Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр.Шумен 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на девети април, две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря Таня
Кавърджикова и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№86 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №407/21.12.2018г. по гр.д.№1188 по описа за 2018г. на НПРС ,съдът е отхвърлил предявения иск от А.Ж.К. с ЕГН ********** *** срещу А.И.А. ***, с правно основание чл. 74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), осъдил е А.И.А. *** да заплати на А.Ж.К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), по предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 28.08.2018 г. до окончателното й изплащане, осъдил е А.И.А. *** да заплати на А.Ж.К. с ЕГН ********** *** сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направени разноски от ищеца в производството.
Решението е обжалвано от ответника А.И.А., действащ , чрез пълномощника си адв.В.Б. *** в частта му с която съдът го е осъдил на
осн.чл.59 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 325 лв. и разноски , като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли искът изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата стрА.А.Ж.К. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.А. *** е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалвА.та му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна стрА., при наличие на правен интерес и е допустима. РазгледА.по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна стрА.: Ищцата твърди в исковата си молба ,че притежавала в собственост магазин, намиращ се в гр.
В. , бул. „..., до
14.12.2009 г. Тогава се разпоредила с него, продавайки го на
руски граждани. Новите собственици препродали имота на ответника А.И.А. на 27.04.2015 г., отново с нотариален акт. Във Варненски
районен съд било образувано ч.гр.д. № 14873/2016 г. по описа на съда
със заявител „Енерго-про Продажби“ АД и длъжник ищцата. Вземането касаело незаплатени задължения за обект на
потребление, съвпадащ с имота, на стойност
513,06 лева – главница за периода от 13.04.2016 г. до
11.08.2016 г. и лихви. Причината
длъжник да е ищцата се оказал
факта, че тя все още
била титуляр на партидата при
„Енерго-про Продажби“ АД. При осъществената връзка по повод
заповедното производство ответникът бил уведомен за задължението
и заплатил 520 лв., включващи търсената главница от 493,77 лв. и мораторна лихва в размер на 19,29 лв. ОстА.ли
неиздължени по заповедното производство обаче сумите: 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – заплатена държавна такса. Ищцата заплатила
сумите, за да не дължи
и разходи по изпълнително дело в резултат на издадената
заповед за изпълнение. Предвид изложеното и на основание чл. 74 от ЗЗД, ищцата моли съдът да
осъди ответника да й заплати сбора
от съдебните и деловодни разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва
върху сумата от 325 лв. от
предявяването на иска до окончателното
плащане, както и направените разноски, тъй като счита,
че е платила чужд дълг. При
условията на евентуалност моли съда да й присъди
тази сума на основание чл.
59 от ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Предмет на настоящото въззивно
производство е само искът по чл.59 от ЗЗД за сумата от 325лв.
С Нотариален акт
№ ... г. на Нотариус О.Ш., ищцата продала процесния имот на чуждите
граждани А.В.А.и О.В.Г.. В последствие с Нотариален акт № ...г. на Нотариус И.О. с рег. № 561 на НотК и район
на действие ВРС двамата чужди граждани
продали посочения имот на ответника
А.И.А.. Видно от нотариален акт №...г.
Енерго-про Продажби“ АД подали
пред Варненски районен съд заявление
за издаване на заповед за
парично вземане по реда на
чл. 410 от ГПК срещу А. Ж.К., по което било образувано
ч.гр.д. № 14873/2016 г. на
ВРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане № 7257 от 30.11.2016 г. На 07.12.2016 г.
на А. К. бил връчен препис от
заповедта за изпълнение. На 16.12.2016 г. тя подала възражение
по чл. 414 от ГПК. Съответно ВРС дал указания на
заявителя да предяви иск за
установяване съществуването
на вземането по издадената заповед
за изпълнение на парично вземане
по чл. 410 от ГПК. На 14.12.2016 г. ответникът внесъл дължимата сума на „Енерго-про Продажби“ АД. По тази причина
заявителя поискал от ВРС да му
даде изпълнителен лист само за
разноските, тъка то основното вземане
било вече погасено. На 17.01.2017 г. ВРС издал изпълнителен лист за сумата
от 325 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 14873/2016 г. Видно от представената по делото вносна бележка
тази сума била заплатена на „Енерго-про Продажби“ АД от Ж.З.К. (син на ищцата)
като изрично било посочено като
основание за плащането ч.гр.д. № 14873/2016 г.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.59 за сумата от 325лв. представляваща заплатени от нея разноски по горецитираното заповедно производство ,образувано срещу нея за незаплатена и консумирА. електроенергия за процесният недвижим имот. Сумата, претендирА. от „Енерго-про Продажби“ АД по ч.гр.д. № 14873/2016 г. представлява ползвА. и неплатена ел. енергия за имот собственост на ответника за процесния период. Партидата, по която се дължат сумите за незаплатена електроенергия се е водила на ищцата, но ответникът , който е придобил имота през 2015г. и е негов собственик не е изпълнил задължението си да прехвърли партидата на свое име , като е посочено в чл.16 ал.2 от действалите тогава Общи условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-про Продажби АД ,влезли в сила на 7.09.2014г. и също така действали и към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК от енергодоставчика. Същите са отменени едва през 2017г. с решение №798/20.01.2017г. на ВАС с което е отменено Решение №ОУ-06 от 21.07.2014г. на ДКЕВР ,с което са били ободрени тези ОУ. Отношенията на ответника с третото лице, на което е отдало имота под наем, по никакъв начин не засягат ищцата. Ако А.И.А. беше изпълнил своето задължение да прехвърли партидата, съгласно Общите условия на „Енерго-про Продажби“ АД, в патримониума на ищцата нямаше да възникнат тези задължения. Също така електрическата енергия е консумирА. в имот ,собственост на ответника и същият носи отговорността за заплащането й и ако тази електроенергия беше заплатена в законовият срок електродоставчикът нямаше да депозира заявлението по чл.410 от ГПК. Така ответникът с поведението си е стА.л причина за завеждане на заповедното производство и същият носи отговорност за разноските по него ,които се следват на кредитора , тъй като задължението по което е издадена заповедта за изпълнение не е било заплатено в законовият срок. Ищцата е заплатила тези разноски ,за възникването на които има вина ответника и поради това той следва на осн.чл.59 от ЗЗД да бъде осъден да й ги заплати. На осн.чл.59 от ЗЗД всеки ,който се е обогатил без основание за сметка на другиго , дължи да му върне онова ,с което се е обогатил , до размера на обедняването. Ответникът е спестил исковата сума , и то за сметка на ищцата ,която я е заплатила и по този начин той се е обогатил с тази сума. Неоснователно е възражението, че надлежен ищец би трябвало да бъде сина на ищцата, а не тя, тъй като той бил платил сумата по сметка на „Енерго-про Продажби“ АД. Видно от платежното нареждане Ж.З.К. е вносител на сумата, но изрично е записано,че тя се внася по ч .гр.д. № 14873/2016 г., по което стрА. е ищцата . Това означава, че сина на ищцата е бил само физически приносител на сумата и я е платил за нейна сметка, тъй като тя е длъжник по посоченото заповедно производство.
Предвид гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъдат уважени изцяло, като на ищцата се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските й по делото пред НПРС.
Ето защо въззивният съд счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалвА.та му осъдителна част, като депозирА.та срещу него въззивна жалба е неоснователна .
Решението в отхвърлителната му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от
спора на жалбоподателя не му се следват разноски по делото ,като такива следва
да се присъдят на въззиваемата стрА.
по представеният списък в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК
,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №407/21.12.2018г. по гр.д.№1188 по описа за 2018г. на НПРС в обжалвА.та му част.
Решението в остА.лата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** да заплати на А. Ж.К. с ЕГН ********** разноски по настоящото дело в размер на 300лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.