Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

гр.ВЕЛИНГРАД, 14.05.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

при секретаря: Мария Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД № 123  по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:            

         

 

           Производството е по чл.59 и след. от ЗАНН.

           С наказателно постановление № 17-0367-001399 от 22.11.2017г.  на Началник група при РУ на МВР Велинград на Б.А.А. ***, ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.117  от същия закон.

            Срещу НП е подадена жалба от Б.А.А. ***, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не е извършил описаното адм.нарушение. Твърди се, че детето е излязло внезапно на пътя и не е било в близост до мястото преди това, за да бъде възприето от жалбоподателят и съответно той да намали скоростта на движение на МПС. Така, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.117 от ЗДвП. Твърди се, че така както е описано нарушението и е определена правната квалификация на нарушението АНО е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението, както и точната правна квалификация.

             В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съдът да отмени постановлението. Сочи доказателства.

             Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.  

             По делото е постъпило писмено становище от ответника по жалбата с адм.наказателната преписка, в което се изразяват съображения за потвърждаване на постановлението.

             Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

 

    

    Жалбата е основателна .

              На 21.07.2017г. около 15.30 часа в гр.Велинград на бул.“Съединение“ жалб.Б.А. като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РА5452ВТ лична собственост се движел по булеварда, като в автомобила пътувала св.З.а.. В този момент внезапно на пътното платно навлязла Д.Г.Д., ЕГН: **********, вследствие на което настъпило съприкосновение между автомобила на жалб.А. и детето, в резултат на което настъпило ПТП. При настъпилото ПТП Д.Г.Д.не претърпявала вреди. На място пристигнали служители на РУ на МВР Велинград  св.Т.М. и св.Т.У., които разговаряли с очевидци на деянието и установили номера на автомобила, тъй като същия не останал на мястото на ПТП. При извършената справка се установило, че автомобила е собственост на жалб.А. ***. Служители на РУ на МВР Велинград посетили пострадалото лице и разговаряли с баба му, която отговаряла за него. Установили, че детето не е пострадало и че то и баба му нямат претенции към водача, за което била подписана декларация. Жалб.А. *** и му бил съставен акт за установяване на адм.нарушение. Възоснова на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел следната фактическа обстановка : на 21.07.2017г. около 15.30 часа в гр.Велинград на бул.“Съединение“ жалб.А., като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ РА5452ВТ при управление на МПС е извършил следното нарушение : 1. Водача управлява МПС, като не изпълнява задължението си при приближаване към място, където в близост до пътя, а именно на тротоара се намира уязвим участник в движението – Д.Г.Д., ЕГН: ********** от гр.Велинград и при възникнала необходимост, а именно детето внезапно навлиза на платното за движение, да спре, вследствие го блъска. Настъпва ПТП с пострадало лице. При така възприетата фактическа обстановка АНО определил правната квалификация на нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.117 от същия закон и на основание посочения тест от закона наложил на жалб.А. адм.наказание глоба в размер на 200 лв.

 

  По делото са разпитани като свидетели Т.М. и Т.У., които в показанията си потвърждават описаната фактическа обстановка, а именно, че е настъпило ПТП, при което не са били причинени вреди на пострадалото лице. Св.М. установява също така, че при извършената проверка се установило, че детето внезапно е навлязло на платното за движение.

 

По делото е разпитана като св.З.М. А., която в показанията си твърди, че пътувала в автомобила на жалб.А.. Когато се движели по булеварда в колона с други автомобили внезапно на пътното платно навлязло дете и ръката му се зажулила в десния калник на автомобила. Жалб.А. управлявал бавно автомобила и веднага спрял. Тъй като на детето му нямало нищо, то си тръгнало, а жалбоподателят и свидетелката също си тръгнали.

 

           Горната фактическа обстановка съдът възприе възоснова на показанията на св.Т.М., Т.У., З.а. и писмените доказателства по делото. Следва да се отбележи, че в случая няма противоречие в доказателствения материал по делото и показанията на св.З.а. и св.Т.М. не се различават относно фактите предмет на процеса. Св.У. е само свидетел по написването на акта за установяване на адм.нарушение и показанията му нямат отношение относно факта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

 

 

  При тези данни от правна страна съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено по следните съображения :

 

 

   По делото е установено от събраните доказателства, че на процесната дата жалб.А. като водач на МПС предизвикал ПТП, тъй като на пътното платно внезапно навлязло дете – Д.Г.Д.от гр.Велинград. Установено, че при ПТП пострадалото лице не е претърпяло вреди. Установено, е че детето е навлязло внезапно на платното за движение и не е било възприето преди това от водача – жалб.А..

    Видно от обжалваното наказателно постановление, е че жалб.А. е наказан за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.117 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“.

              Съгласно разпоредбата на чл.117 от ЗДвП „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“.

          В конкретния случай жалб.А. не е осъществил горепосочените състави на адм.нарушение, тъй като липсва субективния елемент на адм.нарушение. Това е така, тъй като по делото е установено от събраните доказателства съдържащи се в показанията на св.Т.М. и св.З.а., че детето Д.Д. е навлязло внезапно на пътното платно. Следователно жалб.А. не е имал възможност да възприеме детето когато същото е било на тротоара, за да се съобрази с  разпоредбата на чл.117 от ЗДвП, а именно да намали скоростта или да спре. В случая детето се е появило внезапно и жалб.А. не е имал възможност да реагира. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.6 от ЗАНН „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“.

  Следователно, за да осъществи състава на нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.117 от ЗДвП е необходимо жалб.А. да е действал виновно т.е умишлено. Необходимо е същия да е видял предварително детето на тротоара или близо до платното и да не е намалил скоростта или спрял. В случая обаче не е така, тъй като по делото е установено, че жалб.А. се е движел бавно в колона с други автомобили и детето внезапно е навлязло в платното за движение, при което е настъпило ПТП. В подкрепа на горния извод на съда са показанията на св.Т.М., който установява, че детето „излязло изведнъж, изкочило изведнъж и се ударило в автомобила“. В същия смисъл са и показанията на св.З.а., която е очевидец на деянието и заявява, че детето внезапно е излязло пред автомобила. Следователно предвид събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че жалб.А. не е нарушил разпоредбата на чл.117 от ЗДвП, тъй като не е действал виновно т.е не е възприел предварително детето, за да може да съобрази поведението си с него. Детето е навлязло внезапно на платното за движение и жалб.А. не е действал виновно по отношение на настъпилия резултат, а именно ПТП.  

   Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“.

Следователно приложимия закон е НК по отношение на обстоятелствата изключващи отговорността. В случая по делото е установено, че е налице хипотезата на чл.15 от НК, а именно „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици т.е случайно деяние“. От тук  може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай е налице обстоятелство изключващо отговорността на жалб.А., а именно случайно деяние по чл.15 от НК и същия не следва да носи отговорност за настъпилото ПТП.

Предвид гореизложеното съдът счита, че от една страна жалб.А. не е осъществил от субективна страна състава на адм.нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.117 от ЗДвП, тъй като не е действал виновно, а от друга страна е налице хипотезата на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.15 от НК, т.е налице е обстоятелство изключващо отговорността на жалб.А., а именно случайно деяние.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, тъй като жалб.А. не е осъществил състава на адм.нарушение от субективна страна и е налице случайно деяние.

           По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата на Б.А.А. *** уважена, като основателна .

  Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0367-001399 от 22.11.2017г.  на Началник група при РУ на МВР Велинград, с което на Б.А.А. ***, ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.117  от същия закон.

 

           Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд .

 

                                                                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: