№ 376
гр. Русе, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Йордан Дамаскинов
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500580 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Р.Р.“ ЕООД, представлявано от
Д.Д. У. срещу решение № 3/03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6316/2022 г. на
Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на него, че
дължи на ищеца „А.И. 86“ ООД сумата 4560 лв. с ДДС- главница по проформа
фактура № 67/14.06.2021 г., дадена на отпаднало основание- развален договор за
изработка на лентов траспортьор за картофи, ведно със законната лихва от 20.10.2022
г. до окончателонто й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2565/21.10.2022
г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5267/202 г. по описа на РРС. Твърди, че решението е
недопустимо, неправилно, в противоречие на материалния и процесуалния закон и
незаконосъобразно. Жалбоподателят възразява, че съдът не е уточнил правното
основание на иска, в частност коя от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е приложима.
Възразява, че не са обсъдени и взети предвид направените от него възражения.
Заявява, че между страните бил сключен договор за продажба на бъдеща вещ, по
който той бил изправна страна, а ищецът неизправна, предявявайки претенции за
модификации и поради това счита, че кредиторът му е изпаднал в забава. Заема
позиция, че търсената от него сума имала ролята на задатък, който той като изправна
по договора страна има право да задържи. Претендира отмяна на решението и
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „А.И. 86“ ООД е депозирал писмен отговор по реда и в
1
срока по чл. 263 ГПК,в който взема становище за нейната неоснователност по
подробно изложени съображения и прави искане тя да не се уважава. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която ищецът “А.И. 86”
ООД заявява, че през м. юни, 2021 г. се договорил с ответника „Р.Р.“ ЕООД да му
достави лентов транспортьор за картофи с точно определени параметри. Договорената
цена била 4560 лв. с ДДС и срок на доставка три месеца от датата на превеждане на
сумата. Постигнатите договорки не били обективирани в писмена форма. За целите на
авансовото плащане издал проформа фактура, по която на 14.06.2021 г. заплатил по
банкова сметка на „Р.Р.“ ЕООД сумата 4560 лв., представляваща цена на лентовия
транспортьор. След превеждане на сумата ответното дружество издало фактура №
**********/14.06.2021 г. за сумата от 4560 лв. като цена на лентов транспортьор за
картофи с уговорените между страните точни параметри- ширина 500 мм с метален
приемателен бункер 1300/1300 мм. Въпреки договорения тримесечен срок за доставка
и изцяло платената цена, ответното дружество не изпълнило поетото задължение за
доставка на съоръжението. Водени били многократни разговори. През пролетта на
2022 г. ищецът имал готовност да приеме лентовия транспортьор, посетил базата на
ответника, но установил, че произведеното не съответства на уговореното между
страните. Представителят на ответното дружество поел ангажимент да го преработи,
но изпълнение не последвало. На 07.09.2022 г. ищецът изпратил до ответника
нотариална покана, с която го поканил да му възстанови заплатената сума, в отговор
на която ответникът предложил да достави друг лентов транспортьор вместо
уговорения- за ябълки, но поради това че този продукт не бил годен за
предназначение, У.ят на ищцовото дружество не се съгласил да го приеме. Отново
уведомил дружеството, че счита договора за развален и очаква връщане на платената
авансово сума. С исковата молба прави и изрично изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение. Сумата не била върната, поради което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5267/2022 г. по описа на РС Русе за дължимата
сума, плюс разноските по делото. Ответникът депозирал възражение срещу издадената
заповед, поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване
на вземането си.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва претенцията. Намира, че
сключеният между страните договор е за търговска продажба и не е имало уговорка за
предварително плащане на цената. Заявява, че между страните не е уговаряна
окончателна цена, като ищецът не е предоставил необходимата спецификация. Налице
2
била забава от негова страна. Поради това ответникът сам определил спецификацията,
както и че задържал предварително платената част от цената като пишманлък, като
компенсация за разходите си. В съдебно заседание уточнил възражението си, а именно
че е направил разходи, подробно описани в писмена справка.
Приобщена към доказателствения материал е представената от ищеца
проформа фактура № 67/14.06.2021 г. с доставчик: „Р.Р.“ ЕООД и получател „А.86“
ООД с посочено „име на стоката/услугата“- „Лентов транспортьор за картофи с
ширина 500 мм. с метален приемателен бункер 1300/1300 мм. и стойност 4560 лв. с
ДДС. Приложена е още фактура № 130/14.06.2021 г. със същите данни. Видно от
платежно нареждане от същата дата, сумата е преведена от ищеца по сметка на
ответника с основание „Проформа фактура 67/14.06.2021 г. От нот. покана от
07.09.2022 г., връчена на ответното дружество на 29.09.2022 г., се установява, че
ищецът поканил ответника в 14-дневен срок да му възстанови сумата от 4560 лв., тъй
като година и два месеца от превеждането й за доставяне на лентов транспортьор и
устна уговорка за 3-месечен срок, такава машина все още не е получена.
От страна на ответника са представени пътен лист и „Разходи за производство
на лентов редуктор“, изготвени ръкописно от У.я на ответното дружество – Д.Д.,
според които на 14.11.2022 г. Д. е пътувал с фирмен автомобил до гр. С., като за
производството на лентов транспортьор направил разходи на стойност 3180 лв. с ДДС.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства.
От показанията на свидетелите на ищцовото дружество- негови служители К.
Д. и Ц.Б. се установява, че У.ят на „А.86“ ООД открил и се свързал с фирма „Р.Р.“, за
която узнал от интернет, поради необходимост от обновяване на линията им в
производството на цеха за белене на картофи. Договорено било ответното дружество
да произведе лентов транспортьор за картофи с параметри на коша 1300/1300 мм. и
ширина на лентата 50 см. Договорената крайна цена от 4500 лв. била платена по
банков път, като уговорили тримесечен срок за изпълнение на поръчката.
Свидетелстват, че поръчката доста се забавила, минала година и когато им се обадили,
че лентата е готова, св. Д. и У.ят П. М. отишли до гр. В. да си вземат машината.
Заварили подобие на транспортьор, с части втора употреба, а бункерът не бил с
големината, която искали. Бил по-малък, нямало и редуктор, който бил договорен, за
да намалява скоростта. Двамата У.и се разбрали машината да бъде преправена до 2-3
месеца, да се поставят нови части - електромотор и лента, а кошът да бъде изготвен
според техните изисквания. Впоследствие У.ят на „Р.Р.“ закарал във фирма „А.86“ две
транспортни ленти – за картофи и за ябълки. На тази срещу присъствали и двамата
свидетели. И двамата дават показания, че кошът й бил по-малък от уговореното,
лопатките много малки, а когато включили лентата повечето картофи падали отстрани.
Другата машина, предназначена за ябълки, също наранявала картофите и ги чупела. И
3
двете машини не можели да се ползват по предназначение, като нито една от тях не
останал при ищеца. У.ите се договорили дадените пари да бъдат върнати на вноски.
От страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства- показанията
на св. Д. Д. и св. М.Я., които понякога помагали в цеха на дружеството. Св. Д. Д.
изнася данни, че присъствал, когато дошли хората от С. за поръчания от тях лентов
транспортьор, но не го харесали и искали да се прави нов. По-късно узнал, че и него
не харесали. Св. М.Я. дава показания, че по устно задание на У.я Д., без чертеж,
изработил лентов транспортьор за картофи с дължина на лентата около 3 метра и
бункер с около метър дължина и метър дълбочина. У.ят на ищцовото дружество, след
като му изпратили снимките на изработеното, поискал размера на коша да се увеличи
на метър и половина на метър и половина. Когато бил готов, клиентът дошъл да го
вземе, но пак не го харесал. Страниците на лентовия транспортьор трябвало да бъдат
по-високи, а свидетелят по задание ги изработил 10 см. Поискал да му изработят нова
машина. Дава показания, че Д. занесъл в базата на ищеца два транспортьора,
лопатките на които били по 5 см.
За представените от У.я на ответното дружество в съдебно заседание снимки на
съоръжение, за което твърди, че е изработеният за ищеца лентов транспортьор св. К.
Д. заявява, че кошът на снимките е по-голям от този, който им бил предлаган, св. Д. Д.
заявява, че изработената машина била подобна на тази от снимките, а според св. Я.,
именно транспортьорът от снимките е този, който предложили на клиента от С.. На
дадените от съда указания и възможност да представи разпечатаните снимки на
електронен носител, както и мобилния телефон, с който са направени, в последното
съдебно заседание У.ят на ответника заявява, че не ги е намерил.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд
уважил предявения иск като приел, че между страните е бил сключен в устна форма
договор за изработка с точно определен предмет, срок и крайна цена, платена изцяло
авансово по процесната фактура. Приел още, че е налице пълно неизпълнение на
договора от страна на ответника. Тъй като престираното му не съответствало на
уговореното, ищецът отказал да го приеме и се възползвал от възможността да развали
договора, устно и впоследствие и писмено, с изрично изявление с исковата молба.
Производството по делото е образувано по предявения от „А.И. 86“ ООД
против „Р.Р.“ ЕООД иск за установяване на вземане в размер на 4560 лв. с ДДС
главница главница по проформа фактура № 67/14.06.2021 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5267/2022 г. на РРС.
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ГПК. Подаването
на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
4
едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на
заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането
срещу длъжника / арг. от чл.416 ГПК/. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи
служебно. Същата следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така
и към момента на постановяване на съдебното решение.
В конкретният случай са налице горепосочените процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на предявеният иск. Налице е издадена в полза на
ищцовото дружество заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
жалбоподателят е оспорил с възражение заповедта за изпълнение в срока по чл. 414
ГПК, което е породило и правния интерес от претендираната защита. Искът е предявен
в преклузивния срок, регламентиран в чл. 415 ГПК, поради което е допустим и
правилно е разгледан по същество.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за
основателност на предявения иск въз основа на задълбочен анализ на всички
доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи
следното:
При така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск е с материалноправна квалификация по чл. 55, ал. 1, т.
3 ЗЗД – връщане на получено на отпаднало основание. Неоснователно е оплакването,
че съдът не уточнил коя от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е приложима в случая.
Приложимата хипотеза – отпаднало основание изрично е посочена в диспозитива на
постановеното решение. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства,
в т. ч. и признание на У.я на ответника, е изводът на съда, че между страните е бил
сключен устен договор за изработка с точно определени параметри- предмет, срок и
цена, която ищецът платил изцяло авансово.
5
С договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, срещу получаване на
възнаграждение. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да е бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В настоящия
случай спецификацията на продукта е уточнена още при сключването му, което
безспорно се установява и от писмените, и от гласните доказателства. Несъстоятелни,
като несъответни на доказателстава, са твърденията на жалбоподателя, че е имало
уговорка за допълнително уточняване, което не било сторено от ищцовото дружество
и поради това то изпаднало в забава.
Според чл. 87 ЗЗД развалянето на двустранен договор поради неизпълнение от
страна на длъжника поради причина, за която той отговаря, се извършва от кредитора
чрез едностранно волеизявление, след като на длъжника се даде подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Кредиторът може да заяви, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало безполезно поради забава на длъжника. Както правилно е
отбелязал РРС, според трайната практика на ВКС договорът може да бъде развален и с
исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Съгласно
специалните правила на чл. 262, ал. 2 ЗЗД по отношение на договора за изработка, ако
стане явно, че изпълнителят няма да изпълни работата по уговорения или надлежен
начин, поръчващият може да развали договора. Видно от приложената по делото
кореспонденция – нотариална покана, кредиторът е поискал връщане на платения
аванс посочения в договора срок, с оглед на което надлежно е упражнил
потестативното си право да развали договора с едностранно волеизявление на
основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи, че изпълнение не е последвало и
в по – късен момент, както и в хода на съдебното производство. Неоснователни са
твърденията на въззивника за неоказано съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на договора. Въз основа на гласните доказателства настоящият състав
приема, че въззиваемата страна е положила усилия за запазване на облигационната
връзка, тъй като когато през пролетта на 2022 г. ищецът посетил базата на ответника,
за да приеме лентовия транспортьор, констатирайки, че произведеното не съответства
на уговореното между страните, представил възможност на ответника да го преработи,
каквото задължение последният поел. Въпреки това жалбоподателят не е изпълнил
поръчката, при наличие на информация за всички необходими параметри за нейното
изпълнение. С оглед на посоченото въззивната инстанция приема, че е налице
хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, тъй като изпълнението вече е
било безполезно за възложителя. Волеизявлението на кредитора за разваляне на
договора е достигнало до длъжника на 29.09.2022 г. и договорът е развален, считано от
тази дата. При това положение, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 авансът в размер на 4560 лв.
6
се явява получен на отпаднало основание и подлежи на връщане, както правилно е
приел районният съд.
С оглед изхода на спора, представените доказателства и отправеното искане, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят 500 лв., представляващи сторени от него
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/03.01.2024 г., постановено по гр. д. №
6316/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Р.Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., обл.
Русе, ***, представлявано от Д. В. Д. да заплати на „А.И. 86“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Д., общ. С., обл. С., ****, представлявано от Д. Г.
Д. сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7