Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр.Белоградчик, 28.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 69 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба Р.А.
***, с ЛНЧ ********** – с турско гражданство,
управител на “САРС ГРУП и КО ” ООД гр.Пловдив, с ЕИК *********, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3066117 от 23.09.2019г. на
ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на
издаденият ел.фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. В с.з.
представител на жалбоподателя - не се явява.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
На
първо място, съдът отбелязва, че приема жалбата за допустима и ще разгледа
казуса по същество. По изпратената на съда админ. нак. преписка липсваха
данни за момента на връчване на жалбоподателя на издадения ел.фиш, с оглед
преценка срочността на подадената жалба срещу него. Затова съдът изрично указа
на въззиваемата страна до датата на с.з. да представи доказателство за
обстоятелството кога е връчен фиша и на кого. Тъй като такова доказателство не
бе депозирано по делото въобще, съдът следва да тълкува в полза на
жалбоподателя обстоятелството – срок на сезиране на съда. Или, че жалбата е
подаден в срок и като допустима, подлежи да разглеждане.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На
23.09.2019г. в 13.59 ч. по ул.“Първа“ в с.Медовница, обл.Видин, до дом № 12,
с автоматизирано техническо средство /мобилна система за видеоконтрол "TFR -
1M" № 580/,
контролиращо движението на МПС с посока от гр.Видин към гр.Монтана, било
заснето МПС - товарен автомобил „ИВЕКО 50 Ц 13 В”, с рег. № РВ 5985 АН,
което се движело със скорост 61 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като
клип № 5620/23.09.2019г. на радара, в който е отразена като разрешена
максимална скорост 40 км.ч., и установената – 61 км./ч., но след приспадане на
възможното отклонение в измерването, наказуемата скорост е приета за 58 км./ч.,
т.е. отчетено било първоначално превишение от 21 км./ч., но след приспадане
отклонението – 18 км./ч.
В посочения
участък, имало ограничение на законоворазрешената по принцип скорост до 50
км./ч. за населено място – до максимум 40 км./ч., направено с нарочен пътен
знак /В-26/.
За констатираното нарушение, на
23.09.2019 г. бил издаден Електронен фиш К № 3066117 от 23.09.2019г. на
ОД-МВР-Видин , за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, на “САРС ГРУП и КО ” ООД, като собственик на автомобила, заснето в
горния клип.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според съда, приетата от него
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Жалбоподателя неоснователно
възразява, че липсват задължителни елементи от съдържанието на издадения в
случая ел.фиш – касаещи субекта на нарушението, както и, че е неправилна
квалификация на нарушението което опорочава самият този документ.
Съдът на първо място, приема за
безспорно установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при
извършване на нарушението. Мястото на същото е описано категорично в издадения
фиш – като населено такова, и улицата, на която е извършвано заснемане на
преминаващите МПС.
Въпреки, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е
извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ЮЛ, този факт не се
отрича от санкционираното лице на практика в жалбата му, поради което съдът го
възприема за истинен – така както се заявява. Няма данни, след съобщаване на
фиша, да са направени възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността
по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез декларация да се заяви друго лице, на което е
предоставено за ползването МПС – липсват такива доказателства в преписката на
АНО, представена на съда.
Съдът по свой служебен почин, след като достъпи
публичния Търговски регистър на ЮЛ в РБългария, към датата на нарушението –
23.09.2019 г., констатира, че жалбоподателят Р.А. към този момент, е
„управител“ на “САРС ГРУП и КО” ООД Пловдив с ЕИК *********, т.е.
негов „законен представител“, и то единствен.
Съгласно
разпоредбите на ЗДвП – чл.188 ал.2, в случаите когато нарушението е извършеното
при управление на МПС, собственост ЮЛ –
наказва се представителя му – законния, или лицето, на което последният е
предоставил управлението на това МПС към съответния момент. Както бе посочено
от съда по-горе – не са представени доказателства по делото, за правени
възражения пред АНО, чрез нарочна декларация – в смисъл процесното МПС да е
било управлявано от друго ФЛ към момента на нарушението. Следователно за АНО не
е имало друга възможност, освен, спазвайки закона, да санкционира именно
законния представител на ЮЛ, собственик на заснетото МПС. В случая законният представител е едно
единствено лице – един управител на дружеството, поради което и съдът приема,
че не е налице някакво съществено нарушение не отбелязването в издадения ел.фиш
на качеството „управител“ на представляващия дружеството-собственик. Няма спор
според съда кое е наказаното лице, в какво качество и защо. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази насока. Също неоснователен е и аргумента,
че АНО е могъл да санкционира с „имуществена санкция“ самото ЮЛ, на осн. ЗАНН.
За процесният вид провинения, съгласно специалния спрямо ЗАНН закон – ЗДвП, е
предвидено единствено наказание „глоба“. Ето защо и се наказва представителя на
ЮЛ – в случая управителя, с наказание „глоба“.
Съдът не
намира за основателен и довода на жалбоподателя, че има непрецизна квалификация
на вмененото админ.нарушение. Напротив, разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е
безспорно във връзка с ал.1 от същият чл.21 на закона, и правилно АНО е визирал
в пълнота и двете алинеи, като нарушената е втората, но тя показва, че е
изключение на първата. В приложения към материалите по админ. нак. преписка
Протокол за използване на АТСС, безспорно е посочено в съответните реквизити –
както, че в контролирания пътен участък има поставен ограничителен принципно
допустимата скорост знак „В 26“ – определяйки максимално същата до 40 км./ч.,
така и отстоянието му от поставеното АТСС – 330 м.
С оглед
на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21 ал.2 вр. чл.21
ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на
23.09.2019 г. в 13.59 часа, товарен автомобил марка "ИВЕКО 50 Ц 13
В", с рег. № РВ 5985 АН , управляван от Р.А. ***, в посока от гр.Видин към
гр.Монтана с превишена скорост - 58 км./ч., при разрешена максимална скорост за
движение от 40 км/ч, въведена с нарочен пътен знак "В-26".
Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 18 км/ч, а размерът на
глобата в този случай е точно 50,00 лева, съгл. чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3066117 от 23.09.2019г. на ОД-МВР-Видин, с който на Р.А., с турско гражданство
и ЛНЧ **********,***, управител на “САРС
ГРУП и КО ” ООД гр.Пловдив, с ЕИК *********, е наложена глоба в размер на 50,00
лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: