№ 612
гр. Пазарджик, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220103177 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.109 ЗС и
чл.59 ЗЗД.
Ищецът В. А. С. с ЕГН ********** от гр. ** твърди, че въз основа на
договор за продажба е собственик на поземлен имот с идентификатор ** по
кадастралната карта на земеделската територия на с. ** с площ на имота от
4697 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на
имота: ** и 11154.40.24. Твърди, че ответникът „н *“ ЕАД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „** е собственик и владее две
сгради в неговия имот, а именно: сграда с идентификатор **.1 с площ 45 кв.м.
и сграда с идентификатор **.2 с площ 4 кв.м. Твърди, че сградите се ползват
от служители на ответното дружество, които преминават през имота му, за да
достигат до тях. Твърди още, че тези сгради са незаконно построени и че му
пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Затова иска от
съда да осъди ответника да ги премахне. Освен това, твърди, че ответникът
му дължи обезщетение за невъзможността да ползва земята под двете сгради,
което за периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2022 г. е в размер на 1700 лв. Иска
1
от съда да осъди ответника да му заплати обезщетението ведно със законната
лихва за забава, от подаването на исковата молба до плащането. Претендира и
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че сградите са прилежащо
съоръжение към язовир, който е разположен в съседен имот, и не подлежат на
премахване.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.109 ЗС:
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е собственик на
засегнатия имот, както и неоснователните действия на ответника, които му
пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, вкл. в какво се
изразява тяхното смущаващо или ограничаващо въздействие.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже
обстоятелствата, пораждащи правото да извършва действията, чието
преустановяване се иска.
С оглед на така разпределената доказателствена тежест съдът намира
иска за неоснователен.
Ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху
засегнатия поземлен имот. Същото се установява и от представения
нотариален акт за продажба №62 от 21.11.2019г., том ІХ, рег. №14857, нот.
дело №1558/2019г. по регистъра на Анета Илкова – нотариус с рег. №423 в
НК.
От заключението на приетата СТЕ и представените от ответника
писмени доказателства – счетоводна справка и инвентарна книга на ДМА, се
установява, че сградата с сграда с идентификатор **.1 с площ от 45 кв.м.
представлява съоръжение „кантон към язовир Виноградец“, а по-малката
сграда с идентификатор **.1 е външна тоалетна, която обслужва кантона.
Язовирът е изграден в съседния поземлен имот с идентификатор 11154.145.4.
Строителството на двете сгради е завършено през 1965г., когато същите са
заведени като държавен актив, и при действието на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и
СПНИНМ. Разпоредбата на §103, ал.1 СПНИНМ допуска изграждането на
2
постройки по охраната на язовири извън строителните граници на населените
места. Затова сградите представляват търпими строежи по смисъла на §127,
ал.1 ПЗР на ЗУТ и не подлежат на премахване.
Само за пълнота, понеже ответникът не е оспорил правото на
собственост на ищеца върху поземления имот, следва да се отбележи, че
застрояването на земеделски имот в рамките на комплексно
благоустройствено мероприятие на държавата /каквото е изграждането на
язовири и н съоръжения/ представлява пречка за възстановяването на
собствеността върху него по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Съдебната
практика по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ трайно и последователно
приема, че наличието на реализирано благоустройствено мероприятие върху
обобществени земеделски имоти към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
представлява пречка за възстановяване на правото на собственост върху тях в
реални граници. Съгласно тази практика, при преценка относно наличие на
пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ
е необходимо да се изследва не дали имотът е изцяло застроен, а дали като
цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на държавата, по
отношение на което и незастроената част има обслужващо значение. Прието
е, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били
спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго
мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на
определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на
сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване
към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или
за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални
граници по реда на ЗСПЗЗ /решение №70 от 22.06.2010г. на І ГО на ВКС по
гр.д.№674/2009г.; решение №108 от 25.07.2012г. на І ГО на ВКС по гр.д.
№1291/2010г.; решение №147 от 19.07.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.
№7/2009г.; решение №226 от 19.11.2013г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.
№3136/2013г.; решение №277 от 12.01.2012г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.
№1140/2010г. и др./.
Ето защо съдът приема, че построяването на сградите като част от
мероприятието на държавата за изграждане на язовир „Виноградец“, който
3
към момента все още е действащо съоръжение /видно от представената
справката за ДМА и договора за наем на язовира/, представлява
допълнително основание за търпимостта на тези сгради, макар за тях да не са
открити строителни книжа и законността на строителството да не е
установена. След като комплексното благоустройствено мероприятие е
пречка за възстановяване на собствеността върху засегнатите от него
поземлени имоти, то на още по-голямо основание е пречка и за премахването
на включените в него сгради и съоръжения. По тези съображения искът по
чл.109 ЗС следва да се отхвърли.
По иска по чл.59 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи, че е собственик
на имот, който се ползван от ответника без основание, периода на ползването
и размера на обедняването.
Съдът формира извод, че процесните сгради, които са собственост на
ответника, не подлежат на премахване. Правото на собственост върху
сградите дава право на ответника да ползва имота на ищеца, доколкото това е
необходимо за използването на постройките според нейното предназначение
– чл.64 ЗС. Следователно ползването не е лишено от основание и
обезщетение за него не се дължи. Затова искът следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника съдебните разноски. Последният е представляван от
юрисконсулт и съдът следва да определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК -
в размер на в размер от 150 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. А. С. с ЕГН ********** от гр. ** против „н *“
ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „** за
осъждане на ответника да премахне на основание чл.109 ЗС притежаваната от
него сграда с идентификатор **.1 с площ 45 кв.м. и сграда с идентификатор
**.2 с площ 4 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор ** по
кадастралната карта на земеделската територия на с. ** с площ на имота от
4
4697 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на
имота: ** и 11154.40.24.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. А. С. с ЕГН ********** от гр. ** против „н *“
ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „** за
осъждане на ответника да заплати на ищците на основание чл.59 ЗЗД сумата
от 1700 лв. - обезщетение за невъзможността да ползва терена под сградите в
своя поземлен имот през периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2022 г.
ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на „н *“ ЕАД съдебни разноски в размер
на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5