по време на допусната от съда и проведена по реда на чл.143 от НПК - очна ставка между свидетелката Й. и подсъдимата Т..

С извършеното подсъдимата Т. е действала по начин, който е оставил впечатление у свидетеля Г., че същата получава суми от него, които ще ги предаде на лицето С.А. ***, у когото преди това е създала вътрешно убеждение, чрез позвъняване по телефона, че той разговаря със св. С.А. и че А. има проблеми със счупена става, за решаването на които се нуждае от парични средства; че има нужда от пари, за да пътува до САЩ да прибере праха на починалата си снаха и че се нуждае от средства, за да финансира пътуване от гр. Русе до с. Обединение. При всяко обаждане Т., представяйки се за А., го убеждавала, че ще върне получения заем като му прехвърли собствеността върху три декара земя, които той всъщност обработва като арендатор. След всеки разговор с /мнимата/ А., Г. е получавал телефонно обаждане от Т., която се представяла за себе си и преповтаряла всичко, уверявайки го, че е разговаряла със С.А. и че трябва да получи исканата сума, която ще й предаде. Така се стигало до срещите в гр. П. Тръмбеш, при които свидетелят Г. е предавал четири пъти парични суми в размер съответно 1200 лева, 1000 лева, 200 лева и 100 лева – общо сумата от 2500 лева, като е бил уверяван отново, че тези пари ще бъдат предадени на св. С.А.. В показанията си пред съда Г. твърди, че /мнимата/ С. е представяла нещата като спешни, а той е бил на работа и поради това се е съгласявал веднага и е давал парите на Д. (подсъдимата Т.). Но у него се породило съмнение и извършил проверка като позвънил на телефоните, от които получавал обажданията, но те били изключени. Посетил и болницата в гр. В. Търново, отделението по ортопедия, където подсъдимата Т. твърдяла, че се намира св. С.А., но се оказало, че там няма жена с имена С.Б.А.. Поради това отпътувал за гр. Русе, където се срещнал с нея. А. останала изненадана от разказаното от него и му заявила, че не познава тази Д..

Свидетелката С.А., разпитана в хода на съдебното следствие, разказва за срещата си със свидетеля Г.Г. *** в началото на 2014 год. – месец март. Дава обяснение, че след като разбрала повода за посещението на този човек, е изпаднала в шок и си е помислила, че е объркал адреса и става въпрос за някоя друга жена. Но след уточнение разбрала, че всъщност говори за нея. С.А. потвърждава в показанията си, че притежава земеделски земи в съсобственост с други лица, но поради ред причини не е търсила нищо от тези земи, а ги е оставила на стринка си - майката на Д. (свидетелят Д.В.Й., с който подсъдимата живее на семейни начала) Кина И., да ги стопанисва.

            Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че подсъдимата Т.К.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за чиято съставомерност е необходимо да бъдат налице следните обективни и субективни елементи, а именно: да бъде въведено в заблуждение лице, в резултат на което се стига до акт на имуществено разпореждане, в резултат на което на лицето, извършило разпореждането, да бъде причинена имотна вреда, а извършителят на заблуждението да получи имотна облага от последното. Безспорно е авторството на деянието на подсъдимата Т., която с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г.П.Г. и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 2500 лева.

От  обективна страна, измамата като престъпление, визирано в чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1 от НК, се характеризира с няколко особености. Тя има два предмета на посегателство – заблуденото физическо лице и ощетеното имущество. В конкретния казус подсъдимата е въздействала върху свидетеля Г.Г., за който знаела, че е имотен, тъй като е арендатор на земеделски земи, пряко и непосредствено, формирайки у него невярна представа относно условията за разпореждане със собствените му парични средства – че ще предаде същите в заем на лицето С.А., която притежава земи, дадени му за обработка, и тези пари ще й бъдат предадени от подсъдимата Т., като с това му причинила съответната имотна вреда.

Налице е причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат – имотна вреда, осъщественото разпореждане с имуществото на свидетеля – парични средства в размер на 2500 лева и формираните неправилни представи относно това разпореждане.

От субективна страна при осъществяване на престъплението Т. е действала с пряк умисъл. Умишленото престъпление винаги е съзнателен волеви акт, при който общественоопасните последици представляват пряка цел на дееца. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията си, и е била наясно, че обективно няма да изпълни поетия от нея ангажимент – да предаде парите на свидетелката С.А.. Предвиждала е настъпването на съставомерните последици и е целяла именно тяхното настъпване – да набави за себе си имотна облага. Освен това е била и в затруднен момент по отглеждането на собствените си деца и болните деца на дъщеря си /8 деца/. От гледна точка на механизма на заблуждение - подсъдимата е подходила към свидетеля с ясното съзнание да бъде въведен в заблуждение, то е поддържано, усилвано е към мотивиране на пострадалия с обещание за прехвърляне на собственост върху три декара земя, която той обработва, след което в следствие на действия, думи и изрази в телефонните обаждания до него, както и лично при срещите си с него в гр. П. Тръмбеш, след формираната грешна представа той се е разпоредил със съответните суми.

Нещо повече, разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел И.И., познат на пострадалия Г.Г., е станал пряк свидетел на среща между Г. и Т. в гр. П. Тръмбеш, на която Г. е предал на подсъдимата пари, след което лично го попитал за какво е дал парите, а той е отговорил „за добро, за болен човек”. У пострадалия Г. е налице ясно формирано вътрешно убеждение, че чрез заем помага на свидетелката С.А. за лечение и за пътуване, както и че тези пари ще достигнат до нея.

Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се определя въз основа на установения непродължителен период и сходна обстановка на извършване на отделните деяния от подсъдимата Т., осъществяващи съставите на престъплението по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1 от НК като следващото се явява продължение на предходното.

Предвид изложеното обвинението срещу подсъдимата се явява доказано по несъмнен начин, поради което съдът я призна за виновна в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Т. съдът се съобрази със степента на обществена опасност на подсъдимата и деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и за да се постигнат целите визирани в чл.36 от НК обсъди: упоритостта, с която са извършвани описаните деяния и постоянството в използваната схема на измама, но предвид сравнително ниската стойност на предмета на престъплението - 2 500 лв. и репарирането на вредите, което се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, частичните самопризнания, сочещи на критичното отношение към извършеното, разкаянието, материалното и социално положение на подсъдимата - осем деца, за които полага грижи, едно от които в тежко здравословно състояние наложи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, точно поради изброените многобройни смекчаващи вината обстоятелства и в този смисъл най - лекото предвидено в закона наказание се яви несъразмерно тежко и наложи определяне на наказание под предвидения от закона минимален размер, а именно 3 месеца лишаване от свобода. Това наказание бе определено да се изтърпи съобразно правилата на ЗИНЗС при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предходното осъждане на Т. се прие като отегчаващо вината обстоятелство и определящо обществената опасност на подсъдимата като завишената. Тъй като деянието по настоящата присъда е извършила в изпитателния срок на отразеното в справката за съдимост наказание, наложено с влязла в сила на 08.06.2011 год. присъда по НОХД № 127/2008 год. на ВТРС, с която и е наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на основание чл. 68 от НК това наказание се приведе в изпълнение. Последното се определи да бъде изтърпяно при "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип съобразно правилата на ЗИНЗС.

По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

 

 

Председател: