№ 18053
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Р. Т. Х.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110107759 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А. А. и И.Е.,против Л. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,с искане за постановяване на решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1357,15
лева цена за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,197,24
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.09.2022 г.,37,08 лева сума
за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,7,64 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в АДРЕС,при което ответникът Д. като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответникът е допуснал
неизпълнение на своите задължения и незаплатената главница възлиза на
1357,15 лева за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,която парична сума
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид
обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е
начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 197,24 лева. С
исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид депозирано възражение е налице интерес от
1
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът Л. Д. Д. чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по основание и по размер като твърди,че не е обвързан от общите
условия от 2016 г.,твърди се,че не е доказано съществуването на договорно
правоотношение,не е доказано доставеното количество топлинна енергия,а
предвид това,че общите условия не са влезли в сила недължима се явява
мораторната лихва. Сочи се,че договорът,сключен през 2002 г. между
етажните собственици и „Техем сървисис“ЕООД е с изтекъл срок.
Формулирано е възражение за погасителна давност. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД намира исковата
претенция за основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД са
претендирани парични суми в размер от 1357,15 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,197,24 лева лихва за забава за
периода 15.09.2020 г. до 02.09.2022 г.,37,08 лева сума за дялово
разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,7,64 лева лихва за
забава за периода 01.10.2019 г. до 02.09.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от подаване на заявлението. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 50431/2022 г. по описа на СРС.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия.
Приета е заповед от 03.06.2002 г.,съгласно която Л. Д. Д. е настанен в
общинско жилище в АДРЕС на ж.к.“Дружба“.
Видно от договор № 2470/03.07.2002 г.,сключен между „Техем
сървисис“ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в бл.64 на
ж.к.“Дружба“,постигнато е съгласие изпълнителят да извършва дялово
разпределение,а възложителите са се съгласили да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от
общото събрание на етажните собственици.
Видно от документи за главен отчет,същите отразяват показанията на
водомера и са подписани.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат за сметка на доставчика технологичните
разходи,дължимата главница за топлинна енергия за процесния период,без да
са включени задължения извън процесния период възлиза на 1357,14 лева.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза към датата на проверка в счетоводството на ищеца няма данни за
постъпили плащания за процесния имот към процесния
период,изравнителните сметки са въведени в информационната система на
ищеца и със сумите за възстановяване не са прихванати задължения от преди
2
процесния период,формираният резултат е 100,60 лева сума за
възстановяване,неиздължената главница за топлинна енергия възлиза на
1357,15 лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 37,08
лева,мораторната лихва възлиза съответно в размер от 196,57 лева върху
главницата за топлинна енергия и 7,83 лева върху сумата за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато е депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение или когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК. Това означава,че този иск има идентичен предмет с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск налага
извода,че е възложено в тежест на ищеца доказването наличието на
материалноправни предпоставки за уважаването на исковата претенция – да
бъде доказано,че съществува договор за продажба на топлинна енергия,да
бъде доказано доставеното количество топлинна енергия,да бъде установен
размерът на вземането за топлинна енергия. Законът урежда фикция,че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от указанията за предявяване на
иск,т.е. искът е предявен на 15.09.2022 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства не може да бъде възприето,че между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,респективно предвид липса на изискуема
материалноправна предпоставка за уважаване на иска,искът подлежи на
отхвърляне. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху недвижимия
имот. С приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС от 17.05.2018 г. по
тълк.дело № 2/2017 г. е възприето,че за заплащане на цената на топлинна
енергия може да отговаря и лице,което ползва имота на облигационно правно
основание,когато е сключен договор между топлопреносното предприятие и
лицето,което ползва имота на облигационно основание. В настоящия случай
по делото не са представени доказателства ответникът Д. да е собственик или
носител на вещно право на собственост,а се установява,че за този имот
ответникът Д. е сключил договор за наем със Столична община. Наличието на
доказателства,че ответникът Д. е сключил договор за наем не е достатъчно,за
да бъде възприето,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия и на сума за дялово
разпределение. Съдът намира,че при съобразяване приетото Тълкувателно
решение лице,което реализира фактическа власт върху имота може да бъде
пасивно легитимирано да отговаря за заплащане цената на топлинна енергия
само в хипотезата,когато е възникнало договорно правоотношение. В
конкретния случай не са ангажирани доказателства от страна на ответника Д.
3
да е подадено заявление за откриване на партида като изявление,насочено към
възникване на договорно правоотношение между страните. Същевременно
съществуването на наемно правоотношение за имота не представлява
достатъчно основание,за да бъде счетено,че договорът за топлинна енергия е
сключен с наемателя на топлоснабдения имот. В тази насока съдът приема,че
за възникване на договорно правоотношение с наемателя е необходимо да са
изпълнени предвидените в общите условия предпоставки – съгласно чл.64 от
общите условия на дружеството доставчик клиент на топлинна енергия може
да бъде лице,различно от собственика,когато собственикът е дал съгласие в
нотариална форма. С оглед това,че в настоящия случай дружеството ищец не
твърди и не доказва да е дадено от Столична община съгласие в изискуемата
се според общите условия форма съдът счита,че не е доказано възникване на
договорно правоотношение между страните по настоящото производство. С
оглед това,че дружеството ищец претендира паричните суми на договорно
основание липсата на проведено доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение дава основание за отхвърляне на исковете за
главница за топлинна енергия и за мораторна лихва.
Софийският районен съд,отчитайки акцесорния характер на исковете за
мораторна лихва,приема,че и тези искове подлежат на отхвърляне.
Дължимостта на мораторната лихва е обусловена от съществуването на
парично вземане,което не е издължено,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
исковата претенция за главница е счетена за недоказана по основание,искът за
мораторна лихва върху претендираната главница също подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът счита,че следва да бъдат
присъдена сумата от 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А. А. и И.Е.,против Л. Д.
Д.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 1357,15 лева ( хиляда триста
петдесет и седем лева и петнадесет стотинки ) цена за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,197,24 лева ( сто деветдесет и седем лева
двадесет и четири стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
02.09.2022 г.,37,08 лева ( тридесет и седем лева и осем стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,7,64 лева ( седем
лева шестдесет и четири стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 50431/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
4
адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А. А.
и И.Е. да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Л. Д.
Д.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС, сумата от 480 ( четиристотин и
осемдесет ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5