Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1749
гр. Русе, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 07 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №3770 по описа на 2017 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците Й.Й.И., П.Й.Х., А.Г.Й. и В.Й.Т.
твърдят, че са наследници на Й.Т.Й. Неговата преживяла съпруга е А.Г.Й., а
негови дъщери са Й.Й.И., П.Й.Х. и В.Й.Т.. Същите са собственици на следния
недвижим имот, находящ се ********** и представляващ УПИ ХХІV-456 в кв. 40 по
регулационния план на с. ******, одобрен със Заповед № 1720 от 14.12.1966 г. и
Заповед № 81 от 30.06.1972 г. с площ от 920 кв. м. при граници УПИ ХVІІІ-456,
улица, УПИ ХVІІ-454,455, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от
114 кв. м., гараж с площ от 50 кв. м. и гараж с площ от 70 кв. м. съгласно
Нотариален акт № 72, том 35, дело 7585, вх. рег. № 14863 от 02.11.2009 г. на
Служба по вписванията – Русе и Нотариален акт № 24, том V, дело 1544/1972 г. на
Русенски нотариус. Ответникът К.К.Д. е собственик на УПИ ХVІІ-454,455, граничещ
на изток с притежавания от ищците имот. Заявява, че към настоящия момент владее
и част от притежавания от ищците УПИ ХХVІ-456 с площ от около 153 кв. м.
находящи се в югоизточната му част, в която попада и част от построената от
ответника сграда и гараж. Съгласно предвижданията на действащия регулационен
план на с. *******, одобрен със Заповед № 1720 от 14.12.1966 г. към имота на
ответника УПИ ХVІІІ-454,455 се придавала площ от 306 кв. м. от ищцовия поземлен
имот 456. Регулацията обаче не била приложена. Не били образувани преписки в
Община – Иваново за уреждане на сметки по регулация относно вътрешната
регулационна линия между двата имота. Искат да бъде признато по отношение на
ответника, че ищците са собственици на спорната част с площ от 153 кв. м. от
УПИ ХХІV-456 по регулационния план на селото, както и да бъде осъден ответникът
да им я предаде.
Ответникът
К. К.Д. счита предявения иск за неоснователен.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Т.И.К., праводател
на ищците бил признат с Нотариален акт № 121/18.02.1972 год., том I, дело
385/1972 год. на нотариус при РРС за собственик по двностно владение на
недвижим имот- дворно място заедно с построената в него къща, кухня и навес в
с. ********, парцел ХVIII-456 в кв.40 от 1033 кв. м.
урегулирано и 1233 неурегулирано.
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 24/19.05.1972 год. том V,, д. №1544/1972 г. на
нотариус при РРС Т.И.К. дарил на сина си Й.Т.Й 1/2 от дворно място от 1033 кв. м. урегулирано и 1233
неурегулирано., без каквито и да постройки, което по плана на с. Тръстеник било парцел ХVIII-456 в кв.40.
Според приложеният
по делото Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот /констативен/ № 72, том 35, дело 7585, вх. рег. №
14863 от 02.11.2009 г. на Служба по вписванията – Русе, Й.Т.Й и А.Г.Й. били признати за собственици на основание дарение, промяна в плана/ съгласно
влязла в сила Заповед №81/30.06.1972 г. на ОНС-Русе, изд. на основание §76 от
ППЗПИНМ и доброволно съгласие на пряко заинтересовани стопани, предявено с
нотариално завереното им заявление вх. №ХI-2307/29.06.1972
г. и последващ строеж в собствен на Й.Т.Й парцел, извършен по време на брак на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 920 кв. м., находящо се в
с. *******, представляващо УПИ
ХХІV-456 в кв. 40 по регулационния план на с. ******, одобрен със Заповед № 81
от 30.06.1972 г. заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 114 кв.
м., гараж с площ от 50 кв. м. и гараж с площ от 70 кв. м.
Й.Т.Й починал на
20.11.2009 г. и оставил за свои наследници по закон ищците- А.Г.Й.- преживяла
съпруга, а Й.Й.И., П.Й.Х. и В.Й.Т. -негови дъщери.
С НА за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №9/15.10.1982 г. П.Д.Х. със съгласието на съпругата си К.Я.П.
прехвърлили на сина си Х.П.Д. ½ ид. ч. от двоно място, цялото от 1040
кв. м. представляващо УПИ ХVII-454, 455в
кв.40 по регулационня план на с. *****, заедно с построената в него масивна
жилищна сграда.
Видното НА за продажба на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане №9/29.06.1984 г., том V, д. № 1658/1984 г. на Русенски
нотариус К.Д.Х. и М.Й.Д. прехвърлили собствеността на ответника на западната
част от масивната едноетажна жилищна сграда близнак със застроена площ от 70.58
кв. м., стопанска сграда от 110 кв. м., царивичен кош, външна тоалетна,
междусъседска ограда, ведно с ½ ид. ч. от дворното място от 1040 кв. м. представляващо УПИ ХVII-454, 455в кв.40 по плана на с.
*****.
Според
заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза площта на
спорната част била 153 кв.м. Към експертизата е изготвена комбинирана скица, на
която са нанесени имотите на ищците и ответника с отредените парцели по плана
от 1966 год., одобрен със Заповед № 1720/14.12.1966 год, регулационното
изменение одобрено със Заповед № 81/30.06.1972 год. за разделяне на парцел
/УПИ/ ХVІІІ-456 в квартал 40 по плана на с.****** на два нови /парцела/ УПИ
ХVІІІ-456 и УПИ ХХІV-456, границата на владение към момента и претендираната
част. Между буквите: Н,О,Б,А е заключен отредения парцел /УПИ/ ХХ1У-456 на
ищците след разделянето през 1972 год.; М, Л, К е имотна граница на имот 456 на
ищците; В, Г, Д, Е, Ж, З, И - граница на владение между ищците и ответника; В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К
- придаваема част от имот 456 към УПИ ХVІІ-454,455, на ответника, с жълт цвят
са оцветени сградите построени от ответника, попадащи в претендираната част. В
разписния лист, към действащия КРП одобрен със Заповед № 1720/14.12.1966 год.
на първи зам.председател на ИК на ОНС Русе, нямало вписвания на нотариален акт
за придаваемо място по регулация. В
Общината се съхранявали само приложеният по делото протокол за строителна линия
и ниво № 23/23.05.1975 год. за застрояването на гараж на регулационната линия с
УПИ ХХІV-456 с размери 6/4 метра. Границата
на владение към момента на огледа била по линията В, Г, Д, Е, която съвпадала с
регулационната граница, но не били открити документи, удостоверяващи уреждането
на регулационните отношения между страните и заплащането на придаваемата част.
Според разпитания по делото свидетел И.А.И, съсед по
имоти на страните, между тях до момента нямало спорове. Праводателите
на ответника построили къщата в спорната част през 1977 г., след земетресението,
като никога между съседите нямало вражди и спорове за това.
Свидетелят Р.Т.Р., познат на страните изнася данни, че
преди земетресението през 1977 г. къщата на праводатилите на ответника била построена навътре в двора, а после, когато след
земетресението се наложило да я построят по навън, защото мястото не им стигало.
Тогава нямало спорове за границата на имота, знае, че единият съсед вземал от
мястото за къщата отпред, а другия вземал място отзад, направили един вид нещо
като замяна. Къщата била строена след земетресението през 1977 г., а гаража -
няколко години по-късно.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на
невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск собственикът възвръща в свое
владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли от неговата
фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде уважен
ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на юридически състав,
включващ три кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост
върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването на владение или
държание на имота от страна на сочения ответник и упражняването от последния на
фактическата власт без правно основание.
Съгласно чл.110 от ЗТСУ/отм./ред.ДВ, бр, 3 от 11.01.1977
г./ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията,
трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други
физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план, като длъжник по дворищнорегулационния план е
собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях,
както и всеки последващ приобретател на парцела. Съгласно чл. 111, ал. 1 от
ЗТСУ/отм./ правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до
кмета на общината, че са надлежно обезщетени за. отчуждените имоти. Заявлението
е основание за издаване на нотариален акт по чл, 134, ал. 2.
Видно от събраните по делото доказателства по делото не е
спорно, че липсват документи, удостоверяващи уреждането на регулационните
отношения между праводателите на страните по делото и заплащането на
придаваемата част.
Разпоредбата на чл. 59 от
ЗТСУ/отм./ ( ДВ, бр. 29 от 1973 г.) установява, че реално определени части от дворищнорегулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.След
изменението и / ДВ, бр. 34 от 2000 г.) същата разпорежда, че реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на
закона, като правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот. Съгласно текста чл.200 от ЗУТ/ в сила от
30.03.2001 г./ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, като това правило не
се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
И
ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик
на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния
план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на
принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като
отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването
на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация
части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана
фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата
власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се,
че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито
по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от
парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му
по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху
придадените части, счита се че регулацията не е приложена и отчуждителното й
действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е
извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от
съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само
ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на
изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел
чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при
други условия е недопустимо. Ако тези реални части отговарят на изискванията за
самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв в следващия регулационен план
на населеното място, ако в исков процес е установено, че правото на собственост
е придобито по давност и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралния
план, доколкото това е допустимо според действащата към момента на позоваване
на давността редакция на ЗТСУ с оглед установената в чл.59 от този закон
забрана в редакцията до изменението, обн.ДВ.бр.34/2000г.
При
действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е
настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по
реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия план и
ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на
имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е
предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат,
сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ЗРП, включително за
такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не
отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целената
промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална
част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде
издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите
между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с
проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/
и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което
бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в
границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки,
като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по
административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от
УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не
може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност,
освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно
по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани
само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата
част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта
на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти,
определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен
договор и едва след като целената от собствениците на съседни имоти промяна
бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства
на общата идея и предвиждане на плана и изменението бъде одобрено, може да бъде
сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Недопустимо
е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част
от УПИ и след това да се извършва промяна на плана, която да отрази вече
настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл
в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани,
кметът на общината одобрява изменението на плана преди издаването на
нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по
давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална
част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на
предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по
административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с
цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в
самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата
придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК.
Реална
част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна
сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са
урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да
се извърши само по реда на чл.15 от същия закон. В този смисъл Решение № 102 от
30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о., ГК
След
като по делото е установено, че процесната реална част от УПИ ХХIV-456 не
отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ /същата има площ 153 м под минимално
установените в чл.19 ЗУТ размери/, и не са налице предпоставките на чл.15 от ЗУТ упражняваната от ответника фактическа власт върху тази част не може да има
за последица придобиване по давност на правото на собственост.
От горното
следва, че е налице първата предпоставка, обуславяща основателността на
реивандикационния иск.
Налице са и
останалите две предпоставки – ответникът не оспорва фактическото си владение спорната
част,
като това се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства, които
съдът цени като логически и
непротиворечиви, като не се
доказа да е налице право основание, въз основа на което да го владее.
По
изложените фактически и правни съображения съдът приема, че предявения иск по
чл.108 от ЗС, следва да се уважи.
С оглед изхода на спора ответникът
дължи на ищците сумата от 1010 лв. разноски по делото.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.К.Д.,*** Ал.Батенберг" № 14, че Й.Й.И. ЕГН;**********, П.Й.Х., ЕГН:**********, А.Г.Й., ЕГН:********** и В.Й.Т. ЕГН:********** са
собственици на реална част от УПИ ХVІІІ-456 по регулационния план на с. ******,
общ. *****, с площ от 153 кв.м., разположена в югоизточната част на парцела,
заключена между В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К посочена в скицата изготвената по назначената
съдебнотехническа експертиза, която е неразделна част от решението и ОСЪЖДА К.К.Д.,*** ******* по реда на чл.108 ЗС да предаде на Й.Й.И.
ЕГН;**********, П.Й.Х., ЕГН:**********, А.Г.Й., ЕГН:********** и В.Й.Т. ЕГН:**********
владението върху тази реална част
ОСЪЖДА К.К.Д.,*** ****** да заплати на Й.Й.И. ЕГН;**********, П.Й.Х.,
ЕГН:**********, А.Г.Й., ЕГН:********** и В.Й.Т. ЕГН:**********, сумата от 1010
лв. разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: