Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
17.07.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ
СТОИМЕНОВА
при участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствие на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 88 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.185 и сл. от АПК.
Марияна Сиракова като прокурор при
Окръжна Прокуратура – Кюстендил протестира чл.11, чл.40, чл.41, ал.1, ал.2 и
ал.6, чл.43, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.44, ал.1 и чл.50, ал.1, т.4 от Наредба
за определяне размера и администриране на местните данъци на територията на
община Бобошево, приети с решение №29 по Протокол №4/30.01.2012г. и решение
№421 по Протокол 40/30.12.2013г. на ОбС – Бобошево. Релевира основанието за
оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с противоречие с норми от по-висок ранг в
ЗМДТ. Моли за отмяна на оспорените тестове от Наредбата и присъждане на
деловодни разноски.
В
с.з. прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил поддържа протеста. Сочи, че
е налице противоречие с норми от по-висок ранг, които са изброени в протеста на
прокурора, поради което моли за тяхната отмяна на основание чл.193, ал.1 от АПК.
Претендира деловодни разноски.
Ответният
ОбС – Бобошево не изразява становище по протеста.
По
реда на чл.188 във вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването
в ДВ, бр.48/26.05.2020г.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с протеста и приложените по делото
писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Наредбата за определяне размера и
администриране на местните данъци на територията на община Бобошево е приета
въз основа на ДЗ изх.№104/17.01.2012г. от кмета на общината. Към ДЗ са
приложени мотиви за приемане на Наредбата. Проектът за Наредба е разгледан в ПК
към ОбС – Бобошево на 23.01.2012г. ДЗ е включена като т.3 от дневния ред на
заседанието на ОбС от 30.01.2012г. Наредбата е приета с решение №29 по Протокол
№4/30.01.2012г. с гласовете на 9 общински съветници на основание чл.21, ал.1,
т.7 и ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на
чл.1, ал.1 и чл.9 от ЗМДТ. Приетият текст на Наредбата е публикуван на
официалния интернет сайт на общината /вж. л.54-105/.
С предложение изх.№4018/12.12.2013г.
до ОбС – Бобошево кметът на общината е предложил изменение и допълнение в
Наредбата - създаване на нова ал.4 към чл.18 и изменение на чл.43.
Предложението е разгледано в ПК към ОбС на 19.12.2013г. Предложението е
включено като т.14 от дневния ред на заседанието на ОбС от 30.12.2013г. С
решение №421 по Протокол №40/30.12.2013г. на ОбС са приети измененията и
допълненията към Наредбата с гласовете на 9 общински съветници. Решението е
взето на основание чл.21, ал.1, т.6 и чл.23, ал.2, чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 и
чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА и чл.1, ал.2 от ЗМДТ. Приетият текст е публикуван на
официалния интернет сайт на общината /вж. л.106-147/.
С писмо изх.№02-709/10.03.2020г.
председателят на ОбС – Бобошево уведомява съда, че липсват доказателства за
публикуване на проектите за Наредбата /вж. л.153-154/.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от посочените писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка протестът на прокурора е допустим. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК определя
прокурорът измежду лицата с право на оспорване на подзаконовите нормативни
актове. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа
административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой
адресати с многократно правно действие, съгласно легалната дефиниция на чл.75,
ал.1 от АПК. Посочените характеристики определят Наредбата като нормативен
административен акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК правото на оспорване е
безсрочно. Съдът притежава териториална и материална компетентност за
постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1
от АПК.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Съображенията за това са следните:
На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.196
от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорените текстове
от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.
Нормата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ съдържа
правомощие на ОбС да определя с Наредба размера на местните данъци при
условията, по реда и в границите, определени в закона. Едноименната Наредба на
ОбС - Бобошево е издадена по делегация от посочената законова норма. Следователно,
оспорените текстове са издадени от компетентен орган.
Спазена е формата на Наредбата.
Строежът й отговаря на изискваният на Глава трета /чл.24 – 35/ от Указ
№883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА, а тестовете
на разпоредбите й - на изискванията за тяхното формулиране в Глава четвърта
/чл.36 - 41/ от Указа.
Спазени са процесуалните правила на
чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и явно гласуване. Решенията
за приемане на Наредбата и за нейното изменение и допълнение са взети с
гласовете на 9 от общо 11 общински съветници. Спазена е и нормата на чл.77 от АПК за приемане на Наредбата, изменението и допълнението й след обсъждане на
проектите със становищата на ПК към ОбС. Вносителят на проектите е измежду
оправомощените лица по см. на чл.93, ал.1 от Правилника за организацията и
дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация. Вносителят е спазил правилото на чл.28, ал.2 от ЗНА /ред. ДВ,
бр.46/2007г./ за изготвяне на мотиви към проектите с посоченото законово
съдържание. Приетата Наредба и нейното изменение и допълнение са публикувани на
официалния интернет сайт на община Бобошево, поради което са изпълнени и
изискванията на чл.78, ал.3 от АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА.
С оглед разпределението на
доказателствената тежест на ответника, с писмото до съда от 10.03.2020г. обаче
органът признава липсата на писмени доказателства за спазване на императивното
правило на чл.26, ал.2 /ред. ДВ, бр.46/2007г./ за публикуване на проектите за
Наредба и нейното изменение и допълнение най-малко 14 дни преди обсъждането им
от ОбС за предложения и становища от заинтересованите лица. Докато наличието на
публикуван окончателен текст на Наредбата може да се установи след преглед на
официалният сайт на общината, то това не е така по отношение възможността за
установяване на доказателствени източници за публикуване на проектите на
Наредба и нейното изменение и допълнение. Неспазването на императивното правило
по чл.26, ал.2 от ЗНА /в посочената редакция/ е съществено процесуално
нарушение и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на оспорените
тестове от Наредбата. Липсата на данни за публикуване на проектите нарушава принципите
за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА /в
посочената редакция/. Целта на чл.26 от ЗНА е да се даде възможност на
заинтересованите лица да упражнят
правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи
техните законни интереси. Публикуването на проектите на актовете е начина, по
който принципа за откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА намира част
от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да
следи на първо място органът, в чиито правомощия е приемането на проекта или
неговото отхвърляне. В тази връзка нарушението на чл.26, ал.2 от ЗНА е
съществено, т.к обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието
упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото
административно производство след изслушването и зачитането на изразените
мнения и становища. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА следва да се тълкува във
връзка с чл.77 от АПК, която норма задължава компетентния орган да издаде нормативен
акт след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения.
С
оглед на изложеното, неспазването на чл.26, ал.2 от ЗНА представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, водещо на самостоятелно
основание до незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата.
Независимо
от горното, съдът установява и материална незаконосъобразност на протестираните
разпоредби.
Относно
чл.11 от Наредбата:
Разпоредбата
се намира в Раздел първи „Данък върху недвижимите имоти“.
Чл.11, ал.1 от Наредбата въвежда
задължение за заплащане на данъка върху недвижимите имоти на две равни вноски в следните срокове: от 1
март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се отнася. В чл.11, ал.2
от Наредбата се въвежда облекчение за заплащане на данъка с отстъпка от 5 на
сто на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година.
Общинската
норма противоречи на чл.28 от ЗМДТ, т.к. законовите правила въвеждат изисквания
за заплащане на данъка в различен времеви порядък. Сроковете за заплащане на
двете равни вноски по чл.28, ал.1 от ЗМДТ са до 30 юни и до 31 октомври, а за
данъка с отстъпка по чл.28, ал.2 от ЗМДТ – до 30 април. Видно е, че в
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата е въведен начален период на заплащане
на първата вноска, какъвто не се предвижда в закона и че срокът за втората
вноска е намален с 1 ден, спрямо законовия, а разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредбата съдържа начален период на заплащане на данъка за ползване на
отстъпката, какъвто липсва в закона. Различията водят до ограничения в реда за
заплащане на данъка от задължените субекти.
Налице
е нарушение на правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА за съответствие на нормативния
акт с другите нормативни актове от по-висока степен.
Относно
чл.40 от Наредбата:
Разпоредбата
се намира в Раздел четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската
Наредба. С нея е въведено задължение на собствениците на ПС да декларират пред
общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях ПС в
двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от ЗМДТ. Общинската
разпоредба е била в съответствие с чл.54, ал.1 от ЗМДТ в редакцията на обн. ДВ,
бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г. С изменението на чл.54 от ЗМДТ,
обнародвано в ДВ, бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г. обаче е променен начинът
на определяне на данъка, като е въведено правилото за набиране на служебна
информация за неговия размер от служител на общинската администрация въз основа
на данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР, за което се уведомява данъчно
задълженото лице. Данните се предоставят на общините от МФ /вж. чл.54, ал.1 и
ал.2 от ЗМДТ/. Декларирането като задължение на собствениците е въведено като
изключение от общия принцип /вж. чл.54, ал.4 от ЗМДТ/ при хипотезите за
неприложимост на принципа по чл.54, ал.3 от ЗМДТ.
Видно
е, че общинската норма въвежда декларирането на ПС като единствен принцип за
определяне размера на данъка и като такава противоречи на законовите правила, в
сила от 01.01.2015г., съгласно които декларирането е отклонение от друг принцип
– този на служебното начало за набиране на данни, служещи за изчисляване
размера на данъка. Философията на законодателното изменение е различна от тази
в общинската Наредба. Целта на закона е облекчаване на лицата от задължения за
представяне на документи, когато данните могат да се набавят по друг начин.
Протестираната
разпоредба от Наредбата противоречи на правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА.
Относно
чл.41, ал.1 от Наредбата:
Разпоредбата
се намира в Раздел четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба.
С процесната разпоредба от Наредбата
се въвежда правилото за изчисляване размера на данъка за леките автомобили в
зависимост от мощността на двигателя с използване на коефициент, свързан с годината
на производство.
Законовото
правило е нормата на чл.55, ал.1 от ЗМДТ. Същото обаче е различно от уреденото
такова в чл.41, ал.1 от Наредбата. От една страна, чл.55, ал.1 от ЗМДТ се
прилага освен за леките автомобили и за товарните с техническа допустима
максимална маса не повече от 3.5 тона, т.е. законът въвежда по-широко приложно
поле за ППС в сравнение с това в общинската Наредба. От друга страна, законът
предвижда изцяло нов механизъм за изчисляване размера на данъка, в който освен
имуществения компонент /мощност на двигателя и коефициент спрямо годината на
производство на автомобила/ се въвежда нов екологичен компонент в зависимост от
екологичната категория на ППС. Освен това, различия има и в границите за
мощност на двигателя и за година на производство на ППС.
Сравнителният
анализ на общинската и законовата норми налагат извод за пълно противоречие.
Нарушено е правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА.
Относно
чл.41, ал.2 от Наредбата:
Разпоредбата се намира в Раздел
четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба.
С
разпоредбата от Наредбата се определя размерът на данъка за ремаркетата на леки
автомобили /товарно и къмпинг ремарке/ в абсолютни суми от 5лв. и 10лв.
Законовото
правило на чл.55, ал.2 от ЗМДТ обаче дава право на ОбС да определи с Наредбата
в посочените ценови граници не само данъка за ремаркета на леките автомобили,
но и този на товарните с техническа допустима максимална маса не повече от 3.5
тона. Следователно, Наредбата има по-ограничено приложно поле от закона и по
този начин остава неуреден въпроса за размера на данъка за ремаркетата на
посочения вид товарни автомобили по идентичен начин, както е уреден въпроса за
размера на данъка за ремаркетата на леките автомобили. Регламентацията по
чл.55, ал.2 от ЗМДТ задължава ОбС да определи еднакви суми за размер на данъка
за ремаркетата на посочените видове ППС, което не е налице в случая.
Чл.41,
ал.2 от Наредбата противоречи на правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА. ОбС следва да
преуреди обществените отношения досежно дължимия данък за ремаркетата на
посочените видове ППС чрез създаване на нова уредба, съответстваща на
законовото правило.
Относно
чл.41, ал.6 от Наредбата:
Разпоредбата се намира в Раздел
четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба.
Нормата
от Наредбата въвежда абсолютно число на данъка в размер на 10лв. за всеки
започнат тон товароносимост по отношение на товарните автомобили до 12 т технически
допустима максимална маса.
Правилото
на чл.55, ал.6 от ЗМДТ обаче ограничава приложението на общинското правило до
товарните автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5 т но не
повече от 12 т и то за всеки изминати 750 кг товароносимост. Същата е
съобразена с включването на товарните автомобили с маса до 3.5 т в
регламентацията за определяне на дължимия данък по чл.55, ал.1 от ЗМДТ.
Различието
в приложното поле на общинската и законовата норми по отношение масата на
тежките ППС и изискванията за тяхната товароносимост води до нарушение на
правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА. Дължимо е ново преуреждане на обществените
отношения досежно дължимия данък за посочените ППС, съответстващо на законовите
рамки за неговото приложение.
Относно
чл.43, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от Наредбата:
Разпоредбите се намират в Раздел
четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба. Въвеждат правила за намалено
заплащане на данъка върху превозните средства в зависимост от мощността на
двигателя и притежаваната екологична категория. В чл.43, ал.1 от Наредбата
намалението от 40% за данъка се заплаща за превозни средства с мощност до 74 кW
включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на
екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“. В
чл.43, ал.2 от Наредбата намаление от 50% от определения данък се заплаща за
превозни средства със същата мощност, но с категории „Евро 3“ и „Евро 4“ и от
60% - с категории „Евро 5“ и „Евро 6“. В чл.43, ал.3 от Наредбата е предвидено
намаление в заплащането на данъка за автобусите, товарните автомобили,
влекачите на ремарке и седловите влекачи с двигатели от посочените екологични
категории, като намалението съответно е 40% и 50%. В чл.43, ал.5 от Наредбата е
посочено, че екологичните категории се удостоверяват чрез представяне на
свидетелство за регистрация – част първа или преведен на български документ,
издаден от производителя, от който е видно съответствието на превозното
средство с определената от производителя екологична категория.
Законовата
регламентация за намалено заплащане на данъка се намира в чл.59 от ЗМДТ и е с различно
приложно поле по отношение вида на ППС, екологичните категории и размера на
намалението на данъка. Чл.59, ал.1 от ЗМДТ е отменена /обн. ДВ, бр.98/2018г., в
сила от 01.01.2019г./. Чл.59, ал.2 от ЗМДТ регламентира мотопедите и
мотоциклетите с мощност на двигателя до 74 кW и
екологична категория „Евро 4“ или по-висока, като при „Евро 4“ данъка се
заплаща с 20% намаление а при по-висока
категория – с 60% намаление. Чл.59, ал.3 от ЗМДТ регламентира намалението за
автобусите, товарните автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5
т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на
екологична категория „Евро 4“ в размер на 20%, а за по-висока еврокатегория – в
размер на 50%. В чл.59, ал.5 от ЗМДТ пък е въведено изискване за служебно
установяване на екологичната категория на МПС от регистъра по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, което е различно от задължението за удостоверяване на категорията от
данъчнозадълженото лице.
Налице
е противоречие между законовите правила и общинските такива. ОбС няма
правомощие да определя самостоятелно размера на намалението на данъка и обхвата
на лицата, които ще се ползват от него.
Протестираните
тестове от Наредбата нарушават правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА.
Относно
чл.44, ал.1 от Наредбата:
Разпоредбата се намира в Раздел
четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба.
Чл.44, ал.1 от Наредбата въвежда
задължение за заплащане на данъка върху превозните средства на две равни вноски в следните срокове: от 1
март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се отнася. Облекчението
за заплащане на данъка с отстъпка от 5 на сто се отнася за предплатилите от 1
март до 30 април за цялата година.
Нормата
от Наредбата противоречи на чл.60, ал.1 от ЗМДТ. Законовото правило въвежда
изискване за заплащане на данъка в различен времеви порядък. Сроковете за това са
до 30 юни и до 31 октомври, а за данъка с отстъпка – до 30 април. Видно е, че
разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата въвежда начален период на заплащане на
първата вноска, какъвто не се предвижда в закона и че срокът за втората вноска
е намален с 1 ден, спрямо законовия, а отстъпката се отнася за начален период,
какъвто липсва в закона. Различията водят до ограничения в реда за заплащане на
данъка от задължените субекти по Наредбата.
Нарушено
е правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА за съответствие на нормативния акт с другите
нормативни актове от по-висока степен.
Относно
чл.50, ал.1, т.4 от Наредбата:
Разпоредбата
се намира в Раздел пети „Патентен данък“ от общинската Наредба. С нея се
въвежда облекчение за данъчно задължените лица, подлежащи на облагане с
патентен данък, ползващи работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършващи патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13
на Приложение №1. Същите могат да заплащат 50% от определения данък за
съответното работно място при условие, че към декларацията по чл.51, ал.1 е
приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Правната
регламентация на законово ново е включена в чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ. Същата
изключва от приложното поле на облекчението лицата, извършващи патентна дейност
по т.12 и т.13 от Приложение №1 към Наредбата, които точки са идентични с т.12
и т.13 от Приложение №4 към ЗМДТ. Т.е. от намаленото заплащане на данъка могат
да се ползват само бръснарските и фризьорските услуги и ветеринарно-фризьорските
услуги /вж. л.163 от делото/.
Налице
е противоречие в приложното поле на субектите, за които се отнася облекчението.
Общинската наредба включва повече субекти от предвидените такива в ЗМДТ, т.е.
неоснователно разширява кръга на ползвателите. Законовото правило е императивно
и не подлежи на разширително тълкуване или прилагане по аналогия.
Тестът
от Наредбата нарушава правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА.
На
основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК, съдът ще отмени оспорените разпоредби от Наредбата.
На
основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК ОбС – Бобошево дължи на ОП -
Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. такса за съобщаване на
оспорването чрез обявление в ДВ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.11, чл.40, чл.41,
ал.1, ал.2 и ал.6, чл.43, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.44, ал.1 и чл.50, ал.1,
т.4 от Наредба за определяне размера и администриране на местните данъци на
територията на община Бобошево, приета с решение №29 по Протокол №4/30.01.2012г.
на ОбС – Бобошево, изменена и допълнена с решение №421 по Протокол
№40/30.12.2013г. на ОбС - Бобошево.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ – БОБОШЕВО да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - КЮСТЕНДИЛ 20лв. /двадесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
В
случай на неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени
от ВАС, на основание чл.194 от АПК решението да се обнародва по начина на
обнародване на Наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.