№ 21004
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110138130 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „К“ ЕООД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за стопански
нужди за топлоснабден имот: ........, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 026, 30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 366, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2021 г. – 01.04.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22353/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника „К“ ЕООД, с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да има
качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди по съображения,
че за исковия период процесният имот е ползван от трето за спора лице по
силата на договор за наем, сключен с ответното дружество. Прави възражение
за прихващане с вземане, което твърди да има към ищеца в размер на сумата
10 046, 67 лв., представляваща обезщетение за ползване на абонатна станция и
съоръжения към нея с адрес: гр. ......... за периода м.01.2021 г. – м.12.2021 г.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.11.2024 г., неподлежащо на обжалване,
съдът се е произнесъл по допустимостта на заявеното възражение за
прихващане, като не е приел същото за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 12.04.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „К“
ЕООД за:
сумата 2 026, 30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 366, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2021 г. – 01.04.2024 г.
С разпореждане от 09.05.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 47, 86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
По делото е представен нотариален акт за учредяване право на строеж
№ 173, том I, рег. № 2528, дело № 159/2018 г. от 28.08.2018 г., по силата на
който в полза на „К“ ЕООД е учредено право на строеж върху всички
останали, извън изрично посочените обекти в предвидената за построяване
жилищна сграда с адрес: гр. ........., за които се запазва право на строеж за
посочените съсобственици, т.е. в полза на „К“ ЕООД е учредено право на
строеж за .........
Издадено е разрешение за ползване № СТ-05-55/27.01.2021 г., с което
сградата е въведена в експлоатация.
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 57,
том I, рег. № 1072, дело № 53/2024 г. от 30.01.2024 г., по силата на който „К“
ЕООД е признато за собственик на следния недвижим имот: ........, находящ се
2
в гр. ........., придобит на основание учредено с нотариален акт право на строеж
и извършено строителство на следния недвижим имот: жилищна сграда с
подземни гаражи, въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-
05-55/27.01.2021 г.
Безспорно е между страните, че между „Топлофикация София“ ЕАД и
„К“ ЕООД е сключен договор № **********/17.06.2021 г. при Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот с
адрес: гр. ........., ап. 17, инсталация **********. Видно от договора, същият е
сключен за срок от 5 години, считано от 17.06.2021 г.
Видно от протокол № 1 от проведено на 15.02.2021 г. Общо събрание на
ЕС с адрес: гр. ........., на същото е взето решение за преминаване към месечно
дистанционно отчитане и месечно дялово разпределение от „Техем Сървисис“
ЕООД (т. 8).
Представен е договор от 18.03.2021 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
......... като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставяна топлинна енергия за исковия период м.08.2021 г. –
м.04.2023 г. на стойност исковата сума 2 026, 30 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират от Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
3
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г., определя като „небитов клиент“
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Установи се от представените писмени доказателства – нотариален акт
за учредяване право на строеж № 173, том I, рег. № 2528, дело № 159/2018 г.
от 28.08.2018 г. и разрешение за ползване № СТ-05-55/27.01.2021 г., че
ответното дружество е придобило собствеността на процесния имот в момент,
който предхожда исковия период. Не е спорно между страните, че ответникът,
който е юридическо лице, има качеството „небитов клиент“ за процесния имот
през исковия период.
Безспорно е между страните, че между „Топлофикация София“ ЕАД и
„К“ ЕООД е сключен договор № **********/17.06.2021 г. при Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот с
адрес: гр. ........., ап. 17, инсталация **********, представен по делото, от
който е видно, че е сключен за срок от 5 години, считано от 17.06.2021 г. и
следователно – до 17.06.2026 г.
С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
От страна на ответника се твърди, че за исковия период не е ползвал
имота, тъй като е отдал същия под наем. На първо място, по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява сключен договор за наем
за процесния имот за исковия период, а на следващо – доколкото в случая се
касае за иск, предявен срещу потребител за стопански нужди на договорно
основание, а не на основание чл.59 ЗЗД, евентуалното наличие на сключен
договор за наем би се явило ирелевантно за извода относно наличието на
облигационно правоотношение с ответното дружество. Обстоятелството дали
ответникът реално ползва имота има значение за иска по чл.59 ЗЗД, при който
не е достатъчно да се докаже собствеността на имота, а следва да се установи
и че именно ответникът го ползва. Процесният случай не е такъв, доколкото се
касае за иск, предявен на основание сключен между страните писмен договор
и възникнало помежду им облигационно правоотношение, съществуването на
което не е и спорно между страните.
4
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата е възложено от етажните собственици
на „Техем Сървисис“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не е спорно между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия е доставяна топлинна енергия за исковия
период м.08.2021 г. – м.04.2023 г. на стойност исковата сума 2 026, 30 лв.
С оглед изложеното се налага извод, че в полза на ищеца е налице
вземане за сумата 2 026, 30 лв., представляваща стойност на доставена
топлина енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.40, ал.1 от ОУ на ищеца купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура.
С оглед изложеното, в полза на ищеца е налице вземане за мораторна
лихва в размер на сумата 366, 50 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 01.10.2021 г. – 01.04.2024 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
5
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 47, 86 лв. разноски за заповедното и сумата
147, 86 лв. разноски за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К“ ЕООД, ЕИК ********* дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 026, 30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: ........, находящ се в гр. ........., за периода
м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 12.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 366, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2021 г. – 01.04.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22353/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
47, 86 лв. разноски за заповедното и сумата 147, 86 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6