МОТИВИ към Решение № 260184/25.02.2021г. по НАХД № 5199/2020г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна
прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание спрямо обвиняемия Ц.Б.Ц. – ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 07.01.2020 г., в гр. Бургас, ж.к. **********************************,
вх. А, ет. 4, не изпълнил съдебна заповед на БРС за незабавна защита издадена
на 17.12.2019 г. въз основа на Определение № 10739/17.12.2019 г. по гр.дело №
10643/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, на основание чл. 18 от Закона за
защита от домашното насилие, като приближил на по-малко от 20 м. пострадалата И.-А.А.А.в
жилището и в гр. Бургас, ж.к. **********************************, вх. А, ет. 4.
По делото са проведени три открити съдебни заседания като на първото от
тях не е даден ход поради нередовно призоваване на обвиняемия. На второто
съдебно заседание обвиняемият се явява и моли да приключи всичко, ако може да
се „размине” всичко. Съдът, с оглед изясняване на обективната истина изиска гр.дело №
10643/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас като делото е отложено за
изискване и прилагане на посоченото гражданско дело. На третото съдебно
заседание, обвиняемият, редовно призован, не се явява, съдът приобщи към
доказателствата гр.дело № 10643/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас и
приключи събирането на доказателствата.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка,
описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин. Счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият Ц.Б.Ц. с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, живущ ***, със средно образование,
неженен, работи в областта на строителството, неосъждан.
През 2019 г. И.-А.А.А. и обвиняемият живеели на семейни начала в
гр.Бургас, ул. ***************************************. Двамата имали дете на
име Стивън Ц.Ц.. С тях живеела и майката на И.-А.А.А.– св. С.А.. Св. А. и обв. Ц.
имали семейни проблеми, тъй като последният играел често на хазартни игри, след
което употребявал алкохол и ставал агресивен.
На 06.12.2019 г. обв. Цв. Ц. се прибрал на горепосоченият адрес, като
преди това си бил изхарчил парите по хазартни игри и употребил алкохол. След
като разбрала за това св. И. А. му направила забележка, двамата се скарали в
резултат от спора между тях, обв. Ц. я ударил по лицето, в резултат на което й се
цепнала устната. На следващия ден А. подала жалба в полицията и отишла в
Центъра за домашно насилие в гр. Бургас. Там й съдействали, в резултат, на
което била подадена молба до РС-Бургас за защита от домашно насилие и спрямо
Цв. Ц. била издадена на основание чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашното
насилие (ЗЗДН) - заповед за незабавна защита на 17.12.2019 г. съгласно
Определение № 10739/17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10643/2019 г. по
описа на Районен съд гр. Бургас. По силата на посочената Заповед на обвиняемия
му било забранено да приближава на по-малко от 20 /двадесет/ метра И.-А.А.А.ЕГН
********** в жилището, находящо се в гр. Бургас, ж.к. ********************************************,
ет.4, ап. ляв. Изрично в заповедта е посочено, че има действие до приключване
на делото с издаване на заповед или отказ и че подлежи на незабавно изпълнение.
Заповедта за незабавна защита била връчена на обв. Ц. на 23.12.2019г.
(л. 24 – гръб ДП и л. 25).
Въпреки горното и издадената Заповед за незабавна защита от домашното
насилие обв. Цв. Ц. решил да се срещне с И. А.. На 06.01.2020 г., малко преди
полунощ, отишъл до горепосочения адрес, където живеела И.-А.А.А.и започнал да
звъни на звънеца на апартамента и чрез домофона, монтиран на входната врата на
блока. Последната не му отворила, тъй като било късно и я било страх.
Обвиняемият продължил да звъни, като позвънил и на някои от съседните звънци,
за да му отворят входната врата на блока. Малко след полунощ на 07.01.2020 г.,
неустановено по делото лице, отворило входната врата и обв. Ц. влязъл във входа
и се качил до апартамента на св. А., като започнал да й звъни на звънеца и да
тропа по вратата. Пострадалата се изплашила и подала сигнал на тел. 112. В
резултат на последното, на място пристигнали полицейските служители на 01 РУ
при ОД на МВР-Бургас – св. А.Ч. и В.А.. Последните се качили по стълбите на
блока и установили обвиняемия на третия етаж. Установили самоличността му и го
задържали по ЗМВР.
От изисканото и приобщено гр.д. № 10643/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Бургас се установява, че на 12.02.2020г. И.-А.А.А. подала молба, с която
оттеглила молбата за защита и с Определение № 1351/13.02.2020г. по гр.д. №
10643/2019 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, в сила от 03.03.2020г. било
прекратено производството по делото.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: протоколи за разпит свидетелите –
А. Ч. (л.8 и л.94), В. А. (л.10 и л.93); И. А. (л.11 и л.80-82), Сн. А. (л.18),
обясненията на обвиняем (л.66);
От приложените писмени доказателства и доказателствени средства: определение
№ 10739/17.12.2019г. по гр.д. № 10643/2019г. на БРС, заповед за незабавна
защита (л.22-24), справка за съдимост (л.**); Определение на БРС (л.22-23); приложеното
гр.д. № 10643/2019г. на БРС.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Като цяло фактическата
обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира
за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно чл. 296, ал. 1 НК който попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Предвид посоченото по несъмнен начин следва да бъде установено
наличието на три общи предпоставки: първо, че е налице влязло в сила съдебно
решение, което подлежи на изпълнение/алтернативно, че е издадена заповед за
защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу
обвиняемия; второ, че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява
конкретните предписания на съда; и трето - че предприетото от дееца поведение е
извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилното
функциониране на правосъдната дейност.
Производството по закона за защита от домашно насилие започва въз
основа на писмена молба по чл. 8, в деня на постъпване на която съдът насрочва
открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец (чл. 12 от ЗЗДН).
Според чл. 18, ал. 1 ЗЗДН когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена
или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният
съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна
защита в срок до 24 часа от получаването на молбата, която се връчва на
страните и се изпраща служебно до съответното РУ на МВР. В настоящия случай
безспорно се установява, че срещу обвиняемия и в полза на свидетелката И. А. е
издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие от 17.12.2019г. по
гр.дело № 10643/2019г. на БРС, за която обвиняемият е уведомен лично срещу
подпис на 23.12.2019г. (л. 24 гръб, л. 25 ДП). Със заповедта за незабавна
защита на обвиняемия е наложена забрана да доближава пострадалата на по-малко
от 20 метра в жилището й в гр. Бургас, ж.к. *********************************************
и е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта
за незабавна защита, издадена на основание чл. 18 от ЗЗДН, не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита
по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с
решението по чл. 15, ал. 1 или на отказа на съда. На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта
за защита, издадена с решението по делото, подлежи на незабавно изпълнение,
т.е. отменя заповедта за незабавна защита незабавно, без значение от датата на
влизане в сила на решението на съда по чл. 15 от ЗЗДН.
В случая по делото не се е стигнало до решение по същество дали да се
предостави защита, нито е налице отказ да се предостави защита, тъй като
молителката е оттеглила молбата за защита и е прекратено производството по
делото. Молбата за оттегляне обаче е депозирана в съда едва на 12.02.2020г. и
определението за прекратяване е поставено на 13.02.2020г, повече от месец, след
като обв. Ц. е допуснал нарушение на действащия акт за незабавна защита от
домашно насилие. Систематичното място на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е
в Раздел III, Глава VIII „Престъпления против правосъдието”, чийто обект на
защита са обществените отношения свързани с правилното функциониране на
правосъдната система, респективно цели се защита срещу посегателства,
възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради това
заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективната страна на
състава на престъплението. По тази причина и тъй като е извършено нарушение на
конкретен съдебен акт - Заповед за незабавна защита, който към датата на
деянието не е отменен, то съдът намира, че с поведението си обвиняемият е
осъществил от обективна страна състава на престъплението. Обвиняемият не е
изпълнил конкретното поведение, което му е вменено по силата на съдебния акт –
да не доближава пострадалата на по-малко от 20 м. в жилището й, с което на
07.01.2020г. е нарушил издадената заповед за незабавна защита и е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съзнавал е, че е издадена заповед за незабавна защита, с която му е забранено
да се доближава до И. А. на по-малко от 20м. в жилището й в гр. Бургас, ж.к. *********************************************,
предвиждал е, че като се доближи до жилището я нарушава и въпреки това я е
нарушил.
В случая са установени всички признаци от състава на престъплението,
поради което и обвиняемият беше признат за виновен.
По вида и размера
на наказанието:
Обвиняемият към момента на деянието е неосъждан, до момента не е
освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл. 78 А от НК,
за престъплението се предвижда наказание до три години или глоба до пет хиляди
лева, няма причинени имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78 А, ал.
7 НК,
поради което същият беше освободен от наказателна отговорност и на основание
чл. 78 А от НК
му се наложи административно наказание. При определяне вида и размера на
наказанието съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно
минало, това, че обвиняемият е направил пълни самопризнания, производството по
гражданското дело е прекратено по молба на молителката, потърсила защита, това,
че изразява съжаление за извършеното. Доказателства за отегчаващи вината
обстоятелства не се събраха.
Предвид това съдът намери, че на обвиняемия следва да се наложи
наказание в абсолютния минимум и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН -
Глоба в размер на 1000 лева.
По доказателствата:
Съдът постанови приобщеното гр.д. № 10643/2019г. по описа на БРС след
влизане на решението по настоящото в сила, да бъде върнато за съхранение в
деловодството на БРС.
Разноски
На основание чл. 189, ал.
3 НПК направените
по делото разноски следва да се възложат в тежест на обвиняемия. Тъй като
разноски не са направени, съдът не осъди обвинямеия да заплати такива.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият, в
случай, че не заплати доброволно наложеното му наказание глоба, се осъди да
заплати сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас в случай на служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС