Решение по дело №94/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 94/04.10.2012 г., постановено по гр.д. № 1045 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Н. Е. Я. от Г., У.С. № 17, с ЕГН * да заплати на Р. А. М. от Г., У.С. № , с ЕГН * сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 01.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ухапване от куче, както и сумата 395.83 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл.50 от ЗЗД за разликата над сумата от 500 лв. до пълния му размер от 1200 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. А. М., представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва в отхвърлителната му част като необосновано. В жалбата се сочи, че приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди бил неправилен и несправедлив. Твърди се, че не били отчетени в пълна степен неимуществените вреди, претърпени от ищеца и изразили се в болки и страдания. Моли съда да измени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като присъди пълния обем на поисканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Твърди се също, че имало вероятност въззивницата да бъде заразена от ухапването на кучето.

Въззиваемата Н. Е. Я. не е представила отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата, като излага съображения, че няма основания да заплаща обезщетение, тъй като кучето не било нейно, а улично.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от куче. Ищцата сочи в исковата молба, че била нападната и ухапана от куче, собственост на ответницата, в резултат на което претърпяла болки и страдания. Ответницата оспорва иска като твърди, че кучето не било нейно и няма основание да заплаща обезщетение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 01.10.2011 г. ищцата била нападната и ухапана по левия крак от куче порода „Българска овчарка”, което било собственост и се отглеждало от ответницата в нейния двор. В следствие на ухапването въззивницата Р. М. получила наранявания, изразяващи се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на лявата подбедрица, като й е било причинено болка и страдание. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от животни отговарят солидарно собственика и лицето под чийто надзор са се намирали. В случая безспорно е установено, че кучето, причинило увреждане на въззивницата е собственост на въззиваемата. Това се установява както от писмо изх. № */06.12.2011 г. на Кмета на Община Кърджали, така и от обясненията на ответницата Н. Е. Я., дадени по повод извършената проверка от РУ „Полиция” – Г., където същата изрично посочва, че в двора си отглежда куче, което понякога било вързано, а друг път пуснато на свобода. В тази връзка съдът не приема показанията на разпитаните пред първоистанционния съд свидетели Н. К. и С. К., които твърдят, че Н. Е. Я. нямала куче. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за заплащане на причинените на ищцата неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционния съд. При определяне размера на дължимото обезщетение са отчетени причинените на Р. М. телесни увреждания, като обосновано е прието, че за овъзмездяване на неимуществените вреди са необходими и достатъчни 500 лв., до който размер е уважен предявеният иск. По делото не са посочени и събрани доказателства, установяващи по-висока степен на причинените болки и страдания от обичайните за такъв вид ухапване от куче. В тази връзка не може да бъде споделен изложеният във въззивната жалба довод, че не са отчетени в пълна степен неимуществените вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционият съд е извършил обоснована и правилна преценка на причинените неимуществени вреди е и определил размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Що се отнася да изложения в съдебно заседание довод за вероятността за заразяване на ищцата в следствие на ухапването, то следва да се посочи, че по делото няма никакви данни за такова заразяване, поради което не може да се присъжда обезщетение за вреди, които реално не са настъпили.

Като е достигнал до такива правни и фактически изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не са направени от въззиваемата, а и такива не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от Г¤К, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/04.10.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1045 по описа за 2012 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.