Р Е Ш Е Н И Е № 411
гр. Монтана, 5 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 10.09.2021 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Антоанета Лазарова и
Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 380 по описа за 2021, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение от 30 06 2021 г., по АНД № 388/2020 г. на районен съд гр. Берковица
е потвърдено Наказателно постановление № 85/01.09.2020 г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Западна България” гр. София, към ГД „Рибарство и контрол“
при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на К.П.С.,*** е наложено
административно наказание „глоба”, затова че извършва любителски риболов, за
което притежава валиден билет, като използва 16 броя въдици потопени във водата
под контрола на нарушителя.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която твърди неправилност на решението и
актът за установяване на нарушение, както и нарушение на
административнопроизводствените правила по съставяне на акта. Излага
съображения, че в мотивите към решението, въззивният съд не е обсъдил изцяло и
задълбочено възраженията му изложени в депозираната жалба, в частта, с която
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е упражнявал
любителски риболов с повече от 3 броя въдици. При дължимата служебна проверка и
преди да потвърди обжалваното Наказателно постановление, в частта, с която са
отнети в полза на държавата 16 броя въдици с макара, от които 2 броя детски
въдици, решаващият съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, е
следвало на първо място да изясни и да констатира чия собственост са отнетите
въдици и дали същите са отнети законосъобразно. Позовава се на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата
на вещите, принадлежащи на нарушителя, като в случая въпросът за собствеността
не е изследван. Счита, че въззивният съд не е обсъдил и искането за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като само повърхностно и формално е посочил
липса на основания за маловажен случай. Моли да се приеме, че неприлагайки
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон. В с.з. поддържа
жалбата и същите съображения.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, юрк
Иво Папазов, в писмена молба, моли решението на районния съд да остане в сила,
като правилно, материално и процесуално
законосъобразно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС Монтана правилно. Издаденото НП отговоря изцяло на
изискванията на закона.
В хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Предлага Решението на районния съд
да бъде потвърдено като обосновано и мотивирано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира от фактическа и
правна страна следното.
За да потвърди Наказателното постановление районният съд приема, че на
01.06.2020 г., в 15:00 ч. контролните органи по ЗРА извършват проверка на яз. Огоста
при баластриерите на с. Боровци, общ. Берковица, при която установяват, че жалбоподателят
извършва любителски риболов, за което притежава валиден билет № 1716968/12.08.2018
г. като използва 16 броя въдици потопени във водата и със стръв, под контрола
на К.П.С.. Констатирали и улов на един брой шаран. Проверяващите приели, че
жалбоподателят извършва любителски риболов с брой въдици, които надхвърлят
нормите за любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА, за
което му е съставен АУАН, същият надлежно предявен и подписан от жалбоподателя
с отбелязване, че въдиците, които са в повече са на приятеля му Мирослав
Миронов. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП. Показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели - актосъставителяг В. Спасов и М.Тодоров
установяват идентична с изложената в акта и НП фактическа обстановка.
Въззивният съд приема жалбата за подадена в срок, против акт подлежащ на
съдебен контрол и от лице имащо право на жалба. Наказателното постановление приема
за издадено от компетентен орган по реда и във формата предвидени в закона, поради
което се явява законосъобразно от формална страна. В разпоредбата на чл. 24,
ал. 1, т. 1 от ЗРА са уредени лимитативно разрешените уреди за любителски
риболов. Посочената норма е императивна и съгласно същата, лицата упражняващи
любителски риболов са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки)
за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените
водни обекти. Според легалната дефиниция на понятието «любителски риболов»
дадена в пар. 1, т. 26 от ДР на закона, това е дейност, при която се извършва
улов на риба и други водни организми от физически лица. Самото поставяне на
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, представлява
риболов по смисъла на пap. 1, т. 25 от ДР на ЗРА. Последно посоченото дава основание
да се заключи, че нарушението на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона е
формално. Ето защо и установеното от контролните органи и отразено в Наказателното
постановление поставяне на 16 броя въдици във водите на яз. «Огоста» от С.,
осъществява от обективна страна признаците на нарушение на посочената законова
разпоредба. Съдът намира осъщественото деяние за съставомерно и от субективна
страна. Незнанието на правната норма, не изключва отговорността на
жалбоподателя. Законосъобразно е ангажирана неговата отговорност от
административнонаказващият орган по реда на чл. 65 от ЗРА, предвиждащ вида и
размера на следващото се наказание при извършване на любителски риболов в
нарушение на изискванията по чл. 24 ал. 1 от закона. Административното наказание
«глоба» е определено в минималния размер от 100 лв., поради което липсват и
основания за изменение на Наказателното постановлението в този смисъл. По
отношение на поддържаното становище, че част от въдиците били на друго лице,
съдът намира, че това обстоятелство не се доказа по безспорен начин. Въпреки
показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели, съдът не
споделя същите, защото сочените лица не са се намирали при въдиците. Съдът не
счита и че настоящото нарушение представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
представлявайки «маловажен случай» по смисъла на закон.
Предмет на касационната проверка е първоинстанционното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени
процесуални нарушения
Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния
закон.
Въз основа на правилно
възприета фактическата обстановка, въззивният съд в съответствие с
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност е стигнал до
правилен правен извод за извършено нарушение. Свидетелските показания на св. Спасов
и Тодоров, на които се позова въззивния съд, са безпротиворечиви и логически
последователни, поради което основателно и правилно са кредитирани като
достоверни. Показанията на свидетеля Миронов не могат да бъдат приети за
меродавни, тъй като този свидетел не се е намирал на мястото, по време, когато
е констатирано нарушението. От друга страна законодателят не борави с понятие
като „детски въдици“, а въпросът за собствеността на въдиците няма как да бъде
изследван от административнонаказващия орган, след като пред него не са
представени доказателства, удостоверяващи чия собственост са отнетите въдици.
Единствено наличието на твърдения от страна на административнонаказаното лице
не са достатъчни да установят надлежна собственост. В тази връзка и твърдението в касационната жалба, че възраженията му не са обсъдени задълбочено
се явява неоснователно и в противоречие със съображенията изложени в мотивите
на постановеното съдебно решение. Следва да се има предвид, че разпоредбите на
закона са императивни, а броят въдици значително надвишава законово допустимият.
Настоящият състав не
намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по отношение на
извършеното деяние не се установяват белези, които да навеждат на извод за
маловажност, а характера и вида на деянието не предполага такава.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е правилно, а искането за неговата отмяна неоснователно.
От гледна точка валидността и допустимостта
на съдебния акт, последният
има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от 30 06
2021 г. по АНД № 388/2020 г. на районен съд гр. Берковица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :