Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...07.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 235 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№96319/23.12.2019г. от Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение
№5364/02.12.2019г. по гр.д. №3867/2019г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „Агенция за сградно управление и сигурност“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг”, ул. „Николай Коларов”
№ 3, бл.4,
офис № 1
искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че „Агенция за сградно управление и
сигурност“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к. „Бриз-юг”, ул. „Николай Коларов” № 3, бл.4, офис № 1
дължи на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 450 лева, представляваща дължими неизплатени месечни
възнаграждения по договор за прокура от 07.05.2008г., формирана както следва: за периода от 01.12.2015г. до 01.01.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.01.2016г. до 01.02.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.02.2016г. до 01.03.2016г.- месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.03.2016г. до 01.04.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.04.2016г. до 01.05.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.05.2016г. до 01.06.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.06.2016г. до 01.07.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.07.2016г. до 01.08.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.08.2016г. до 01.09.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.09.2016г. до 01.10.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.10.2016г. до 13.10.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 96/10.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18876/2018г. по
описа на ВРС.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно в частта, в която съдът е приел,
че вторият от сключените между страните договори е недействителен поради
липсата на предвидено в закона основание за недействителност в приетия от съда
смисъл. Сочи се, че между страните биха могли да съществуват паралелно много
правни връзки, като освен това не са ангажирани доказателства за плащане на
възнаграждение, като същевременно се установява, че въззивникът е изпълнявал
задълженията си да представлява търговеца и да управлява предприятието му. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
„Агенция за сградно управление и сигурност“ ООД, е депозирала писмен отговор, в
който оспорва жалбата като неоснователна въз основа на аргументи за
законосъобразност и правилност на постановеното решение.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по предявен от Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск срещу „Агенция за
сградно управление и сигурност“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг”, ул. „Николай Коларов” № 3, бл.4, офис № 1
по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на заповед №
96/10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 18876/2018г. по описа на ВРС за сумата 10 450 лева, представляваща
дължими неизплатени месечни възнаграждения по договор за прокура от
07.05.2008г., формирана, както следва: за периода от 01.12.2015г. до
01.01.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от
01.01.2016г. до 01.02.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева;
за периода от 01.02.2016г. до 01.03.2016г.- месечно възнаграждение в размер на
950,00 лева; за периода от 01.03.2016г. до 01.04.2016г. - месечно
възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.04.2016г. до
01.05.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от
01.05.2016г. до 01.06.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева;
за периода от 01.06.2016г. до 01.07.2016г. - месечно възнаграждение в размер на
950,00 лева; за периода от 01.07.2016г. до 01.08.2016г. - месечно
възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.08.2016г. до
01.09.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от
01.09.2016г. до 01.10.2016г. - месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева;
за периода от 01.10.2016г. до 13.10.2016г. - месечно възнаграждение в размер на
950,00лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 07.05.2008г. между страните е сключен
договор за прокура, по силата на който ищецът бил натоварен от ответника да
управлява предприятието му срещу възнаграждение в размер на 950 лева месечно.
Договорът бил прекратен на 13.10.2016г. През целия период на действие ищецът
изпълнявал задълженията си по договора, но не получавал уговореното
възнаграждение. Твърди, че е сключвал трудови договори с работниците и служителите
на търговеца, представлявал го е пред трети лица във връзка с търговските
отношения на дружеството и други, като при управлението се е съобразявал с
набелязаните от търговеца цели и обусловените от тях начин и насока на
управление, както и при спазване на дължимата грижа на добрия търговец.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договора, както и че
ищецът е сключвал трудови договори с работници и служители и е представлявал
търговеца пред трети лица. Оспорва се твърдението, че ищецът е полагал грижата
на добрия търговец при изпълнение на задълженията си като прокурист. Твърди се,
че през периода на действие на договора за прокура ищецът е получил служебни
аванси в общ размер на 11111,22 лева от касата на дружеството, които
впоследствие не е отчел. Твърди се, че след сключване на договора за прокура
страните са преуредили отношенията си, като са постигнали съгласие договореното
между страните възнаграждение на прокуриста да бъде заплащано по силата на
отделно сключен между страните безсрочен трудов договор на 01.10.2008г., по
силата на който ищеца бил назначен на длъжност „прокурист“ с основно месечно
трудово възнаграждение от 950 лева. На 31.08.2011г. било сключено допълнително
споразумение към трудовия договор, по силата на което основното месечно
възнаграждение на прокуриста било увеличено от 950 лева на 1150 лева. В процесния
период от 01.12.2015г. до 13.10.2016г. за осъществяване на дейността си като
прокурист ищецът получил от ответното дружество нетна сума в общ размер от
29053,46 лева, включваща и премии, или средно по 2641,22 лева на месец, като възнаграждението
на ищеца било заплащано изцяло по банков път.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието наличието на сключен договор за прокура от 07.05.2008г., прекратен
на 13.10.2016г., по силата на който ищецът следвало като прокурист да управлява
предприятието на ответника срещу възнаграждение от 950 лева на месец, както и
че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, като е сключвал трудови
договори с работниците и служителите на търговеца и го е представлявал пред
трети лица във връзка с търговските отношения на дружеството.
С оглед на представения като
доказателство по делото договор от 07.05.2008г., с нотариална заверка на
подписите, съдът намира, че страните са били обвързани от валидно правоотношение, на
основание сключен на 16.12.2017г. договор за прокура, който следва да се
приеме за действителен с оглед липсата
на оспорване в този смисъл. От представения протокол от Общо събрание на съдружниците на
ответното дружество от 13.10.2016г. се установява взето решение за прекратяване
на договора за прокура от 07.05.2008г., сключен с Г.И.Г. и освобождаването му
като прокурист на дружеството.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ТЗ предвижда, че прокуристът е физическо лице, натоварено и
упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, което
съгласно чл. 22, ал. 1 има право да извършва всички действия и сделки, които са
свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да
упълномощава други лица за извършване на определени действия. Правомощията и
функциите на прокуриста спрямо предприятието на търговеца са сходни с тези на
управителя, а ограничение е предвидено в нормата на чл. 22, ал. 2 ТЗ. Правоотношението между прокуриста и търговеца възниква на
основание сключен двустранен договор, който може да е трудов или граждански и
по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения.
Съгласно чл. 23 от ТЗ,
отношенията между прокуриста и търговеца са уреждат с договор, без да се
конкретизира характера на договора. В правната теория и съдебна практика се приема,
че този договор може да е трудов или граждански, но е винаги възмезден, съобразно
изискването на чл. 21, ал. 1 ТЗ. В настоящия случай, видно от приетия и
неоспорен от страните като писмено доказателство договор за прокура от 07.05.2008г., страните са избрали да уредят отношенията
помежду си чрез граждански договор. Когато отношенията между страните са
уредени чрез граждански договор, той инкорпорира мандатно правоотношение, по
силата на което прокуристът се задължава да извърши действия по управлението на
предприятието на търговеца, при условията на пряко представителство, в рамките
на учредената му с договора представителна власт.
След сключване на
гражданския договор между страните е сключен и трудов договор № 85 от 01.10.2008г.,
съгласно който ищецът е назначен на длъжност „прокурист” при ответното
дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лева, увеличено
с допълнително споразумение № 17 на 1150 лева.
Видно от
двата договора, възложените на ищеца функции са идентични, не се и твърди
различен обем или вид работа, доколкото предвидените съгласно чл.21 и следв. от ТЗ правомощия и задължения на прокуриста са обективирани в представения
граждански договор. В потвърждение на факта, че на ищеца е било възложено
изпълнението на една и съща дейност с двата договора е и прекратяването на
трудовия договор за длъжността „прокурист”, със заповед № 28/17.10.2016г.
считано от 17.10.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. В мотивите на
заповедта е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е
обективната невъзможност за изпълнението му, възникнала вследствие на решение
на ОС на дружеството от 13.10.2016г. за прекратяване на договора за прокура от
07.05.2008г.
С оглед
на изложеното, настоящият състав намира, че между страните със сключване на
гражданския договор от 07.05.2008г. е възникнало правоотношение, по силата на
което ищецът е бил натоварен и упълномощен да управлява предприятието в
качеството на прокурист, което с последващото сключване на трудовия договор от 01.10.2008г.
е видоизменено в трудово. Не е спорно между страните и обстоятелството, че
ответникът през процесния период е получавал дължимите възнаграждения по
сключения между страните трудов договор. За изпълнението на една и съща дейност
се дължи едно възнаграждение, което в случая е изплатено в цялост, съобразно
увеличения размер, поради което настоящият състав преценява предявения иск като
неоснователен.
Съобразно
изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този
на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се потвърди изцяло.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд се дължат разноски в полза на въззиваемата
страна въз основа на представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане
на адв. възнаграждение. Направено е от въззивника възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото и ограничените процесуални действия, извършени пред въззивната инстанция.
Възнаграждението следва да бъде намалено до минималния предвиден в чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/2004г. размер 844 лв. и възложено в тежест на насрещната
страна в този размер.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №5364/02.12.2019г.
по гр.д. №3867/2019г. на ВРС, 26 състав.
ОСЪЖДА Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за сградно
управление и сигурност“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 844 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: