Р Е Ш Е Н И Е № 260031
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 13.10.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №315 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба от Г. Ф., чрез процесуалния
пълномощник адвокат С.М., против постановеното решение №147 от 11.03.2020
г. по т.д.№281/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в уважителната му част.
С обжалваното решение са
разгледани субективно съединените искове от Ш.М. Х. и Л.Ш.П. за заплащане на
застрахователно обезщетение срещу Г. ф., като ответникът е осъден да заплати на
Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници на
първоначалния ищец Ш.М. Х., обезщетение в размер на 78 000 лв., като е отхвърлен иска за
разликата до пълния претендиран размер 200 000 лв., както и е отхвърлен иска от Л.Ш.П. за заплащане на обезщетение
в размер на 80 000 лв., за претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие на смъртта на М. Ш. Х., починал на 12.05.2018 г. при ПТП.
Жалбоподателят Г. Ф. е останал
недоволен от постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 78 000 лв., поради което е подал
въззивна жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано по подробно
изложени съображения.
Не е налице
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Първо, не е съгласен с изводите на
съда относно механизма на ПТП, като според него не е проведено пълно и главно
доказване на механизма от ищците в
съответствие с оспорване на констативния протокол и разпределената им
доказателствена тежест. Оттук и са формирани неправилни изводи за противоправността
на поведението на неизвестният водач на МПС, за причинно-следствана връзка
между противоправното поведение и
настъпилите вреди, за вината по смисъла на чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Счита и, че е
допуснато нарушение при приложението на чл.51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД,
доколкото пострадалият със своето поведение е имал изключителна вина за настъпване на ПТП, а при условие на
евентуалност - особено съществено е
допринесъл за настъпването на ПТП.
Позовава се и на процесуални нарушения на
окръжния съд при обсъждането на събраните по делото доказателства, както и че
изводите му не съответстват на доказателствения материал.
Моли да се отмени решението в обжалваната
част, като се отхвърли претенцията на Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници на
първоначалния ищец Ш.М. Х.. Евентуално, в случай, че се приеме, че поведението
на водача на неидентифицирания автомобил е довело до реализиране на инцидента,
да се отчете най-малко 80 % съпричиняване на вредоносния резултат от М. Х. и да се отхвърли иска в останалата му
част. Претендират се и разноските.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници на
първоначалния ищец Ш.М. Х. чрез процесуалния представител адвокат Г.Т., в който
се счита същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение, като се
потвърди решението в обжалваната част по подробно изложени съображения.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 18.05.2020 г. Въззивната жалба срещу него
е подадена на 26.05.2020 г. в
срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Следва да се пристъпи към разглеждане по същество на решението, отнасящо се до
уважителната част на първия субективно съединен иск. Видно от данните по делото, Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници на първоначалния ищец Ш.М.
Х., претендират застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за
причинените неимуществени вреди на техния наследодател Ш.М. Х., починал в хода
на производството по делото, от смъртта на сина му М. Х., починал на 12.05.2018 г. в резултат на
ПТП.
Твърди се, че на път три-375 км 33 път П.-П. е настъпило ПТП, при което
неизвестен извършител е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Х., за което е съставен констативен протокол за ПТП. Основни причини
за ПТП били, че пострадалият се е намирал на платното за движение на място и в
момент, когато това не е било безопасно, както и че водачът на неустановеното
МПС не бил реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходец, както и че
се е движил с несъобразена скорост с пътните условия.
Първоначалният ищец предявил претенция пред Г.
Ф. на 09.10.2018 г., като с писмо от 20.12.2018 г. Ф.ът отказал изплащане на
обезщетение.
Твърди се, че ищецът е баща на починалия, че
живеели заедно, като М. имал отключващо
се заболяване „Шизофрения“ от около 30 години и се налагало най-близките му да
се грижат за него. Въпреки заболяването, баща му и той изградили силна
емоционална връзка. Баща му се грижил за него. Смъртта му го заварила
неподготвен, изпаднал в дълбока депресия и криза. Болката му била непоносима.
Здравословното му състояние се влошавало. Така се е стигнало до предявяването
на настоящата искова молба.
Ответникът
оспорва исковата молба и изложените твърдения в нея в представения отговор.
Счита, че не дължи обезщетение. Причина на вредоносния резултат е поведението
на самия загинал М. Х., който е поставил в опасност живота и здравето си, като
е навлязъл на пътното платно, без да се
съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото го МПС, както и с
липсата на видимост. Освен това, настъпилото ПТП се явява случайно събитие по
смисъла на чл.15 от НК спрямо неизвестния водач, управлявал неидентифицирано
МПС, тъй като пешеходецът се е явявал непредвидимо за него препятствие,
съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на неизвестния водач.
Счита и, че травматичните увреждания, получени от загиналия пешеходец
вследствие блъскането от първия автомобил и падането му на пътното платно, са
смъртоносни сами по себе си. Ако не се приеме тезата, че основна вина за ПТП
има загиналия пешеходец, се прави възражение за съпричиняване от негова страна
в размер на 80 %. Счита и , че претенцията е силно завишена.
За
установяване на твърденията в исковата молба и възраженията в отговора са
допуснати доказателства за установяване механизма на ПТП, здравословното
състояние на пострадалия, вредоносния резултат, отношенията в семейството и
изпитаните болки и страдания.
От изводите на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира като компетентни и
неоспорени от страните, се установява, че на пострадалия М. Х. са причинени
множество тежки несъвместими с живота травматични увреждания, които са
причинени по време и начин, както се съобщава по делото – при станалото ПТП.
Вещото лице е описало уврежданията и механизма на получаването им – блъскане от
МПС в областта на задната повърхност на тялото, от към гърба, възкачване по
торпедото на МПС с удар най-вероятно в предното стъкло, изхвърляне на тялото
напред спрямо МПС и настрани. Уврежданията са прижизнени, което означава, че
пострадалият категорично не е бил жизнеспособен след блъскането от МПС с
последващо падане на пътното платно.
От приложения констативен протокол за ПТП се
установява, че ПТП е причинено от неизвестен извършител с неидентифицирано МПС.
Поради оспорване на констатациите относно механизма на ПТП, е назначена съдебно
–техническа експертиза, разпитани на страната на ответника са свидетелите И.С. и И.И., а впоследствие и допълнителни
съдебно-технически експертизи.
От
назначената съдебно-техническа експертиза се установява най-вероятният механизъм
на ПТП. Неизвестно ПТП се е движило по платното за движение на пътя П.-П.. През
това време пешеходецът М. е бил на пътя
пред автомобила. Настъпил удар в предната част на МПС и задната част на тялото
на пешеходеца. След удара той паднал на платното за движение и останал там до
момента, в който второ МПС прегазило трупа откъм лявата раменна става на
пострадалия. Технически причини за настъпване на ПТП са, че пешеходецът е бил на платното за движение на място и в
момент, когато това не е било безопасно, че в този случай водачът на
неизвестния автомобил не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходеца или се е движил с технически несъобразена скорост, поради което не е
могъл да спре преди мястото на удара. ПТП е настъпило на хоризонтален, равен и
асфалтиран участък от пътното платно,
при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена
светлина-автомобилни фарове. Посочена е технически съобразената скорост – 76
км/ч, скоростта на движение в момента на удара 80-90 км/ч, която скорост е
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси
светлини, както и съобразена - при
движение на дълги светлини.
Установява се и мястото на удара - най-вероятно в северната лента от
МПС, което се е движило в посока запад-изток на база червените петна от кръв,
които са в една линия и започват от средата на северната лента, като са насочени
късо на изток към южната лента. Втората линия петна от кръв са продълговати,
косо насочени от южната лента на изток към северната лента, като поради
естеството си са оставени при плъзгането на трупа в момента на прегазването му
и след това от втория автомобил.
От
показанията на свидетелката С. се установява, че въпросният ден на здрачаване
пътували с приятеля и в посока П.-С., където видели мъж с тъмни дрехи, който да
върви по насрещното пътното платно за движение. Видимо мъжът не бил много
адекватен, на знаели как да реагират и поради това се обърнали към полицията.
Позвънила на тел.112, казала си имената, съобщила, че на пътното платно ходи
човек, за да може да се реагира. Тези показания се потвърждават от показанията
на свидетеля И.И., спътникът на първата свидетелка. Мъжът се движил по
насрещното на тях платно. Минавали и други автомобили, подавали му сигнали,
свирили, пресветвали, но той не реагирал, продължавал да върви със скръстени
ръце. Свидетелят уточнява и мястото, на което е видял мъжът, както и че е
нямало банкет на това място.
Изготвена
е и допълнителна съдебно техническа експертиза за хипотезите, при която
пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното платно в посока от север на юг
перпендикуларно и по диагонал на пътното платно, като се изчислят различни
варианти на движение на пешеходеца и се отговори дали при различните варианти
би могъл да се предотврати удара с неидентифицираното МПС. След съответните
изчисления вещото лице е достигнало до извод, че при перпендикулярно движение
на пешеходеца спрямо платното на движение, както и на движение под направление от 233 до 319 градуса при
бавен ход, под направление 216-333
градуса при спокоен ход, под направление
208-339 градуса при бърз ход, мястото на удара би бил в опасната зона на
автомобила. При съответни направления 0-233 и 319-360 градуса – мястото на
удара би било извън опасната зона на автомобила. Вещото лице е отговорило и за
техническите причини за ПТП на база свидетелските показания, като се
потвърждават изводите му от
първоначалното заключение.
Изготвена е и друга съдебно-техническа експертиза, съгласно която при
движение на пешеходеца по банкета не би настъпил удар, като е установено, че
няма мантинели, при движение на пешеходеца по платното за движение в близост до
лявата му граница има вероятност да настъпи удар, като това зависи от точното
разположение на МПС и неговата широчина. Ако то е широко до 2 м. и се движи в
дясната част на лентата, удар не би следвало да настъпи, но пешеходецът попада
в динамичния сектор на МПС. Ако се движи по средата на лентата или в лявата
част- ще настъпи удар. Ако неизвестното МПС е широко 2,5 м. ще настъпи удар,
където и да се движи в лявата лента.
Съдът
кредитира изводите на вещото лице по трите заключения, като компетентни и
обосновани, изградени на база посочените от него научни методи. Следва да се
възприемат установените място на удара и място на прегазване на база различните по вид следи от кръв, намерени на
местопроизшествието. Вещото лице е разгледало и различни хипотези при
положение, че не е имало очевидци на ПТП и не са установени водачът и МПС,
които са го предизвикали.
Изготвена по делото е и послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентна, изготвена на база медицинската документация на пострадалия.
Установява се, че М. Х. е с дългогодишно психично заболяване с начало 1987 г. -
афективно халюцинаторно параноиден синдром в рамките на Параноидна шизофрения -
халюцинаторно параноиден синдром с код по МКБ F 20.0. Има многобройни хоспитализации, особено зачестили след 2011 г.
Лекувал се е основно с невролептици, които са индикация при хронично психично
болни. С тях се подтискат позитивните
или продуктивните симптоми на заболяването, както по време на психотичен епизод, така и в етап на ремисия,
като целта на лечението е превенция на
бъдещи рецидиви и по-малко интензивни прояви на
хроничния шизофренен процес. При
несистемно лечение негативните симптоми наподобяват деменция, която се
задълбочава прогресивно след всеки пореден
психотичен епизод и завършва с
дисфункция на личността. Негативните симптоми възникват хронологично
след позитивните и са пряко следствие от прогресирането на болестния процес в
мозъчната кора. Имал е изразена коморбидност с Инсулиново зависим диабет и
Туберкулоза. Съществуват данни за несистемен прием на поддържащо лечение, както
по отношение на психичното състояние, така и по отношение на съпътстващите болести. Проявените
симптоми на психическото заболяване
на свързани с афективно халюцинаторно
параноидна симптоматика, като под влиянието и поведението му е било нелепо,
агресивно, дезорганизиращо.
Установява се, че от 2011 г. е описана емоционално
волева промяна на личността и некритичност към състоянието си, което е едно от
най-честите усложнения на шизофренното заболяване. Промяната е необратима, води
до неправилно преценяване на обстановката, нереалистично възприемане на
околната действителност и болестно интерпретиране намеренията и действията на
околните. В тази връзка поведението му е непредсказуемо и преживяванията му го
правят потенциално опасен да предприеме агресивни или автоагресивни и
високорискови действия. Последният медицински преглед е бил на 12.05.2018 г.,
когато е доведен с екип на Бърза медицинска помощ и полиция с данни за
агресивно поведение спрямо близки и съседи. Никой от роднините му не се е явил
в Ц.П.З.. Преценено е от дежурен лекар, че състоянието му не е рисково и е
върнат да донесе инсулин от дома, насочен е за преглед и хоспитализация,
назначена му е домашна терапия. Не са описани суицидно поведение и
самоубийствени мисли. Описаната картина на психичното заболяване се
характеризира с болестни симптоми- халюцинации в различни модалности,
налудности от параноидния кръг на фона на умерена към тежка емоционално волева
промяна на личността, бурна афективна симптоматика с водеща маниоподобна
картина. Това състояние определя нелепото му поведение, като излизането на пътя
няма нормално психично обяснение, но е
характерно за болестната симптоматика.
Въз
основа на констатациите на вещото лице следва извод, че пострадалият е страдал
от посоченото психично заболяване, като в негов резултат е имал болестно
променени възприятия и мислене. Нарушени са основните му психични функции.
Излизането на платното за движение е характерно за болестната му симптоматика.
Представлява рисково поведение, което го прави опасен за движението по пътищата. Установява се и ,
че медикаментозното му лечение е непостоянно.
Въз
основа на така събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че неизвестен водач с неидентифицирано МПС е
предизвикал на 12.05.2018 г. ПТП. Той е навлязъл в насрещното движение и е
блъснал в гърба намиращият се пешеходец, който в резултат на причинените
множество травми е починал. Впоследствие починалият е прегазен от второ МПС.
В
случая навлизането в насрещното платно и блъскане на пешеходец в гръб е
противоправно поведение. Първо, всеки водач на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
като това негово задължение е въведено в закона – чл.116 от ЗДвП. В същото
време от механизма на ПТП се установява, че водачът не е реагирал своевременно
на опасността от удар с пешеходеца, както и се е движил с технически
несъобразена скорост при движение на къси светлини, поради което е нямал
техническата възможност да спре преди мястото на удара. Съгласно чл.4 от същия
закон, всеки участник в движението по пътищата, вкл. и водачът, с поведението
си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Съгласно чл.8,
водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго. В случая не се установява изключението.
Следва да се възприеме установеното място на удара от вещото лице, което е в
насрещното движение. Ето защо е налице противоправно деяние по смисъла на
деликтната отговорност. Разгледаните хипотези от вещото лице в допълнителните
заключения не водят до различен извод, тъй като не са подкрепени с
доказателства по делото. Разпитаните свидетели установяват обстановка преди
възникване на процесното ПТП.
От
констатациите на съдебно-медицинската експертиза се установява по категоричен
начин, че в резултат на удара в гърба на пешеходеца са възникнали множество
прижизнени увреждания, несъвместими с живота, които са довели до бърза смърт.
Пострадалият не е бил жизнеспособен след блъскането от МПС с последващо падане
на пътното платно. Налице е и причинна връзка между противоправното деяние и
настъпването на смъртта.
Увреждащото
деяние може да се вмени във вина на дееца. В случая за водача са съществували
задълженията в ЗДвП, посочени по-горе, които са правно регламентирани и
свързани с обществено опасните последици
от неспазването им. С навлизането в насрещното платно за движение той е
бил длъжен да предвиди обществено
опасните последици. Ето защо, неговото деяние не е случайно.
С оглед
гореизложеното, налице е фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45
от ЗЗД, а именно противоправно деяние, при което е предизвикана смъртта на М. Х.,
причинна връзка между деянието и смъртта. Деянието не е случайно, тъй като не е
налице фактическият състав на чл.15 от НК. Не е оборена презумпцията за
виновност по чл.45,ал.2 от ЗЗД. Не може
да се приеме изключителната вина на пострадалия при установения по делото
механизъм на ПТП.
Следва
да се прецени наличието на фактическия състав на чл.51,ал.2 от ЗЗД, която
разпоредба предвижда, че ако увреденият е допринесъл при деликт за настъпването
на вредите, обезщетението му може да се намали.
Това означава, че той трябва да е създал обективно определен риск и този
риск следва да е оказал влияние върху деликта, извършен от друго лице - делинквент.
Ето защо е от значение причинно
следствената връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат. В конкретния случай една от установените технически причини за
настъпването на ПТП е, че пешеходецът е
бил на платното за движение, почти в средата на северната лента за
движение, на място и в момент, когато това не е било безопасно. С това свое
поведение той е допринесъл за ПТП и за смъртта си обективно, поради което
следва да се приеме съпричиняване от негова страна и то наполовина – 50 % на
база техническите причини за настъпване на ПТП.
След
установяване на механизма на ПТП и
съпричиняване от страна на увредения е необходимо да се даде отговор на въпроса
дължи ли се обезщетение на първоначалния ищец за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на М. Х., както и, ако се дължи
обезщетение, в какъв размер. В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се
претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се
отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на
увреждането, интензитета му, в каква степен тези обстоятелства са се възприели от ищеца и как са се отразили
върху психиката и емоциите му. Следва да се имат предвид родствените отношения
между починалия и ищеца, близостта и грижите между тях, чувствата в резултат на
смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот. От значение
са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално
икономическите и обществени условия в страната, както и всички обстоятелства,
имащи значение в конкретния случай.
Първоначалният ищец е баща на починалия пешеходец, като двамата са
живеели заедно с Л.П.. От показанията на свидетеля Л. П., негова внучка, се
установява, че дядо и и вуйчо и се разбирали перфектно, въпреки болестта и психичните отклонения. „ Дядо и
гледал вуйчо и да си пие лекарствата, както и вуйчо и се грижил за баща си. В
нормално състояние си бил като нормален човек. В годината един или два пъти го
карали в психиатрията. Винаги се обаждали от диспансера за изписването му.
Звъняли, когато имало нужда, например за инсулин. След смъртта му дядо и се
променил коренно. Два месеца тялото било в Съдебна медицина и дядо и чакал. Бил
като призрак. Спрял да живее. Никога не се оплаквал, не говорил, спрял да
общува. Започнал да вдига кръвно налягане, направил два инсулта и в рамките на
една година след смъртта на вуйчо и починал“.
От така събраните единствени свидетелски показания, се установява, че
между баща и син имало разбирателство и
грижи, че бащата е изпитал болки и страдания
от смъртта на сина си в резултат на ПТП. В същото време от послесмъртната
психическа експертиза се установява, че след 2011 г. са настъпили неотменими
усложнения на шизофренното заболяване, че предписаната поддържаща терапия не е провеждана редовно, че
М. Х. не е приемал редовно лекарствата
си вкл. и за съпътстващите болести. При последния преглед на 12.05.2018 г. е
доведен в болница с екип на Бърза медицинска помощ и полиция. Не са се явили
роднини и близки. Поради липса на рисково поведение, както и на инсулин, бил
пуснат за домашно лечение до 14.05.2018 г., когато следвало да се яви за
хоспитализация. Всички тези обстоятелства водят до извод, че приживе не е
провеждана системна грижа към пострадалия, не са се полагали всички необходими
грижи съответни на болестното му
състояние, което следва да намери отражение при определяне на обезщетението.
Ето защо и преценявайки изброените по-горе критерии,
съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от бащата, се явява сумата от 50 000 лв. Като се
отчете установеното съпричиняване на правоприемниците на починалия ищец в хода
на настоящото производство следва да се
присъди сумата от 25 000 лв.
С оглед гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна,
поради което обжалваното решение следва да се отмени частично – за разликата
над 25 000 лв. до 78 000 лв., а в останалата част – за сумата
25 000 лв. се потвърди, тъй като са налице условията на закона за
ангажиране на Г. Ф..
По
отношение на разноските - жалбоподателят
е поискал заплащане на разноските по
приложен списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Съразмерно
отхвърлената част на иска, следва да му се присъди сумата от 326,25 лв.
разноски за първата и въззивната инстанция.
Следва да заплати и ДТ в размер на 1000 лв. по
бюджетната сметка на съда върху уважената част от иска.
Основателно е
искането на адвокат Г.Т. за заплащането на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, чийто размер
в размер на 1280 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №147 от 11.03.2020
г. по т.д.№281/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е уважен
предявения иск от Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници по закон на първоначалния
ищец Ш.М. Х., против Г. Ф. за разликата над 25 000 лв. до 78 000 лв.,
както и в частта му за разноските и ДТ съответно за този иск, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л.Ш.П. и Ш.А.М.,
като наследници по закон на първоначалния ищец Ш.М. Х., против Г. Ф.
за заплащане на обезщетение в размер разликата над 25 000 лв. до 78 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от Ш.М. Х., изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 12.05.2018 г., при което е
причинена смъртта на сина му М. Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №147 от
11.03.2020 г. по т.д.№281/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му,
с която е уважен предявения иск от Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници по закон на
първоначалния ищец Ш.М. Х., против Г. Ф. за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано
от 04.01.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК Г. Ф. да
заплати ДТ в размер на 1000 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Л.Ш.П. и Ш.А.М., като наследници по
закон на първоначалния ищец Ш.М. Х., да заплатят на Г. Ф. разноски по
съразмерност в размер на 326,25 лв. за
първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адвокат Г.Т.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв в размер на 1280 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.