Р Е Ш Е Н И Е
№ 32/6.2.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при
секретар , Д. Вълчева
прокурор
Златин Златев
като
разгледа докладваното от съдията Митев
ВНОХД
№ 1246 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по банкетен
протест на Районна прокуратура – Варна срещу присъда № 251 от 02.10.2018г. на ВРС, постановенa по НОХД № 1697 по описа на ВРС за 2018г.
С протестирания съдебен акт, Г.Л.Б., е била призната за невинна в извършване на
престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК затова, че за периода от
18.02.2018 г. до 19.02.2018 г., в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи – 24 броя алуминиеви
профили за изработка на дограма с размери 285х8 см и 12 броя алуминиеви профили
за изработка на дограма с размери 185х5 см, всичко на обща стойност 285.48 лева
от владението на собственика им В. П. В., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите били без постоянен надзор, поради
което на основание чл.304 от НПК е била оправдана по повдигнатото обвинение.
В
протеста и допълнението по същество се иска отменяване на присъдата от
въззивната инстанция и постановяване на осъдителен съдебен акт по обвинението.
Твърди се, че всички обстоятелства, които са от значение на предмета на
наказателното производство не са били установени в хода на съдебното следствие
и не са били събрани всички необходими и възможни доказателства, т. к. ВРС неправилно е отказал да прочете показания при
констатирани противоречия в свидетелски показания касаещи фактически данни относно
брой и вида на алуминиевите профили. Сочи се, че установената от съда фактическата обстановка не кореспондира с
установените в хода на ДП и съдебното следствие факти. Счита се, че са
неправилни изводите за недоказаност на първото деяние, тъй като е налице
съвкупност от доказателства, а за второто се касае за опит за кражба на общо 4
бр. профили, които пострадалата си е възстановила, като ги прибрала.
В
съдебното заседание представителят
на въззивната прокуратура поддържа протеста. Счита, че не се касае за чл. 9
ал. 2 от НК, че по делото има доказателства и може да се расъждава, че е била
извършена кражба на цялото количество профили. Моли за уважаване на протеста и
за отмяна на постановената присъда.
Защитата на
подсъдимита намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Пледира за нейното потвърждаване.
Подсъдимата
моли да бъде оправдана.
След преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, настоящия съдебен състав констатира, че протеста е
неоснователен.
В съответствие с
всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционния
съд е приел за установено, че подс. Г.Л.Б. ***. Тъй като била без
образование и безработна, осигурявала средства за съществуване чрез събиране на
вторични суровини на територията на гр.Варна и предаването им в пунктовете за
изкупуване.
Свидетелката В. П. В. стопанисвала в района
на стадион Спартак в гр.Варна цветарски магазин. Св.С. С. А., който живеел на
съпружески начала със св.В. , ѝ помагал при зареждането и поддържането на помещението.
На 18.02.2018 г. подсъдимата Б. с количка
обикаляла района около стадин Спартак в гр.Варна и събирала вторични суровини.
В непосредствена близост до стадиона били изградени търговски обекти, като
между тях се образувало затворено пространство, което било използвано от
всички, на което имало поставен портал, но не се спазвал строг пропускателен
или охранителен режим и всеки имал достъп до това пространство. Подс.Б. влязла
в това пространство, намерила там метални отпадъци и видяла, че има оставени
алуминиеви профили. Св.В. забелязала
подсъдимата в двора зад магазина, но поведението й не предизвикало в нея
подозрения и притеснения.
На 19.02.2018 г. подсъдимата Б. *** решила
да вземе от алуминиевите профили и да ги предаде в пункт за изкупуване на
вторични суровини. Тъй като профилите били с голяма дължина, подс.Б. прекарала
един от профилите през дупките на мрежата, ограждаща вътрешния двор. Тези нейни
действия били забелязани от свидетелите А. и В. . Св.А. излязъл от магазина и
отишъл при подсъдимата, като я запитал какво прави, подсъдимата му отговорила,
че тъй като тези профили били захвърлени, тя ще ги вземе да ги предаде. Тогава
св.А. й казал, че това са негови профили и се обадил в полицията.
Било образувано ДП № 222/2018 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР Варна, като местопроизшествието
не е било посетено от дежурната следствено-оперативна група, нямало намерени
следи, не са били направени фотоснимки.
Заключението на
съдебно-оценителната експериза, сочи, че стойността на вещите
– 36
броя алуминиеви профили възлиза на 285,48 лева.
Фактическите изводи съдът е основал след съвкупна и мотивирана,
преценка на приобщения по реда на НПК доказателствен материал, които се споделят от настоящия въззивен състав и не биха могли да обосноват правни
изводи, различни от тези, до които е достигнала първата инстанция - това, че
обвинението срещу подсъдимата не е доказано по несъмнен и категоричен начин и
следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
По делото е
доказано единствено, че на 18.02.2018г. след обяд същата се е намирала в района
на магазина стопанисван от свид. В. , където е събирала вторични суровини с
количка, както и това, че на 19.02.2018 г. е направила опит да изнесе 1 бр.
алуминиев профил, прокарвайки го през дупки на мрежата ограждаща вътрешния
двор.
Съдът е изложил мотиви в
подкрепа на оправдаването на подсъдимата по обвинението по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за наличието на чл.9 ал.2 от НК, като
е приел от една страна, че по делото липсват доказателства на
18.02.2018г. да е извършвала някакви действия по отношение на алуминиевите
профили, респективно за нейно участие по отнемане на същите, а от друга страна,
че деянието й от 19.02.2018г. е малозначително и попада в обхвата на чл.9 ал.2
от НК.
Посочените изводи са правилни и
се споделят от въззивния състав. Действително обвинението не се доказва по несъмнен и безспорен начин от
обективна и субективна страна. Липсват категорични доказателства, че именно - подс.
Б. е автор на деянието от 18.02.2018
г. По делото не е доказано и владението на вещите, не само собствеността им.
Обвинението се гради единствено на свидетелски показания. Съдът е положил на
внимателна проверка показанията на свидетелите В. , А., тези на полицейските служители А. и М., както и обясненията на подсъдимата. Направен е анализ
на същите в мотивите, като е даден отговор, защо и в кои части ги кредитира и в
кои отхвърля, така и по отношение на СОЕ, който почива на доказателствата по
делото и се споделя от състава на ВОС. Посочил е аргументи досежно противоречия
в обясненията на подсъдимата. Абсолютно
правилно и законосъобразно не цени обясненията й от досъдебното производство,
тъй като не са приобщени по реда на НПК. Отделно от това макар и дадени в
присъствие на защитник те не биха могли да се ценят напълно, тъй като протокола
е компрометиран, като стоящ в конфликт с неграмотността на подсъдимата. Това
резонно поставя под съмнение обективността на отразеното в протокола, който
подсъдимата уж лично била прочела при положение, че е неграмотна.
Присъдата не може
да се основава само на самопризнания според изискванията на чл.116 ал.1 от НПК.
Делото е проведено при пълно съдебно дирене.
Неоснователен е
упрекът към съда, че отказа
да прочете показания на свид. В. по реда
на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.1, 2 от НПК е станал причина да не бъдат установени
в хода на съдебното следствие всички обстоятелства, които са от значение на
предмета на наказателното производство и да не бъдат събрани всички необходими
и възможни доказателства. Макар и семпло мотивирано определението на ВРС по
чл.281 НПК с което е оставено без уважение искане на ВРП за прочитане на
нейните показания / поради липса на спомен / които са били депозирани пред
орган на ДП е поначало правилно, тъй като визираните обстоятелства са
установими от писмени доказателства. Нещо повече, съдът е разширил обхвата на
изследване търсейки и противоречия по т.1 между тях и дадените от същата
свидетелка в съдебно заседание, но такива не са били констатирани, поради което
и правилно не се налага тяхното прочитане. От друга страна следва да се има
предвид, че съгласно изискванията на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК
осъдителната присъда не може да се основава само на показания прочетени по реда
на ал.4. Наред с това следва да се посочи, че отказа на съда да уважи
доказателствено искане, което е установимо от други доказателства по делото не
е препядствало страна в процеса да събира всички необходими и възможни доказателства. Видно от
протокола от проведеното с.з., съдебното производство е протекло при пълна
равнопоставеност на страните, които не са били ограничени при събирането и
установяването на доказателства, чрез различните доказателствени средства. В
синхрон с разпоредбата на чл.286, ал.1 НПК на същите е била предоставена
възможност да ангажират нови следствени действия. Въпреки това при приключване
на съдебното следствие участниците в процеса заявили, че нямат искания по
доказателствата. Нещо повече, обвинението е афиширало искане за приключване на
съдебното дирене. От друга страна изложените съображения в мотивите относно процесуалния развой на ДП и за липса на извършени
първоначални следствени действия сочи на друг извод, различен от направените
оплаквания в протеста, а
именно,
че още със стартиране на
разследването не са били използвани всички способи предвидени в чл.155 и сл. от НПК за събиране на доказателства / като оглед на местопроизшествие, протоколи
за изземване, доброволно предаване и т.н./ очевидно изначало изпуснати
възможности за събиране на доказателства, които не могат да бъдат възстановени
на по-късен етап, в съдебна фаза. В
този смисъл не могат да бъдат
споделени направените оплаквания.
Приетото от
решаващия съд е правилно и законосъобразно и се споделя напълно от въззивния
състав.
Правилно
подсъдимата е била оправдана по възведеното й обвинение.
Следва да се
отбележи, че съдът признава даден подсъдим за виновен само при пълна и
несъмнено доказаност на обвинението. В случая след като не са налице достатъчно доказателства за несъмнен извод
досежно авторството на подсъдимата в деянието, а въпреки усилията на ВРС
служебно да събира всички необходими и възможни доказателства, след изчерпване
на всички процесуални средства, това съмнение не се е премахнало, тогава за съда е налице само
една възможност и тя е да признае тази подсъдима за невинна и да постанови
оправдателна присъда. Ето защо сезираният в настоящото производство съд намира,
че присъдата е правилна и законосъобразна, а оплакванията са неоснователни.
При служебната
проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, от въззивният съд не бяха
констатирани нарушения, водещи до отменяване или изменяване на атакувания
съдебен акт, поради което следва да бъде потвърден.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 251
от 02.10.2018г. по
НОХД № 1697/2018 г. по описа на Варненски районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.