РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20215200900099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. А. К. с ЕГН
**********, с посочен адрес гр.С. комплекс ЕСТЕ ул.“С.“ №, срещу „С.“ ЕООД с ЕИК
, със седалище и адрес на управление гр.Б. ул.“П. Е.“ № вх.““ ап.,представлявано от Т.
В. М. и „Б. М. С.“ АД /н/,с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Р. Ф.“
№, представлявано от В. К. и Г. С. и синдика Ив. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап. ,по
реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, се твърди, че ищцата била кредитор в производството по
несъстоятелност на ответника „Б. М. С." АД / в несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по
описа на ОС-Пазарджик.
Твърди се, че с протокол за въвод във владение от 05.01.2017г. синдикът К.
въвел „С.” ЕООД във владение на процесния имот. От съдържанието на протокола се
установявало, че при въвода във владение по отношение на източната част от имота
„С.” ЕООД не било направил възражение за наличие на имущество на несъстоятелното
дружество, което да му пречи да упражнява правата си на собственик. Страните не са
направили констатации за наличието на купчини готова продукция вид, количество,
площ в източната част на имота.От момента на въвода - 05.01.2017г. "С."ЕООД
упражнявал фактическата власт върху имота, който е закупил.Ищцата твърди, че
площта, заета от двете купчини готова продукция е 4729 кв.м. Тази площ била заснета
от експерти със специализирана геодезическа техника. Информацията от
специализираната преса и от сайтове за недвижими имоти сочела средна наемна цена
1
за сходни имоти за процесния период около 0,20 лева на квадратен метър.При което
месечният наем за площта от 4729 кв.метра е 946 лева, а за три месеца - 2837лева.
Прави се извод, че не съществувало в пълен размер приетото вземане на ”С.”
ЕООД в размер на 10 651,02 лева като обезщетение за лишаване от ползване през
месеците октомври, ноември и декември 2020г. на площ от 9740 кв.метра, която е
част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра, представляващи ПИ №, находящ се в
местността „Р. д.’“ по КВС на гр.С., придобит от „С.” ЕООД с постановление за
възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на Окръжен съд Пазарджик.
Вземането съществувало само до размер от 2837 лева и не съществувало за
разликата до 10 651.02 лева, а именно оспорва се вземането на „С. „ ЕООД, за
сумата от 7 814.02 лева.
Във връзка с изложеното, се моли съдът на основание чл.694,ал.3, т.1 от ТЗ да
установи, че не съществува в пълен размер предявеното и прието вземане на „С.”
ЕООД, представляващо обезщетение за лишаване от право на ползване през месеците
октомври, ноември и декември 2020г. на част от недвижим имот с площ 35 000 кв.
метра , представляващ ПИ №, находящ се в местността „Р. д.” по КВС на гр.С., което е
прието от синдика и включено в допълнителен списък на предявените и приети
вземания на кредиторите на „Б. м.-С.”АД/н/, с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1
т.7 от ТЗ, който бил обявен в Търговския регистър на 17.03.2021г., изменен с
определение №260353/10.06.2021г. по т.д.№66/2010г., постановено по реда на
чл.692,ал.3 от ТЗ , обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.06.2021г.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В срока по чл.367 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба
В писмения отговор на „С.“ ЕООД, постъпил в срок, се сочи, че складираната
готова продукция от ответника „Б.М. С.“АД за процесния период, посочен в исковата
молба, продължавал да стои на същото място и се дължало обезщетение за лишаване от
ползването на собственика на имота, като се твърди, че ищцата оспорвала частично
размера на площта, тъй като имало признание в обстоятелствената част на исковата
молба за площта от 4729 кв. метра, както и се оспорвал частично размерът. Изложени
са обстоятелства, че синдикът К. за да включи вземането на „С.“ЕООД, с общ размер
от 12 000 лева в списъка на приетите вземания е взел предвид и посочил в мотивите си
решение №48 от 07.02.2020г. по въззивно търговско дело № 710/2019г. на АС Пловдив,
с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №76 от 13.06.2019г.,
постановено по т.д. №201/2018г. по описа на ОС Пазарджик. Сочи се, че в мотивите на
това въззивно решение е безспорно установено, че „Б. М. С.“ АД ползва част от имота,
която е с площ от 9740 кв.м., като там била складирана готова продукция без да има
основание за това, което означавало, че „Б. М. С.“АД, се е обогатил със сумата за
следващия се наем за периода, която не е платил и със същата сума дружеството „С.“
ЕООД е обедняла, тъй като не я получило. Коментират се подробно двете съдебни
2
решения. Коментират се мотивите и събрания доказателствен материал, респективно
назначените две съдебни експертизи.
Протоколът бил подписан на 24.01.2022 от специалист по недвижими имоти, като се
сочи, че при по-прецизното измерване на вещото лице геодезист К. е посочила, че
общата площ с натрупана, разлята, свлачена и готова продукция е 9343 кв. метра.
Посочено е съответно и как е формиран размера на обезщетението за 3 месеца.
Оспорва се твърдението на ищцата, че продукцията е разположена на 4729 кв. метра.
Сочи се, че придобивайки собствеността върху имота „С.“ЕООД нито е придобил тази
готова продукция, нито е поел задължение да търпи наличието й в имота, поради което
складираната в негово имущество готова продукция пораждало право на обезщетение
по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Изложени са обстоятелства, че не е налице източване на
масата на несъстоятелността от „С.“ ЕООД, както се твърдяло от ищцата, тъй като
именно това дружество е заплатило 100 000 лева разноски за несъстоятелността и в
резултат от това заплащане на разноски производството продължавало да е висящо, а
не било прекратено със заличаване. Изложени са и други обстоятелства, относно
платени хонорари по други висящи дела между страните, които настоящият съдебен
състав счита за неотносими към спора.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.К. – синдик на
ответното дружество. В него са изложени съображения, че претенцията е
неоснователна и в изготвения списък, приложен към исковата молба се е ръководил от
мотивите по диспозитива на решение №48 от 07.02.2020г по т.д. № 710/2019г. на
Апелативен съд Пловдив, в което е било прието, че площта върху която е разположена
продукция, която е част от масата на несъстоятелността на „Б. М. С.“АД е 9740 кв.
метра. Съобразно мотивите на това решение е определил и обезщетението, което се
следва и така се е стигнало до определения размер на вземането. Развити са подробни
съображения на мотивите на Апелативен съд, начина по който е била заета площта,
месечна наемна цена - 0.38 лева за квадратен метър за съответния период. Сочи се, че
причината, поради която се е стигнало до това положение да се дължи обезщетение на
„С.“ ЕООД е неправилната последователност на извършените продажби от един от
предишните синдици на дружеството, а именно С. Ж. Изложени са подробни
съображения от синдика К. за стойностите на готовата продукция, корекциите които е
направил, резултатите от експертизите, включително и на ОП Пазарджик, касаещи
компонентите включени в тази продукция, оценителския доклад, който не бил
актуален. Изложени са подробни съображения. Сочи се в заключение, че за спора в
настоящия случай не била важно теглото на готовата продукция, а само площта, която
се заема от терена затова счита, че представените доказателства от ищцата нямат
значение за спора и не следва да бъдат приемани, тъй като същите са неотносими както
за спора, така и за експертизата която да изчислява тегло на готовата продукция, а не за
площта. Заявява, че е готов да представи счетоводните справки за налична готова
3
продукция за периода, предмет на спора.
Писмен отговор от ответника „Б. М. -С.“ АД/н/, с ЕИК не е постъпил в даденият
срок.
В допълнителната искова молба се поддържат първоначалните аргументи като се
сочи, че изложените обстоятелства от ответниците и от „С.“ ЕООД са неоснователни и
не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че постановлението за възлагане е вписано
в имотния регистър на 23.12.2016 година, не през 2017 година.Изложени са подробни
съображения за образуваните административни дела, които касаят изменението на
кадастралната карта и кадастралния регистър. Сочи се, че е невярно твърдението на
„С.“ ЕООД, че през месеците октомври, ноември и декември 2020г. е бил лишен от
ползване на площ от 9343 квадратни метра. Ищцата поддържа становището си,
изложено в първоначалната искова молба, че при предявяване на вземанията си „С.“
ЕООД не е представил доказателства относно твърдения от него размер на площта,
зает с готова продукция, собственост на несъстоятелното дружество. Също така не
било представено доказателство за размера на претендираното обезщетение за
лишаване от ползване на тази площ. Развити са доводи относно постановените до
момента съдебни актове от ОС Пазарджик и АС Пловдив. Възразява се срещу
приемането им като доказателства, но към настоящия момент същите вече били
приобщени като доказателствен материал. Сочи се, че не е ясно защо ответникът се е
позовал именно на тези съдебни решения след като между страните има влезли в сила
и други съдебни решения. Цитират се и други съдебни решения, касаещи различни
периоди от време. Представят се решение № 111/19.8.2020 по т.д. № 65/19 г. на ОС
Пазарджик, изменено с решение № 260179 от 15.06.21г. по в.т.д. №722/2021г. на АС
Пловдив, както и останалите решения, които ищцата е представила като доказателства.
Сочи още, че от представения протокол за въвод във владение на „С.“ЕООД, при самия
въвод във владение ответникът „С.“ ЕООД не е направил никакво възражение за
наличие на имущество на несъстоятелното дружество, което да му пречи да упражнява
правата си на собственик. Твърди се още, че към 05.01.2017г. момента на въвода,
несъстоятелното дружество било с прекратено дейност, тъй като било обявено в
несъстоятелност с Решение № 157 от 23.11.2015г., следователно не би могло да
придобива, да складира по[1]голямо количество готова продукция от това, което е било
налично към момента на прекратяване на дейността. Сочи се, че в интерес на „С.“
ЕООД при предявяване на вземанията за обезщетение за ползване на имота му, било да
твърди, че в имота му се намират такива големи количества продукция. Оценителския
доклад от 2018 година, в който било посочено, че общото тегло на продукцията било
43278.21 тона не следвало да бъде вземано предвид, тъй като бил изминало повече от
една година от извършения въвод в полза на ответника „С.“ЕООД и би било
възможност собственикът да е извършил различни действия за увеличаване на
количеството продукция в купчината и разпиляването около тях с цел увеличаване на
4
претендираните обезщетения. Развити са подробни съображения относно какво
представлява готовата продукция, дали е само млян пегматит или има и други
вещества, които съдът не счита за относими. Генералното становище е, че всички
количества готова продукция над количеството описано в оценителския доклад в края
на 2015 година не могат да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното
дружество, а били собственост на новия собственик на имота, а именно „С.“ ЕООД,
който от 05.01.2017г. упражнявал фактическа власт върху имота. Развити са
съображения относно финансовото състояние на ответника и обстоятелствата от къде
са изплатени 100 000 лева вноска за несъстоятелността, които съдът също счита за
неотносими факти в настоящето производство.
Представен е и допълнителен отговор от „С.“ ЕООД, с който се поддържа изцяло
подадения отговор на исковата молба, развити са отново подробни съображения за
актуалното количество готова продукция. Сочи се, че в исковата молба неоснователно
се твърди, че синдикът не бил изпълнил решенията на Общото събрание на
кредиторите на БМС от 16.05.2017г. за готовата продукция. Развити са доводи относно
финансовото състояние на „С.“ЕООД, които факти, съдът също счита за неотносими.
Не се противопоставят да бъдат приети като доказателства съдебни решения. Отново
се сочи, че предмет на спора е само площта заемана от продукция купчини свлачена и
разлята, а не теглото на тази продукция.
Допълнителен отговор е постъпил и от синдикът К.. Поддържа се първоначалния
отговор. Сочи, че в допълнителната искова молба ищцата повтаряла твърденията си.
Не били изложени нови обстоятелства, освен, че „Б. М. С.“АД е собственик на
43278.21 тона млян пегматит. Сочи, че по отношение на спора не е важно теглото на
готовата продукция, а само заетата площ от същата. Възразява се по част от
доказателствените искания, както и не се противопоставя срещу представените
съдебни актове, влезли в сила.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писмените отговори и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ, кредитор може да предяви иск за установяване
несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по
чл.690, ал.1, но съдът е оставил възражението без уважение. Следователно за
допустимостта на иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки: ищецът да е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу
вземане на друг кредитор, прието от синдика, и съдът по несъстоятелността да е
5
оставил възражението без уважение. Съгласно чл.694, ал.6 от ТЗ този иск се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския
регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ.
В случая са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, тъй като ищцата е кредитор на дружеството „БМС“ АД /н/,
предявеното вземане на „С.“ ЕООД е включено от синдика в допълнителен списък, на
основание чл.688 ал.3 от ТЗ, с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, в
пълния предявен размер от 12 000 лева за ползване на площ от 9740 кв.м.
Постъпило е възражение с вх.№263485/25.03.2021г. от ищцата Л. А. К. в срока
по чл.690 ал.1 от ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се е произнесъл с
определение №260353/10.06.2021г., като възражението е уважено частично и
вземането е намалено до размера 10 651.02 лева, за тримесечният период октомври-
декември 2020 година.
Това обуславя и правният интерес и допустимостта на така оформената
претенция, депозирана на 23.06.2021 година.
Безспорно е между страните, а и се установява от представеното постановление за
възлагане по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на „С.“ ЕООД е възложен
недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.
№000680 в м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча както и 8 броя сгради находящи се в
поземления имот, индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението и
година на построяване на всяка от тях, както и строителни съоръжения включително и
площадка промишлено товаро-разтоварна. Ищецът е бил въведен във владение на така
описания имот, за което синдикът в изпълнение на предоставените му от закона
правомощия е съставил протокол за въвод във владение от 05.01.2017г.и строителни
съоръжения измежду които площадка промишлено товаро-разтоварна.Представен е и
протокол за въвод във владение.
Никой от участниците в процеса не оспорва и факта, че в източната част на
процесния имот са разположени две големи по размери купчини от пегматит,
представяваващ продукт след преработването на руда и че това е част от масата на
несъстоятелността на ответната дружество, която подлежи на осребряване като актив –
готова продукция, но продължава да се намира там в насипно състояние през цялото
време от продажбата на недвижимия имот до настоящият момент. Този факт се
потвърждава и от разпита на свидетелят И.И. който работи на място още от м.октомври
2016г. и установява, че от когато е започнал работа до настоящият момент купчината в
източния край си стои непроменена /“тя е няколко декара, като има купчина и петно с
разпиляна продукция“/.
От изявлението на синдика се установява, че тези две купчини представляват
струпана готова продукция, съществувала към момента на откриване производството по
6
несъстоятелност, предадена му при неговото встъпване в тази длъжност и те фигурират
в счетоводна сметка „материални запаси“ количества- пегматит, в това число – млян,
което съответства на т. нар. „готова продукция“, което се води заприходена в масата на
несъстоятелност, поради което съдът счита, че не може да се изключи частта заета от
разпилян пегматит/оцветена в зелено на скицата/.
От приетата по делото СТЕ, не оспорена от страните се установява, че
складираната готова продукция представлявала две фигури/купчини/ с обща площ от
4729 кв.м., отделно от тях имало и разпиляна свлачена готова продукция/оцветена в
зелено на приложената скица/, с площ от 4614 кв.м., или общо двете пирамидални
фигури разпиляна и готова продукция били с площ от 9343 кв.м.
От заключението на двете вещи лица, се установява още,че наемната пазарна
цена на оценяваните обекти за периода от 1.10.2020г.-31.12.2020г. е за площта заета от
двете купчини 4729 кв.м. – 3830 лева, а за разлятата площ – 3740 лева или общо – 7570
лева.
Съдът намира, че искът частично основателен.
Съгласно трайно установената съдебна практика лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й
обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи.
Ответникът-кредитор „С.“ ЕООД е установил собствеността си върху целия имот,
както и ползването без основание на част от него, за да се държи там струпана на
открито готова продукция от масата на несъстоятелността на длъжника. Съдът прави
извод, че е налице разместване на имуществени блага, превръщайки кредитор на масата
на несъстоятелността със свое вземане на извърдоговорно основание на плоскостта на
неоснователното обогатяване. За да се обезщети собственика на имота за своето
обедняване на осн. чл. 59 ЗЗД, следва да се определи съответното обезщетение до
размера на обедняването. Практиката последователно и неотклонно възприема като
еквивалент на обедняването при неоснователното ползване на чужд имот пропуснатия
наем на същия, определен по пазарни цени за съответния период.
В случая, следва да се вземе предвид площта на имота, заета от двете компактни
купчини пегматит общо от 9343 кв.м., които по признанията на синдика, и показанията
на св. И., безспорно се числят към активите на несъстоятелното дружество и са били
там в този вид през процесният период – 1.10.2020г.-31.12.2020 година.За този период
дължимото обезщетение е в размер на 7570 лева, а не както е приел в своето
определение №260353/10.06.2021г., съдът по несъстоятелността за този тримесечен
период сумата от 10 651.02 лева.
7
В този смисъл предявеният от ищцата Л. А. К., иск от се явява частично основателен и
следва да се приеме, че не съществува вземането на кредитора „С“ ЕООД над размера
от 7570 лева, до приетия такъв от 10 651.02 лева, или искът на кредитора Л.К. се явява
частично основателен, тъй като се дължи сумата от 4733 лева, а отрицателният иск е
основателен за сумата от 3081.02 лева /тъй като има изявление, че вземането в общ
размер 10651.02 лева е дължимо до размера 2837 лева, а не се дължи само сумата от
7814.02 лева.В случая вземането /2837 +4733 лева=7570 лева е установена сума от
експертизата за процесният период/, респ. следва да бъде отречено, че съществува
вземане на „С.“ ЕООД за предявеният размер от 3081.02 лева, за процесният период.
При този изход на делото се дължат следните разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищцата следва да бъде
осъдена да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата претенция в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 50,00
лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Ответното дружество „С.“ ЕООД, който е кредиторът, предявил в
производството по несъстоятелност вземанията, които се установява, че са
несъществуващи частично и с това е дал повод за завеждане на настоящото исково
производство, следва да понесе отговорността за заплащане на ДТ върху уважената част
от исковата претенция в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, която е в размер на 50 лв., която такса не се внася
предварително, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна
такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
От ищцата няма направено искане за присъждане на разноски, не е представен и
списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата от своя страна дължи на ответника С.
ЕООД сторените от него разноски, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът „С.“ ЕООД е представил списък по чл.80 от ГПК и се претендират
разноски общо в размер на 1110 лева, от които 800 лева- адв.възнаграждение, платен
депозит за СИЕ – 250 лева и платен депозит за свидетел в размер на 60 лева, като
съобразно отхвърлената част от иска му се полагат разноски в размер на 672.33 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С., комплекс Е., ул. „С.“ №/в качеството й на кредитор/, срещу „Б. М.
С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Ф.“ №, ЕИК ****** и „С.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. „П. Е.“ № вх., ап., представлявано от синдика И. К., че „Б. М. С.“ АД
(в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД ,
сумата от 3081.02 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта
от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с
кад.№000680 в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор
69835.62.680 по КК на гр.С. заета от готова струпана и разпиляна продукция,
за периода от 1.10.2020г.-31.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 3081.02 лева до предявеният размер от 7814.02 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. А. К.,с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
комплекс , ул. „С.“ №, да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 50 лева , както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „П. Е.“ № вх., ап., да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 50 лева ,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса
в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., комплекс
ЕСТЕ, ул. „С.“ №И да заплати на „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. Б., ул. „П. Е.“ № вх., ап., сумата 672.33 лева
представляваща сторени от последното разноски,съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество - Ив. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап.
и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на
9
основание чл.694 ал. 8 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10