Р Е Ш
Е Н И E
гр.Бяла Слатина, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав,
в публично съдебно заседание на 30
септември, Две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр.д.№ 1462/2019 г. по описа на РС
– Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството на
изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт П. Балаланова, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника В.М.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, за сумата от 1354.49 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за паричен заем с № 5409722/16.01.2018г., договорна
лихва в размер на 212.55 лв. за
периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит в размер на 545.40
лв. за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 175.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 546.40 лв. за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., лихва за
забава в размер на 77.23 лв., за
периода от 02.01.2019г. до подаване на заявлението в РС-Бяла Слатина –
31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и
в исковото производство
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото
съобщение в цялост, че ответника В.М.И., не е намерен на посоченият адрес в с.Борован,
обл.Враца, ул.Цар Калоян № 1.
С
Определение от 05.03.2020г. съдът допуснал равна помощ на ответника В.М.И., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, под формата на процесуално
представителство.
С
определение от 18.05.2020г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил
адв.М.М. от ВрАК за особен предсатвител на ответника В.М.И., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, която да го представлява в исковият процес по
гр.д.№ 1462/2019г. по описа на БСлРС.
В срока указан в разпоредбата на
чл.131 от ГПК особения представител на ответника е депозирал писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска като недопустим поради
нередовност на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поддържа, че
не са налице доказателства, че ответника е бил уведомен за извършената цесия на
вземането срещу него Излагат се и доводи за недействителност на договора за
потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. липсва яснота относно клаузата за дължимите разходи. На
изложените подробно в отговора основания се иска от съда да отхвърли иска.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е
ч.гр.д.№ 1035/2019г. на РС-Б.Слатина. Допусната,
изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 1035/2019г. на РС-Б.Слатина е видно, че срещу длъжника В.М.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 629/02.08.2019г. в полза на
заявителя „АСВ” ЕАД-София, за
сумата от 1354.49 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за паричен заем с № 5409722/16.01.2018г.,
договорна лихва в размер на 212.55 лв.
за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит в размер на 545.40
лв. за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 175.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 546.40 лв. за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., лихва за
забава в размер на 77.23 лв., за
периода от 02.01.2019г. до подаване на заявлението в РС-Бяла Слатина –
31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 59,62 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
на длъжника В.М.И.
е връчена
по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково
производство по гр.д.№ 1462/2019г. по описа на БСлРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем № 5409722/16.01.2018г. „Вива Кредит“ ООД е предоставило на В.М.И., заем в размер на 1500,00 лв., а заемателят се е задължил да
върне същата, ведно с договорната лихва, която е в размер на 262,92 лева, на 9
равни месечни погасителни вноски, в размер на 195,88 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 15.02.2018 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 13.10.2018 г. Така, страните са договорили общ
размер на плащанията – 1762,92 лева. С подписването на договора за заем,
заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума.
В договора са
вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.30 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора -0,11%, годишен процент на разходите/ГРП/ на
заема– 49,46 %. Общият размер на всички дължими плащания по договора
с включена такса за експресно
разглеждане на кредита е 614,70 лева.
На основание сключения договор и Тарифата на
„Вива кредит“ ООД, относима към договора за паричен заем, при забава на плащане
на погасителна вноска по договора за предоставяне на паричен кредит, в
зависимост от деня за забава, Заемателя дължал на Кредитора заплащане на суми
за покриване разходите направени от страна на заемодателя, като на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00
лв
Също така страните се договорили,че при забава
на плащането на която и да е погасителна вноска,включваща главница и договорна
лихва по заема с повече от 57 календарни дни,на 58 ден забава заемателя дължи на
заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лв.,представляващи
направени разходи за събиране на просрочени вземания и административна дейност
по събиране на вземането, като на това основание на длъжника е начислена такса
разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по
договора да предостави обезпечение на задълженията си, поради което му е била
начислена неустойка в размер на 614,70 лв., платима на 9 равни вноски, всяка в
размер на 68,30 лв.
За извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разгреждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса в размер на 614,70 лв., платима на 9 равни вноски, всяка в размер на
68,30 лв..
Така погасителната вноска е в размер на 332,48
лв., която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноската по
таксата за експресно разгреждане на искането за отпускане на кредита.
Подписвайки
договора, страните са постигнали съгласие в чл.8, ал.2 от договора, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до 31.07.2019г./ до датата на подаване на
заявлението в съда в общ размер от 77,23 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.
Длъжникът е платил сумата от 333,48 лв., с
която са погасени следните суми: 69,30 лв. дължима такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит, 68,30 лв. дължима неустойка, 50,37 лв. договорна лихва
и 145,51 лв. главница.
До момента остатъка на дълга е както следва: 1354.49 лв. главница, договорна лихва в
размер на 212.55 лв., такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 545.40 лв., такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 175.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 546.40 лв., лихва за забава в размер на 77.23 лв.
Срокът на договора е изтекъл на 13.10.2018г./с падежа на последната
погасителна вноска/ и не е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че
на 02.01.2019 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД,
видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с
всички привилегии и обезпечения. „Вива кредит“ ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено уведомително писмо от 04.01.2019г. за станалата продажба
на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на длъжника. Видно
от приложената с и.м. обратна разписка/л.20 от делото/ длъжника В.М.И., я е
получил лично на 09.01.2019г.
За
събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410
от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 1035/2019 г. по описа на РС- Б.Слатина е
издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът
не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Община Борован да получи книжата, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от търсената съдебна защита.
Ответника И. не се явява в с.з., а се
представлява от назначеният му особен
представител, който е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва иска, като процесуално недопустим, поради факта, че заявлението
по чл.410 от ГПК е нередовно с оглед несъобщаване за цесията на длъжника. За
първи път той се счита уведомен за цесията с получаване на исковата молба от
особеният представител, което обстоятелство води до нередовност на заявлението.
На второ място оспорва
действителността на процесният договор от 16.01.2018г. сключен между длъжника и
„Вива кредит“ ООД относно разпоредбата на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК за
неравноправна клауза.
На трето място оспорва факта, че
в и.м. е посочено, че длъжника е заплатил сумата от 333,48 лв., но не е ясно
към коя дата е спрял да погасява своите задължения, колко погасителни вноски са
платени, каква част от главницата е заплатена и каква част от договорената
лихва, нито как е изчислен размерът на общото задължение.
Моли така предявеният иск да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
От
допуснатата и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните, съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че при проверка документите в счетоводството на
ищеца, ответника В.М.И. и първия кредитор „Вива кредит” ООД имат сключен договор
за паричен кредит за сумата от 1500.00 лв., който трябвало да се издължи на
девет равни месечни вноски, всяка от които по 332,48 лв.
Ответника е извършил плащания по
договора на дата 16.02.2018г. в размер на 333,48 лв. и след тази дата е
преустановил пащанията, видно от приложенията към заключението на вещото лице.
Тези плащания са направени към
първоначалния кредитор „Вива кредит” ООД, с който ответника е сключил договора.
Към новия кредитор „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ответника няма никакви
плащания, включително и до настоящия момент.
Към датата на сключване на
договора за цесия общия размер на задължението на ответника към ищеца е в общ
размер на 2982,85 лв. представляващо: остатъчна главница в размер на 1354.49 лв. главница, договорна лихва в размер на 212.55 лв. за периода от 17.03.2018г.
до 13.10.2018г., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит в размер на 545.40 лв. за
периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв., неустойка в размер на 546.40 лв. за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., лихва за
забава в размер на 79,01 лв., за
периода от 02.01.2019г. до 31.07.2019г.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.
99 ЗЗД за главница.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1
от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице
- заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване
на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест
да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет
на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен
заем № 5409722/16.01.2018г., от който безспорно
по делото се установи, че между „Вива
Кредит” ООД и В.М.И. е налице твърдяното договорно отношение.
По силата на този договор посоченото дружество е поело задължение да
предостави на ответника
паричен заем в размер на 1500.00 лв. срещу задължение на същият да върне заетата сума на 9 бр. месечни погасителни
вноски, като последната е с падеж 13.10.2018г.
С
подписването на договора се установява, че заемателят е получил от заемодателят
изцяло и в брой заемната сума в размер на 1500,00 лв. на датата на подписване на договора-16.01.018г., като това
обстоятелство не е спорно, видно и от приложено копие от РКО № 119 от 16.01.2018г./л.9 от
делото/.
Представен е също по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Вива Кредит” ООД и "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД /понастоящем "Агенция
за контрол на просрочени задължения " ЕООД/, като видно от
Приложение 1 от 02.01.2019 г. към него, вземането на „Вива Кредит” ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5409722/16.01.2018г. със заемател -
ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Вива Кредит” ООД е упълномощило "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД /понастоящем "Агенция
за контрол на просрочени задължения " ЕООД/ в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия, видно от представеното по делото
пълномощно.
По делото ищецът е изпратил
уведомление за извършената цесия до ответника на 04.01.2019г., което е получено
лично от В.М.И. на дата
09.01.2019г., вдно от приложената обратна разписка./л.20
от делото/, поради което неоснователно е
възражението на особеният представител на ответника в тази връзка, че
длъжника не е уведомен за цесията.
С получаване на сумата по заема за заемателят е възникнало задължение да
върне заемната сума в посочения в договора срок, на погасителни вноски в размер
и падежи отразени в договора за заем и в заключението на вещото лице. Не е
спорно, че ответника е
върнал само 333,48 лв., от която е погасил частично задължението си, като с това той признава плащане по процесният договор. Безспорно е, че не е върнал остатъка от предоставеният му заем, като видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по
договора възлиза на сумата 1354,49 лв., което
прави основателна претенцията на ищеца за тази сума.
Следователно са налице всички
материално правни предпоставки за уважаване на исковата сума от 1354,49 лв. представляваща
главница по Договор за паричен заем №
5409722 от 16.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
II.
По иска за договорна/възнаградителна/ лихва.
С исковата молба се претендира
възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 212,55 лв. за периода от 17.03.2018г. до
13.10.2018г.
Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е
сключен на 16.01.2018г., т.е. след
изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е
приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет процентни пункта отгоре. В
случая, определеният в договора размер на ГПР от 49,46 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва, а договореният лихвен процент е 40,30%. Следователно клаузата за
възнаградитерлна лихва не е нищожна
поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК, поради което се дължи на
ищеца исковата сума от 212,55 лв. представляваща
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.
06.12.2017г. до 05.05.2018г.
III. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за
неустойка:
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в три дневен срок от
неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя
обезпечение – било чрез едно
физическо лице- поръчител, което е следвало да
отговаря на дадени условия, свързани с неговата платежоспособност и
финансова надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.
Въпросната
неустойка, която се претендира по делото в размер на 546,40 лв., в
случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради
неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от сключването на
договора да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или
чрез поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, свързани
с трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Тази
клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.5, ал.2 от договора неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на
поръчител, респ. банкова
гаранция. От начина, по който е уредено в чл.4, ал.2 от договора задължението на
заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде
свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една
страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие
за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителите са многобройни,
като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен
срок информация, за да знае дали тези
лица са
подходящи и отговарят на условията по чл.4, ал.1 от договора. Такива са
например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-поръчител и
данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други
лица. С тази информация заемателят би могъл да се
снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя
кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и
сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения
на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им –
само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да
се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката,
предвидена в чл.4, ал.2 от
договора за заем. Съдът намира, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Поради това, ответника не дължи на ищеца сумата от 546,40 лв. -начислена
неустойка по чл. 4, ал.2 от договора
за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.
IV.Такса
разходи.
В случая отпуснатият на
ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова
услуга" по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и Димитров има качеството потребител по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответника разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика
/решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и
определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.
В чл.12 от
договора, длъжникът се е съгласил, че е запознат с Тарифата на събираните такси
от заемодателя, която не е приложена по делото. В и.м. ищеца е посочил, че
съгласно тарифата при кредити, платими на месечни вноски, какъвто е настоящия случай, е
предвидено че при забава на плащане на погасителна вноска дължи допълнително
плащане на разходи, които за кредит в размер от 500.00 лева до 1500.00 лв. не
може да е повече от 175.00 лева, именно такава такса е начислена от ищеца. В
тарифата е предвидено еднократно плащане на сумата от 70.00 лева на 58 ден на
забавата, представляваща разход за дейност на служител за събиране на
вземането.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в
пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено
изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението като едновременно са начислени и двете
максимални такси от 175.00 лева и 70.00 лева еднократна такса. Съдът намира, че
отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения
по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.
С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива
Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която
не е подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се
съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща
тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора,
произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
Предвид
изложеното претенциите за заплащане на претендираната в и.м. сума в размер на 175.00
лева представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата в
размер на 70.00 лева такса разходи за дейност на служител следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съдът счита за нищощожна и
клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи
плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заема в размер на 614,70 лева, поради нейната неравноправност. Съгласно договора за заем и предложението за сключване на
договора за паричен заем, таксата следва да се заплати при експресно
разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем до 20 мин, като сумата на
таксата нараства в зависимост от размер на кредита и срока за погасяването му,
което може да се приеме, като скрита договорна лихва, доколкото тази зависимост
не е логична от вида „услуга“, който е привидно записано, че се предлага. В
попълненото от заемателя предложение за
сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за
експресно разглеждане на документи, което означава, че ответникът не е
бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на
договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В допълнение съдът
намира, по отношение на претендираната сума за експресно разглеждане на
заявлението за кредит в размер на 545,40 лева, че посочената договорна клауза,
от която произтича това вземане, директно противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Според цитираната разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
представените доказателства съдът установява, че към момента на сключване на
договора за кредит претендираната сума за експресно разглеждане на заявлението
за кредит е била фиксирана по размер. Следователно тази сума не попада в
хипотезата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, противоречи на тази разпоредба и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна.
С оглед изложеното исковата претенция
за заплащане на тази такса в размер на 545,40 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
V. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Претендирната лихвата за забава в размер на 77,23 лв. за периода от 02.01.2019г. до 31.07.2019г., съдът
преценя като дължима на основание чл.8,ал.2 от договора за заем, който предвижда, че при забава на плащане на
задълженията по договора за паричен заем, заемателят дължи на заемодателя
законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава.
Следователно акцесорният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на
парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86,
ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по
главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява основателен
и акцесорният иск за сумата от 77,23 лв.лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до 31.07.2019г./датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ето
защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да се
уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1035/2019 г. на БСлРС, а
именно: сумата от 1354.49 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за паричен заем, сключен с № 5409722/16.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 212.55 лв.
за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., и лихва за забава в размер на 77.23 лв., за периода от 02.01.2019г.
до подаване на заявлението в РС-Бяла Слатина – 31.07.2019г., за които суме е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 629/02.08.2019г. по ч.гр.д.№
1035/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Искът
по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли за следните суми: 545,50 лв.
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., 175,00 лв. такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 70,00 лв. такса разходи за дейност на служител,
546,40 лв. неустойка за периода от
17.03.2018г. до 13.10.2018г., като неоснователен за
които суми следва да се приеме, че са били изначално недължими, като основани на неравноправни,
съответно нищожни клаузи от Договора за заем и не се дължат от ответника по
делото.
VI.РАЗНОСКИ:
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12
от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца
е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното
производство е поискал присъждане на 59,62 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съдът е
уважил в размер на 100,00 лв.
По исковото
производство ищеца поискал присъждане на 209,62 лв. заплатена
държавна такса, 438,68 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за особеният
представител на ответника, 200.00 за ССчЕ и
350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/л.66 от делото/.
Размерът на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая,
сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай ответника В.М.И. следва да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените по ч.гр.д. № 1035/2019г. по описа на БСлРС разноски в общ
размер на 88,04 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника И. следва да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1462/2019г.
по описа на БСлРС разноски в общ размер на 617,90 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.М.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н.
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.,
в качеството му на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт П.Б., сумата от 1354.49 лв. главница, дължима н.основание сключен договор за
паричен заем, сключен с № 5409722/16.01.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД
и В.М.И., вземането по което е
прехвърлено/цедирано/ в полза н. „А.з.с.на
в.“ ООД /правоприемник н.който е „А.з.с.на в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 01/02.01.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 212.55 лв. за
периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., лихва
за забава в размер на 77.23 лв.,
за периода от 02.01.2019г. до подаване на заявлението в РС-Бяла Слатина –
31.07.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
629/02.08.2019г. по ч.гр.д.№ 1035/2019г. по описа на РС-Бяла
Слатина.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.,
в качеството му на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт П.Б., против В.М.И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване
дължимостта на следните суми: 545,40 лв. представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., 175,00 лв. такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 70,00 лв. такса
разходи за дейност н.служител и 546,40
лв. неустойка за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., претендирани
по договор за паричен заем №
5409722/16.01.2018г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и В.М.И., вземането по което е прехвърлено/цедирано/ в полза н. „А.з.с.на в.“
ООД /правоприемник н.който
е „А.з.с.на в.”ЕАД/
по силата на Приложение №
01/02.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 629/02.08.2019г. по ч.гр.д.№ 1035/2019г. по
описа на РС-Бяла Слатина, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, В.М.И., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.,
в качеството му на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт П.Б., направените разноски в настоящото исково производство по гр.д.№ 1462/2019г. по
описа на БСлРС в размер на 617,90 лв.(Шестстотин и
деветнадесет лева и деветдесет стотинки), както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1035/2019г. по
описа на БСлРС в размер на 88,04 лв.(Осемдесет и осем лева и четири стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: