РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Търговище, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 37 от 28.05.2025 година, постановено по гр.дело № 56/25
година, по описа на Районен съд – Омуртаг, съд е признал уволнението на М.
Х. М., с адрес: с. *********, общ. ********, ул.”*************” № ****, ЕГН
**********, за незаконно и е отменил Заповед № 21/30.08.2024 г. на ВИД
кмет на Община Омуртаг, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, е
прекратено трудовото му правоотношение. Възстановил е уволненият
служител на заеманата длъжност. С решението е отхвърлен иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за присъждане на
обезщетение в размер на 6 600.00 лева. Присъдени са и разноски.
Против постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от ищеца
М. Х. М. ЕГН **********, в частта в която искът с правно основание чл. 225
от КТ е бил отхвърлен. С жалбата се твърди, чепостановеното решение е
неправилно, поради нарушения на закона, а изводите на съда са в
противоречие с доказателствата по делото. Представена е трудовата книжка
на ищеца, която е официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства, в която няма вписвания на нови трудови правоотношения.
1
Съдът е приел, че доколкото в трудова книжка на ищеца не са вписвани
обстоятелства, във връзка с трудовото му правоотношение с ответника по
Трудов договор № 33/10.11.2023 г. и Допълнително споразумение към него №
4/31.01.2024 г., както и вписване на изплатените обезщетения от друг
работодател, то следва, че има издадено нейно продължение, което не е
представено по делото. Позовавайки се на това е приел, че счел, че
представеното копие не доказва по основание предявеният иск. Въззивникът
твърди, че тези изводи на съда са необосновани, тъй като на работодателя е
вменено задължение да води надлежно трудовата книжка на служителя.
Задължение, което не е изпълнил, тъй като в трудовата книжка липсват
единствено вписванията, които той е следвало да извърши. В жалбата е
цитирана и актуална съдебна практика относно доказателствената стойност на
този документ. Моли за отмяна на решението, като вместо него постанови
ново, с което да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде
възстановен на заеманата длъжност. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с
който се оспорват възраженията, изложени в жалбата. Доводите на
въззиваемата страна са, относно недължимост на претендираното
обезщетение и представените във връзка с това доказателства. Копието на
трудовата книжка на въззивника е непълно, в него се съдържат данни от
предходен работодател, вписани в последствие, което води до извод, че има и
друга трудова книжка. При тези доказателства, се твърди, че решението на
съда е правилно и съобразено с относимата съдебна практика. Моли се
решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски пред настоящата
инстанция.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявените от ищеца пред РС – Омуртаг искове са за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди това длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа, с правно основание чл.344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ. С решението по делото съдът е уважил предявените искове с правно
2
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, като е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ. Предмет на въззивен контрол е решението в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че М. Х. М. е
работил при ответника- Община Омуртаг по трудов правоотношение, на
длъжността „старши специалист КАО“ в ответната община, звено
„Обслужване на населението в кметствата“, с. ********. Със заповед №
21/30.08.2024 г. на ВИД Кмет на Общ.Омуртаг, трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от
01.09.2024 година. Заповедта е връчена на работника 02.12.2024 г. При
разпределената доказателствена тежест, относно предявеният иск по чл. 344,
т. 3 от КТ, служителят- ищецът е представил по делото копие от трудовата му
книжка, като е била изслушана и икономическа експертиза, за установяване
размера на претенцията.
В трудовата книжка са вписани обстоятелства във връзка с предходно
трудовото правоотношение на ищеца при ответника, като кмет на с.
*********, общ. **********. Това трудово правоотношение е прекратено на
08.11.2023 г., вписан е трудовия и осигурителен стаж на тази длъжност- стр.
25, 26 и 27 от трудовата книжка. На последната представена страница- стр. 28
са вписани и данни за получени от ищеца обезщетения по чл. 224 от КТ, чл.
220 от КТ и чл. 222 от КТ, при прекратяване на трудовото му правоотношение
с предходен работодател - „Ракета“ АД - Омуртаг, при който М. е полагал труд
до 01.09.1997 г.
От приетата по делото икономическа експертиза е установено, че
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 02.12.2024 г. до 02.06.2024
г., е 6 600.00 лева.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Спорът по делото е дали след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, последният е останал без работа, което е
основанието да му се присъди обезщетение по чл. 225 от КТ.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
Работникът, който твърди, че в резултат на незаконно уволнение е
3
останал без работа има право да получи обезщетение за това, но за не повече
от 6 месеца- чл. 225, ал. 1 от КТ. Доказателство в тази насока е трудовата
книжка, в която всеки работодател е длъжен да вписва обстоятелствата
относно трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 347 КТ
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя, в
който съгласно чл. 349, ал. 2 КТ всеки работодател е длъжен да вписва точно и
своевременно данните по ал.1 КТ. Трудовата книжка се съхранява от
работника, но последният е длъжен да я представи на работодателя при
поискване, за вписване на нови обстоятелства във връзка с трудовото
правоотношение. Това се отнася и към данните във връзка с прекратяване на
правоотношението, с оглед задълженията на работодателя да вписва точно и
своевременно тези данни. Трудовата книжка е официален свидетелстващ
документ, удостоверяващ времето, през което работникът или служителят е
полагал труд по трудово правоотношение, прекратяването на това
правоотношение, като некоректно вписаните или невписването в нея данни от
страна на работодателя, не може да се вмени във вина на
работника/служителя. От това не следва и извод, че работникът/служителят
има издадено „продължение“ на трудовата книжка, както е приел
първоинстанционният съд, а и такива доводи не са били наведени от страна на
работодателя. Копието от трудовата книжка, в което не са вписани данни за
последващо трудово правоотношение на уволнения служител е годно
доказателствено средство относно, че последният не е полагал труд по трудово
правоотношение, даващо му основание да получи обезщетението по чл. 225 от
КТ. В случай, че работодателят твърди, че за исковия период служителят е
получавал доходи от труд, то той носи тежестта да докаже този факт.
Твърдения по делото в тази насока от страна на работодателя не е имало и не
са събирани доказателства в за установяването на такива факти. В тази насока
е трайната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която са Решение №
146 от 22.07. 2019 година, по гр.д. № 3350/18 година на III г.о. на ВКС;
Решение № 129 от 20.05.2019 година, по гр.д. № № 4466/18 IV г.о. на ВКС;
Решение № 409 от 02.12. 2014 година, по 2667/13 на I г.о. на ВКС;
С оглед доказателствата, настоящия състав приема, че въззиввникът след
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2024 година,
а и към момента е останал незает по трудово правоотношение, при което
4
предявеният иск с правно основание чл. 225 от КТ е доказан по основание.
Същия е доказан и по размер от приетата и неоспорена от страните
икономическа експертиза. Установено е, че месеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение, виззивникът е получавал брутно трудово
възнаграждение, в размер на 1 100 лв., въз основа на което следва да се
определи размера на обезщетението. За период от 6 месеца, размерът на
обезщетението е 6 600 лв.
Постановеното решение в обжалваната част е неправилно, поради което
следва да бъде отменено, а предявения иск, бъде уважен. Решението следва да
бъде отменено и в частта, в която М. М. е осъден да заплати на Община
Омуртаг, разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 333.33 лв., по
иска с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна Омуртаг следва да бъде
осъдена да заплати на адв. Г. Б. Х. АК – ********, с адрес гр. *********, р-н
„*********“, ул. „********“, № ****, ет. **** възнаграждение за оказаната на
М. Х. М. ЕГН ********** правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. пред въззивната инстанция, в размер на 1 152 лв. с ДДС лв.
Разноски по делото от страна на въззиваемия М. Х. М. ЕГН **********,
не са сторени.
Въззиваемата страна Община Омуртаг, следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по
предявения иск, в размер на 264 лв., както и за въззивна жалба, в размер на
132 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 37 от 28.05.2025 година, постановено по гр.д. №
56/25 година по описа на Районен съд – Омуртаг, в ЧАСТТА в която е
отхвърлен предявеният от М. Х. М., с адрес: с. *********, общ. ********,
ул.”***********” № ****, ЕГН ********** съдебен адрес гр. ********, р-н
„*********“, ул. „*********“, № ****, ет. ****, против Община Омуртаг, с
адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, представлявана от кмета
Джунейт Йонузов, действащ чрез адвокат Д. М.- процесуален представител,
5
иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на 6 600 лв.,
както и в ЧАСТТА в която като М. Х. М. ЕГН ********** е осъден да заплати
на Община Омуртаг, сумата от 333.33 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Омуртаг, представлявана от кмета Джунейт
Йонузов, действащ чрез адвокат Д. М.- процесуален представител да заплати
на М. Х. М. ЕГН **********, сумата от 6 600 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, за периода от 02.12.2024 г. до 02.06.2025 г.,
ведно със законната лихва от 04.02.2025 година, до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Община Омуртаг, представлявана от кмета Джунейт
Йонузов, действащ чрез адвокат Д. М.- процесуален представител да заплати
на адв. Г. Б. Х. АК – ********, с адрес гр. *********, р-н „********“, ул.
„*********“, № ****, ет. **** възнаграждение за оказаната на М. Х. М. ЕГН
********** правна помощ, пред въззивната инстанция, в размер на 1 152 лв.
ОСЪЖДА Община Омуртаг, представлявана от кмета Джунейт
Йонузов, действащ чрез адвокат Д. М.- процесуален представител да заплати
по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на
264 лв., както и държавна такса за въззивна жалба, в размер на 132 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 и чл.281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6