Решение по дело №499/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 582
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия: Васил Василев
Дело: 20241001000499
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000499 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно
упражняващи правомощията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД
(КТБ АД) (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: град София 1000, ул.
„Граф Игнатиев” № 10, с ЕИК ********* против Решение № 418 от 20.03.2024 г.,
постановено но Търговско дело № 2206/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI-3 състав,с
което е:
-признато за установено по възражение, подадено от С. Г. К., ЕГН: ********** срещу
отказ на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, обективиран
в писмо от 01.11.2023 г., да допълнят списъка на приетите вземания, постановен от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, че вземането на
ищцата към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за сума от 8400 лева,
представляваща сторени разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд,
Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно – по влязло в сила
решение по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година,
подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН и
-на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН е допълнен списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по
1
реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с
вземането на С. Г. К., ЕГН: ********** в размер на 8400 лева, представляваща сторени
разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен
съд и Върховен касационен съд, съответно – по влязло в сила решение по т.д. № 1462/2017
година, т.д. № 2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година, което вземане е с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивната жалба е подробно
мотивирана. Молят съда да отмени решението като неправилно и противоречащо на закона,
като остави без уважение възражението на С. Г. К. против отказа на синдиците да включат
вземането му за разноски в размер на 8 400 лева в списъка на приетите вземания.

По делото е постъпил отговор от С. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул.
„***” № *, вх. *, ет. *, ап. *,с който се оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното
решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по възражение на С. Г. К., ЕГН:
********** срещу отказ на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, обективиран в писмо от 01.11.2023 г., да допълнят списъка на приетите
вземане с вземането на ищцата за сума от 8400 лева, представляваща разноски, присъдени в
производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, съответно по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. №
1572/2022 година. Ищецът поддържа, че синдиците незаконосъобразно отказват да включат
вземането в списъка на приетите вземания, с посочената в исковата молба поредност на
удовлетворяване.
Ответникът по възражението „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност,
счита същото за неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение.
Спорът по делото е относно реда на удовлетворяването му и че това не може да бъде
сторено в определения етап на производството по несъстоятелност.Съдът е приел,че по
делото не е налице спор между страните, че след решението за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно
производство, които са му присъдени в три инстанции, като производството е приключило с
влязло в сила съдебно решение по т. д. № 1462/2017 година на Софийски градски съд, ТО –
1 състав. С писмено изявление № 889 от 27.10.2023 година вземането за присъдени разноски
е предявено в производството по несъстоятелност на банката, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3
2
ЗБН, пред лицата, упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н./, като искането е
същото да бъде включено в списъка на приетите вземания, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност на банката. Вземането представлява сторени разноски в
производството по отхвърлени главни и евентуални искове, предявени от КТБ АД /н./ и от
синдиците на КТБ АД /н./ срещу С. К. по чл. 59, ал. 2, ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по чл. 59,
ал. 3 и ал. 5 ЗБН. По искането е постановен отказ на синдиците, на 01.11.2023 година,
аргументиран с обстоятелството, че вземането е възникнало след решението за откриване на
производство по несъстоятелност на банката. Страните не спорят по фактите
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда
правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което
относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните
настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че предявените в съдебното
производство искове по чл. 59 ЗБН са насочени към попълване на масата на
несъстоятелността и в съдебните решения, постановени в хода на производството са
присъдени разноски на ищеца в размер общо на претендираната с исковата молба сума.
Поради това, макар и решението да е влязло в сила след решението за откриване на
производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, щом в производството, по което е
постановено, са взели участие синдиците на несъстоятелната банка и исковете са за
попълване на масата на несъстоятелността, както и по силата му са възникнали
претендираните вземания, които са неоспорими по смисъла на чл. 70 ЗБН, то те подлежат на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и следва да бъдат
включени в списъка на приети вземания на кредиторите в посочения по[1]горе ред на
удовлетворяване. Поради посочените съображения и на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН,
списъкът на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда по т.д. № 7549/ 2014 г.
по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, следва да бъде допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН с
вземането на С. Г. К., ЕГН: ********** за 8400 лева, представляваща разноски, присъдени в
производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, съответно - по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. №
1572/2022 година, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Съдът е приел за
неоснователни доводите на синдиците на „КТБ“АД (н.), че съгласно чл.4 ЗБН, не се допуска
удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност, освен изрично посочените. Изложил е мотиви, че всички разноски по
делата за попълване масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна
такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на
претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна,
представляват „разноски по несъстоятелността на банката“ , в хипотезата на чл.54, ал.1, т.3
ЗБН - „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата
на несъстоятелността “. Същият характер имат и разноските за настоящото производство,
което попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с „попълване на
3
масата“. Според съда вземането за разноски, присъдено в полза на възразилия кредитор,
който е имал качеството на ответник в производство по искове за попълване на масата на
несъстоятелността, подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1, т.8 от ЗБН и следва да
се включи в списъка с приети вземания заедно с вземанията по чл.71 ал.1 ЗБН.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Въззивният съд изцяло споделя изложените в обжалваното решение мотиви.
Доколкото процесното вземане на основание чл.70 ЗБН е неоспоримо, редът по чл.66 ЗБН не
намира приложение. В случая не може да намери приложение забраната по чл.4 ал.1 ЗБН,
поради това,че в нормата на чл.94 ал.1, т.7 ЗБН е предвидено, че в кръга на подлежащите на
удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други.
Предвидената в закона възможност за удовлетворяване на вземания, свързани с развитието
на производството - разноските по несъстоятелност и текущите публичноправни вземания
на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, по аргумент от по-
силното основание налагат извод, че безспорните по размер вземания за разноски,
присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност,
подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Освен това, отговорността за
разноски е последица от разрешаването на материално правния спор, поради което
присъдените в тези производства съдебни разноски се подчиняват на режима на главното
вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на
ЗБН. Настоящия състав не споделя предходното си становище, изразено в представеното от
жалбоподателя Решение №482 от 13.07.2023г. по в.т.д.236/2023г., след като по въпроса вече
е налице последваща има трайна и непротиворечива практика на съдилищата в обратния
смисъл, включително на ВКС като напр. Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. №
1212/2021 г. на ВКС, 1 ТО; Определение № 96 от 16.01.2024г. по т.д.№445/2023г. на 1 ТО и
др. Тази практика напълно се споделя от настоящия състав. Според разрешението, дадено с
Определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС, вземанията за разноски, присъдени на ответници
в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на
удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите не представляват разноски по
несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в чл.54 от ЗБН
вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по
несъстоятелност. Тези вземания за съдебни разноски обаче подлежат на включване в списъка
с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи
правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с
вземане за съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на
разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с
4
участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. В
това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на
кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е
редът за защита и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл.65, ал.2,
чл.68, ал.3 и чл.20, ал 4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка, доколкото
съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка
извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно поради неоспоримостта на вземанията, за
тях не се прилага редът по чл.66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на
възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно
решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите
вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика,
че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се приравнява по последици на
включване на вземането в списъка на неприетите вземания. Напълно обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че при съобразяване на определение № 67 от 15.02.2022 г. на ВКС
и на основание чл.71, ал.1 ЗБН, списъкът с приети вземания следва да се допълни с
процесното вземане на С. Г. К., за съдебни разноски, чието съществуване е установено с
влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист за сумата от 8 400 лева, с ред
на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед решението по спора и на основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемата,в случай,че същото надхвърля
законоустановения минимум.Минималното възнаграждение,с оглед размера на исковата
претенция,предвидено в чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 140лв. поради което възражението
е неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.6, във вр. с чл.18 от Тарифа №1 за
държавните такси, които се събират от съдилищата, "КТБ" АД /н/ следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на САС дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 186
лева.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 418 от 20.03.2024 г., постановено но Търговско дело №
2206/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI-3 състав.
Осъжда „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (КТБ АД) (в несъстоятелност),
5
със седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10, с ЕИК
********* да заплати на С. Г. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***” №
*, вх. *, ет. *, ап. * направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 200лв.
ОСЪЖДА ,,Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК-********* да заплати по
сметка на САС сумата от 186 лева - държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6