№ 1046
гр. П., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720100764 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 4645/25.02.2025г.,
подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Н. Г. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата 3 597,30 лева – представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № 40007703353/27.01.2022 г., сумата 1 287,42 лева – договорно
възнаграждение за периода от 25.06.2023г. до 05.06.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5638/2024г. по описа на Районен
съд – П..
С исковата молба са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца по посочения Договор за потребителски кредит №
40007703353/27.01.2022 г. сумата 1 020,85 лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги „Фаст“ и сумата 1 166,60 лева – възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит №
40000703353 от 27.01.2022 г., „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставило на
ответницата кредит в размер на 5 000 лева. Твърди се, че кредитът е бил използван
частично за рефинансиране на предходно нейно задължение, като съгласно
представеното платежно нареждане сумата от 3 667,83 лева е преведена по сметка на
кредитора за погасяване на старо задължение, а остатъкът от 1 332,17 лева е изплатен
1
на ответницата като свободно усвояема сума. Договорът бил сключен при следните
параметри – срок на кредита – 36 погасителни вноски, ГЛП - 41,00 %, ГПР - 49,34 %,
допълнителни услуги „Фаст“ – 1 750,00 лева и „Флекси“ – 2 000,00 лева, общо
задължение в размер на 12 457.21 лева, месечна вноска в размер на 346,04 лева с
падеж 25-то число на месеца. Сочи се, че ответницата е подписала и Анекс № 1 от
30.06.2022 г., уреждащ промени в погасителните вноски, но впоследствие е изпаднала
в забава.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като е
преустановил плащанията и изпаднал в забава. Излага, че общата сума на направените
плащания по ДПК № 40007703353 е в размер на 6 343,69 лева, като с тази сума е
погасена сума в размер на 5 139,41 лева, съгласно задължението по погасителен план.
Излага още, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
05.06.2024 г., са били начислени непогасени суми за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждения за закупени допълнителни услуги, като общото
непогасено задължение, за което се иска установяване на дължимост е в размер на 3
597,30 лв. – главница, както и 1 287,42 лв. – договорно възнаграждение за периода от
25.06.2023 г. до 05.06.2024 г. Твърди, че всички вноски по кредита са падежирали на
25.02.2025 г. и размерът на кредита е изискуем в пълен размер, като остава в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията
по погасителен план, лихви за забава и такси. Поради изложените съображения моли
съдът да уважи предявените установителни и осъдителни искове за посочените суми.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адв. В. е подал отговор, с който е
оспорил предявените искове по основание и размер, както и обстоятелствата, на които
същите се основават. Противопоставят се възражения за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, като противоречащ на закона и добрите нрави, на
ЗЗП и ЗПК, по подробно изложените в отговора на исковата молба доводи. Моли
претенциите да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства представените от ищеца
договор за потребителски кредит № 40007703353, Общи условия към него,
погасителен план, както и платежни документи, удостоверяващи усвояването на
кредита и последващите плащания от страна на ответницата. От договора и
приложените към него документи се установява, че ищецът е предоставил на
ответницата потребителски кредит в размер на 5 000 лв., от които 3 667,83 лв. са
използвани за рефинансиране на предходни задължения, а остатъкът от 1 332,17 лв. е
преведен по нейна банкова сметка. Договорът съдържа уговорки относно годишен
процент на разходите от 43,34 %, годишен лихвен процент 41.00 %, както и предвижда
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, в общ размер 3
750 лв.
От представените Общи условия се установява съдържанието на услугите
„Фаст“ и „Флекси“, като от тяхното описание е видно, че предвидените „услуги“ се
изразяват в бъдещи и несигурни възможности, предоставяни при условия, зависещи от
преценката на кредитора, като липсват конкретни и гарантирани насрещни действия,
съответни на договорената значителна цена. Общите условия не съдържат ясни
критерии за прилагане на тези услуги, нито конкретен механизъм за ползването им,
което е относимо към преценката относно тяхната действителност.
2
От представените платежни документи и извлечения се установява, че
ответницата е извършила плащания по договора в общ размер 6 343,69 лв. Размерът и
периодите на извършените плащания не са спорни между страните, като този факт е
признат и в исковата молба. Така събраните доказателства безспорно сочат, че
ответницата е погасила сума, която надвишава получената от нея чиста стойност по
кредита – 5 000 лв.
От доказателствата относно анекса за отлагане на плащанията с пет месеца и
погасителния план се установява, че падежът на всички вноски по кредита е настъпил
към момента на подаване на исковата молба, поради което спорът за предсрочна
изискуемост е ирелевантен.
Приетите по делото документи не съдържат ясна и прозрачна информация
относно начина на изчисляване на ГПР, както и относно включването на всички
разходи по кредита, което е релевантно за преценката на съда относно съответствието
на договора с императивните разпоредби на ЗПК. Не се установява договорът да е
съобразен с изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в него липсват ясно посочени и
разбираеми параметри на разходите по кредита.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени установителни искове са с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД и осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК .
За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени
искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание -
договор за потребителски кредит № 40007703353/27.01.2022 г., обвързващо страните в
производството, при условията посочени в договора, въз основа на който ответникът
дължи претендираните суми, както и клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителни. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е докаже погасяване на претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните
са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и
на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
3
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора.
Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и ангажираните
доказателства съдът приема, че уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси" представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на 5
000 лева, а само възнаграждението за допълнителните услуги /в размер на 3 750 лева/,
представлява 75.00 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми,
формиращи ГПР са в размер на 49.34 %. Ето защо може да се направи извод, че
действителният размер на ГПР е 124,34%, което надхвърля допустимите от закона 50
%. Така уговорените възнаграждения имат значението на "скрита възнаградителна
лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът
намира, че разходите за възнаграждение за допълнителни услуги по процесния
договор за потребителски кредит, отговарят на поставените от ЗПК изисквания, за да
се включат в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
4
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
изложеното се налага извод, че ответникът дължи само главницата по договора за
кредит, която е в размер на 5 000 лева. При отчитане извършените плащания по
кредита е налице погасяване в размер на 6 343.69 лева, ето защо не е налице дължим
непогасен остатък. Внесената сума по кредита, което се излага от ищеца в исковата
молба значително надвишава размера на получената от ответницата чиста стойност
на кредита – 5 000 лв., която единствено би била дължима при приложение на чл. 23
ЗПК в хипотезата на недействителност на договора.
Ето защо, дори и да се приеме, че всички погасителни вноски са с настъпил
падеж (както действително е), и че предсрочната изискуемост е ирелевантна, то
вземане на ищеца не съществува, тъй като главницата е напълно погасена и дори
надплатена. При наличие на подобна надплатена сума, за ищеца не е налице каквото и
да е изискуемо вземане – нито за главница, нито за договорно възнаграждение, нито за
каквито и да е допълнителни услуги или лихви, които са недължими по арг. от чл. 23
ЗПК поради недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит, посочена по-горе.
По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – "Фаст" на стойност 1 750 лева и
"Флекси" на стойност 2 000 лева, които се претендират от ищеца.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
"Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, равняващ се на 75 % от
размера на главницата по договора, ок които кредитополучателят не получава никакви
5
конкретни блага, преимущества или услуги. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 49.34 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 3 750 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 49.34 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са
действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата "Фаст",
предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата "Флекси" от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
6
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до извод за нищожност на
посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по
тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при пълно
отхвърляне на предявените искове, ищецът дължи заплащане на направените от
ответницата разноски в производството, доколкото същите са своевременно поискани
и надлежно доказани в размер на сумата от 600 лева.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "***, вх. В, срещу Н. Г. К.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. ****, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 3 597,30 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 40007703353/27.01.2022 г., сумата 1 287,42 лева – договорно
възнаграждение за периода от 25.06.2023г. до 05.06.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5638/2024г. по описа на Районен
съд – П., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "***, вх. В, срещу Н. Г. К.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. ****, осъдителни
искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а ЗПК, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1 020,85 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст
и сумата от 1 166,60 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, по Договор за
потребителски кредит № 40007703353 от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. К. с ЕГН: **********, сумата от 600.00
лева – сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7