№ 292
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503854 по описа за 2020 година
С решение № 4661 от 31.07.2020 г., по гр.д. № 5337/19 г., СГС, І-17 с-в,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. С. С. сумата от 80 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на
8.03.2018 г. в гр. Казанлък, ведно със законната лихва от 2.08.2018 г., като
отхвърля искането за присъждане на лихви за периода от 16.03.2018 г. до
1.08.2018 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. С. С., в частта, в
която е отхвърлено искането за присъждане на лихва за времето след
16.03.2018 г. Твърди, че срокът се определя от нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ
(считано от уведомяването на застрахователя от делинквента) и не е
обвързано от представянето на банкова сметка от пострадалото лице.
Евентуално твърди, че искането е основателно най-късно от 3.04.2018 г.,
когато С. е предявила претенциите си пред застрахователя. Изтъква, че тя е
депозирала всички документи, с които е разполагала, а самият застраховател е
имал възможност по реда на чл. 107, ал. 1 КЗ да получи съответна
информация. Претендира решението да се отмени в обжалваната част, като се
присъдят законни лихви от по-ранната дата. Претендира и разноски.
1
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подаден в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата А. С. С. претендира от ответника обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 8.03.2018 г. Поискано е
присъждане на законна лихва от 16.03.2018 г. до окончателното изпращане.
Ответникът по исковете ЗК „Лев Инс“ АД оспорва претенцията.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 8.03.2018 г. е
настъпило ПТП. Няма спор, че ищцата е сезирала застрахователя с претенция
за плащане на обезщетение на 2.04.2018 г. – л. 22, като не е получила такова.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от действащия КЗ.
При действието на отменения КЗ, при присъждане на обезщетение по чл. 226
КЗ (отм.) се начисляваше лихва от датата на ПТП и съдебната практика в тази
насока беше константна. Новият кодекс въведе различни правила относно
определянето на началния момент, от който се дължи законната лихва.
Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска
отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице
законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
2
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В
ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви
– първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на
отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма данни за уведомяване от делинквента, следователно лихва се
дължи от 3.04.3018 г. до окончателното изплащане, а в случая до 2.08.2018 г.
(с оглед уважаването на част от претенцията).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл.
496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самия застраховател за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е
резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от
поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде
ограничаван от размера на последната.
По друг повод, но в посочения по-горе смисъл, ВКС е приел, че „в
застрахователното обезщетение се включват и лихви, които не са начислени
вследствие на забава на застрахователя да заплати обезщетение на увредения,
а представляват компенсация на увредения за времето, необходимо на
застрахователя да определи обезщетението и да му изплати и лихвите върху
това обезщетение, дължими от застрахования – делинквент.“ (Решение № 28
от 30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г., І Т. О.).
В този смисъл и ВКС, в решение на което се позовава и
жалбоподателката – Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС. В същото е прието, че „в хипотезата на пряк иск от
3
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането.“
В унисон с казаното по-горе е и извода, отразен в мотивите на друго
решение на ВКС - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т.
К., ІІ Т. О., където се сочи, че независимо от това дали застрахователят е в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за период след поканата той дължи законна лихва
за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди,
не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не
за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента.
По отношение на въпроса, касаещ представяне на банкова сметка от
ищцовата страна пред застрахователя, и как това рефлектира върху началния
момент за начисляване на законна лихва, в посоченото по горе решение №
167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., е прието следното разрешение по
касационния въпрос: "Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира
приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по
отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза
на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от
увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при
представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.". Отнесено към
спецификите на настоящият спор, доколкото в случая застрахователят е
оспорвал изцяло предявената претенция по основание и размер, то
неизплащането на обезщетението не е в резултат на липса на съдействие на
кредитора-пострадал от ПТП, чрез непредставяне на банкова сметка. Ето
защо приложимостта на чл. 380, ал. 3 КЗ не е обоснована.
4
Предвид казаното искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението е основателно за времето от 3.04.2018 г. до депозиране на
исковата молба на 2.08.2018 г. Ето защо решението следва да се отмени в
частта, в която се отхвърля искането за присъждане на лихви за периода от
3.04.2018 г. до 1.08.2018 г. (като такива се присъдят), и се потвърди, в частта,
в която лихви са отказани за времето от 16.03.2018 г. до 2.04.2018 г.
При този изход на спора застрахователят дължи държавна такса за
въззивно производство в размер на 55,78 лв., а на представителя на
жалбоподателката се следват 141,87 лв. хонорар допълнително с припадащ се
ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4661 от 31.07.2020 г., по гр.д. № 5337/19 г., СГС,
І-17 с-в, в частта, в която отхвърля искането на А. С. С. насочено срещу ЗК
„Лев Инс“ АД за заплащане на законна лихва за периода от 3.04.2018 г. до
1.08.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. С. С., ЕГН **********,
законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 3.04.2018 г. до
1.08.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искането за лихви е
отхвърлено за периода от 16.03.2018 г. до 2.04.2018 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на САС държавна
такса в размер на 55,78 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. П. К. възнаграждение по
чл. 38 ЗА с припадащ се ДДС в размер на 141,87 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6