Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 01.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2356 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Харвест” АД със седалище и адрес
на управление: гр.Добрич, ул.”Васил Левски” № 60, офис 5, представлявано от
Евгени Трифонов Велковски,
твърди, че на
26.11.2018г. издал данъчна фактура № 737 за доставено на ответника резене
реколта 2018г. – 1.32 тона, на стойност 4 752.00 лева с включен ДДС.
Количеството ищцовото дружество е изпратило придружавано от пропуск за
извозване 9365/23.11.2018г., удостоверение за зърнени храни 2462/23.11.2018г. и
„вътрешна фактура” от същата дата, в която е посочено бонифицирано /чисто/
количество на изпратеното резене. Стоката е получена от ответника, видно от
кантарна бележка № 10001/23.11.2018г. за внесен товар, в която е посочено
доставеното нето количество от 2.700 тона. Въпреки многократно водените
разговори, до настоящия момент ответното дружество не е заплатило доставеното
количество резене. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
„Терра глоуб” ЕООД да му заплати сумата от 4 752.00 лева, представляваща
стойността на доставено резене реколта 2018г. – 1.32 тона, за което е съставена
данъчна фактура № 737/26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.327 от ТЗ.
Ответникът “Терра
глоуб” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Тръстеник, обл.Русенска,
ул.”Съединение” № 34, представлявано от М.Р.К., оспорва изцяло предявения иск.
Оспорва съдържанието и доставерността на датите на всички представени от ищеца
писмени доказателства. Твърди, че през 2018г. не е имал с ищцовото дружество
облигационни отношения за доставка срещу заплащане на каквото и да било
количество резене. Не е получавал от ищеца нито вписаното във „вътрешна
фактура” от 23.11.2018г. 1 320 кг. бонифицирано /чисто/ количество на
резене, нито вписаното в кантарна бележка № 10001/23.11.2018г. 2.7т. нето
количество резене. Не е получавал и не е подписвал нито един от приложените към
исковата молба издадени от ищеца документи, включително фактура № 737/26.11.2018г.
и кантарна бележка. Не е приемал за плащане процесната фактура, не я е
осчетоводявал и не я е включвал в търговските си книги и не е ползвал данъчен
кредит по същата. Двете лица подписали кантарна бележка № 10001/23.11.2018г. – В.М.за
„провел измерването” и Т.К. за „представител на клиента”, не са негови
работници или служители, не ги е упълномощавал от негово име и за негова сметка
да приемат вписвания в кантарната бележка товар – 2.7т. нето резене реколта
2018г. и се противопоставя на така извършените от негово име без представителна
власт от тези лица действия на основание чл.301 от ТЗ. Твърди и че не притежава
и не стопанисва търговски, складов или какъвто и да било друг обект, който да
се намира в гр.Добрич, „навес ляво” и не е приемал в същия от ищеца процесното
количество от 2.7 т. нето резене реколта 2018г.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трайни търговски
отношения, което на първо място се установява от представената фактура №
1203/24.02.2017г. за продадени от „Терра глоуб” ЕООД на „Харвест” АД семена
резене реколта 2016г., 700 кг. от които ищецът закупил с цел сеитба през 2017г.
Уговорката била произведеното количество резене от „Харвест” АД да бъде
изкупено от „Терра глоуб” ЕООД. Тази уговорка била постигната между
свидетелката Т.В. – организатор производство в „Харвест” АД и управителя на
ответното търговско дружество М.К.. В последствие, съобразно договореното,
„Харвест” АД доставило на ответника произведеното през 2017г. количество
резене. За доставката е била издадена данъчна фактура № 701/20.12.2017г., както
и са оформени два пропуска за извозване, вътрешна фактура и удостоверение за
качество на резенето с посочени показатели. Фактурата е била осчетоводена в
двете счетоводства – на ищеца и на ответника /видно от заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза/, както и по нея е
извършено плащане от страна на „Терра глоуб” ЕООД. С първия пропуск за
извозване от 22.12.2017г. било превозено по-голямото договореното количество –
с транспорт на ответника, а с втория пропуск – по малък остатък, който бил
извозен с бус на ищеца с шофьор – свид.Т.К., който доставил това количество в
базата на ответника в с.Тръстеник.
Съобразно договореното от преди
това, през следващата година – 2018г., свид.В. отново уведомила М.К. за
произведеното от „Харвест” АД количество резене. То било значително по-малко и
с повече примеси. Затова и тя договорила с К., по негово искане, да бъде
изписано и заприходено съответно чистото резене – бонифицирано количество,
определено след приспадане на примеси и допустимо количество влага. Анализът на
прибраното резене бил извършен от началник склада в зърнобазата на „Харвест” АД
– свид.Г.К.. За изпратеното на ответника количество К. отново съставила
вътрушна фактура, удостоверение за качество, както и пропуск за извозване от
23.11.2018г., в който отразила чистото количество резене, което се изпраща на
„Терра глоуб” ЕООД – 1 320 кг. Така било заведено количеството резене и в
склада на ищеца, съгласно съставените първични счетоводни документи – складови
книги. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, счетоводната документация на ищеца касаеща процесната сделка е
оформена правилно, а счетоводството е водено редовно – налице е съответствие
между първичните документи и съставената данъчна фактура и счетоводни
записвания. Един екземпляр от пропуска за извозване свид.К. предала на шофьора
– свид.Т.К., който транспортирал количеството с камион на ищеца до базата на
„Терра глоуб” ЕООД в с.Тръстеник. Той добре знаел къде отива, тъй като пак той
е доставил част от предходното количество резене по фактура № 701/22.12.2017г.
Свид.К. в показанията си установява, че камионът му бил изтеглен пълен и
празен, след като с техника на ответника бил разтоварен, и установените
показания – бруто, тара и нето били записани в кантарна бележка от
23.11.2018г., която му била предадена от кантарджийката в базата. Тя сама я
съставила и тя отразила, че количеството резене е получено от „Терра глоуб”
ЕООД и доставено от „Харвест” АД. Свид.К. бил наясно, че нетото количество
резене, което предава е по-голямо от посоченото в пропуска за извозване, тъй
като в пропуска е отразено количеството, което ще остане след почистване. След
като била извършена доставката, в същия ден свид.В. разговаряла с управителя на
ответника М.К.. Той потвърдил получаването на резенето, като обяснил, че дори е
присъствал на място при доставката и разтоварването му. Според уговорката, след
три дни – на 26.11.2018г. свид.В. отново се свързала с него и той потвърдил
бонифицираното количество резене от 1 320 кг., като сам заявил цена от
3.00 лева на кг. без ДДС. Свид.В. приела тази цена и се обадила в
счетоводството да съставят данъчна фактура – фактура № 737/26.11.2018г.
Фактурата е била изпратена на ответника незабавно по имейл от счетоводителя на
ищеца П.П.. По-късно тя изпратила отново на имейл адрес фактурата – на 26.11.2019г.
по искане на управителя на ответника М.К..
Гореизложената фактическа обстановка
съдът намира за доказана от представените фактура № 737/26.11.2018г., пропуск
за извозване № 9365/23.11.2018г., удостоверение № 2462/23.11.2018г., фактура № 1/23.11.2018г.,
кантарна бележка № 10001/23.11.2018г., счетоводна справка, фактура № 1203/24.02.2017г., фактура
№ 701/20.12.2017г., удостоверение № 2392/22.12.2017г.; пропуск за извозване №
9078/20.12.2017г., пропуск за извозване № 9079/22.12.2017г., декларация,
приемо-предавателен протокол от 28.02.2017г., пътно-прехвърлителна разписка №
985/28.02.2017г.; складова книга № 1 от 19.09.2018г., складова книга № 2 от
24.11.2018г., изплащателна бележка № 4166/19.09.2018г., анализно свидетелство №
4166/19.09.2018г., приемна бележка № 6800/19.09.2018г., 3 броя трудови договори
и 3 броя допълнителни споразумения към тях, показанията на свидетелите Г.А.К., Т.
Богомилов К. и Т. Христова В. и заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От събраните доказателства съдът
намира, че по канегоричен начин се установява, че е налице сключен договор за
доставка и търговска продажба на описаното във фактура № 737/26.11.2018г.
бонифицирано количество резене. Договорът за търговска продажба по своята
правна характеристика са двустранни, неформални, възмездни, консенсуални и
комутативни. Законът не изисква сключването на търговската сделка да стане в
определена форма, още повече, че се касае за страни, които са били в трайни
търговски отношения и за договор на стойност 4 752.00 лева с ДДС. По
делото се доказва, че ищецът е действал добросъвестно – съставени са всички първични
счетоводни документи, които отразяват сделката и доставката. Процесната фактура
е издадена в срок, осчетоводена е и е включена в дневниците за продажби на
„Харвест“ АД. Тези писмени доказателства изцяло кореспондират със свидетелските
показания на шофьора К., началник – склада К. и свид.В.. Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, установява и че счетоводството на ищеца е
редовно водено, поради което и вписванията в него също са доказателство за
отразените в него факти, съгласно чл.182 от ГПК. Представените от ищеца писмени
доказателства по правната си същност представляват частни свидетелстващи
документи, установяващи съществуването на търговска сделка между страните по
делото, предмета на сделката – продажба на резене, неговото количество, предаването му от продавача на
купувача, мястото на доставката,
продажната стойност на стоката.
По отношение на направеното оспорване истинността на следните
писмени доказателства: фактура № 737/26.11.2018г., пропуск за извозване №
9365/23.11.2018г., удостоверение № 2462/23.11.2018г., фактура № 1/23.11.2018г.,
кантарна бележка № 10001/23.11.2018г. и счетоводна справка по отношение на
тяхното съдържание и достоверността на датите, на издаването им, съдът намира
същото за недоказано. Както бе посочено по-горе разликата в съдържанието на
кантарната бележка, фактурата и пропуска за извозване във връзка с продаденото
количество резене се дължи на това, че свид.В.
и управителя на ответното дружество М.К. договорили и то по искане на
последния, да бъде изписано и заприходено съответно чистото резене –
бонифицирано количество, определено след приспадане на примеси и допустимо
количество влага, което и ищецът направил в издадените от него документи и това
обстоятелство не ги прави неистински. Върху количеството 1 320 кг. била
уговорена и продажната цена, определена пак от управителя на ответното
дружество. Датите на съставянето на тези документи са хронологично свързани и
последователни, като последно – на 26.11.2018г. е издадена и данъчната фактура
№ 737. Това, че не била подписана кантарната бележка
№ 10001/23.11.2018г. от управителя на ответника, не я прави неистински
документ, тъй като от свидетелските показания, а и от самата кантарна бележка е
видно, че тя е подписана от лицето В.Маринова, която е служителка на ответника
– провела измерването на стоката в базата в с.Тръстеник, а и от показанията на
свидетелите се установява, че
свид.В. разговаряла с управителя на ответника М.К., той потвърдил получаването
на резенето, като обяснил, че дори е присъствал на място при доставката и
разтоварването му, което е видно и от показанията на шофьора К.. Фактура № 737/26.11.2018г. действително не е
подписана от ответника, но тя
е била изпратена на имейл адрес – на 26.11.2019г. по искане на управителя на
ответника М.К., а това, че той не я е осчетоводил в счетоводството на ответното
търговско дружество говори за тяхно недобросъвестно поведение. Същият не е
възразил и незабавно след получаването й, че не е налице сключената търговска
сделка за продажба, поради което следва да намери и приложение разпоредбата на
чл.301 от ТЗ. Поради гореизложеното съдът намира оспорването за формално и като
защитна теза на ответника, а и той не е оборил факта, че има база в
с.Тръстеник, че именно там са приети и там са доставени количествата резене
през 2017г., където е доставено и процесното резене през ноември 2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира
предявения иск за доказан както по правното си основание, така и по размер,
поради което следва да се уважи изцяло, като ответното дружество бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата
от 4 752.00 лева, представляваща стойността на доставено резене реколта
2018г. – 1.32 тона, за което е съставена данъчна фактура № 737/26.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска – 19.06.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 1 150.08
лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на
вещото лице по съдечно-счетоводната експертиза и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски по допуснатото обезпечение на предявения иск в
размер на 5.00 лева – държавна такса за издаване на обезпечителната заповед и
285.00 лева – заплатени разноски по изп.дело № 426/2020г. по описа на ЧСИ с
рег.№ 914 и район на действие РОС, за такса ЧСИ и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Терра глоуб” ЕООД със седалище и
адрес на управление: с.Тръстеник, обл.Русенска, ул.”Съединение” № 34, ЕИК
*********, представлявано от М.Р.К.,
да заплати на “Харвест”
АД със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”Васил Левски” № 60, офис
5, ЕИК *********, представлявано от Евгени Трифонов Велковски, сумата от
4 752.00 /четири хиляди седемстотин петдесет и два/ лева, представляваща
стойността на доставено резене реколта 2018г. – 1.32 тона, за което е съставена
данъчна фактура № 737/26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 19.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 1 150.08 лева
/хиляда сто и петдесет лева и осем стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски и 290.00 /двеста и деветдесет/ лева – направени разноски по допуснатото
обезпечаване на настоящия иск – изп.дело № 426/2020г. по описа на ЧСИ с рег.№
914 и район на действие РОС.
Горните парични суми могат да бъдат
заплатени по посочената на “Харвест”
АД, ЕИК *********, банкова сметка – ***: ***.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: