№ 157
гр. Враца, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4915/20.10.2022 г. на "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, чрез юрисконсулт Л. Н., против Решение № 190/08.09.2022 г. по гр.д.№
1318/2021 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с практика на ВКС и
съдилищата в РБ. Изразява се несъгласие с изложените от районния съд
мотиви, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на 11.09.2014
г. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е приложил
постановките на ППВС № 3/1980 г. и погрешно е отчел предприетите
изпълнителни действия по изп.д.№ 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., които
прекъсват погасителния давностен срок. Излагат се в хронологична
последователност извършените изпълнителни действия и се посочва, че всяко
от тях прекъсва погасителната давност, а евентуалното бездействие на
съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя. В тази насока се
извършва позоваване на постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и на практика на съдилищата в страната.
Въззивникът посочва, че не е необходимо предприемането на действие
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната, и изтъква, че
в случая давността е била прекъсвана многократно с предприемането на
посочените изпълнителни действия. Развива съображения, че до 26.06.2015 г.
1
е било в сила ППВС № 3/1980 г., според което давност не е текла по време на
изпълнителния процес, а приетото ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК няма обратно действие. В подкрепа на изложеното се позовава на
множество решения на ВКС. Прави обобщение, че от образуването на
изпълнителното дело на 04.09.2014 г. до приемането на ТР № 2/26.02.2015 г.
не е текла давност относно процесното вземане, тъй като в този период е било
налично висящо изпълнително производство, а ТР действие занапред. Развива
съображения, че при това положение 5-годишният давностен период би бил
26.06.2015 г. – 26.08.2020 г., след като бъде взето предвид и обявеното в
страната двумесечно извънредно положение, по време на което погасителната
давност е била спряна, но през този период са предприемани изпълнителни
действия.
В жалбата се прави разграничение между перемпционния и давностния
срок, като се сочи, че според цитирана практика на ВКС перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1550/27.03.2023
г. от въззиваемата З. Ц. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Н. М.,
който оспорва основателността на жалбата и изразява становище, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно,
постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Навеждат се доводи, че преценката на районния съд, че следва да
намери приложение ТР № 2/2015 г., а не ППВС № 3/1980 г., е правилна и
обоснована, тъй като съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗНА тълкуването
има действие от деня, в който е влязъл в сила тълкувания акт, а според ал.2 на
същата разпоредба органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да
създаде затруднения. Изтъква се, че в случая липсва такова изключение,
поради което ТР следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали
преди приемането му. Посочва се, че последното валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника на 11.09.2014 г., като в рамките на
последвалия двугодишен срок до 11.09.2016 г. не са били предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Навеждат се доводи, че
насроченият опис на движими вещи на длъжника на 06.01.2016 г. не е
осъществен, тъй като не е платена държавна такса за предприемането на това
изпълнително действие, а присъединяването на държавата като взискател на
02.10.2014 г. не е довело да прекъсването на давността, тъй като съгласно
чл.191, ал.3 ДОПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената на основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка
2
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на З. Ц. П. против "Кредит инкасо
инвестмънтс" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, във вр.
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4 509,32 лв. - главница,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.03.2013г.;
сумата в размер на 410,56 лв. – юрисконсултско възнаграждение; сумата
80,00 лв. – разноски по арбитражно производство и сумата 50,00 лв. –
държавна такса.
Ищцата твърди, че срещу нея по молба на "Профи кредит България"
ЕООД е било образувано изп.д. № 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег.№
***, с райн на действие СГС. Посочва извършените изпълнителни действия в
тяхната последователност.
В исковата молба се сочи също, че съдебният изпълнител неправилно е
отбелязал, че последното изпълнително действие по изп.д.№ 9772/14 г. е от
08.06.2016 г., когато е подадена молбата за извършване опис на движими
вещи. Ищцата счита, че подаването на молбата и насрочването на опис на
движими вещи не прекъсват давността, тъй като съобщението за описа не е
получено от длъжника, взискателят не е заплатил такса за извършване на
описа и такъв не е бил извършен. Навежда доводи, че за да може да бъде
прекъсната давността, искането трябва да е редовно направено, а в случая
взискателят не е внесъл дължимата такса. В тази насока се позовава на т.10 от
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., според която в изпълнителния процес
взискателят трябва да поддържа със своите действия неговата висящност като
внася съответните такси и разноски за извършване на поисканите от него
изпълнителни действия. Счита, че след като взискателят не е внесъл
дължимата такса, то е налице негово бездействие, поради което като дата на
последно изпълнително действие следва да се приеме 11.09.2014 г. Сочи, че
от тази дата до следващото изпълнително действие на 06.02.2019 г. са
изминали повече от 2 години, поради което делото следва да се счита
прекратено. При тези съображения намира, че извършените след
прекратяване на делото действия, вкл. и молбата за насрочване на опис от
08.06.2016 г., не представляват валидни изпълнителни действия и не водят до
прекъсване на давността.
Според изложеното в исковата молба, от датата на последното
изпълнително действие – запор на банкови сметки от 11.09.2014 г. до датата
на образуване на новото изпълнително дело – 22.03.2021 г. са изтекли повече
от пет години, от което следва, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, което поражда правен интерес от предявяването на иск
за установяване на този факт.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Посочва, че е
придобил вземането по изпълнителния лист по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между "Профи кредит" и
"Кредит инкасо". Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп.д.№ 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Посочва, че с
3
молбата за образуване на изпълнителното производство първоначалният
взискател "Профи кредит" е възложил правомощия по чл.18 ЗЧСИ и е
поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като на
тази дата е прекъсната погасителната давност. Не оспорва, че на 05.09.2014 г.
са изпратени запорни съобщения до множество банки. Сочи, че на 02.10.2014
г. по делото е присъединена като взискател ТД на НАП, което отново е
довело до прекъсване на погасителната давност, съгласно т.10 от ТР № 2/2013
г. Посочва също, че на 06.01.2016 г. по делото е депозирана молба от
предходния взискател, с която е поискано насрочване на опис на движими
вещи и такъв е бил насрочен на 08.06.2016 г., за което е изпратена призовка за
доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата е било изпратено и
запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, както и напомнително
съобщение до работодателя. Твърди, че на 21.05.2018 г. отново е бил
насрочен опис на движими вещи и е изпратена призовка до длъжника. В
отговора се посочва също, че на 28.02.2019 г. ответникът е депозирал молба
за конституирането му като нов взискател, като с тази молба е било поискано
и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с което
действие също е била прекъсната погасителната давност. На 15.01.2020 г.
новият взискател е поискал извършване на справки и насрочване на опис на
движими вещи, а на 01.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника и е бил насрочен опис на движими вещи. Според
ответника, всяко направено искане за предприемане на изпълнителни
действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да предприеме необходимото за изпълнение на искането, а
евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за
взискателя.
В отговора се посочва, че изп.д.№ 9772/2014 г. е било прекратено, след
което новият взисакател е поискал образуване на ново изпълнително
производство въз основа на същия изпълнителен лист. Такова е било
образувано под № 1926/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., като с молбата за
образуване е поискано налагането на запори и насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, с което отново е прекъсната
погасителната давност. На 07.04.2021 г. са били изпратени запорни
съобщения до няколко банки, както и до работодателя и е насрочен опис на
движими вещи. В резултат на това на 12.05.2021 г. по банковата сметка на
ЧСИ е постъпила сума в размер на 2 595,00 лв., удържана в изпълнение на
наложен запор на банкова сметка.
В отговора се навеждат доводи, че всички посочени изпълнителни
действия са прекъснали течащата погасителна давност, че следва да се прави
разграничение между перемпционния и давностния срок и перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Развиват се и съображения
относно действието във времето на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено като изгубило сила ППВС №
3 от 18.11.1980 г. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на
практика на ВКС и съдилища в страната.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са
приложени заверени копия от изп.д.№ 2014***0409772 и изп.д.№
2022***0401926 по описа на ЧСИ Н. М..
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
4
съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 23.06.2014г., издаден по т.дело №
3784/2014г. по описа на СГС въз основа на Решение № 1229/28.03.2013 г. по
вътр.арб.дело№ 1229/2013 г. по описа на Арбитражен съд "Арбитер
Юстицарум" СНЦ, З. Ц. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
кредитора "Профи Кредит България" ЕООД, сумата от 4509,32 лв. , заедно
със законната лихва от 28.03.2013 г. – датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 410,56 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от
80,00 лв. – разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50,00
лв., представляваща заплатена държавна такса в производството по издаване
на изпълнителен лист.
На 04.09.2014 г. въз основа на подадена молба от "Профи Кредит
България" ЕООД, към която е приложен посочения изпълнителен лист, е
образувано изп.д.№ 2014***0409772 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с
район на действие СГС. С молбата взискателят е поискал да бъде извършено
проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника и е възложил
всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Поискал е също така и налагане на
запор в "Банка ДСК" ЕАД.
В изпълнение на поисканото и на възложените му правомощия ЧСИ е
извършил справки, при които е констатирал, че З. Ц. П. работи по трудов
договор.
С Разпореждане от 05.09.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането
за трудово възнаграждение на З. Ц. П. и на същата дата е изпратено запорно
съобщение до работодателя.
На 05.09.2014 г. са изпратени и запорни съобщения до множество
банки за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
На 11.09.2014 г. на длъжника са връчени покани за доброволно
изпълнение както лично, така и чрез работодателя.
С молба от същата дата З. П. е поискала да бъде вдигнат наложения
запор върху банковата й сметка в "Райфайзен Банк", тъй като по тази сметка
получава социални помощи и надбавки за отглеждане на дете. Тази молба е
уважена и е вдигнат наложения запор върху посочената банкова сметка.
С молба от 06.01.2016 г. взискателят "Профи кредит България" ЕООД
е поискал да бъде извършен опис на движимо имущество на длъжника.
С Разпореждане от 08.06.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движими
вещи на З. Ц. П. на 26.07.2016 г., постановил е да се изпрати призовка за
принудително изпълнение и е начислена такса в размер на 24,00 лв. с ДДС за
изпращането на призовката. До З. П. е изпратена призовка за принудително
изпълнение с уведомление за насрочения опис, която не е могла да й бъде
връчена, тъй като изпратените съобщения са се върнали с отбелязване, че
адресът е сменен.
На 08.06.2016 г. са изпратени и напомнително писмо до работодателя
за наложения запор, както и запорно съобщение до Райфайзенбанк България
ЕАД за наложен с разпореждане от същата дата запор върху банковите
сметки на З. Ц. П.. С молба от 06.07.2016 г. длъжницата е поискала да бъде
вдигнат наложения запор върху банковата й сметка, тъй като по същата
постъпват обезщетения и помощи от НОИ, за което представя извлечения от
5
същата сметка. Тази молба е уважена от ЧСИ и със съобщение от 07.07.2016
г. е вдигнат наложения запор в Райфайзенбанк България ЕАД.
С Разпореждане от 21.05.2018 г. ЧСИ М. е насрочил опис на движими
вещи на длъжника за 20.07.2018 г. До З. П. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, която няма данни да й е била връчена.
На 08.08.2018 г. между "Профи кредит България" ЕООД и "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който
на ответника са прехвърлени множество вземания, сред които и вземането
срещу ищцата.
Подадена е молба от 28.02.2019 г. за конституиране на дружеството-
цесионер като взискател в изпълнителното производство. Със същата молба е
поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника и е възложено извършване на необходимите
действия по чл.18 ЗЧСИ.
С молба от 07.01.2020 г. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е
поискал да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за наличието на
разкрити банкови сметки, да бъдат наложени запори и да бъде насрочена дата
за извършване на опис на движими вещи.
С Постановление от 01.10.2020 г. ЧСИ М. е конституирал като
взискател "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД.
С разпореждания от същата дата ЧСИ е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника за 05.11.2020 г. и е наложил запор върху вземането за
трудово възнаграждение на З. Ц. П.. За извършените действия са изпратени
призовка за принудително изпълнение и запорно съобщение до работодателя.
На 23.11.2020 г. е постъпила молба от длъжника З. Ц. П., с която се
иска да бъде прекратено образуваното изпълнително производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С Постановление от 26.11.2020 г. е прекратено производството по
изп.д. № 2014***0409772 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е постановено
вдигане на наложените запори.
С молба от 14.12.2020 г. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е
поискало да бъде образувано ново изпълнително производство против З. Ц. П.
въз основа на същия изпълнителен лист. С молбата е поискано да бъде
насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника,
както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение.
Въз основа на молбата е образувано изп.д.№ 2022***0401926 по описа
на ЧСИ Н. М..
С Разпореждане от 22.03.2021 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника за суми по банкови сметки на длъжника и е насрочен опис на
движимото му имущество, а с Разпореждане от 07.04.2021 г. е наложен и
запор върху трудовото възнаграждение. На 07.04.2021 г. са изпратени запорни
съобщения до банките и до работодателя.
С Постановление от 19.05.2021 г. е присъединен като взискател НАП.
В резултат на наложените запори по изпълнителното дело е постъпила
сума в размер на 2 595,00 лв. и е извършено разпределение на същата.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК, съгласно която длъжникът
6
може да оспорва чрез иск изпълнението, т.е. вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване (чл.439, ал.2 ГПК).
Предявеният иск се явява допустим, предвид качеството на ищцата З.
Ц. П. на длъжник в изпълнително производство и наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили факти, а
именно - изминал период от време след влизане в сила на изпълнителното
основание, водещ до недължимост, поради погасяване по давност, на
претендираното вземане от ответника - взискател по изп.дело №
2022***0401926 по описа на ЧСИ Н. М..
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищцата е да установи
съществуването на новонастъпилите факти след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в
случая - твърдението си за изтекла погасителна давност след издаването на
изпълнителен лист. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
погасителната давност е била спирана или прекъсвана.
В конкретния случай страните не спорят по фактите, а по правните
последици от същите и по-конкретно по въпроса относно прекъсването на
давността в резултат на предприети действия за принудително изпълнение.
При разрешаването на този въпрос следва да бъдат съобразени
разясненията, дадени в задължителните за съдилищата тълкувателни
решения.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че в изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи), поради което е прогласено, че
ППВС № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, е пояснено, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая процесните вземания са установени по основание и размер с
влязло в сила арбитражно решение и на основание чл.117, ал.2 ЗЗД давността
за тях е петгодишна.
От момента на постановяване на арбитражното решение – 28.03.2013 г.
до датата на образуване на изп.д.№ 2014***0409772 по описа на ЧСИ Н. М. –
04.09.2014 г. давност не е могла да изтече предвид краткия времеви период.
При приложение на постановките на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д.
№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла и в периода след
образуването на изпълнителното дело до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, предвид това, че съгласно приложимото
към този период ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес, т.е. погасителна давност е могла да започне да тече
от 26.06.2015 г.
7
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е пояснено, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл.426, ал.2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 ГПК.
В случая се установи, че след 26.06.2015 г. са извършени следните
действия по изп.д.№ 2014***0409772:
На 06.01.2016 г. е постъпила молба от взискателя за извършване опис
на движимото имущество на длъжника и с разпореждане от 08.06.2016 г. е
насрочен такъв опис, но няма данни същият да е извършен.
На същата дата - 08.06.2016 г. ЧСИ по своя инициатива, в изпълнение
на възлагането по чл.18 ЗЧСИ, е наложил запор върху банкова сметка на
длъжника З. П.. С оглед цитираната практика на ВКС, това налагане на запор
е изпълнително действие, което прекъсва давността и от този момент започва
да тече нова погасителна давност. По своя инициатива ЧСИ е насрочил и опис
на движими вещи с разпореждане от 08.06.2016 г.
Дори и да се приеме, че с така наложения запор на банкова сметка не
е прекъсната давността, доколкото същият е бил отменен от ЧСИ на
07.07.2016 г., както и че с оглед цитираната практика на ВКС насрочването
на опис на движими не е изпълнително действие и не прекъсва давността (в
този смисъл - вж Определение № 60523 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3532/2020 г., IV г. о., ГК), настоящият съдебен състав намира, че погасителна
давност все пак не е изтекла. Това е така, тъй като от 26.06.2015 г. до
28.02.2019 г., когато е подадена молба от "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател,
да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се
в дома на длъжника, и е възложено извършване на необходимите действия по
чл.18 ЗЧСИ, не са изтекли пет години. Такъв срок не е изтекъл и до подаване
на следващата молба от 07.01.2020 г., с която "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД е поискал да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки, да бъдат наложени запори и да бъде
насрочена дата за извършване на опис на движими вещи.
Настоящият съдебен състав намира, че е без значение обстоятелството
8
дали в така посочените периоди е настъпила перемпция (с оглед
постановеното на 26.11.2020 г. прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК). Съдебната практика (в този смисъл вж
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК)
приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. В чл.116, б."в" ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла.
В конкретния случай "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД с
молбите си от 28.02.2019 г. и от 07.01.2020 г., които са подадени в рамките на
петгодишен срок след 26.06.2015 г. е поискал да бъде конституиран като
взискател и е посочил нови изпълнителни способи. С оглед цитираната
съдебна практика, ирелевантно е обстоятелството, че ЧСИ се е произнесъл по
тези молби и е предприел исканите изпълнителни действия едва на 01.10.2020
г., т.е. след изтичането на давностния срок. Давността следва да се счита
прекъсната от датите, на които са отправени исканията, тъй като забавата не
зависи от волята и поведението на кредитора, а е следствие на бездействие на
съдебния изпълнител. С предприетите впоследствие в рамките на
новообразуваното изп.д.№ 2021***0401926 по описа на ЧСИ Н. М.
изпълнителни действия от 22.03.2021 г. и 07.04.2021 г. по налагане на запори
върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение отново е прекъсната
погасителната давност.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за установяване на несъществуване на вземането като
погасено по давност е неоснователен. Като е достигнал до друг извод и е
уважил исковата претенция, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
9
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответното дружество,
поради което и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции
в размер на по 100,00 лв. Така определеното възнаграждение е в минималния
размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради
липсата на фактическа и правна сложност на делото, и с оглед обема на
осъществената защита. Следва да му бъдат присъдени и направените
разноски за внесена държавна такса при въззивното обжалване в размер на
100,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 190/08.09.2022 г. по гр.д.№ 1318/2021 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Ц. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено,
че не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 4 509,32 лв. - главница, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.03.2013г.; сумата в
размер на 410,56 лв. – юрисконсултско възнаграждение; сумата 80,00 лв. –
разноски по арбитражно производство и сумата 50,00 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК З. Ц. П., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в общ размер от 300,00 лв., в т.ч. по 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 100,00 лв. –
внесена държавна такса при въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10