Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.12.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

10.11.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

340

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Т.А.И. от ***, против Решение № 2153-08-307/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2112-08-475#9/27.05.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва в срок.

Излага съображения, че неправилно пенсионните органи не са зачели за действителен осигурителен стаж периода на самоосигуряване от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г., като в тази връзка оспорва изводите на административния орган като необосновани и почиващи на обективни факти.

Счита, че неправилно не е признат за осигурителен стаж и периодът от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. при осигурителя „***“ гр.Кърджали.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-307/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2112-08-475#9/27.05.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, след което да върне преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба по съображенията изложени в оспореното решението. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди в полза на ТП на НОИ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.04.2022 г. Т.А.И. от ***, с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2112-08-475 – л. 39/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Горното заявлението е подадено по повод постъпило в ТП на НОИ – Кърджали Експертно решение № ** от зас. № ** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – ***, с което на жалбоподателя е определена ** % трайно намалена работоспособност, ***, с дата на инвалидизиране 18.07.2017 г./л. 35/.

С Експертно решение № ** от зас. №** на *** г. на НЕЛК гр. София е отменено ЕР № ** от зас. №** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – ***, в частта относно датата на инвалидизиране, като е определена нова такава – 06.12.2019 г.

От опис на осигурителния стаж на Т.А.И. /л.30/ и посочените в него документи - военно-отчетна книжка №*** /л.17-л.18/ и трудова книжка № **/*** г./л. 19 – л. 20/, се установява, че Т.А.И. е придобил общ осигурителен стаж в размер на 4 години 2 месеца и 17 дни.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 21/, Т.А.И. се е регистрирал като самоосигуряващо се лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 14.08.2017 г. до  16.07.2018 г.

От Справка от Регистъра на осигурените лица в НОИ при пенсиониране /л. 22/, съдържаща данни за актуално състояние на трудовите договори, се установява, че Т.И. е сключил трудов договор с „***“ ООД, ЕИК ***, за периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., за който период липсват подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01120202 от 26.04.2019 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че проверяваният период от 14.08.2017 г. до  16.07.2018 г. не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Т.А.И., с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че през по-голямата част от периода, за който лицето е декларирало, че упражнява трудова дейност в качеството си на самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, не се намирал на територията на РБългария. Предвид това е аргументиран изводът, че Т.И. не е упражнявал дейност като земеделски стопанин и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. регистрацията като самоосигуряващо лице е извършена с цел придобиване на осигурителни права. Посочено е и, че за процесния период за лицето, в качеството му на самоосигуряващ се, не били внесени и дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО.

По делото е представена Справка с рег. № 292000-7318/20.04.2022 г./л. 63/, издадена от ОДМВР – Кърджали, видно от която за Т.А.И., с ЕГН **********, са регистрирани няколко задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. през ГКПП „***“, от които релевантни по делото са, както следва: влизане в РБългария на 27.07.2017 г. – излизане от РБългария на 16.08.2017 г.; влизане в РБългария на 06.11.2017 г. – излизане от РБългария на 16.11.2017 г.; влизане в РБългария на 14.05.2018 г. – излизане от РБългария на 20.05.2018 г.

От съдържащия се в административната преписка Доклад с вътр. № 1006-08-73/10.05.2022 г./л. 29, стр. 2-ра/, изготвен от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, се установява, че проверката на осигурителя  „***“ ООД, ***, възложена със заповед № ЗР-5-08-01116621/18.04.2022 г., свързана с осигурителния стаж и доход на Т.А.И. при посочения осигурителен за времето от 14.08.2017 г. до  16.07.2018 г., не може да бъде извършена, като са отразени и причините, поради които същата не може да се осъществи, а именно поради неоткриване на лицата представляващи осигурителя.

С Разпореждане № 2112-08-475#9/27.05.2022 г./л. 15/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.А.И. В административния акт са изложени мотиви, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране 5 години, при навършена възраст над 30 години, от който една трета /01 год. 8 месеца/ да е действителен. Предвид това, че жалбоподателя нямал 5 години осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено е, че не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г. като самоосигуряващо се лице, тъй като съгласно Констативен протокол № КВ-5-08-01120202 от 26.04.2022 г. на контролните органи при ТП на НОИ-Кърджали, не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Изложени са мотиви, че не е зачетен осигурителен стаж и за периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. при осигурителя „***“ ООД, ***, тъй като, според информационната система на НОИ, за посечения период било налице сключен трудов договор, но липсвали подадени данни в Регистъра на осигурените лица, а контролните органи на ТП на НОИ били в обективна невъзможност да извършат проверка на осигурителя.

Т.А.И. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-307/21.07.2022 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателя няма изискуемия осигурителен стаж от 5 години, поради което и независимо от установената ТНР, постановеният отказ за отпускане на пенсия на Т.И. е законосъобразен.

Обсъдени са резултатите от извършената проверка, материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01120202 от 26.04.2022 г., в който било прието, че времето от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г. по отношение на жалбоподателя не следва да се зачита осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която се е регистрирал като земеделски стопанин, защото лицето се е намирало през значителна част от това време извън територията на Република България. Освен това е отбелязано, че за процесния период дори липсвали както подадени данни с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, така и внесени във съответния фонд на ДОО осигурителни вноски. Изложени са мотиви, че след като Т.И.  не се е намирал в страната, той обективно не е могъл да осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, респ. за дейността за която е регистриран и за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

По отношение на незачетения осигурителен стаж на Т.И. за времето от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. при „***“ ООД, в решението са изложени мотиви, че пенсионния орган служебно е пристъпил към установяването на същия, чрез извършването на проверка на осигурителя, но тъй като последния след надлежно търсене не бил открит, за да представи необходимите за проверката документи, същата не била извършена.

Предвид това е прието, че периодите от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. и от  14.08.2017 г. до 16.07.2018 г. не следва да се зачитат за осигурителен стаж при пенсиониране на Т.А.И., поради което към датата на инвалидизиране същия имал придобит осигурителен стаж от 04 г. 02 м. и 17 дни, което било основание, предвид разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, исканата пенсия да бъде отказана.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила и в съответствие с целта на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 години, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на инвалидизирането.

В конкретния случай с Експертно решение № ** от зас. №** на *** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***, на Т.А.И., с ЕГН **********,  е определена ** % трайно намалена работоспособност ***, с дата на инвалидизиране 18.07.2017 г. и срок на инвалидността ***. Това експертно решение е отменено с Експертно решение № ** от зас. №** на *** г. на НЕЛК гр. София, в частта относно началната дата на инвалидизиране, като е определена нова такава – 06.12.2019 г. Няма данни последното решение да е било оспорено по надлежния ред, поради което изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж следва да се преценяват към 06.12.2019 г. По отношение на жалбоподателя са налице изискванията на чл. 72 от КСО за 50 и повече процента намалена работоспособност, като към датата на инвалидизиране Т.И. е на възраст 53 години. Според настоящия състав обаче, към тази дата Т.И. не притежава необходимия 5 години осигурителен стаж, за да му бъде отпусната исканата пенсия за инвалидност, респ. оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразно и обосновано, респ. постановено в съответствие с относимите материално правни разпоредби и целта на закона.

Спорният въпрос по делото е, следва ли да бъде зачетен за осигурителен стаж на жалбоподателя периодът от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г., респ. времето, за което се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, както и периодът от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., за който по данни от информационната система на НОИ, лицето е било в трудови правоотношения с работодател „***“ ООД, ***.

На първо място, настоящия съдебен състав намира, за правилни и обосновани, изложените от административния орган мотиви и направените изводи в оспорения акт, че на Т.И. не следва да бъде признат за осигурителен стаж периода от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г., респ. времето през което жалбоподателят е бил самоосигуряващо, не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която се е регистрирал като земеделски стопанин, тъй като за значително по-голямата част от този период лицето се е намирало извън територията на Република България.

В тази връзка съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителните вноски.

От представените по делото доказателства се обосновава изводът, че Т.А.И. не е упражнявал трудова дейност като земеделски производител, тъй като за релевантния период от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г. е пребивавал на територията на РБългария едва за няколко дни, за който период са регистрирани множество пътувания на лицето през ГКПП. Обичайното пребиване на жалбоподателя в страната е за по няколко дни, след което съществуват данни за задгранично пътуване в ***.

Видно от представената и приета като доказателство по делото Справка с рег. № 292000-7318/20.04.2022 г./л. 63/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за релевантния период за жалбоподателя са налице задгранични пътувания, както следва: влизане в РБългария на 27.07.2017 г. – излизане от РБългария на 16.08.2017 г.; влизане в РБългария на 06.11.2017 г. – излизане от РБългария на 16.11.2017 г.; влизане в РБългария на 14.05.2018 г. – излизане от РБългария на 20.05.2018 г. С други думи, с оглед така изнесените данни, за периода, през който Т.И. е бил самоосогуряващо се лице, същия е пребивавал на територията на РБългария едва 18 дни. Посоченото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателя относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Т.И. от страната за посочените периоди, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за зачитане на осигурителен стаж за периода от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г., административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с изложеното следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателя на заявената дейност като земеделски производител за периода от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период Т.И. е пребивавал в РБългария единствено 18 дни, като през останалото време се е намирал извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител.

Отделно от горното следва да се посочи, че по делото са налице и безспорни данни (Справка за направени вноски за фонд ДОО/л. 68/ и Справка за декларирани в Персонален регистър и внесени в Приход суми и разликата между тях /л. 69/, неопровергани в хода на делото по надлежен ред и с годни доказателства, че за посочения период за жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице не са внесени и дължимите осигурителни вноски. В тази връзка съобразно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 3, изр. последно от ДР на КСО, самоосигуряващите се лице се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, като с подобно съдържание е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, според която за осигурителен стаж на самоосигуряващи се лица се зачита, времето за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Изложеното е още един аргумент в подкрепа извода, че процесния период като самоосигуряващо се лице не следва да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.

На следващо място, съдът споделя и доводите на издателя на оспореното решение, че на Т.И. не следва да бъде признат за осигурителен стаж и периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., за който в административната преписка са налице данни единствено за наличието на сключен и прекратен трудов договор с осигурителя „***“ ООД, ***, което според съда обаче не е достатъчно, този период да бъде признат за осигурителен стаж при пенсиониране. В тази връзка в нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С други думи, осигурителния стаж се доказва с изрично изброените по-горе документи, респ. доказването на стаж не може да се установи с доказателства извън изброените. Както се посочи по-горе, видно от съдържащата се в преписката Справка от регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране, Т.И. е бил в трудови правоотношения с осигурителя „***“ ООД, за периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. Наличието на осигурителен стаж през определен период от време е обективен факт, който подлежи на доказване и предвид на това, че с неговото осъществяване се претендира настъпване на благоприятни за жалбоподателя правни последици, то същия носи доказателствената тежест за доказването му, но последното не е проведено нито в рамките на административното производство, нито пред съда. В конкретния случай, към заявлението за отпускане на инвалидна пенсия, Т.И. е приложил документи от вида на посочените в чл. 40, ал. 1 от НПОС, а именно Трудова книжка № **/*** г., в която обаче е удостоверен единствено трудов стаж, придобит във Ветеринарно медицински център - *** за периода от 01.11.1989 г. до 01.11.1991 г., респ. в същата липсва каквото и да е отразяване за положен осигурителен стаж при осигурителя „***“ ООД. По делото от страна на жалбоподателя не се представи и документ по образец, издаден от работодателя и по начина посочен в нормата на чл. 40, ал. 3 от НПОС, удостоверяващ осигурителен му стаж за периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. Предвид това и с оглед липсата на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица на НОИ за релевантния период, настоящия състав намира за недоказано в процеса, че Т.И. има придобит осигурителен стаж за времето от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., който да бъде зачетен при преценката за правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

По изложените съображения настоящия състав счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което на жалбоподателя не е зачетен за осигурителен стаж периодът от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г. и периодът от 14.08.2017 г. до 16.07.2018 г., са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби, респ. по отношение на същите не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съдът намира, че в административното производство по отпускане на пенсия не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В тази връзка, както бе изложено по-горе, Т.И. е депозирал в ТП на НОИ заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като към заявлението приложил оригинални документи за осигурителен стаж, сред които Трудова книжка № **/*** г., в която е отразен един единствен период на трудов стаж - от 01.11.1989 г. до 01.11.1991 г. След извършена справка в информационната система на НОИ, пенсионните органи установили данни за наличие на сключен и прекратен трудов договор на жалбоподателя с „***“ ООД, за времето от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., за което време в Регистъра на осигурените лица нямало подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С други думи, жалбоподателят е подал заявление за пенсиониране, към което не е представил документ, удостоверяващ положен осигурителен стаж за периода на трудовия договор, респ. заявлението за пенсия е било с липсващ документ. В тази връзка по силата на чл. 1, ал. 5 от НПОС, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане а международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В конкретния случай, цитираната норма, която е израз на служебното начало в административния процес, безспорно не е била спазена от пенсионния орган на ТП на НОИ, тъй като видно от административната преписка Т.И. не е бил уведомяван за обстоятелството, че за определен период не представя документ за осигурителен стаж, респ. не му е предоставена възможност да представи такъв. Независимо от изложеното, настоящия състав намира, че този пропуск на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като за установяване на осигурителния стаж на лицето за релевантния период, органа служебно е предприел действия за изясняването му, като е изискал извършването на нарочна проверка в осигурителя. В крайна сметка такава обаче не била извършена от контролните органи на ТП поради това, че същите били в невъзможност да открият осигурителя, чрез неговите представляващи.

Предвид горното, съдът счита, че при издаване на обжалваното решение административния орган е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 35 от АПК, а именно да издаде административния акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите граждани и организации. Освен това следва да се посочи, че спорния осигурителен стаж с осигурител „***“ ООД е за периода от 13.08.2008 г. до 25.11.2008 г., т.е. продължителността му е 3 месеца и  12 дни, поради което прибавен към признатия за установен от пенсионния орган осигурителен стаж от 4 години 02 месеца и 17 дни, се получава общ осигурителен стаж от 4 години 05 месеца и 29 дни, което отново не покрива изискванията за минимум 5 г. осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране, респ. отново няма да са налице условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО.

В заключение съдът намира, че в процеса Т.А.И. не проведе главно и пълно доказване на твърденията си, че притежава изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурителен стаж, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение № 2153-08-307/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2112-08-475#9/27.05.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                         

 

Р Е Ш И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.А.И. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-307/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2112-08-475#9/27.05.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Т.А.И. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                               Председател: